Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, в публично заседание
на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
при секретаря Елена Воденичарова и с
участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №1827/2020 г.
на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от З.Ц.Н. с ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Решение № 1098/27.07.2020 г., постановено по НАХД № 300/2020
г. по описа на РС - Варна, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/
№ 395/16.08.2019 г. на Зам. - кмета на Община Варна, с което на З.Ц.Н. на основание чл. 178е от ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. Решението на РС – Варна се обжалва и
в частта, с която оспорващата е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение за първа инстанция в размер на 120 /сто и двадесет/ лева. Твърди
се, че в процесното НП, както и в обжалваното решение се съдържат неверни или
изопачени факти – невярно е посочено мястото, на което е бил паркиран автомобила
в градина. На посочените в НП дата и част автомобилът на Ц. ***, където живее
касаторът, а не на ***, както е посочено в оспореното НП. Твърди, че живее на този
адрес вече 50 години и на посоченото място, където е установено
местоположението на автомобила, никога не е имало обособена градинка,
независимо от обстоятелството, че в кадастралния план на гр. Варна е отбелязана
именно с такова предназначение. В подкрепа на твърдението си се позовава на
изявлението на разпитания пред въззивната инстанция свидетел – актосъставителя
Ст. Б., който на въпрос на съда дали на посоченото в НП място е имало трева, е
дал отрицателен отговор. Не е имало поставен знак, забраняващ паркирането. На
основание изложените доводи моли решението на РС – Варна да бъде отменено,
ведно с потвърденото с него НП.
По отношение на осъдителния диспозитив, с който е
осъдена да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
120 /сто и двадесет/ лева, Ц. заявява, че към момента на сезиране на
първоинстанционния съд с жалба срещу /НП/ № 395/16.08.2019 г. на Зам. - кмета
на Община Варна, законът не е позволявал на страните в съдебните производства по
обжалване на НП да се присъждат разноски. Това е станало възможно в следствие
на законодателни изменения, след образуване на делото. В тази връзка моли
спрямо нея да бъда приложена законодателната уредба такава, каквато тя е била към
момента на образуване на делото пред РС – Варна, съответно - осъдителният
диспозитив да бъде отменен.
В съдебно заседание касаторът З.Н. се явява лично и
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Депозира писмено становище по
съществото на касационния спор като изложените в него доводи са идентични с тези,
изложени и в касационната жалба.
Ответникът по касация – Община Варна, се представлява
от юрисконсулт Д. С., която
оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд
да бъде оставено в сила. Поддържа становището, изразено в депозираното по-рано
възражение срещу касационната жалба.
Участващият в съдебното производство представител на
Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за основателна. Изразява
становище, че конкретният случай попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН като
маловажен случай, с оглед на което решението на РС – Варна се явява
незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата
на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК,
Административен съд – гр. Варна намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е установил следната фактическа
обстановка: На 04.08.2019 г. за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. С. Б. – полицейски служител при Общинска
полиция-Варна, разпитан пред РС - Варна като свидетел, бил назначен в наряд.
Около 10.00 ч. констатирал на ул. К., срещу
бл. № **,
последният находящ се на ул. Р. в гр.
Варна, паркиран л.а. ВАЗ с ДК№ ***, собственост на жалбоподателката, в обособено с тротоар пространство,
предназначено за тревиста площ. Поради системното паркиране на автомобили върху
посоченото пространство, върху същото не виреели тревисти растения. След като било установено, че автомобилът е
собственост на Н., в отсъствие на последната бил съставен фиш за извършено
нарушение на чл. 15, ал.7 от ЗДвП, като
на собственика е оставено уведомление за изготвянето му на предното стъкло на
автомобила. След депозиране на жалба срещу изготвения фиш, на жалбоподателя е
съставен АУАН за извършено нарушение на 15, ал.7 от ЗДвП, въз основа на който по-късно Зам. -
кметът на Община Варна издал обжалваното НП. С него на основание чл. 178е от ЗДвП на З. Ц. Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
Районен
съд – Варна е приел от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и
в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за безспорно установено, че санкционираната Н. е
осъществила състав на описаното в НП административно нарушение на чл. 15, ал.7
от ЗДвП, доколкото на посочената в НП дата и място автомобилът на наказаното
лице е бил паркиран върху пространство, предназначено за тревиста площ,
съгласно приложената към доказателствата по делото извадка от актуалната
кадастрална карта на гр. Варна. Приел е за ирелевантно за съставомерността на
деянието твърдението на оспорващата, че в близост до нейния настоящ адрес
липсват достатъчно места за паркиране на автомобили. Посочено е в мотивите, че
установените факти са подведени под приложимата материалноправна норма.
Правилно е посочено в НП и коя е кореспондиращата с нея санкционна норма –
чл.178е от ЗДвП. В съдебното решение съдът е посочил аргументите си, които го мотивират
да приеме, че за констатираното административно нарушение е неприложим институтът
на маловажния случай, съгласно чл.28, ал.1 от ЗАНН. Съдът е съобразил, че в
санкционната норма законодателят е предвидил наказанието за този вид
административни нарушения да е в размер – 50 лв., поради което не са налице
предпоставки за намаляването му. Н. е осъдена да заплати на ответника – Община
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението е правилно и законосъобразно.
Изводите на РС – Варна изцяло се споделят от
касационната инстанция.
В НП е посочено, че автомобила е паркиран на в гр.
Варна на ул. К. срещу бл. №**. Няма спор, че автомобила е бил на ул. К., срещу БЛОК
№**в квартал „В. Левски“, гр. Варна. Съдът установява, че блок 17 е с
административен адрес ул. Р., гр. Варна.
Поради това, че автомобилът не е паркиран на точно определен адрес, мястото му
е описано така, че да бъде ясно къде се е намирал. От описанието на
местонахождението на автомобила се установява къде е бил паркиран, а именно в
гр. Варна на ул. К. и срещу бл.**. Пропускът, да се посочи, че бл.** е на ул. Р.
в случая не води до съществено процесуално нарушение, тъй като мястото на
автомобила е индивидуализирано в достатъчна степен и дава възможност да се
установи какви пътни знаци и маркировка е имало. За това говори и възражението на
жалбоподателя, че мястото където е била паркирала не е градина.
В конкретния случай между страните няма спор, че
личният автомобил на касатора е бил паркиран недалеч от нейния поС.ен адрес ***,
който се намира на територията на Община Варна. От това следва, че компетентен
да налага административни наказания за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП, като
разглежданото, е на Зам. - Кмета на Община Варна – Т. В. И., съгласно представената с административната
преписка Заповед № 4791 от 25.11.2015 г. на Кмета на Община Варна.
Не се спори, че на мястото, където е бил паркиран
автомобилът на касатора Н., не е имало трева или друга растителност, което се
потвърждава и от показанията на разпитания пред въззивния съд актосъставител
Ст. Б.. Не е било спорно също, че това пространство е било обособено от пътното
платно с бордюр и е било посипано с настилка, подходяща за развитие на тревна
растителност, в случай, че върху нея не се паркират автомобили. Липсва спор, че
това място не е било обозначено като място за паркиране нито с хоризонтална,
нито с вертикална маркировка. Горното категорично навежда на извод за
осъществен състав на административно нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП, съгласно
която е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в
паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за
това места. Правилни са изводите на РС - Варна, че основателно и
законосъобразно е ангажирана административноноказателната отговорност на З. Ц. Н..
Деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй
като с неправилното паркиране се увреждат зелени зони, също така е предпоставка
да се затрудни видимостта на останалите участници в движението, което от своя
страна е предпоставка за произшествия.
Производството по обжалване на процесното НП е
образувано пред първоинстанционния съд на 13.01.2020 г. Нормата на чл. 63, ал.5
от ЗАНН, предоставяща право на възнаграждение за юрисконсулт в полза на
ответника е обнародвана в Държавен вестник бр. 94 от
29.11.2019 г. Приложима е от 03.12.2019 г., както и за подадената на 13.01.2020
г. от Н. жалба, поради което законосъобразно на ответника в първоинстанционното
производство е присъдено юрисконсултско възнаграждение 120 лева в предвидения
размер по чл.27е от НЗПП, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 63, ал.5 от ЗАНН.
Предвид изложеното,
настоящият състав приема, че решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Страните не е претендирали разноски за настоящата
инстанция, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във
връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1098/27.07.2020 г.,
постановено по НАХД № 300/2020 г. по описа на Районен съд - Варна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.