Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 25.02.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
С.
Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5675 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 1.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 44344/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ГО, 58 състав, „А.С.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да
заплати на основание чл.262, чл.261, чл.264 КТ и чл.86 ЗЗД на Л.Д.С. /ЕГН **********/
следните суми: 6 398.84 лв.-
брутна сума за положен през периода м. август 2013 г.- 18.06.2015 г. извънреден
труд, ведно със законната лихва от 5.08.2016 г.; 354.46 лв.-
брутна сума за положен през периода м. август 2013 г.- 18.06.2015 г. извънреден
нощен труд, ведно със законната лихва от 5.08.2016 г.; 483.33 лв.- брутна сума за положен през
периода м. август 2013 г.- 18.06.2015 г. извънреден труд по време на национални
празници, ведно със законната лихва от 5.08.2016 г.; и 1 555.45 лв.- мораторна лихва,
изчислена върху сбора от горепосочените главници, дължима за периода 1.08.2013
г.- 5.08.2016 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „А.С.“ ЕООД е осъден
да заплати на ищеца Л.С. сумата 820 лв.- разноски по делото /за адв.
възнаграждение/, а също и да заплати по сметка на СРС сумите 418.17 лв.- държавна такса, и 400 лв.- възнаграждение на вещо лице,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „А.С.“ ЕООД- гр.
София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Л.Д.С. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени
са искове с правно основание чл.128, т.2 КТ вр.
чл.262, ал.1, т.4 КТ, чл.262, ал.1, т.3 КТ, чл.264 КТ и чл.261 КТ и чл.245, ал.2 КТ.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца Л.С.
са присъдени сумата 5 047.60 лв.-
горница над сумата 1 351.24 лв. до претендираните 6 398.84 лв.- възнаграждение
за извънреден труд по чл.128, т.2
вр. чл.262, ал.1, т.4 КТ, сумата 354.46 лв.-
възнаграждение за положен нощен труд по чл.128,
т.2 вр. чл.261 КТ, сумата 309.46 лв.-
горница над сумата 173.87 лв. до претендираните 483.33 лв.- възнаграждение за
положен извънреден труд през дни на официални празници по чл.128, т.2 вр. чл.262, ал.1, т.3 и чл.264 КТ, и сумата 1 347.54 лв.- горница над
сумата 207.91 лв. до претендираните 1 555.45 лв.- лихви за забава върху
сбора от посочените по- горе възнаграждения, претендирана за периода 1.08.2013
г.- 5.08.2016 г., на основание чл.245, ал.2 КТ. В
останалата част, в която на ищеца Л.С. са присъдени сумата 1 351.24 лева-
възнаграждение за извънреден труд, сумата 173.87 лв.- възнаграждение за положен труд през дни на официални празници, и
сумата 207.91 лв. /177.67
лв. + 30.24 лв./- лихви за забава върху сбора от посочените главници, решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.
Не е спорно по делото, а се установява и от събраните доказателства, че през процесния период страните са били обвързани от трудово право-отношение, по което ищецът Л.Д.С. е заемал длъжността „пазач невъоръжена охрана” в ответното дружество „А.С.“ ЕООД с място на работа: гр. София, ул.“********, като през периода м.08.2013 г.- 31.08.2014 г. е престирал работната си сила на 4- часов работен ден /по график/ при договорено основно трудово възнаграждение от 150 лв. /Трудов договор от 2.04.2012 г./, а през периода 1.09.2014 г.- 18.06.2015 г. е работил на 8- часов работен ден /по график/ при договорено основно месечно възнаграждение от 400 лв. /съгласно сключено между страните допълнително споразумение към трудовия договор/, при сумарно отчитане на работното време /чл.142, ал.2 КТ/ за едномесечен период- съгласно издадена от работодателя Заповед № 1/ 1.02.2012 г. /л.174 от делото на СРС/. Не е спорно, а се установява и от представената по делото заповед от 18.06.2015 г., и че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, т.1 Кт, считано от 19.06.2015 г.
Спорно между страните, с оглед релевираните в подадения от работодателя-
ответник писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и във въззивната жалба
на дружеството доводи, е дали ищецът е престирал работната си сила на 12-
часови дежурства или на 24- часови дежурства, която преценка съответно
рефлектира върху изводите за броя отработени като извънреден труд часове и
тяхната стойност- като дължимо в увеличен размер трудово възнаграждение.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 5675/ 2018 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
Според фактическите твърдения на
ищеца, изложени в исковата молба, същият е „работил извън установеното за него
работно време, като първоначално работил на 12- часови нощни смени, а след това
на 24- часови дежурства“. Ответникът оспорва в дружеството да са давани 12-
часови и 24- часови дежурства от охранителите, като поддържа, че са работили на
две 12- часови смени- дневни и нощни, в която връзка представя съответни
отчетни форми за отработеното от тях през процесния период работно време.
Констатации в тази насока в
писменото заключение на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство
съдебно- счетоводна експертиза, извън това, че през м.07, м.08. и м.09. ищецът
е имал отработени 16 часа дневен труд, не се съдържат, но при изслушване на
заключението /о.с.з. 16.10.2017 г./ експертът е посочил, че от 10.10.2013 г. до
м.06.2014 г. дежурствата на ищеца били 12- часови, от които: 8 часа- нощни, и 4
часа- дневни, при работно време от 18.00 часа до 6.00 часа, от които: 18.00 ч.-
22.00 ч.- дневен труд, и 22.00 ч.- 6.00 часа- нощен труд, а след м.06.2014 г.
ищецът отново „минал на 24- часови дежурства“.
Такива данни в събраните по
делото доказателства обаче не се съдържат. Изобщо не е представена заповед,
определяща вида на смените и броя на работните часове в определените по график
дежурства на охранителите в ответното дружество. Приложените от ищеца копия на
„книги за приемане и сдаване на дежурства“ /л.13- л.59 от делото на СРС/,
доколкото могат да бъдат възприети като годни писмени доказателства, изобщо не
съдържат данни в този смисъл, като посочването само на дати /без часове/ на сдаването
и приемането на работните смени между охранителите не способства за доказване
на горепосочените фактически твърдения на ищеца. По същата причина няма такава
доказателствена стойност и приложеното по делото копие от „книга за инструктаж“
/л.219- л.265 от делото на СРС/- с посочени дати на извършването на ежедневен
инструктаж на охранителите, за която „книга“ освен това няма безспорни данни,
че представлява документ, създаден от ответното дружество, извършващо дейности
по Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/- 2004 г. /отм., но приложим
през процесния период/. Посоченото копие на книга за инструктаж е представено
от ищеца, а не от ответника, по отношение на когото в случая не могат да бъдат
приложени и последиците на чл.161 ГПК, тъй като са представени доказателства,
че архивът на „А.С.“ ЕООД, който бил съхраняван в склад № 5 на ул.“*******в гр.
София, бил намокрен и унищожен при наводняване на склада, свързано с
потушаването на възникнал на 13.09.2016 г. пожар /Удостоверение от 28.04.2017
г., издадено от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“- ГД „ПБЗН“; протокол от 13.09.2016 г. и свидетелски показания на
св. Зв. А.- изпълняваща служба „Човешки ресурси“ за ответното дружество/. Относно
обстоятелството каква е била организацията на работа на охранителите в
ответното дружество и респ. дали охранителната дейност, в която е участвал
ищецът С., е осъществявана на 12- часови нощни смени или на 24- часови
дежурства, съответно през кои периоди от исковия период са били тези различни
по характер дежурства, са допустими и гласни доказателства, но такива от ищеца,
при принадлежаща нему доказателствена тежест /чл.154, ал.1 ГПК/, по делото не
са събрани. В дадените от свидетеля Б. Л./бивш колега на ищеца/, работил като
„охранител“ в ответното дружество през периода 2012 г.- м.03.2016 г.,
свидетелски показания /о.с.з. 27.03.2017 г./, такива данни не се съдържат.
Напротив- освен, че оспорва в
дружеството да са давани 12- часови и 24- часови дежурства от охранителите,
ответникът представя доказателства- отчетни форми /“форма 76“, л.175- л.198 от
делото на СРС/, според които охранителите са работили на 12- часови смени-
дневни и нощни, от които дневната смяна е била от 7.00 ч. до 19.00 ч., а
нощната- съответно от 19.00 ч. до 7.00 ч. Вписаните в приложените от ответника
отчетни форми факти и обстоятелства са потвърдени със свидетелските показания
на св. Зв. А.- изпълняваща служба „Човешки ресурси“ за ответното дружество
/обстоятелството, че няма сключен трудов договор с ответника е ирелевантно/,
която сочи, че графиците за дежурствата били изготвяни преди началото на всеки
месец, а отчетните форми били изготвяни след приключване на месеца и
удостоверявали присъствието на охранителите, а също и че всеки ден била
изготвяна лична отчетна форма- форма 76, която била попълвана лично от
управителя на дружеството Георги Петков, който проверявал кой е на работа и кой
отсъства и след попълването й я давал на свидетелката за отчитане на отработеното
време.
При така събраните в процеса доказателства се налага приемането на
извод, че от страна на работодателя- ответник е бил въведен сменен режим на
работа с 12- часови дежурства, при който са работили ищецът и останалите
охранители в дружеството. Спор относно даването на 12- часови дежурства от
охранителите в ответното дружество не е налице, а относно въвеждането на 24-
часови дежурства през част от процесния период, за което е налице спор между
страните, безспорни доказателства по делото не са събрани. Съобразно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес в случая ищецът е
имал процесуалното задължение /доказателствената тежест/ да установи
правнорелевантното обстоятелство, че през част от процесния период е давал посочените
24- часови дежурства, каквото доказване от негова страна не е проведено. Така,
при прилагане неблагоприятните последици от непроведеното доказване в негова
вреда се налага приемането на извод, че е престирал работната си сила на 12-
часови смени- дневни и нощни дежурства.
Съгласно заключението на вещите лица по допуснатата във въззивното
производство тройна съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от
страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, при
възприемане на отработеното от ищеца Л.С. през процесния период работно време
на 12- часови дежурства, при сумирано изчисляване на работното време с
установен от работодателя едномесечен период на отчитане, положеният от него извънреден труд възлиза на 401.44 часа
на стойност 1 351.24 лв.-
брутно възнаграждение /съответно 1 059.23 лв.- нетно възнаграждение/, което не
му е заплатено от ответника. Положеният от С. през процесния период нощен труд е бил 848 часа
и предвид действително
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 5675/ 2018 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
изплатеното му от работодателя
възнаграждение, такова в случая не му се
дължи. Отработените часове в дни на официални
празници са 111 часа, за които му се дължи брутно възнаграждение от 173.87 лв. /съотв. нетно
възнаграждение- 139.03 лв./. Размерът на мораторните
лихви върху незаплатените на ищеца възнаграждения, посочени по- горе, дължими
за периода 1.09.2013 г.- 5.08.2016 г., възлиза на 207.91 лв. общо, от които: 177.67 лв.- върху вземането за
извънреден труд, и 30.24 лв.- върху вземането за работа на официални празници.
Според
дадената в чл.143, ал.1 КТ легална дефиниция „извънреден труд” е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Извънредният труд по правило е забранен, като за законодателя е ирелевантно
дали такъв се полага по изрично разпореждане на работодателя или поради
мълчаливото му допускане. При полагането на извънреден труд съгласно чл.150 КТ
вр. чл.262 КТ работодателят дължи заплащането на възнаграждение в увеличен
размер- според уговореното между страните, но не по- ниско от минималните
установени в закона размери.
За да възникне парично вземане за извънреден
труд, е необходимо да са се осъществили следните материални предпоставки: 1/
работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя извън уговореното работно време или мълчаливо да е допуснал полагането
на труд извън установеното по трудовото право-отношение работно време, и 2/
работникът или служителят ефективно да е престирал своята работна сила съгласно
нарежданията на работодателя извън установеното в трудовия договор работно
време. Задължението на работодателя да заплати трудово възнаграждение при
полагането на извънреден труд представлява насрещната престация за извършената
от работника или служителя работа по трудово правоотношение. Тя се дължи,
независимо от това дали при полагането на извънредния труд са спазени
законоустановените изисквания. За да възникне задължението на работника или
служителя да полага извънреден труд, разпореждането за възлагането му трябва да
достигне до знанието му.Уведомяването му за необходимостта и времето на
полагане на извънредния труд става чрез съобщение по чл.15, ал.1, изр.2 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, но дори да не е
издаден нарочен акт от работодателя, той дължи заплащането на възнаграждение за
положения извън установеното работно време труд, в случай, че служителят е
изпълнявал трудовите си функции в негов интерес и без неговото
противопоставяне.
Съгласно разпоредбата на чл.264 КТ за работа през дните на официалните
празници на работника или служителя се заплаща допълнително възнаграждение-
според уговореното между страните в трудовия договор, но не по- малко от
удвоения размер на трудовото му възнаграждение, независимо дали представлява
извънреден труд или не. Не е спорно между страните, че ищецът е полагал труд на
официални празници, поради което и пораждащите това спорно материално право
факти са се осъществили в обективната действителност.
При съобразяване на горните факти
и обстоятелства и с оглед приетия от въззивния съд извод, че през процесния
период от м.08.2013 г. до 18.06.2015 г. ищецът С. е работил на 12- часови
дежурства /дневни и нощни смени/, на същия следва да бъдат присъдени
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1 351.24 лв. /брутен размер/ и възнаграждение за положен труд
през дни на официални празници в
размер на 173.87 лв. /бруто/.
Лихвите за забава върху тези две главнични вземания, дължими за периода 1.09.2013
г.- 5.08.2016 г., възлизат на 207.91 лв. общо /177.67 лв. + 30.24 лв./, която сума следва да бъде
присъдена на ищеца на основание чл.245, ал.2 КТ. Исковете на Л.С. за присъждане
на горепосочените суми на основание чл.128, т.2 вр чл.262, ал.1, т.4 КТ, чл.262, ал.1, т.3 КТ, чл.264 КТ и чл.245, ал.2 КТ като основателни и доказани следва да
бъдат уважени, а в останалата част до пълните предявени размери като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Въз основа на приетото във
въззивното производство заключение на съдебно- счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е положил 848 часа нощен труд, за който му е било
заплатено съответно трудово възнаграждение от работодателя- ответник, поради
което и допълнително такова не му се дължи, с оглед на което и искът му по чл.128,
т.2 вр. чл.261 КТ за присъждане на сумата 354.46 лв.- възнаграждение за положен
нощен труд, и искът му по чл.245, ал.2 КТ за присъждане на сумата 88.31 лв.-
лихви за забава върху това вземане, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени, съответно решението на СРС в тази обжалвана част като неправилно
следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне
на исковете.
Неоснователно е възражението за давност на ответника,
релевирано своевременно в отговора на исковата молба и поддържано във
въззивната му жалба, тъй като относно процесните вземания за възнаграждения за
извънреден труд, претендирани за периода м.08.2013 г.- 18.06.2015 г.,
приложимият специален тригодишен давностен срок по чл.111, б.„а“ ЗЗД към датата
на подаване на исковата молба- 5.08.2016 г., не е изтекъл, респ. нито едно от
предявените от Л.С. вземания не е погасено по давност. Това е така, тъй като
първото по време възнаграждение за извънреден труд датира от м.08.2013 г. и е
било дължимо заедно с възнаграждението по чл.128, т.2 КТ, платимо по правилата
на 270, ал.2 КТ в края на всеки отработен месец, поради което и не е обхванато
от приложимия давностен срок. Предвид настъпилата на 31.08.2013 г. изискуемост
на вземането за м.08.2013 г., към 5.08.2016 г., когато е подадена исковата
молба по делото, приложимата погасителна давност не е изтекла. Независимо, че в
експертните заключения се съдържат фактически констатации за отработено през
м.07.2013 г. работно време, началният момент на исковия период, дефиниран от
ищеца в исковата молба, е м.08.2013 г. /а не м.07.2013 г./, поради което и
съдът не дължи излагането на мотиви за настъпили последици от изтекъл давностен
срок за вземане, касаещо м.07.2013 г. Следва да се отбележи, освен това,
Л.4 на Реш. по гр.д.№
5675/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
че независимо от наличните
фактически констатации в горния смисъл, в заключението на вещите лица от
тройната съдебно- счетоводна експертиза не се съдържат констатации за положен и
остойностен извънреден труд за м.07.2013 г. /в това поле на таблиците към експертното
заключение е посочен резултат 00.00/. Това се отнася и за възнаграждението за
положен труд през дни на официални празници, тъй като през периода до 5.08.2013
г. не е имало официални празници, на които ищецът С. да е могъл да дава
дежурства /първият отработен официален празник е 6.09.2013 г./, поради което и
възнаграждение на това основание за периода до 5.08.2013 г. не му е определено,
съответно липсва вземане към ответника, относно което да е текла погасителна
давност.
Неоснователно, с оглед
изложеното по- горе за датата на настъпване на изискуемостта на процесните
главнични вземания, е и релевираното от ответника относно акцесорните вземания
за лихви /възникнали след 31.08.2013 г./ възражение за давност.
При тези съображения исковете на Л.С. по чл.128, т.2 вр. чл.262,
ал.1, т.4 КТ, чл.262, ал.1, т.3 КТ,
чл.264 КТ и чл.245, ал.2 КТ като основателни и
доказани правилно са уважени за сумите 1 351.24
лева /главница/- брутно трудово възнаграждение за положен през периода м.08.2013
г.- 18.06.2015 г. извънреден труд, 173.87
лв. /главница/- брутно възнаграждение по чл.264 КТ за положен труд на
официални празници през периода м.09.2013 г.-
18.06.2015 г., 177.67 лв.- лихви за
забава при плащане на главницата от 1 351.24 лв., дължими за периода
1.09.2013 г.- 5.08.2016 г., и 30.24 лв.- лихви за забава при
плащането на главницата от 173.87 лв., дължими за
периода 1.10.2013 г.- 5.08.2016 г., в която част обжалваното осъдително решение
на СРС следва да бъде потвърдено.На потвърждаване подлежи решението и в частта
относно присъдените законни лихви върху главниците от 1 351.24 лв. и 173.87
лв., дължими от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите, а също и в частта относно присъдените на ищеца С. разноски по чл.78,
ал.1 КТ- до размер на сумата 161.63 лв., и присъдените по сметка на СРС
разноски по чл.78, ал.6 ГПК в размер на 604.05
лв. /държавна такса и възнаграждение за вещо лице/. В останалата част, в която посочените искове са уважени за
горниците до пълните предявени размери от: 6 398.84 лв., претендирани като
брутно възнаграждение за положен извънреден труд, 483.33 лв., претендирани като
брутно възнаграждение за положен труд през дни на официални празници, и 1 467.14
лв.- лихви за забава върху тези главници, дължими за периода 1.09.2013 г.-
5.08.2016 г., решението на СРС като неправилно следва да бъде отменено и вместо
това да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете. На отмяна подлежи
решението на СРС и в частта относно уважените искове по чл.128, т.2 вр. чл.261 КТ и чл.245, ал.2 КТ за сумата 354.46 лв.- възнаграждение за положен нощен труд,
и 88.31 лв.- лихви за забава върху тази главница, определени за периода до
5.08.2016 г., които с въззивното решение следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, както и в частта относно присъдените на ищеца С. разноски по
чл.78, ал.1 ГПК над сумата 161.63 лв. /за платено адв. възнаграждение/ и
относно присъдените по сметка на СРС разноски за държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК над сумата 204.05 лв. /д.т. по предявените искове- 54.05 лв. + 3 х 50 лв./.
При този изход на спора, при преразпределяне на отговорността за
разноски между страните, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи да заплати
на ответника сумата 587.70 лв.- разноски за първоинстанционното производство
/за платено адв. възнаграждение/, определени съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
На основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият Л.С. дължи да
заплати на въззивника „А.С.“
ЕООД и сумата 890.45 лв.- разноски за въззивното
производство /722.60 лв.- възнаграждения за вещи лица, и 167.85 лв.- държ.
такса/, съразмерно на уважената част от жалбата. Тъй като не са представени от страна
на въззивника анекс към сключения в първоинстанционното производство договор за
правна защита и съдействие /посочен в т.8 на същия- л.170 от делото на СРС/, и от
страна на въззиваемия- цитираният в списъка му по чл.80 ГПК договор за правна
защита и съдействие, в които да е договорено заплащането на претендираните за
въззивното производство адв. възнаграждения, такива разноски на насрещните
страни /определени съразмерно с уважената, съотв. отхвърлената част от
въззивната жалба/ с настоящото въззивно решение не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 1.02.2018
г., постановено по гр.д.№ 44344/ 2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 58
състав, в частта, в която „А.С.“
ЕООД- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на Л.Д.С. /ЕГН **********/ следните
суми:
-
сумата 5 047.60 лева, представляваща
горница над сумата 1 351.24 лв. до претендираните 6 398.84 лв.- възнаграждение
за извънреден труд по чл.128, т.2 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 КТ, ведно със законната лихва от 5.08.2016 г. до окончателното й изплащане;
-
сумата 354.46 лева- възнаграждение
за положен нощен труд по чл.128, т.2 вр. чл.261 КТ, ведно със
законната лихва от 5.08.2016 г. до окончателното й изплащане;
-
сумата 309.46 лева- горница над
сумата 173.87 лв. до претендираните 483.33 лв., представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд през дни на
официални празници по чл.128,
т.2 вр. чл.262, ал.1, т.3 и чл.264 КТ,
ведно със законната лихва от 5.08.2016 г. до окончателното й изплащане; и
-
сумата 1 347.54 лева- горница
над сумата 207.91 лв. до претендираните 1 555.45 лв., представлаващи лихви за забава върху сбора от горепосочените
възнаграждения /главници/, претендирани за периода 1.08.2013 г.- 5.08.2016 г.,
на основание чл.245, ал.2 КТ;
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 5675/ 2018 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
- разноски по чл.78, ал.1 ГПК над
сумата 161.63 лв. /за платено адв.
възнаграждение/,
и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Д.С.
/ЕГН **********/ срещу „А.С.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *******/ искове, както
следва:
-
иск с правно основание чл.128, т.2 вр. чл.262, ал.1, т.4 КТ за присъждане на сумата 5 047.60 лева, представляваща горница над сумата 1351.24 лв. до пълния
предявен размер от 6 398.84 лв., претендирани като възнаграждение за положен
през периода м.08.2013 г.- 18.06.2015 г. извънреден
труд;
- иск с правно
основание чл.128, т.2 вр. чл.261 КТ за присъждане на сумата 354.46 лева- възнаграждение за положен през периода м.08.2013 г.-
18.06.2015 г. нощен труд;
- иск с правно
основание чл.128, т.2 вр. чл.262, ал.1, т.3 и чл.264 КТ за присъждане на сумата 309.46 лв.-
горница над сумата 173.87 лв. до 483.33 лв., претендирана като възнаграждение
за положен през периода м.08.2013 г.- 18.06.2015 г. труд през дни на официални празници; и
- иск с правно
основание чл.245, ал.2 КТ за
присъждане на сумата 1 347.54 лв.- горница над сумата
207.91 лв. до претендираните 1 555.45 лв., представляващи лихви за забава върху сбора от
горепосочените възнаграждения /главници/, претендирани за периода 1.08.2013 г.-
5.08.2016 г., като неоснователни.
ОТМЕНЯ Решение от 1.02.2018
г., постановено по гр.д.№ 44344/ 2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 58
състав, в частта, в която „А.С.“ ЕООД-
гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати по сметка на СРС разноски за държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК над сумата 204.05 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 1.02.2018
г., постановено по гр.д.№ 44344/ 2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 58
състав, в частта, в която „А.С.“
ЕООД- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на Л.Д.С. /ЕГН **********/
следните суми:
-
1 351.24 лева- брутно трудово възнаграждение
за положен през периода м.08.2013 г.- 18.06.2015 г. извънреден труд по чл.128, т.2 вр. чл.262,
ал.1, т.4 КТ, ведно със законната лихва от 5.08.2016 г. до
окончателното й изплащане;
- 173.87 лева- брутно трудово възнаграждение
за положен през периода м.08.2013 г.- 18.06.2015 г. труд през дни на официални празници /първият от които
6.09.2013 г./ на основание чл.128, т.2
вр. чл.262, ал.1, т.3 и чл.264 КТ, ведно със законната лихва от 5.08.2016
г. до окончателното й изплащане;
-
207.91 лева, представлаваща лихви за забава върху сбора от
горепосочените възнаграждения /главници/, дължими за периода 1.09.2013 г.-
5.08.2016 г., на основание чл.245, ал.2 КТ; и
- 161.63 лева- разноски по чл.78, ал.1 ГПК /за платено адв.
възнаграждение/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 1.02.2018
г. по гр.д.№ 44344/ 2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 58 състав, в частта, в която „А.С.“ ЕООД- гр.
София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати по сметка на СРС разноски
по чл.78, ал.6 ГПК в размер на 604.05
лв. /държавна такса
и възнаграждение за вещо лице/.
ОСЪЖДА Л.Д.С. /ЕГН **********/
да заплати на „А.С.“ ЕООД- гр. София
/ЕИК *******/ сумата 587.70 лв. /петстотин осемдесет и седем лева и 70 ст./- разноски за първо-инстанционното производство,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата
890.45 лв. /осемстотин
и деветдесет лева и 45 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1 ГПК с касационна жалба в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.