Решение по дело №186/2014 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 117
Дата: 5 ноември 2014 г. (в сила от 5 ноември 2014 г.)
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20147220700186
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 юли 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е    138

 

                                                      Гр.Сливен, 05.11.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

           

            При участието на секретаря Н.Й. и в присъствието на прокурора ....., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 186 по описа за 2014 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет против Заповед № РД-12-666 от 03.07.2014 г. на кмета на Община Нова Загора, с която на основание чл. 224а, ал. 1, ал.5 и ал.6 от ЗУТ е спряно изпълнението на строеж: „Къщи за бежанци -10 бр.", намиращ се в УПИ II, кв. 5 по плана на с. Баня, общ. Нова Загора и е забранен достъпът до строежа.

Оспорващият твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди, че административната процедура е нарушена; заповедта не съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване; към момента на извършване на проверката – 19.06.2014 г.  строежът не бил незаконен, тъй като инвестиционният проект бил одобрен на 20.05.2014 г., а на 20.06.2014 г. било издадено разрешение за строеж № РР-15-001 и разпоредено предварителното му изпълнение. В съдебно заседание чрез представители по пълномощие – ст.юриск. П. и юриск. С. жалбата се поддържа.  Иска се отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

 

 

 

 

Административният орган – Кмета на община Нова Загора, в писмено становище по делото, моли за отхвърляне на жалбата. Твърди, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Заповедта била съобразена с приложимия материален закон.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 30.04.2014г.  Държавна агенция за бежанците  при Министерски съвет подава заявление с вх.№ 8300-127 до Главния архитект на Община Нова Загора за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж на обект „Бунгала за бежанци в РПЦ с.Баня“. С протокол № 5/20.05.2014г. на ОбЕСУТ при Община Нова Загора проектът е съгласуван с 13 забележки, като е прието след отстраняването им да се издаде разрешение за строеж. С решение № 1173/20.05.2014г. Общински съвет Нова Загора приема деклрацаия, с която изразява категорично несъгласие с увеличаване капацитета на РПЦ с.Баня. На 12.06.2014г., с вх.№ 5300-588, Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет подава заявление до главния архитект на Община Нова Загора за издаване на разрешение за строеж на обект „10 броя бунгала в РПБ с.Баня“.  С писмо изх.№ АГ-12/5300-599/17.06.2014г. Главния архитект на Община Нова Загора уведомява агенцията, че отказва издаването на исканото разрешение за строеж на основание решение № 1173/20.05.2014г. на Общински съвет Нова Загора.

При извършена проверка от длъжностни лица при Община Нова Загора е съставен констативен акт № 4 от 19.06.2014 г., с който е установено, че на 19.06.2014г. в УПИ II кв.5 по плана на с.Баня, община Нова Загора – Регистрационен приемателен център за бежанци в с.Баня, Община Нова Загора е започнато изграждането 10 бр. къщи за бежанци. Към момента на проверката строителната площадка била изравнена, скован бил кофраж, монтирана арматурата на подложната стомановобетонова плоча – 2 броя; положени били канализационни и водопроводни тръби. В момента на проверката в обекта бетонпомпа и бетоновоз били в готовност за полагане на бетон. В констативният акт е посочено, че имотът и строежът са собственост на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, а строежът се изпълнява от Българска строителна компания гр.София, без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж.

С оглед констатациите служителите на Община Нова Загора приели, че извършването на строежа  - пета категория, е в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Представител на агенцията отказал да подпише констативния протокол, като отказът е оформен с подписа на двама свидетели. Срещу констативен акт № 4 от 19.06.2014 г. е постъпило възражение с вх.№ 8300-193/01.07.2014г. към което от агенцията били приложени протокол за откриване на строителна площадка; разрешение за строеж № РР-15-001/20.06.2014г., издадено от Областен управител на област Сливен; заповедна книга.

С молба изх.№ 02-3629/19.06.2014г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет предлага на  Областния управител на област Сливен да приеме, че РПЦ с.Баня, община Нова Загора представлява обект с регионално значение, като му изпраща инвестиционния проект във фаза „технически проект“ за обект „Бунгала за бежанци – 10 бр.“ Със заповед № РД-11-10-021/19.06.2014г. на Областен управител на област Сливен, на основание чл.4, ал.2 вр. чл.145, ал.2 от ЗУТ и чл.32 от ЗА е назначен Областен експертен съвет по устройство на територията за разглеждане на внесения проект “Изграждане на 10 бр. бунгала за бежанци“. С решение № 1174/ 20.06.2014г. Общински съвет Нова Загора не дава съгласие и се обявява против издаване на разрешение за строеж за въпросните бунгала. С протокол № 19/20.06.2014г. на Областен съвет за развитие на Област Сливен на основание чл.72 от ППЗРР е взето решение, с което „Изграждане на 10 бунгала за нуждите на лица, търсещи закрила в РПЦ с.Баня, община Нова Загора“ е определен за обект с регионално значение  С протокол № 1/20.06.2014г. Областен експертен съвет по устройство на територията е разгледал и приел инвестиционния проект, като предложил на Областен управител на област Сливен да одобри проекта и да издаде разрешение за строеж. Същият ден е издадено разрешение за строеж с № РР-15-001/20.06.2014г. от Областен управител на област Сливен, с което се разрешава на Държавна агенция за бежанците  да извърши строеж “Бунгала за бежанци в РПЦ, находящ се в УПИ II, кв.5 по ПУП на с.Баня, община Нова Загора“, като на основание чл.60 ал.1 от АПК е допуснато предварителното му изпълнение. В разрешението за строеж е посочено, че строежът е пета категория, съгласно чл.137 ал.1 от ЗУТ. Разрешението за строеж е обявено на заинтересованите лица в ДВ бр.53/27.06.2014г. и срещу него не е постъпила жалба.

 Въз основа на установеното с констативен акт № 4/19.06.2014 г. на длъжностните лица при Община Нова Загора е издадена заповед № РД-12-666 от 03.07.2014 г. Кмета на Община Нова Загора, с която на основание чл. 224а, ал.1, ал.5 и ал.6 от ЗУТ е спряно изпълнението на  строеж „Къщи за бежанци – 10 бр.“ , намиращ се в УПИ II, кв. 5 по плана на с. Баня, общ. Нова Загора и е забранен достъпът до строежа. Заповедта е получена от Държавна агенция за бежанците при МС на 04.07.2014 г.

По делото е приложен АДС № 5295/03.07.2013г. от който е видно, че УПИ II кв.5 по плана на с.Баня, община Нова Загора е предоставен за управление на ДАБ при МС - Регистрационно приемателен център с.Баня, община Нова Загора.

По делото е представено заверено копие на протокол от 20.06.2014г.  за откриване на строителна площадка на строеж “Бунгала за бежанци“, заповедна книга за строеж №002/20.06.2014г. и констативен акт /образец № 15/ за установяване годността за приемане на строеж „Бунгала за бежанци в РЦП с. Баня, община Нова Загора“, с който е прието, че строежът е изпълнен съгласно одобрения инвестиционен проект и изискванията на строежите.

По делото е изслушана съдебна строително - техническа експертиза, изготвена от вещото лице със специалност строителство и архитектура – И.Х.И.. От заключението се установява, че строежът представлява изграждане на 10 броя къщи за бежанци и към момента е напълно реализиран. Същият е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и е обект с регионално значение. За строежа са налични инвестиционен проект, виза за проектиране от 02.04.2014г. на Гл.архитект на Община Нова Загора; протокол №1/20.06.2014г. на Областен експертен съвет по устройство на територията за приемане на инвестиционен проект и разрешение за строеж № РР-15-001/20.06.2014г. на Областен управител на Област Сливен, издадено на основание чл.148, ал.1,ал.3 ал.,4 от ЗУТ. Експертът е категоричен, че реализираното строителство е допустимо, отговаря на изискванията за застрояване на поземлени имоти, спазени са нормативно установените изисквания на ЗУТ и наредбите по прилагането му за разполагане на строежа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдът, като обсъди събраните доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното:

 

 

 

 

Оспорването е направено в законово установения срок, от легитимирано лице, адресат на акта, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е и основателно.

 

 

 

 

Заповед № РД-12-666/03.07.2014 г. е издадена и подписана от кмета на община Нова Загора. Съгласно разпоредбата на чл. 224а, ал.1, от ЗУТ Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за спиране на изпълнението и забрана достъпа до строежи от четвърта до шеста категория, с нарушения по чл.224 ал.1 от ЗУТ. С оглед тази разпоредба и предметното съдържание на обжалваната заповед, в която извършения от ДАБ при МС строеж е описан като строеж от пета категория, извършен незаконно – без разрешение за строеж и други строителни книжа, находящ се на територията на община Нова Загора, следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган да издава заповеди с такова съдържание.

 

 

 

 

Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК. Съгласно чл. 224а, ал. 2, от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. От приложения Констативен акт № 4/19.06.2014 г., съставен от специалисти от отдел „ТСУКС“ и отдел "КРВП“ при Община Нова Загора се установява, че така указания ред е спазен. Въпреки че съставеният констативен акт не е съобщен на председателя на ДАБ при МС,  настоящият съдебен състав намира, че допуснатото нарушение не е от категорията на съществените такива, които опорочават производство, нарушават правото на защита на заинтересованите страни и водят до незаконосъобразност на постановения административен акт. Този извод се подкрепя от факта, че в случая актът безспорно е станал известен на оспорващия. След узнаване за съставения Констативен акт Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет не е бил лишен от възможността да направи възражения по обективираните в акта констатации. Нещо повече, той се е възползвал от тази законово регламентирана възможност, като е депозирал до Община Нова Загора възражение с изх. № 02-3782/30.06.2014 г., с което е оспорил констатациите, а също е представил и писмени доказателства в подкрепа на това оспорване. Тези възражения са били приети за разглеждане от административния орган и са обсъдени в мотивите на постановения административен акт, въпреки че същите не са уважени. В този смисъл, правото на защита на оспорващия не е било нарушено, като същото е реализирало предоставените му от закона права в пълен обем.

Настоящият съдебен състав намира, че о 

 

 

 

спорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 224а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за спиране изпълнението на строежи и забрана достъпа до тях или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които се извършват в нарушение на чл.224 ал.1. В случая с оспорената заповед е прието наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Следователно материалната законосъобразност на оспорената заповед предполага да са налице и да бъде установено и доказано по делото наличие на строеж, който да е от четвърта до шеста категория, за него да са налице изисквания за изграждането му след издаване на разрешение за строеж, като такова не е издадено.

  

 

 

 

От изслушаното по делото заключение на вещото лице И.Х.И., което не е оспорено от страните и като компетентно и безпристрастно изготвено съдът кредитира изцяло, се установи, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ  и Наредба № 1/30.07.2003г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ за номенклатурата на видовете строежи и представлява обект с регионално значение.  За строежа има одобрен инвестиционен проект, надлежно е издадено и разрешение за строеж, в което е включено и разпореждане за предварително му изпълнение на Областния управител на област Сливен. На основание чл. 148, ал. 1, ал.3 и ал.4 от ЗУТ е издадено разрешение за строеж с № РР-15-001 от 20.06.2014 г. на Областен управител на област Сливен, публикувано в ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. Следователно към датата на издаване на оспорения акт строителните книжа и документи за строежа са били налични и са били доведени до знанието на кмета на Община Нова Загора като представено приложение към подаденото възражение изх. № 02-3783/30.06.2014 г.. Съгласно чл.142 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява от съда към момента на издаването му, като установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. С оглед установеното в хода на съдебното производство, че към дата на издаване на оспорения акт -  03.07.2014 г. всички изискуеми документи за законността на строежа са били налични, не е било налице основание за издаване на заповед за спиране изпълнението на строежа и забрана достъпа до него, тъй като същата следва да отразява фактическото състояние такова, каквото е към момента на нейното издаване, който принцип в процесния случай, с оглед на гореизложеното е нарушен.

 

 

 

 

 

 

 

 

Въз основа на гореизложеното, настоящият състав приема, че заповедта на Кмета на Община Нова Загора, с която е наредено спиране на строеж  - 10 бр. бунгала за бежанци и забрана достъпа до него е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски за експертиза в размер на 250 лева и възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 600 лева, е основателна. Същите следва да се възложат в тежест на административния орган.

 Съгласно чл. 215, ал. 7 от ЗУТ решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, комплексни проекти за инвестиционна инициатива и заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до пета степен включително. Настоящото решение не е сред посочените по-горе изключения, а е решение по жалба срещу акт, който се разглежда само от една съдебна инстанция, чието решение е окончателно.

 

 

 

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Сливен

 

 

 

Р          Е          Ш          И:

 

 

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-12-666 от 03.07.2014 г. на Кмета на Община Нова Загора, с която на основание чл. 224а, ал. 1, ал.5 и ал.6 от ЗУТ е спряно изпълнението на строеж: „Къщи за бежанци -10 бр.", намиращ се в УПИ II, кв. 5 по плана на с. Баня, общ. Нова Загора и е забранен достъпът до строежа,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

ОСЪЖДА Община Нова Загора да заплати на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева, представляваща съдебни  разноски.

 

Решението не подлежи на оспорване.

 

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: