№ 3661
гр. Варна, 14.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100502473 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията" No 4-6, срещу
решение №262025/22.06.2021г., постановено по гр.д. № 366/2020 г. на ВРС, с
което:
- е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Д.
ИВ. Т. ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ж.к. Възраждане, бл.22, ет.14,
ап.81 не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище в гр. София като правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)"ЕАД по Конкретен договор за цесия от 17.10.2014г. заплащане
на сумата от 4102.27 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.10.2012г. до окончателно изплащане на вземането,
представляваща неиздължена главница по Договор за банков кредит от
20.08.2008г. и Анекс №1/24.07.2009г., сумата от 367.12 лева, представляваща
редовна лихва за периода от 05.07.2011г. до 01.07.2012г., сумата от 244.59
лева, представляваща наказателна лихва за периода от 05.08.2011г. до
30.09.2012г., както и сумата от 375.28 лева, представляваща направените по
делото разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 16.10.2012г. въз
основа на Заповед №7584/03.10.2012г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№14076/2012г. на ВРС, 16 състав и е образувано изп.д. № 374/2019г.
по описа на ЧСИ Румяна Т.а с рег.№717, поради погасяване на вземанията по
1
давност, на основание чл.439 ГПК.
- е осъден въззивникът да заплати на Д. ИВ. Т. ЕГН **********, с адрес
в гр.Варна, ж.к. Възраждане, бл.22, ет.14, ап.81 сумата от 2838.48 лева,
събрана без основание по изпълнително дело № 374/2019г. по описа на ЧСИ
Румяна Т.а с рег.№717 с район на действие ВОС, ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда-14.01.2020г.
до окончателното й заплащане, на осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД.
- е осъден въззивникът да заплати на Д. ИВ. Т. ЕГН **********, с адрес
в гр. Варна, ж.к. Възраждане, бл.22, ет.14, ап.81 сумата от 274.24 лева,
събрана без основание по изпълнително дело № 374/2019г. по описа на ЧСИ
Румяна Т.а с рег.№717 с район на действие ВОС, ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда-14.01.2020г.
до окончателното й заплащане, на осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради
противоречие с материалния закон. Поддържа се, че с влизане в сила на
заповедта за изпълнение на 07.12.2012г. е започнала да тече пет годишната
давност за вземанията. Изпълнителното производство е перемирано на
07.12.2014г., поради което по отношение на него намират приложение
постановките на ППВС 3/18.11.1980г., че давност не тече докато трае изп.
процес. Новото разрешение на правния въпрос, дадено с ТР 2/2015г., се
прилага занапред от момента на постановяването му – 26.06.2015г.
Прекратяването на изп.производство, ако не се дължи на несъществуване на
изпълняемото право, не заличава ефекта на прекъсване на давността, а от
прекратяването започва да тече нова давност. Следователно считано от
07.12.2014г. е започнала да тече нова пет годишна давност, която е
прекъсната, преди да е изтекла, с молбата за образуване на новото
изпълнително дело от 23.07.2019г., с която е поискано да бъде насрочена дата
за опис на движими вещи на длъжника, таксите за което са надлежно
заплатени. Молбата за образуване на изп. дело е нередовна, ако в нея не е
посочен изпълнителен способ и подлежи на връщане (съгласно ТР 2/2015г.).
Следователно след като молбата не е върната, същата е редовна и прекъсва
давността. От значение за прекъсването на давността е изявлението на
кредитора, с което се иска принудително удовлетворяване на вземането му, а
не самото извършване на изпълнителните действия от ЧСИ или наличието на
резултат от предприетите действия (цитира се практика в този смисъл).
Новото изпълнително производство е образувано в срок и извършените след
образуването му изпълнителни действия са законосъобразни и валидни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Счита за правилен извода на съда, че всички
2
действия, извършени след 08.12.2014г., не прекъсват давността, защото изп.
дело е било прекратено по силата на закона. Поради липса на извършени
изпълнителни действия след 07.12.2014г., давността е изтекла на 07.12.2019г.
Второто изп. дело е образувано при действието на ТР 2/2015г., поради което
приложение следва да намери даденото с него задължително тълкуване, че
прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Тъй като по прекратеното предходно изп. дело не са
били предприети годни изпълнителни действия, давността е започнала да тече
от влизане в сила на заповедта - 07.12.2012г., или от 30.10.2012г., когато
според ЧСИ в изпратено до длъжника уведомление е извършено последното
изп. действие. Проследена е хронологията на предприетите по двете
изпълнителни дела процесуални действия, за да се обоснове становището, че
към датата на подаването на молбата за образуването на новото изп. дело –
06.08.2019г., давността е била изтекла. Ищецът не е признавал дължимостта
на сумите по ПДИ и издадената заповед за изпълнение и не е предприемал
доброволно плащане. Сумите са събрани принудително чрез запор на
единствената му банкова сметка, след погасяването на вземанията по давност.
Наложеният запор на банкова сметка не представлява годно изпълнително
действие, което да прекъсне погасителната давност, тъй като същата вече е
била изтекла. Съответно събраните по принудителен начин суми също са
недължими, тъй като са били събрани след изтичане на погасителната
давност.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията" No 4-6, срещу
решение №262025/22.06.2021г., постановено по гр.д. № 366/2020 г. на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
3
10.11.2021г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4