Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 227 Година 2020, 20.11 град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет
и първи септември година две хиляди и двадесета
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра К.
ЧЛЕНОВЕ:1.Галя Белева
2.мл.с.
Александър Муртев
Секретар
Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В. К.
въззивно
гражданско дело номер 1928 по описа за 2020 година.
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от
ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№24610/01.07.2020г.,
подадена от „ВИП КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Христо Ботев”
№70, представлявано от Димитър
Керемедчиев, чрез адв.Ирина Камбурова- Тунтева- БАК, срещу Решение
№1267/10.06.2020г., постановено по гр.д.№9191/2019г. по описа на Районен съд-
Бургас.
С посоченото решение,
Бургаският районен съд е осъдил „ВИП
КОМЕРС“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „ИРА-КОМЕРСИАЛ-М-5“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Бургас, пл.,,Гаров площад“ №12, представлявано от Катя Стайкова
Василева, чрез адв.Иван Танев-БАК, следните суми: 14 570 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в „Кафе-еспресо“ в гр. Бургас, ж.к.
„Меден рудник“ до бл.408, по време на ползването на обекта по силата на договор
за наем № 50/07.05.2002 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба на 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 1612,80 лева с
ДДС, представляваща дължим наем за месеците август септември и октомври 2017 г.
по договор за наем № 50/07.05.2002 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба на 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане;
224,92 лева с ДДС, представляваща
стойност за ВиК услуги за обект „Кафе-еспресо“ в гр. Бургас, ж.к. „Меден
рудник“ до бл.408 за периода 01.06.2017 г. – 31.10.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба на 28.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за периода 13.05.2017 г. –
31.05.2017 г.; 1075,20 лева, представляваща неустойка за забава за дължимата
наемна вноска за месец август 2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба на 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане;
3221,24 лева, представляваща сбор от съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело
№ 7064/2019 г. по описа на БРС и в исковото производство.
С жалбата се изразява
недоволство от обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените
осъдителни искове. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно в обжалваната
част, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и
се иска неговата отмяна.
На първо място се
твърди, че първоинстанционният съд неправилно разпределил доказателствената
тежест съобразно правната квалификация на предявените искове. Навеждат се
доводи, че въпреки установената съдебна практика (Решение№394 от 18.05.2010г.
по гр.д..№1584/2009г..,ІІІ-то г.о.. на ВКС), в изпълнение дадените от съда
указания, ответното дружество следвало да доказва отрицателни факти. Посочва
се, че от страна на ищеца не било проведено пълно и главно доказване. Твърди
се, че не ставало ясно какво е състоянието на имота при предаване владението на
ответното дружество през 2002г., тъй
като липсвал приемо- предавателен протокол.
Навеждат се
доводи, че от събраните по делото доказателства, не се установявала
действителната фактическа обстановка. Изтъкват се факти и обстоятелства,
установени чрез свидетелски показания и приобщената към делото съдебно- техническа експертиза.
Иска се, атакуваното
решение да бъде отменено в обжалваната част. Претендират се направените в
производството пред въззивната инстанция разноски.
В срока по чл.263, ал.1
от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, чрез адв.Танев –БАК, с който се
оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира
атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен в
съответствие със събраните по делото доказателства. Счита подадената въззивна
жалба за неоснователна, като се моли за нейното отхвърляне.
Излага
се становище, че разпределената тежест на доказване в процеса, следвала
релевираните от страните твърдения и възраженията, както и изгодните последици,
които всяка една черпи от тях. Твърди се, че с оглед събраните по делото
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд достигнал
до извода за наличие на повреди в отдадения под наем обект. Развиват се
подробни съображения в тази насока, като е направено обобщение на събраните в
първоинстанционното производство доказателства (свидетелски показания и
заключението на вещото лице по извършената съдебно- техническа експертиза).
Иска се от съда,
атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените съдебно- деловодни разноски за въззивната
инстанция.
В съдебно заседание
процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Въззиваемото
дружество чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна
с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, поради което е са допустима и следва да бъдат разгледани по
същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно
и допустимо. След като
прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
пред БРС е образувано по повод искова молба от ИРА-КОМЕРСИАЛ-М-5“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр.Бургас, пл.,,Гаров площад“ №12, представлявано от Катя
Стайкова Василева, чрез адв.Иван Танев против ВИП КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” №70,
представлявано от Димитър Керемедчиев, за осъждане на ответника да
заплати слените суми: 14 570 лв.обезщетение за имуществени вреди, нанесени в
наетия имот преди освобождаването му (първоначално предявената претенция е за сумата от 14750 лв., в последствие за разликата
над 14570 лв., претенцията е оттеглена); 1612,80 лв.- общ размер на неизплатен наем,
дължим за месец август, септември и октомври 2017г., 224,92 лв. – дължими суми за ползвани ВиК
услуги за периода 13.05.-31.10.2017г., както и сумата от 1075,20 лв.- неустойка
за забава на дължимата наемна вноска за м.август 2017г., както и законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
В исковата молба се
твърди, че ответникът, от една страна като наемател, е сключил договор за наем
на недвижим имот от дата 07.05.2002г. с ищеца от друга страна като наемодател.
Предмет на договорът за наем било помещение „кафе-еспресо“, находящо се в
гр.Бургас, к/с „Меден рудник“, до бл.408, като срокът на договора бил до
08.05.2005г. Срокът на договора е бил удължаван неколкократно с анекси,
последният такъв от 03.01.2014г. до 31.12.2014г. След изтичането на този срок,
ответникът продължил да ползва имота със съгласието на наемодателя. На
12.10.2017г., ответникът уведомил ищеца, че прекратява договора, считано от
01.11.2017г. За извършеното ползване на имота от сключване на договора до м.август
2017г. наемателят заплащал месечния наем. Твърди се, че след изтичане на
предизвестието, на 31.10.2017г., ответникът освободил ползваните помещения по
договора за наем. За предаване на ползването на помещенията бил съставен
протокол от 01.06.2017г, но в същия не се описвало реалното състояние на
предаваните помещения след прекратяване на процесния договор. Сочи се, че при
предаване на помещението на 31.10.2017г. наемодателят констатирал, че върху
имота са нанесени вреди, причинени от ответника: изкъртени и счупени плочки,
изкъртена външна колона, пробити водосточни тръби, счупен външен корниз,
изкъртени вътрешни колони, счупени плочки по пода на помещението, надупчен
таван с множество дупки; счупени тоалетно гърне и казанче, дупки по вътрешните
стени, изкъртено и липсващо ел.табло, разрушена вътрешна стена.
За поправяне и
възстановяване годността за ползване на помещенията били необходими 14 750 лв., за която сума е изгответно заключение
по допусната съдебно-техническа експертиза в производство по чл.207 ГПК, за
което е било образувано ч.гр.д.№ 7064/2019г. по описа на БРС. В исковата молба
се сочи, че за месеците август, септември и октомври 2017г., наемателят ползвал
отдаденото под наем помещение, но не заплащал месечните наемни вноски, които
възлизат на сумата от 1612,80 лв. Твърди се, че ответникът не бил заплатил
дължимите консумативни разходи за вода в общ размер на 224,92 лв. с ДДС, дължими за 13.05.2017г.-31.10.2017г.,
за които суми били издадени съответните фактури. За горепосочените суми в общ
размер на 1837,72 лв., ищецът издал данъчна фактура № 16242/02.08.2017г. и
проформа фактура № 9/01. 11.2017г . ищецът твърди още, че поради изпадане в
забава относно наемната цена за м.август, на основание чл.8, ал.3 от договора,
ответникът дължи неустойка в размер на двукратния размер на наема или сумата от
1075,20 лв.
Предявени са
искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 233, изр. второ ЗЗД, и чл.
92, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът
чрез процесуалния си представител счита исковете за неоснователни. Твърди, че
поради прекратяването на договора още през 2017г., няма как да бъде установено
със сигурност състоянието на имота към онзи момент. Заявява, че действително консумативите за вода не са
заплатени, поради наличието на преговори между страните относно наемната цена
по договора.
Страните
ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
По делото не
се спори, че ищецът е собственик на процесния имот, както и че страните са били
обвързани от валидно правоотношение – договор за наем от 07.05.2002г. с предмет
на договора помещение „кафе-еспресо“, находящо се в гр.Бургас, к/с „Меден
рудник“ до бл.408, със срок до 08.05.2005г. Страните не спорят за това, че
срокът на договора е бил удължаван неколкократно с анекси. Представен е анекс
от 03.01.2014г., със срок на действие до 31.12.2014г., според който наемната
цена за имота става 537,60 лв. на месец. След изтичането на срока по последния
анекс, ответникът продължил да ползва имота със съгласието на наемодателя. На
12.10.2017г., ответникът уведомил ищеца, че прекратява договора, считано от
01.11.2017г.
Представени са
фактури от процесния период, издадени от наемодателя, с които са начислени
претендираните в исковата молба суми за задължения за консумирани ВиК услуги и
намените вноски за месеци август, сепетмври и октомври 2017г. Представени са
фактури, издадени от ВиК Бургас ЕАД за процесния период за сумите за вода,
пречистване и канали по партидата на ищцовото дружество. Представен е приемо-предавателен протокол от
31.10.2017г., съгласно който на същата дата имотът е предаден, подписан от
представители на двете страни по наемния договор, както и от свидетел.
Към делото е
приобщено ч.гр.д.
7064/2019г.
по описа на БРС, образувано по молба на ищеца по реда на чл.207 ГПК за
обезпечаване на доказателства, по което е назначена съдебно-техническа
експертиза, вещото лице, по която след извършен оглед е коснтатирало наличието
на посочените в исковата молба повреди и липси, както и че за поправяне и
възстановяване годността за ползване на помещенията са необходими 14 750 лв.
Ответникът е
представил становище от „Електроразпределение клон Бургас“ за това, че външното
ел.табло и главното ел.табло на обекта са изпълнени съгласно предварително
одобрен проект, санитарна експертиза за спазване на хигиенните норми и
санитарни изисквания, експертно заключение относно това, че обекта отговаря на
нормативните изисквания за безопасност на труда, хигиенна експертиза.
По делото са
събрани и гласни доказателства. Свидетелят С.П., присъствала на предаването на имота на
31.10.2017г., заявява, че вътре в помещението е имало нанесени вреди, плочките
на пода са били изпочупени, вратите на банята и тоалетната – изкъртени,
електромерът липсвал, вътрешните колони са били надупчени, тръбите и гърнето в
тоалетната – разрушени. Свидетелят Д., също присъствала при предаването на
имота заявява, че е видяла нанесените вреди при приемането на обекта на
31.10.2017г., а именно: счупени плочки, пробити дупки в таваните, в стените,
липсващи врати на тоалетната, пробити водосточни тръби. Твърди, че и ел.таблото
е липсвало, нямало ток в помещението, външният корниз също е бил счупен.
Свидетелят посочва, че на въпроса защо състоянието на обекта е такова,
ответникът е заявил, че външни лица са го повредили, и отказал вредите да бъдат
описани. Д. и П. заявяват, че имота след 2017г. не е бил отдаван под наем, едва
през януари 2020г. е сключен нов договор за наем.
От
показанията на свидетеля Д. – в правни отношения с ответното дружество се
установява, че е бил извикан за ремонт след течове през лятото, като същият е
следвало да ремонтира и боядиса стените, където е имало зацапано и очукано.
Заявява, че на места е имало частично счупени плочки, но тези счупвания се
дължали на експлоатацията на обекта, не е видял изкъртени плочки. Към момента,
когато е бил извикан кафето е работело, но до реален ремонт не се е стигнало,
тъй като страните прекратили договорните си отношения.
От показанията на свидетеля С. също
в правни отношения с ответното дружество се установява, че през 2017г. е имало
теч от покрива, който теч е повреждал осветлението и вентилаторите в
подпокривното пространство. Същият заявява, че на пода е имало отделни язви по плочките
на пода. Посочва, че е имал нареждане да премахне бойлера в тоалетната, който
се приплъзнал при демонтирането и същият
паднал върху гърнето. Споделя, че при премахване на оборудването са останали
технически дупки, а именно дупки по тавана след премахването на аспирацията, но
тези дупки са по окачения таван, който е правен от ответника, останали са дупки
по стените след премахването на климатика. Заявява, че в заведението не е имало
табло, тъй като е взимало ток от съседния магазин, и че е спрял тока при
изнасянето на оборудването, което се е случило през септември 2017г.
По
отношение на претенциите за неизплатен наем за месеците август, септември и октомври
2017г., съдът намира, че същите се явяват доказани както по основание, така и
по размер. От представените по делото писмени доказателства се установява, че
наемателят е бил длъжен да заплаща наемната цена по договора, до всяко 5 число
на текущия месец. С оглед изложеното, и предвид факта, че не са представени
доказателства от страна на ответника за плащане на посочените задължения, то
предявеният иск за плащане на наемна цена за месеците аавгуст, септември и
октомври 2017г. следва да бъдат уважен, като ответникът бъде осъден да заплати
сумата от общо 1612,80 лв., която се формира на база наемната цена за имота от
537,60 лв. на месец, съгласно анекс към договора за наем от 03.01.2014г.
Във връзка с
предявените претенции за заплащане на консумативни разходи във връзка с
ползването на имота, и по –специално за доставени ВиК услуги, съдът намира
следното: в тежест на наемателя следва да се поставят всички разходи, свързани
с ползването на имота, т.е. същият е длъжен да плаща разходите за вода, ел.
енергия и т.н. От представените по делото фактури, издадени от ВиК Бургас ЕАД
за процесния период за сумите за вода, пречистване и канали се установява, че в
периода на действие на договора за наем е консумирана и съответно не е
заплатена от наемателя вода, поради което ответникът дължи заплащане на сумата
от 224,92 лв. Следва да се има предвид и изричното признание от страна на
ответника, че въпросните задължения са останали незаплатени.
По отношение
на основателността на иска по чл.233, ал.1, предл.второ ЗЗД: Съобразно тази
разпоредба ищецът е длъжен да докаже факта на наемната връзка, че вредите са
настъпили в този период и размера им. Ответникът следва да докаже, че вредата е
причинена от случайно събитие или като резултат от действията на трето лице,
като сам той е положил дължимата и практически възможна според обстоятелствата
грижа на добър стопанин. Не могат да бъдат споделени оплакванията във
въззивната жалба относно неправилно разпределена доказателствена тежест от районния
съд и указването на страната, че следва да доказва отрицателни факти. С
отговора на исковата молба, ответникът е заявил, че наемателят следва да
отговаря само за вредите, които са вследствие от неговото поведение, като в
процесния случай липсва връзка между твърдените вреди и поведението на
ответника. Като е взел предвид твърденията на страните, съдът е указал, че в
тежест на ищеца е да докаже , че са налице вреди, настъпили по време на
ползването на имота, а в тежест на ответника е да докаже, че такива вреди няма,
респективно те се дължат на причина, за която той не отговаря. Действително не
следва ответното дружество да доказва отрицателни факти, но ответникът е длъжен
да докаже, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря, както
правилно е указал съда. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването на
вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря.
Посочената правна норма урежда оборима презумпция за виновно причиняване на
вредите от наемателя през време на ползуването на вещта. Следователно ако
наемателят твърди, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря,
доказателствената тежест е негова – така в решение № 307 по т. дело № 255
/2018г. по описа на ВКС. В настоящия случай такива доказателства не са представени
от ответната страна.
В случая при предаването на имота е
изготвен Приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаването на имота, без в
него да се описва състоянието на обекта. При преценка на ангажираните от страна
на ищеца доказателства по отношение на този иск, съдът намира, че се доказа по
безсъмнен начин настъпването на вредите. В случая доказателствата са
свидетелските показания на Д. и П., които са присъствали на предаването на
имота и които съдът кредитира като достоверни, и от които се установява
състоянието на имота, именно към 31.10.2017г., т.е. наличието на твърдените вреди.
От свидетелските показания на С., воден от ответника се установява, че при
свалянето на бойлера е било счупено гърнето, както и че при премахването на
климатика са останали дупки. Същият свидетел сочи, че при премахване на
аспирацията са останали дупки по окачения таван. С показанията на свидетеля на ответника
се потвърждават фактическите твърдения на ищеца.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза по
ч.гр.д. 7064/2019г. по описа на БРС, образувано по молба на ищеца по реда на
чл.207 ГПК за обезпечаване на доказателства, се установява, че за поправяне на
констатираните от вещото лице повреди и възстановяване годността за ползване на
помещенията са необходими 14 750 лв.,
поради и което съдът намира, че е доказан и размера на вредите, които са
предявени в размер на 14570 лв., поради което претенцията се явява основателна
до този размер.
Съдът намира
за неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба, същата е
неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода
на спора на въззивника разноски не се дължат. Въззиваемият е ангажирал
доказателства за заплащането на сумата от 1830 лв. – адвокатско възнаграждение,
които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Мотивиран от горното Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1267/10.06.2020г., постановено от БРС по гр.д.№9191/2019г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ВИП КОМЕРС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Христо Ботев”
№70, представлявано от Димитър
Керемедчиев, да заплати на
„ИРА-КОМЕРСИАЛ-М-5“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, пл.,,Гаров площад“ №12,
представлявано от Катя Стайкова Василева, сумата от 1830 лв. /хиляда осемстотин и тридесет лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: