Решение по дело №28/2023 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 176
Дата: 19 юни 2023 г.
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20231630200028
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Монтана, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630200028 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0996-000464/ 11.04.2022г. на
Началник Сектор ПП ОДМВР Монтана, на Б. И. Б. от с.Г, община К е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 (двеста)
лева на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което, обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, поради нарушение
на материалния закон и процесуалните правила, тъй като административното
нарушение не е установено по несъмнен начин и по-конкретно не е
установена вината му за настъпилото ПТП. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно със
законните последици и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и вещо лице.
Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване и е в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.Разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт № GA 588557/24.03.2022г. за това, че
на 24.03.2022г., в 08.40 часа в община Монтана, на път ІІІ-816, с посока на
движение от с.Ерден към РП ІІ-81, управлява МПС, лек автомобил Фиат
Брава с рег.№ ВР ХХХХ СС, като в района на км. 1+100 предприема маневра
завИе наляво за навлизане по друг път и се блъска с попътно движещо се
МПС Ауди А4 с рег.№ ЕН ХХХХ КХ, което е предприело маневра
изпреварване, с което реализира ПТП с материални щети. Водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест, като
отчита 0 промила алкохол в издишания от водача въздух.
Издаден протокол за ПТП с материални щети № 1767892.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.
По същество жалбоподателят оспорва нарушението и констатациите по
издаденото наказателно постановление, като твърди, че другия участник в
ПТП е предприел маневра изпреварване при въведено ограничение и забрана
за изпреварване в този пътен участък, а той е предприел маневра завИе
наляво, след като се е убедил, че няма опасност за движението, с оглед на
което нарушението не е извършено, както от обективна, така и от субективна
страна.
Във връзка с твърденията в жалбата съдът е изискал информация от
сектор ПП, ОДМВР Монтана, дали са предприети действия спрямо другия
участник в ПТП, видно от която, че спрямо лицето ДВГ е взето
административно отношение, като е съставен АУАН и издадено НП, влязло в
законна сила от 26.05.2022г.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите П. З. П. и П. Ц.
И., които с показанията си потвърждават изложената фактология в съставения
АУАН. По молба на жалбоподателя са допуснати и разпитани като свидетели
И Б.ов И. и СКГ, пътували заедно с жалбоподателя по време на настъпването
на ПТП.
2
Същите депозират показания във връзка с действията на жалбоподателя,
предприетите от него маневри, и на другия участник в ПТП. С оглед
констатирани противоречия са извършени очни ставки между първата и
втората група свидетели, при които противоречията не бяха отстранени.
По делото е допусната и изпълнена и съдебна автотехническа
експертиза от вещото лице Е. К., по която е даден отговор за механизма на
настъпване на ПТП и причината за настъпване на удара между двете МПС.
Съдът приема заключението на вещото лице, неоспорено от страните,
като дадено обективно и компетентно.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
административното нарушение по посочената разпоредба от ЗДвП не е
установено по несъмнен начин, досежно извършването на нарушението и
вината на нарушителя.
Установява се както от приложените писмени доказателства, така и от
показанията на свидетелите, очевидци - И Б.ов И. и СКГ, пътували заедно с
жалбоподателя по време на настъпването на ПТП, а също така и от
заключението на експерта, че механизма на ПТП е следният – водача на МПС
Фиат Брава, с рег.№ ВР ХХХХ СС, т.е. жалбоподателя, е предприел маневра
„завой наляво“ на кръстовище (от път с предимство към такъв без
предимство). Пътната маркировка е непрекъсната линия и е поставен пътен
знак „забранено изпреварване“. При започване на маневрата и когато вече е в
кръстовището в лявата му част (областта на преден ляв калник) се блъска
друго МПС, л.а. Ауди А4, с рег. ЕН ХХХХ КХ, което е извършвало маневра
„изпреварване“. В резултат на това настъпва удар между двете МПС, ПТП с
материални щети. Вещото лице е категорично, че настъпването на ПТП е
резултат от неспазване на поставени пътни знаци и пътна маркировка в зоната
преди ПТП, в съчетание с движение с несъобразена скорост или отклонено
внимание от пътя, довежда до опит на водача на лек автомобил Ауди А4 с
рег. ЕН ХХХХ КХ да предприеме изпреварване в участък със забрана за
такова, при което блъска маневриращото МПС (в завоя) в този момент.
Причината за настъпването на удара е именно неспазване на зададеното
ограничение и пътна маркировка в зоната на ПТП от водача на автомобил
Ауди А4 с рег. ЕН ХХХХ КХ. В съдебно заседание експерта поддържа, че
участникът предприел маневра „изпреварване“ е причинил произшествието.
3
Заявява, че ако водачът на горния автомобил е бил спазил зададеното
ограничение и пътна маркировка, ПТП не би възникнало.
Съдът няма основание да подлага на съмнение изводите на вещото лице,
направени след запознаване с приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.25, ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „При извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се движат по нея.“
В случая безспорно се установява, че ударът е възникнал в самото
кръстовище, като жалбоподателя е предприел маневра завИе наляво и при
започване на маневрата и когато вече е в кръстовището, в лявата му част на
управлявания от него автомобил, преден ляв калник, се блъска другото МПС,
което е извършвало маневра изпреварване, при въведена забрана за
изпреварване с пътен знак и пътна маркировка.
Не се установява в конкретната пътна обстановка виновно поведение на
жалбоподателя, изразяващо се в това, че при извършване на маневрата завИе
наляво, не пропуска ППС, които се движат в съседната пътна лента.
По несъмнен начин се установи в процеса, че вина за настъпилото ПТП
е на другия участник, управлявал лек автомобил Ауди А4 с рег.№ ЕН ХХХХ
КХ, спрямо когото е предприета административно наказателна отговорност с
влязло в сила НП №22-0996-000463/ 11.04.2022г.
Наказващият орган издава наказателно постановление, когато установи
по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В конкретния случай извършването на
нарушението и вината на наказаното лице не са установени по категоричен и
несъмнен начин, с годни доказателствени средства, не се установява
нарушение на цитираната разпоредба на чл.25, ал.2 от ЗДвП и вината на
санкционираното лице.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. с чл.18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
4
размери на адвокатските възнаграждения, както и направеното възражение за
прекомерност от страната на наказващия орган, съобразно чл.63д, ал.2 ЗАНН,
въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя разноските по
делото в размер на 400.00 лева адвокатско възнаграждение и 150.00 лева
разноски за вещо лице или общо разноски в размер на 550.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0996-000464/
11.04.2022г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Монтана, с което на Б. И. Б.
ЕГН **********, адрес с.Г, община К е наложено административно наказание
– глоба в размер на 200.00 (двеста) лева на основание чл.179, ал.2, вр. с
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП
изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Монтана, сектор ПП да ЗАПЛАТИ на Б. И. Б. ЕГН
**********, адрес с.Г, община К разноските по делото в размер на 550.00
лева адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5