Решение по дело №187/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация във вр. с чл. 145 и сл.от Административно – процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на К. Д. Р. от [населено място], [улица], ****** против Решение №Рш -ДОИ-72/22.04.2024г., издадено от В. В., заместник - кмет на Община Търговище, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по подаденото от него до Община Търговище заявление с вх.№ДОИ-60/26.03.2024г. В жалбата се визира неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради изложени в същата съображения, а именно: 1/ жалбоподателят счита, че търсената от него информация има характера на обществена такава; 2/ счита, че с оглед разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗДОИ не е следвало да се търси съгласие на третото лице; 3/оспорва аргумента за създаване на условия за нелоялна конкуренция с предоставяне на исканата информация, тъй като гражданите имат право да знаят всички съпътстващи финансови задължения като лихви, такси, комисионни, които ще бъдат заплатени с обществени средства от общинския бюджет; 4/счита, че търсената обществена информация е служебна такава и е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на §1 т.6 от ДР на ЗДОИ, защото се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, прозрачност и отчетност на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Въз основа на изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение и да задължи ответната страна да му предостави търсената обществена информация. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят и неговият процесуален пълномощник адв. Д. Б. от АК – Разград, поддържат подадената жалба и претенцията за присъждане на разноски за платени адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът по оспорването – Кмета на Община Търговище, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, но се представлява от процесуалния си пълномощник юрисконсулт В. Г., която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък на разноските и прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Изложените в подкрепа на становището ѝ доводи са в смисъл, че заявената информация няма характера на обществена, а е служебна информация без самостоятелно значение, и липсвали доказателства за наличие на надделяващ обществен интерес. Изтъква се факта, че сключеният договор за кредит бил предоставен на жалбоподателя и последният бил наясно с условията по него.

В Определение №676/21.05.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му лично на адресата – 24.04.2024г., отразена в приложеното известие за доставяне, и датата на входиране на жалбата в АдмСТ – 29.04.2024г. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

В заявление, заведено с вх.№********* по регистъра на Община Търговище, жалбоподателят К. Д. Р. е заявил предоставяне на достъп до обществена информация относно получения кредит в размер на **********. от Община Търговище, обективиран с Договор за кредит № ******** с „******“ ЕАД, като е поискал да му бъде предоставена цялата кореспонденция между Общината/кмета на Общината и „******“ ЕАД (изходяща и входяща), преди да бъде финализирана процедурата с подписване на посочения договор. Заявителят изрично е посочил в заявлението, че вече е получил договора за кредит и не желае да му бъде предоставян същия. Уточнил е, че желае да получи исканата информацията под формата на копие на хартиен носител.

С писмо изх.№РШ-ДОИ-56/04.04.2024г. кметът на Община Търговище е поискал от изпълнителния директор на „******“ ЕАД да изрази на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ изрично писмено съгласие/несъгласие да бъде предоставена исканата по реда на ЗДОИ обществена информация относно изходящата и входящата кореспонденция между Община Търговище и „******“ ЕАД по повод сключването на Договор за кредит № 1415/25.09.2023 г., като е уведомил същия за постъпилото заявление с вх.№ ДОИ-60/26.03.2024г. Писмото е връчено на „******“ ЕАД на 09.04.2024г. с известие за доставяне.

С писмо изх.№РШ-ДОИ-55/04.04.2024г. кметът на Община Търговище е уведомил заявителя Р., че ще получи отговор в срока по чл. 31 ал.1 ЗДОИ, тъй като е изискано становище от трети лица, в съответствие с чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ. Писмото е връчено на Р. на 08.04.2024г. с известие за доставяне.

На 18.04.2024г. в Община Търговище е регистрирано под вх.№РШ-ДОИ – 68/18.04.2024г. изпратеното от изпълнителния директор на „******“ ЕАД писмо изх.№15020/17.04.2024г. до кмета на Община Търговище. Със същото дружеството дава изрично съгласие да бъда предоставена информация, разкриваща единствено следното: 1/ Страните по договора за кредит - „******“ ЕАД - в качеството на кредитор, Община Търговище - в качеството на длъжник, и „**********“АД-в качеството на управляваща банка; 2/ Размера на отпуснатия кредит – 2 416 133 лв.; 3/ Вида на дълга - краткосрочен или дългосрочен; 4/ Предназначението, за което е бил предоставен кредитът така, както е описано в Договор за кредит №********** г. Що се отнася до изходящата и входящата кореспонденция между Община Търговище и „******“ ЕАД във връзка със сключването на посочения договор за кредит, дружеството изразява несъгласие с предоставянето ѝ по подаденото заявление поради следните съображения: 1/ това е информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на договарящите страни, която няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), достъпът до която е ограничен съгласно чл. 13 ал.2 т.1 ЗДОИ; 2/ това е информация, съдържаща мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от тези страни, както и сведения, свързани е тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи, достъпът до които е ограничен по чл.13, ал.2 от ЗДОИ; 3/ налице е основание за отказ по чл. 37 ал.1 т.1 ЗДОИ, тъй като не са изтекли две години от създаването на тази информация и не е установен надделяващ обществен интерес; 4/ кореспонденцията между страните включвала размяна на различни документи, съдържащи чувствителни данни и представляващи търговска тайна по аргумент на противното от §1 т.5 ЗДОИ, като се позовава и на чл. 17 ал.2 ЗДОИ, позволяваща да не се предоставя информация, представляваща търговска тайна, ако разкриването ѝ ще доведе до нелоялна конкуренция между търговци, като понятие за такава било налице в чл. 29 Закона за нелоялната конкуренция. В този смисъл в писмото се пояснява, че „******“ЕАД е публичноправна организация и като такава е и задължен субект по чл. 3, ал, 2, т. 1 от ЗДОИ, но същевременно е и финансова институция, вписана в регистъра, воден от БНБ, съгласно чл. 3 ал.1 т. 3 и чл. 3а от ЗКИ, като основната му търговска дейност била свързана е предоставяне на кредити на общини и при осъществяване тази дейност дружеството се конкурирало на финансовите пазари, свързани е общинско кредитиране, основно с търговските банки, които не били задължени субекти по чл. 3 и чл. 3а ЗДОИ и не оповестявали ценовите си условия за кредитиране на общините. Поради това дружеството е посочило, че предоставянето на обществена информация от входящата и изходящата кореспонденция относно условията на погасяване на кредата, начина на неговото обезпечаване, лихвените проценти, такси, комисионни и др., при липсата на законово основание щяло да създаде реален риск от нелоялна конкуренция на кредитния пазар и ще попречи на дружеството да запази конкурентните си преимущества на този пазар. Ето защо в писмото е изразено на основание чл. 13 ал.2 и чл. 17 ал.2 и ал.3 от ЗДОИ изричното несъгласие на „******“ ЕАД за предоставяне на исканата информация, тъй като по отношение на нея са налице ограниченията по чл. 13, ал.2 от ЗДОИ, същата представлява търговска тайна, не е налице надделяващ обществен интерес за разкриването ѝ и потенциалното ѝ разкриване би довело до обективен риск от нелоялна конкуренция между търговци.

След получаване на поисканото становище от трето лице е издадено оспореното Решение №Рш-ДОИ-72/22.04.2024г. от В. В., заместник - кмет на Община Търговище, действащ за кмет на основание Заповед №РД-З-413/11.04.2024г. Със същото на основание чл. 28, чл. 31, чл. 38, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1, предложение последно във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е отказано предоставяне на достъп до обществена информация, поискана с подаденото от жалбоподателя заявление. В решението е прието, че заявлението е подадено по реда на чл. 24 от ЗДОИ и съдържа реквизитите, посочени в чл. 25 от ЗДОИ. В същото органът е приел, че заявената от Р. информация безспорно не е обществена такава и не попада приложното поле на ЗДОИ. Същевременно е определил тази информация като служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, т.е. такава, която служи за набавяне на необходимата информация при съставяне на „краен акт, представляващ обект на обществена информация“. В този смисъл в мотивите на решението е прието, че това е служебна информация, попадаща във визираните от чл.13 ал.2 т.1 и т.2 ЗДОИ хипотези, в които е ограничен достъпа до същата, тъй като търсената информация била свързана с оперативната подготовка на актовете на органите Община Търговище и „******“ ЕАД и нямала самостоятелно значение (мнения, препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации, а наред с това същата съдържала мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от посочените органи или от тяхно име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрацията на съответните органи. Друг мотив за направения отказ според органа е липсата на която и да е от предпоставките, предвидени в понятието „надделяващ обществен интерес“, дефинирано от нормата на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. В този смисъл е посочено, че договор за кредит №********* г. е сключен след взето Решение № 1 по Протокол № 54/27.07.2023 г. на Общински съвет – Търговище и копие на договора е предоставено на заявителя на материален носител с Решение за предоставяне на достъп до обществена информация №Рш-ДОИ-183/01.11.2023 г. по повод подадено Заявление за достъп до обществена информация с вх. № ******* г. Последният мотив в оспореното решение се състои в това, че подаденото заявление било бланкетно и от същото не ставали ясни целите, които се преследват с направеното искане, вкл. и не можело да се прави извод за целени от заявителя разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, както и повишаване на прозрачността и отчетността на Община Търговище.

Като писмени доказателства по делото са приети представени от жалбоподателя документи: от представената справка за статуса на „******“ ЕАД следва, че едноличен собственик на капитала в това дружество е Българската държава, а предметът на дейността му включва възмездно финансиране на обекти на общинската инфраструктура и други проекти, съфинансиране на изготвянето и изпълнението на проекти на европейския съюз, както и други търговски дейности по смисъла на чл.1 от Търговския закон, които не са забранени със закон; възмездно финансиране на обекти на общинската инфраструктура и други проекти, съфинансиране изготвянето и изпълнението на проекти на Европейския съюз; налице е разпечатка на публикация на жалбоподателя Р. в интернет под заглавие „Три месеца преди края на втория мандат кметът Д.Д.&ОФ управата ще ни „завещаят“ нов ЗАЕМ от ******** лева!“; представено е копие на статия във вестник със заглавие „Община Търговище – финансово стабилна“; приложена е покана за публично обсъждане на 09.06.2023г. от 17.00 часа в зала 74 на Община Търговище на въпроса за поемане на дългосрочен дълг чрез сключване на договор за общински заем от „******“ ЕАД на стойност*******лева с ДДС, предназначен за изграждане на нова сграда на Детска градина №5 „Червената шапчица“ – [населено място].

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната му част на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с основанията по чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:

Оспореният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение №Рш-ДОИ-72/22.04.2024г., е постановен от материално и времево компетентен орган по смисъла на чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто се явява кметът на Община Търговище, в чиито правомощия по заместване е действал заместник – кмета на Община Търговище В. В. съгласно Заповед №РД-З-413/11.04.2024г. на Кмета на Община Търговище. С последната заповед, приложена на л.30 от делото, В. В. - заместник – кмет на Община Търговище, е определен да замества кмета на Община Търговище при отсъствието му от община Търговище за периода от 15.04.2024 г. до 26.04.2024 г. Отсъствието на кмета на Община Търговище за посочения период е доказано с депозираната таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м.април 2024г., от която е видно, че в посочения период д-р Д. Д. е ползвал редовен отпуск. Като издадена в периода на отсъствие на компетентния орган от лице, което е оправомощено да го замества, оспорената заповед е валидна и по отношение на същата не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146 т.1 АПК.

По отношение на визираното в чл. 146 т.2 АПК основание за оспорване – неспазване на установената форма, следва да се посочи, че нормата на чл. 38 ЗДОИ поставя специални изисквания към съдържанието на решението, а именно : в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Тези изисквания са съобразени с общото изискване на чл. 59 ал.2 АПК за писмена форма на акта. В случая оспореното решение отговаря изцяло на посочените специални изисквания на ЗДОИ и на общите изисквания на чл. 59 АПК за форма, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т.2 АПК.

При преглед на материалите по преписката съдът не установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В рамките на 14-дневния срок по чл.28 ал.1 ЗДОИ органът е предприел разглеждане на заявлението и предвид установената необходимост от изискване на съгласие от трето лице, на основание чл. 31 ал.2 ЗДОИ е поискал изричното писмено съгласие на третото лице „******“ ЕАД. Вярно е, че случая не е спазен визирания в чл. 31 ал.2 ЗДОИ 7-дневен срок за изискване на такова съгласие и същият е просрочен с 2 дни, но съдът приема, че това не нарушава съществено процесуалните правила, тъй като срокът е инструктивен и действието е извършено в рамките на първоначалния 14-дневен срок. Поради поискването на такова съгласие е реализирана хипотезата чл. 31 ал.1 ЗДОИ за удължаване на 14-дневния срок за произнасяне на органа с допълнителен 14-дневен срок. За изискването на становище на третото лице и за удължаване на срока за произнасяне на органа е изпратено и връчено уведомление на заявителя Р.. Оспореното решение е издадено на 22.04.2024, т.е. в рамките на удължения срок, изтичащ на 23.04.2024г. При това положение липсва и отменителното основание чл. 146 т.3 АПК.

Досежно правилното приложение на материалния закон съдът прецени следното:

Правилна е преценката на органа за редовност на подаденото заявление, тъй като видно от последното то съдържа реквизитите по чл. 25 ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДОИ и при това положение е редовно и подлежащо на разглеждане по аргумент на противното от нормата на чл. 25 ал.2 ЗДОИ, според която само при липса на посочените три реквизита заявлението се оставя без разглеждане. В заявлението ясно е посочено точно каква информация се иска, поради което и не е било налице основание за оставянето му без разглеждане на основание чл. 29 ал.1 ЗДОИ за уточняване на предмета му. ЗДОИ не поставя изискване в заявлението да са описани целите и мотивите, заради които се търси посочената информация, а само държи последната да е ясно описана. Ето защо липсата на изложение в заявлението относно надделяващ обществен интерес, свързан с разкриване на корупция или злоупотреба с власт, или с повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти, не води до нередовност на заявлението и не създава пречки за разглеждането му.

Посоченото в оспореното решение правно основание за отказа да бъде предоставена заявената обществена информация е нормата на чл. 13 ал.2 ЗДОИ като в случая явно се визират и двете ѝ хипотези в т.1 и т.2, според които достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. В съответствие с визираното правно основание са изложени и съответните фактически основания.

На първо място органът е определил търсената информация като такава, която „безспорно не е обществена и не попада в приложеното поле на ЗДОИ“. Освен липсата на изложени аргументи в подкрепа на този извод, в решението се съдържат мотиви, които са в противоречие със същия, тъй като непосредствено след горната констатация органът е посочил, че исканата информация представлява служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Съгласно дефиницията и наименованието на разпоредбата на чл. 11 ЗДОИ служебната информация е един от двата основни вида обществена информация. Ето защо направените в решението констатации относно характера на търсената информация са неясни и противоречиви. По този въпрос настоящият съд следва да посочи, че исканата от заявителя информация попада в обхвата на дадената в чл. 2 ал.1 ЗДОИ дефиниция за обществена информация по смисъла на този закон, която е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Органите на местно управление като общинските съвети и органите на изпълнителната власт по места, каквито са кметовете, са задължени субекти по смисъла на чл. 3 ал.1 ЗДОИ. Дейността на последните е пряко свързана с обществения живот и в съответствие с конституционния принцип за правовата държава, каквато е Република България, е регламентираното в чл. 41 ал.2 КРБ право на гражданите на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Въз основа на тези принципни разпоредби гражданите имат право да се интересуват от начина, по който се осъществява дейността на избраните от тях органи на местна власт, като тази възможност представлява и своеобразен контрол от страна на суверена в едно демократично общество. Ето защо очертаната в заявлението информация, свързана с условията и особеностите по сключване на договор за дългосрочен кредит от страна на Община Търговище, е обществена информация.

Съдът споделя констатацията на органа, че търсената информация е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, тъй като това е информация, която се създава, събира и съхранява по повод дейността на кмета и неговата администрация. Прокламираният от чл. 13 ал.1 ЗДОИ принцип за свободен достъп до служебна обществена информация може да бъде ограничен в хипотезите на чл. 13 ал.2 ЗДОИ, посочени като правно основание на оспорения отказ. Естеството на търсената в случая информация отнася същата към тези хипотези, тъй като входящата и изходящата кореспонденция на Община Търговище със съконтрахента ѝ по сключения впоследствие договор за кредит е свързана с оперативната подготовка на този договор и няма самостоятелно значение, като същата принципно би могла да съдържа мнения и позиции във връзка с водените преговори в преддоговорния етап, както и сведения, свързани с тези преговори, и е подготвена от администрациите на преговарящите субекти. Посоченото ограничение на достъпа не е абсолютно, тъй като същото се преодолява при наличие на визираното в чл. 13 ал.4 ЗДОИ условие, според което достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. ЗДОИ има собствена дефиниция за понятието „надделяващ обществен интерес“, който според §1 т.6 от ДР на ЗДОИ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а. Тук следва да се уточни, че освен органа, издал оспореното решение, другата страна по сключения договор за кредит, третирана като трето лице по смисъла на чл. 31 ЗДОИ в случая, също се явява субект по чл. 3 ал.2 ЗДОИ, тъй като е публичноправна институция по смисъла на §1 т.4 б.“г“ от ДР на ЗДОИ - обстоятелство, което самото „******“ ЕАД признава в писменото си становище, тъй като единствен собственик на капитала в същото е Българската държава. От страна на жалбоподателя са представени писмени доказателства, посочени по – горе, които установяват наличието на обществен интерес към въпроса за сключване на договор за дългосрочен общински заем. Важната обществена значимост на въпроса се определя и от задължителното му подлагане на публично обсъждане от местната общност съгласно чл. 15 ал.1 от Закона за общинския дълг, каквото обсъждане в случая е било обявено. Нуждата от сключване на договор за заем с „******“ ЕАД е била коментирана и в средствата за масово осведомяване. Поемането на задължение по договор за заем дългосрочно от една община безспорно е въпрос, който интересува и засяга живущите в същата граждани, които имат право да се информират при какви условия се договаря този заем и какви ще бъдат последиците от същия. Това право синхронизира с действията по повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а от ЗДОИ, а това е един от елементите на състава на надделяващия обществен интерес, който елемент е пряко свързан и предпоставя и останалите му елементи. Следователно в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на чл. 13 ал.4 ЗДОИ.

В оспореното решение органът е посочил, че в конкретния случай липсва надделяващ обществен интерес и не са налице обстоятелствата, изброени от б. „а“ до б. „е“ на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. Цитирането на посочената разпоредба не е случайно и въпреки липсата на изложена конкретна фактическа мотивировка, явно е налице препратка към становището на „******“ ЕАД за това, че кореспонденцията между страните включвала размяна на различни документи, съдържащи чувствителни данни и представляващи търговска тайна по аргумент на противното от §1 т.5 ЗДОИ, и същата не следвало да се предоставя предвид нормата чл. 17 ал.2 ЗДОИ, ако разкриването ѝ ще доведе до нелоялна конкуренция между търговци, доколкото „******“ЕАД бил финансова институция с основна търговска дейност по предоставяне на кредити на общини и при осъществяване тази дейност дружеството се конкурирало на финансовите пазари, свързани с общинско кредитиране, основно с търговските банки, които не били задължени субекти по чл. 3 и чл. 3а ЗДОИ и не оповестявали ценовите си условия за кредитиране на общините, а разкриването на сведения за условията на погасяване на кредата, начина на неговото обезпечаване, лихвените проценти, такси, комисионни и др. щяло да създаде реален риск от нелоялна конкуренция на кредитния пазар и да попречи на дружеството да запази конкурентните си преимущества на този пазар. В ЗДОИ законодателят е дефинирал с оглед целите на този закон фактите и сведенията, които не представляват „производствена или търговска тайна“. Съгласно §1 т.5 от ДР на ЗДОИ не представляват такава тайна факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й, като до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя: а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1, съответно – чл. 3а, ал. 1, т. 1 и 2, относно вземаните от тях решения; в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3 или чл. 3а; г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 или чл. 3а. От цитираната норма следва, че законът презюмира наличието на надделяващ обществен интерес при търсенето на информация, която е свързана с определяне на предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, в т.ч. лихви и неустойки, в сключените договори от субектите по чл. 3 ЗДОИ. По този начин законодателят е дал превес на обществения интерес от прозрачност при управлението на общинското и държавно имущество пред интереса на третото лице да опази търговската тайна и да се предпази от нелоялна конкуренция. Безспорно са налице в случая хипотезите на §1 т.5 б.“а“, „б“, „в“, „е“ от ДР на ЗДОИ. Именно в съответствие с оборимата презумпция по §1 т.5 от ДР на ЗДОИ е разпределена и доказателствената тежест по настоящото дело като в доклада си съдът ясно е указал на ответния орган задължението му да обори предположението по §1 т.5 от ДР на ЗДОИ за наличие на надделяващ обществен интерес от разкриване на информацията, търсена от заявителя. В случая тежестта на доказване, разпределена съгласно чл. 170 ал.2 АПК, е обърната и не жалбоподателят, а органът следва да докаже липсата на надделяващ обществен интерес. В този смисъл са Решение № 14415 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2014 г., VII о. и Решение № 12144 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12408/2019 г., V о. В оспореното решение органът е посочил, че от подаденото заявление не може да се извлече преследвана цел за разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Както се посочи по – горе, ЗДОИ не отправя изискване към заявлението да съдържа обосноваване на преследваната цел, а за наличие на надделяващ обществен интерес субектът по чл. 3 ЗДОИ следва да направи собствена преценка при разглеждане на заявлението. Освен, че в оспореното решение има само направен извод за липсата на такъв интерес, в рамките на проведеното съдебно дирене по настоящото дело не е проведено доказване в този смисъл. Предвид това и с оглед представените от оспорващия доказателства, както и съобразно законовата презумпция, необорена в случая, съдът приема, че е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на търсената служебна обществена информация. Дори и да се приеме хипотетично, че тази информация представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, същата отново би следвало да бъде предоставена предвид наличието на надделяващ обществен интерес – изключение, предвидено в чл. 17 ал.2 ЗДОИ.

Предвид определянето на търсената информация както обществена и с оглед установеното наличие на надделяващ обществен интерес в случая и качеството на третото лице на задължен субект по смисъла на чл. 3 ал.2 т.1 ЗДОИ във вр.с §1 т.4 б.“г“ от ДР на ЗДОИ, се оказва и че не е необходимо съгласието на това трето лице за предоставяне на тази информация, съгласно разпоредбата на чл. 31 ал.5 ЗДОИ.

Предвид изложеното съдът намира за липсващо визираното в оспореното решение правно основание за направения отказ, поради което решението се явява постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и е налице основание за отмяната му по смисъла на чл. 146 т.4 ЗДОИ. Надделяващият обществен интерес, чиято липса не е установена в случая, е определящият критерий и фактор, който преодолява създадените ограничения за достъп до служебна обществена информация и до информация, представляваща принципно търговска тайна, каквато в конкретния случай търсената информация и не се явява по смисъла на ЗДОИ предвид легалното понятие по §1 т.5 от ДР на ЗДОИ.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, а е от компетентността на ответния орган, следва административната преписка да бъде върната на Кмета на Община Търговище за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от К. Д. Р. заявление, заведено с вх.№ *********г. по регистъра на Община Търговище, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14 - дневен срок от получаване на преписа от настоящото решение. При разглеждане на заявлението органът следва да прецени разполага ли със събрана и съхранявана при него информация, отговаряща на заявената такава, и съобразно направената констатация от тази преценка да отговори по съответния начин на заявителя съобразно предоставените от ЗДОИ възможности.

По отговорността за разноски – Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По настоящото дело жалбата е уважена изцяло, поради което и жалбоподателят има право на присъждане на направените от него разноски. Представените документ за внесена държавна такса от 10 лева и договор за правна защита и съдействие от 29.04.2024г., в който като договорено и заплатено в брой е записано адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, установяват направените от оспорващия съдебни разноски. В случая от ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение, по което възражение съдът дължи произнасяне съгласно чл. 78 ал.5 ГПК във вр.с чл. 144 АПК. Съгласно чл. 8 ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Правните спорове по ЗДОИ не са включени в обхвата на чл. 8 ал.2 от цитираната наредба, поради което за тях се отнася предвидения в чл. 8 ал.3 от същата минимален размер на адвокатското възнаграждение от **** лева. Относно тази наредба е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправено до него преюдициално запитване като с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., е прието, че: 1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики; 3) Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. Предвид цитираното задължително решение на СЕС настоящият съд не е обвързан при решаване на въпроса за отговорността за разноски с договорения от оспорващата страна и адвоката ѝ минимален размер на възнаграждението по Наредба №1 от 9.07.2004 г. и при преценка на направеното възражение за прекомерност, ползвайки фиксирания в наредбата размер като ориентир, може да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в по – нисък размер от договореното в договора за правна защита. При тази преценка съдът следва да съобрази като критерии вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В т.см. са Определение № 6198 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2024 г., V о., Определение № 5381 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3742/2024 г., V о., Определение № 3814 от 1.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3173/2024 г., II о., и др. В настоящия случай съдът отчита, че нормата на чл. 8 ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г., визираща минимален адвокатски хонорар от 1000 лева, се отнася до широк кръг правни спорове, някои от които като вид са със значително по – голяма сложност от споровете по ЗДОИ и по начало не следва да са равностойни по отношение на паричния еквивалент на положения труд. В конкретен план разглежданият казус не се отличава с по – голяма фактическа и правна сложност и от обичайно разглежданите дела по ЗДОИ. Жалбата е разгледана в едно съдебно заседание със събиране само на писмени доказателства, основно преписката, и трудът на упълномощения от жалбоподателя адвокат се е изразил в участие в съдебното дирене и в устните състезания на единственото съдебно заседание, доколкото в жалбата същият не е посочен и тя е подписана само от жалбоподателя Р.. При тези данни съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно като съобразно отчетените критерии намира, че съответстващ на обема на предоставената адвокатска защита на жалбоподателя е размерът на адвокатско възнаграждение от 500 лева. Ето защо Община Търговище като юридическо лице, в структурата на което е административният орган, издал оспореното решение, съобразно дефинирането в §1 т.6 от ДР на АПК, следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 143 ал.1 АПК на оспорващия Р. направените от него разноски в размер на 510 лева, от които 10 лв. за платена държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2, предл.2, чл.173 ал.2 от АПК, във връзка с 40 от ЗДОИ, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №Рш-ДОИ-72/22.04.2024г., издадено от В. В. - заместник - кмет на Община Търговище, действащ като Кмет на Община Търговище в условията на заместване съгласно Заповед №РД-З-413/11.04.2024г. на Кмета на Община Търговище, с което е поставен изричен отказ да се предостави достъп до обществена информация, поискана със заявление за достъп до обществена информация с вх.№ *******г. по регистъра на Община Търговище, подадено от К. Д. Р. от [населено място], [улица], ******.

ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на Община Търговище за ново разглеждане и произнасяне по заявление вх.№ ДОИ-60/26.03.2024г. по регистъра на Община Търговище, подадено от К. Д. Р. от [населено място], [улица], ******, в 14 - дневен срок от получаване на препис от настоящото решение при съобразяване с дадените в мотивите на същото указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал.1 АПК Община Търговище, представлявана от Кмета д-р Д. Д., да заплати на К. Д. Р. от [населено място], [улица], ******, [ЕГН], сумата в размер на 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направени съдебни разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 40 ал.3 ЗДОИ.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.