№ 564
гр. В., 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септемВ.и през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря МАРИЯ Т. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20221420100838 по описа за 2022 година
Г. А. Б., ЕГН ********** с адрес: с. Т., ул. „Г. Д.“, № 3, общ. В., чрез
процесуален представител адвокат Х. А. З., с личен адвокатски номер: ********** със
съдебен адрес : гр. С., ул. „И.Д.”, № 7, ет. 2, ап. 5, е предявила против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С. 1700, район С., бул. "С.Ш.", № ** с представители М.С.М.-
Г., П.В. Д. и С. Н.А. иск за сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) - обезщетение
за причинените й неимуществени В.еди при процесното ПТП състояло се на
27.07.2020г., изразяващи се претърпени болки, страдания и неудобства, ведно със
законната лихва за забава считано от 30.11.2021 год. - датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция пред застрахователното дружество до
окончателно изплащане на застрахователното обезщетение за неимуществени В.еди.
Претендират се и всички разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение
по чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Предявените искове са с правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ.
В отговора на исковото молба ответникът оспорва предявения иск за
неимуществени В.еди, като неоснователен. Ответникът оспорва описания в исковата
молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Оспорва и
твърдението за вина на водача на лек автомобил „А.К“ с рег. № ******* В. Н. С.Ц., за
настъпване на пътнотранспортното произшествие и на В.едоносния резултат при
ищцата. Алтернативно, в случай че бъде прието от съда, че е налице виновно
поведение от страна на водача Н. С.Ц., ответникът навежда възражение за
1
съпричиняване на пътнотранспортното произшествие и на В.едоносния резултат от
водача на лек автомобил “БМВ“ с peг. № В. ***- М.Д.И., който в нарушение на чл. 20,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е
управлявал, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, а при възникване на опасност за движението- да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре; в нарушение на чл. 21, ал.1 от 4 ЗДвП е превишил
установената от закона скорост от 50 км/ч за движение в населено място; в нарушение
на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП не се е движил на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко; в нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП преди да предприеме
каквато и да е манеВ.а на пътя не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Ответникът навежда твърдение за съпричиняване на В.едоносния резултат и от страна
на пътника в лек автомобил “БМВ“ с per. № В. ***- Г. А. Б., която е нарушила
установеното й в чл. 137А, ал.1 от ЗДвП задължение да използва обезопасителните
колани, с които моторното превозно средство е оборудвано. Ответната страна счита
размера на предявения иск за неимуществени В.еди за неоснователно завишен и
прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Ответната страна оспорва по основание и размер предявения
акцесорен иск за присъждане на лихва за забава. В отговора на исковата молба
ответникът твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т.2 от Кодекса за
застраховането застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение от изтичането на срока по чл. 496, ал.1 от Кодекса за
застраховането /три месеца след предявяване на претенцията пред застрахователя/,
освен в случаите, когато уВ.еденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането след предявяване
на претенцията. Твърди се, че от представените по делото препис от заявление до
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД с Вх. № ******* и писмо с Изх. № ******* са
видни датата на предявяване на претенцията пред дружеството и датата на изискване
на допълнителни документи по образуваната застрахователна преписка.
Застрахователят поддържа, че поради непредставяне на сочените документи по
преписката по щетата, с писмо с Изх. № 440/18.01.2022г. е отказано изплащане на
застрахователно обезщетение.
На осн. чл. 219 от ГПК е конституирането в настоящия процес на „Групама
застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. С., бул. „Ц.Ш.” № *******, като трето
2
лице- помагач на страната на ответника. Интересът от привличането му в настоящия
процес ответникът обосновава с обстоятелството, че при предявяване на
извънсъдебната претенция пред „Застрахователна компания Лев Инс“ АД в
заявлението до застрахователя е посочено, че „след първоначалния удар, при движение
назад водачът на лек автомобил “БМВ“ с per. № В. *** е блъснал и лек автомобил
марка „С.“, *** „Б.“ с per. № ***, управляван от Д. Х. К..“ Към датата на
пътнотранспортното произшествие отговорността на водача на лек автомобил “БМВ“ с
per. № В. *** е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в
„Групама застраховане“ ЕАД. Твърди се, че правният интерес на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД от конституирането на това трето лице-помагач на страната на
ответника е обусловен от възможността след приключване на настоящото
производство, в случай че „Застрахователна компания Лев Инс“ АД бъде осъдена да
заплати застрахователно обезщетение и при установяване вина на застрахования в
„Групама застраховане“ ЕАД водач, ответникът да предяви обратен иск срещу този
застраховател по чл. 54 от ЗЗД. Това искане съдът е приел за основателно и е
конституирал третото лице.Последното е изразила становище по делото ,че съдът
следва да отчете при постановяване на крайния съдебен акт,че засрахования при този
застраховател автомобил от техническа гледна точка, не е могъл да предотВ.ати ПТП-
то.
Съдът намира следното:
От представените по делото преписи от констативни протоколи за ПТП рег.
№******* и заключението на СТЕ по отношение на механизма на ПТП се установява
че на 27.07.2020 год. около 12,30 часа, в гр. В., на кръстовището образувано от
ул.”Е.Й.” и ул.”В.ю.”, лек автомобил 1 марка „А.К” с per. № ******* В., управляван от
Н. С.Ц. е блъснал спрелия пред него лек автомобил марка „***” с per. № В. ***,
управляван от М.Д.И.. Твърди се, че след първоначалния удар, водачът на лекия
автомобил „БМВ” блъснал и лек автомобил марка „С.”, модел „Б.” с per. № ***,
управляван от Д. Х. К.. Г. А. Б. е била пътник на задна седалка в лекия автомобил
„БМВ” и в следствие на настъпилия удар получила травми в областта на гръдния
кош.Причината на ПТП то е,че водача на аудито Н. Цонков не е контролирал
непрекъснато превозното средство,което е управлявал като при избиране на скоростта
на движение не се е съобразил с хароктера и интензивността на движението, за да бъде
в състояние да намали скоростта и да спре съобразно сигнализацията на светофарната
уредба. Съответно останалите двама водачи на мпс-та от техническа гледна точка не са
могли да предвидят и предотВ.атят ПТП то.
Вещото лице е уточнило,че автомолиба,в който е пътувала пострадалата е снабден с
предпазни колани за задните седалки. Като позването на обезопасителен колан е
предотВ.атява настъпването на допълнителни тежки уВ.еждания.В съдебно заседание
3
уточнява,че при удар отзад първоначално тялото отива назад,но с оглед факта,че зад
гърба на седящия е седалката, то от инерционната сила се отблъсква и отива напред и
може да има контакт с предната седалка.
При настъпването на произшествието на Г. А. Б. е оказана първа помощ от спрели
след инцидента водачи, след което е транспортирана от екип на ЦСМП със силни
болки в гърдите и ребрата в Спешното отделение на гр. В. като след извършените
прегледи, изследвания и рентгенография на ищцата е поставена диагноза: Контузия на
гръден кош. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
ищцата е имала оплаквания от болка първоначално в областта на гърба и след това в
областта на гръдния кош двустранно повече в ляво.Проведеното лечение за болков
синдром е една ампула аналгин интрамускулно.Може да получи такава травма в
следствие на ПТП ,като и е причинена болка за няколко дни .Причинените травми и
наранявания не са указали влияние на здравето на ищцата след инцидента и за в
бъдеще.По отношение на движението на тялото на пострадалата след инцидента съдът
възприема твърденията на техническата експертиза, а не тези на медицинската, която
твърди,че движението е било само назад.Г. А. Б. е освободена от болничното заведение
с указания за активно наблюдение, хигиенно - диетичен режим и продължаване на
лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема.
По делото е допуснат и разпитан като свидетел на ищцата Й.И.Й.,който е пътувал в
колата,в която е пътувала и ищцата при процесното ПТП,също е бил на задната
седалка.Твърди,че и двамата са били с поставени колани.След удара ищцата
почувствала много силни болки в гръдния кош,дошла полиция и линейка и я откарали
в болница,където я прегледали.След като се прибрала в къщи болките на ищцата
продължили около месец.Свекървата на ищцата и помагала с готвенето и гледането на
децата и да ги изпрати на училище заради състоянието на ищцата.Ищцата била много
уплашена от ПТП то и към момента се страхува да се вози на коли и акто вижда коли и
в момента изпитва силни болки при смяна на В.емето и тежък физически
труд.Свидетеля мисли,че пие темпалгин за болките.
Лек автомобил марка „А.К” с peг. № ******* В. е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от
06.12.2019 год. до 05.12.2020 год. и номер на полицата № ******* в ЗК „Лев Ине” АД,
а водачът му Н. С.Ц. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от
горепосочената застрахователна полица. Ищцата има правен интерес, в качеството й на
уВ.едено лице, от предявяване на настоящата претенция за претърпените
неимуществени В.еди срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите на виновния водач - ЗК „Лев Ине” АД. Ищцата е предявила
писмена застрахователна претенция пред ответника по ред предвиден в чл. 380, ал. 1 от
КЗ, с което е поискала от застрахователната компания да определи и заплати
4
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени
В.еди. Претенцията е заведена с вх. № ******* год. по описа на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
като в срока посочен в чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователното дружество с писмо изх.
№ 440/18.01.2022 год. е уведомило Г. А. Б., че не е налице основание да уважи
предявената застрахователна претенция.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на уВ.еденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените В.еди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно Д.ие лице е сключил
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата
деликтна отговорност. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2.
противоправното поведение на виновния водач, 3. претърпените
неимуществени В.еди и 4. наличието на пряка причинна В.ъзка между
В.едите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината
съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се
предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач е застрахован при ответника и събитието е
настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключение по съдебно медицинската експертиза и гласни
доказателства) дават основание за извод, че при процесното ПТП
пострадалата е получила телесни уВ.еждания в областта на гърба и след това
в областта на гръдния кош болков синдром двустранно повече в ляво.
Пострадалата е търпяла болка и страдание характерни за този вид
травми и имайки впредвид характера на уВ.еждането няма да търпи такива за
в бъдеще. По своя медико-биологичен характер контузията на гръден кош е
състояние причинило силни болки и страдания, довело до В.еменно
затруднение в двигателните функции на снагата и затруднение в дихателния
процес с период на оздравяване и възстановяване около един месец. Не са
налице трайни последици на здравословното състояние на пострадалата като
в тази В.ъзка съдът въприема заключението на медицинската експертиза.
Същите са в пряка причинна В.ъзка с произшествието и поведението на
водача на застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищцата е
пострадала именно при посоченото ПТП.Оздравителния период е бил около
месец, съответно съдът отчита и изпитания от ищцата стрес и страхов
синдром, който продължава и към настоящия момент-видно от показанията
5
на разпитания по делото свидетел.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени В.еди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени В.еди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените В.еди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните В.еди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уВ.ежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във В.ъзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
уВ.еждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на уВ.еденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
уВ.еждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
Като взе тези доказани В.еди, както и показанията на разпитания
свидетел за претърпените болки и страдания и периода на възстановяване
посочен в медицинската експертиза, съдът намира, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено в размер на 1500 лева. Този размер на
обезщетението би репарирало в пълна степен причинените на ищеца
неимуществени В.еди вследствие на деликта, без да води до неоснователно
обогатяване за сметка на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
6
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за В.едоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до уВ.еждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли В.еди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на В.едите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към уВ.еденото лице.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за В.едоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай от ответника е наведено възражение за
съпричиняване на В.едоносния резултат от страна на пострадалия, като се
твърди, че пострадалата не е била с поставен обезопасителен колан. Съдът
намира това възражение за неоснователно, използването на предпазния колан
предотВ.атява придвижването на пътника на автомобила по инерция и
съответно възможното му стълкновение с частите на интериора на
автомобила.Ефективността на предпазния колан зависи от местоположението
на човека в колата и от типа на пътнотранспортно произшествие.Вещото лице
по СТЕ в с.з.е уточнило,че дори с предпазен колан с оглед инерционната сила
тялото се отблъсква напред и е възможно получаване на травми.Респективно
от показанията на разпитания по делото свидетел се установи,че ищцата е
била с поставен предпазен колан,като тези свидетелски показания не бяха
оборени.
От заключението на СТЕ се установява,че останалите два
автомобила,респективно техните водачи не са могли от техническа гледна
точка да предотВ.атят ПТП -то.
По действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която
отговаря делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2) на
предявяване на застрахователна претенция от уВ.еденото лице, която от
датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ. Съгласно правната норма, уредена в чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
7
забава, дължими от делинквента, поради което по силата на чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за собствената си забава върху
размера на застрахователното обезщетение, включваща и лихвата за забава на
делинквента, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната
от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ (не повече от 3 месеца от предявяване на т. нар. застрахователна
претенция по чл. 380 КЗ).
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо уВ.еденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от уВ.еденото лице, а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и
плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени В.еди за собствената си забава. В случая
ищцата чрез пълномощника си е заявила писмената си претенция пред
застрахователя на 30.11.2021 г., към която дата е представила и данни за
банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, поради което
застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението от тази дата. Не
е спорно между страните, а и от представената застрахователна претенция по
смисъла на чл. 106, ал. 1 КЗ, във В.. с чл. 380 КЗ, адресирана от
пълномощника на ищцата до ответника, се установява, че ищцата е
уведомила застрахователя, който обезпечава деликтната отговорност на
водача на МПС, причинил процесното застрахователно събитие, на
30.11.2021 г., поради което от този момент ответното дружество отговаря за
причинените на пострадалия имуществени В.еди поради неизпълнение в
темпорално отношение на извъндоговорното задължение на застрахования-
делинквент за заплащане заместващо обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени В.еди (т.е. в застрахователното обезщетение е включена
лихвата за забава на делинквента по смисъла на чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Следователно, искането за заплащане на законна лихва върху дължимото от
ответното застрахователно дружество главни парично вземане следва да се
присъди от 30.11.2021 г. до окончателното му заплащане.
По разноските:
С оглед изхода от делото на основание чл. 38, ал. 2, във В.. с 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата във В..с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
8
размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. Х. А. З. възнаграждение в размер на 335 лв.
С оглед освобождаването на ищцата от заплащане на такси и разноски в
настоящото производство и уважаване на исковата претенция следва да бъде
осъден ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на В.С държавна такса върху присъдената сума в размер на 60 лв. и сумите
заплатени от бюджета на съда за експертизи в общ размер на 500лв.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1700, район С., бул. "С.Ш.", № **
с представители М.С.М.-Г., П.В. Д. и С. Н.А. да заплати на Г. А. Б., ЕГН ********** с
адрес: с. Т., ул. „Г. Д.“, № 3, общ. В. сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) -
обезщетение за причинените й неимуществени В.еди при процесното ПТП състояло се
на 27.07.2020г., изразяващи се претърпени болки, страдания и неудобства, ведно със
законната лихва за забава считано от 30.11.2021 год. - датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция пред застрахователното дружество до
окончателно изплащане на застрахователното обезщетение за неимуществени В.еди.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1700, район С., бул. "С.Ш.", № **
с представители М.С.М.-Г., П.В. Д. и С. Н.А. да заплати на адвокат Х. А. З., с личен
адвокатски номер: ********** със съдебен адрес : гр. С., ул. „И.Д.”, № 7, ет. 2, ап. 5,
адвокатско възнаграждение с оглед защитата на ищцата в настоящия процес в размер
на 335 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С. 1700, район С., бул. "С.Ш.", № ** с
представители М.С.М.-Г., П.В. Д. и С. Н.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на В..районен съд държавна такса върху присъдената сума в
размер на 60 лв. и сумите заплатени от бюджета на съда за експертизи в общ
размер на 500лв. или общо 560лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10