Р Е Ш Е Н И Е
Номер 74 02. 06. 2021 година град Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на първи юни
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 73 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Г.С.К. ***
против
Решение № 59/ 22.03.2021 г., на ПРС постановено
по АНД № 10 по описа за 2021 г. на ПРС, с което
е било потвърдено НП № 321-9-58/29.09.2020 г. издадено от
Директора на ОДМВР Търговище, с което на Г.С.К. ***, ЕГН-**********, за нарушение по чл.209а,ал.1 от ЗЗ, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и съществето нарушение на
съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн.
чл.63, ал.1 ЗАНН. Сочи необоснованост на акта. Основните доводи са
свързани с неправилно тълкуване на материалноправните норми от страна на
въззивната инстанция. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. не взема
становище. Претендира разноски.
Ответната страна не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, предвид законосъобразността на
въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било НП №
321-9-58/29.09.2020 г. издадено от Директора на ОДМВР Търговище, с
което на Г.С.К. ***, ЕГН-**********, за нарушение по чл.209а,ал.1 от ЗЗ, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че на 17.04.2020 г.,
около 11.45 ч., пред сградата на Кметство
с.Медовина, общ.Попово, при извършена проверка от полицейски служители –
Ц. П. Ц. и И. Д. И. били установени няколко лица, между които и Г.С.К., които се намирали на паркинг, т.е. на открито и свободно достъпно обществено място, без поставена защитна
маска за лице или друго средство покриващо носа и устата. При тези обстоятелства му бил съставен АУАН /приложен/,
с който и съгл.чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП за извършеното
от него нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Нарушителят се запознал с
констатациите по акта и го подписал с възражение, че „пуших цигара и нямаше как
да бъда с маската, но след това я сложих“. С оглед данните за престъпление по
чл.355,ал.1 и ал.2 от НК, материалите били изпратени на РП Търговище, ТО
Попово, като с постановление от 02.06.2020 г. /приложено/ бил постановен отказ
за образуване на ДП, след което материалите били препратени по компетентност на
Директора на ОДМВР Търговище за реализиране на административнонаказателната
отговорност. При тези обстоятелства и след като преценил, че деянието не
съставлява маловажен случай, на 29.09.2020 г. Директорът на ОДМВР Търговище
издал НП № 321-9-58, с което и на основание
чл.209а,ал.4,вр. с ал.1 от ЗЗ наложил на касатора минималното наказание глоба в
размер на 300 лв.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна
уредба, въззивната инстанция e приела, че НП е издадено от
компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона
(случай, в който се презюмира), така и да бъде делегирана. В настоящият случай това
основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен
да го издаде съгласно чл.209а,ал.4 от ЗЗ орган – Директор на ОДМВР Търговище.
По същият начин и на осн.чл.209а от ЗЗ, на актосъставителя Цанко Петров Цанев –
полицай от състава на РУ Попово са делегирани права да съставя АУАН по ЗЗ (Раздел I, т.10 от заповед № 3633-611/14.04.2020 г. на Директора
на ОДМВР). Съдът е приел, че както при съставянето на АУАН, така и
при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено НП, също е в съответствие със законовите
изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността им, като установеното при
полицейската проверка и впоследствие санкционирано нарушение се доказва от
обективна и субективна страна. Наложеното наказание е индивидуализирано в неговия
минимален размер от 300 лв., който е изцяло съобразен с изискванията на
чл.27,ал.2 от ЗАНН, като съдът е приел, че АНО е отчел всички относими за
отговорността му обстоятелства, като е наложил наказание в размер, чрез който
успешно ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.
Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт се основава
на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с
приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при
стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на същия
са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е
отговорено на всички относими инвокирани
възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му, т.е. административно-наказателната
отговорност може да бъде реализирана само въз основа на предвидени в нормативен
акт административни нарушения. Същевременно административно-наказателните
разпоредби, в голямата си част, препращат към съответните материални
разпоредби, въвеждащи определени права и задължения за гражданите и
юридическите лица, чието нарушение води и до съответните санкции. В тази връзка
и с оглед императивната разпоредба на чл. 3 ал. 1 ЗАНН административно-наказателните
разпоредби следва винаги да са регламентирани с нормативен акт. Само за изрично
посочените нарушения на определени права и задължения може да бъде реализирана
административно-наказателна отговорност. Законът обаче
не въвежда такова ограничение относно актовете, с които се създават права и
задължения за лицата. Това може да стане както с нормативен акт (кодекс, закон,
наредба, правилник), така и с индивидуален административен акт (чл. 21 АПК) или общ административен акт (чл. 65 АПК).
В настоящият случай в процесното НП ясно е посочена административно-наказателната
(санкционната) разпоредба, въз основа на която е наложена глобата – чл. 209а
ал. 1 от Закона за здравето. Тази правна норма (в относимата й редакция към ДВ
бр.34/2020 г.) изрично предвижда, че за нарушение или неизпълнение на въведени
с акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ
противоепидемични мерки по чл.63 ал. 1 и ал. 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се налага глоба от 300 до 1000 лв. Видно е от
съдържанието на цитираната разпоредба, че тя съдържа състав на административно
нарушение, което може да бъде осъществено както с действие, така и с
бездействие. Тази норма е въведена с нормативен акт – Закона за здравето и в
този смисъл е изпълнено изискването на чл. 3 ал. 1 ЗАНН.
На следващо място, тъй като въззивният съд е изяснил в пълнота
фактическата обстановка, касационният състав намира, че правилно и
законосъобразно е реализирана административно-наказателната
отговорност на К. с процесното НП. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната. В изпълнение на
това правомощие с т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, с която е допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
считано от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., на територията на Република България
е въведена и следната противоепидемична мярка: Задължение за всички
лица, когато се намират в закрити или открити обществени места ( в
т.ч. транспортни средства за обществен транспорт, търговски обекти, паркове,
църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна употреба или многократна
употреба, или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и
др.). Пояснено е, че за целите на тази мярка обществени са и местата, и
пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за
обществено ползване.
В условията на обявено извънредно положение е въведена противоепидемична
мярка, чиято цел е да ограничи разпространението на заразата, застрашаваща
живота и здравето на хората. Тази мярка по правило има временен характер.
Срокът на действието й е бил до 26.04.2020 г., като и двете заповеди са
отменени със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. Но до отмяната им Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. и Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. са били валидни
общи административни актове, установяващи задължение за гражданите да носят
маска за лице, когато се намират в закрити или открити обществени места.
При действието на горните заповеди ответникът се е намирал на открито обществено място, без
поставена защитна маска на лицето или друго средство покриващо носа и устата, с
което е нарушил въведената противоепидемична мярка и правилно на
основание чл. 209а,
ал. 1 ЗЗ му е било наложено наказание глоба в минималния размер от 300 лв.
Касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките за
приложение на института по чл. 28 ЗАНН. Преценката за маловажност е дължима самостоятелно
за всяко нарушение при съобразяване на относимите към него конкретни фактически
обстоятелства. Разглежданото деяние не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. По делото не са установени обстоятелства, които да понижават обществена
опасност на деянието.
Въззивната
инстанция е обсъдила всички относими за правилното решаване на спора
доказателства, надлежно и аргументирано е анализирала всички релевантни факти
от значение за спорното право, като е направила верни изводи, които се споделят
от касационната. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и
прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да
бъде оставено в сила.
Необосноваността
не е касационно основание и настоящата инстанция не взема становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.
218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното
съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с
ал.1 от АПК , във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административен
съд гр. Търговище
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59/ 22.03.2021
г., на ПРС постановено по АНД № 10 по описа за 2021 г. на
ПРС .
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.