Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02.02.2020 г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На двадест и втори януари Година 2020
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
Секретар: Диана Борисова
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 7301 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.И.Д. поддържа, че на 22.03.2014г. бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл.242, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.354а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и срещу него било образувано досъдебно производство. На същата дата бил задържан за срок от 72 часа с постановление на ОП – Видин. На 25.03. 2014г. му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. С присъда от 21.07.2015г. по нохд №291/2014 ОС – Видин го признал за невиновен и по двете повдигнати обвинения и отменил мярката за неотклонение „задържане под стража“. С решение на САС и окончателно решение на ВКС, оправдателната присъда била потвърдена и влязла в законна сила на 21.03.2017 г.
От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да бъдат обезщетени. Претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане, уронване на доброто му име и др. се оценява на сума в размер на 120 000 лв.
В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРОКУРАТУРАТА на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че недоказани са твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение. Прави възражения във връзка с редовността на исковата молба.
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 120 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от органите на Прокуратурата, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:
От приетото по делото съдебно удостоверение, издадено от ОС – Видин, се установява, че с постановление на Видинска окръжна прокуратура от 22.03.2014г. спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за срок от 72 часа. С определение от 25.03.2014г. на Видински окръжен съд по ч.н.д. №100/2014г. е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. С протоколно определение от 21.07.2015г. по нохд №291/2014 мярката за неотклонение “задържане под стража“ е отменена и И.Д. е освободен от съдебна зала.
Установява се от
приетите по делото писмени доказателства, че ищецът е бил привлечен към
наказателна отговорност по ДП Вд – ДП-11/2014г. по описа на ДАНС „Н-21“ Видин
/преписка №435/2014г. по описа на ОП – Видин, като на 21.10.2014г. е внесен
обвинителен акт, по който било образувано нохд №291 по описа за 2014г. на
Видински окръжен съд. Повдигнатите срещу ищеца обвинения са за това, че:
1. На 22.03.2014
г., на излизане от Република България, през ГКПП - Видин, в
условията на съучастие като съизвършител с Л.Г.В.с ЕГН ********** от гр. София,
Т.М.А.с ЕГН ********** от гр. Самоков и М.И.Д.с ЕГН:**********, от гр. Враца,
без надлежно разрешително по ЗКНВП, пренесъл през границата на страната -
28954,36 гр. високо рисково наркотично вещество - хероин със съдържание на
активен компонент - хероин 58,64 %, на обща стойност 2 605 892,40 лв., разпределено в 58 броя пакети, укрити в тайник
- фабрична кухина, на която е увеличен обема чрез демонтиране на
въздухопроводите, служещи за обдухване на челното стъкло, в арматурно табло на
лек автомобил марка “Рено”, модел „Еспейс” с ДК № *******, собственост на Л.В.,
управляван от И.Д., и пътуващия в него М.Д., съпровождан и контролиран с лек
автомобил марка „БМВ”, модел 320 Д с ДК № *******, управляван от Л.В. и
пътуващия в него Т.А., като предметът на контрабандата е в особено големи
размери и случаят е особено тежък - престъпление
по чл.242, ал.4 във вр. с ал.2 във вр. е чл. 20, ал.2
от НК.
2.
На 22.03.2014г., в условията на съучастие като съизвършител с Л.Г.В.с ЕГН **********
от гр. София, Т.М.А.с ЕГН ********** от гр. Самоков и М.И.Д.с ЕГН:**********,
от гр. Враца, по пътя от гр. София до ГКПП - Видин, без надлежно разрешителна
по ЗКНВП, държал с цел разпространение - 28954,36 гр. високо рисково наркотично
вещество -хероин със съдържание на активен компонент - хероин 58,64 %, на обща
стойност 2 605 892,40 лв, разпределено в 58
броя пакети, укрити в тайник - фабрична кухина, на която е увеличен обема чрез
демонтиране на въздухопроводите, служещи за обдухване на челното стъкло, в
арматурно табло на лек автомобил марка “Рено”, модел „Еспейс” с ДК № *******,
собственост на В., управляван от И.Д., в който пътува и М.Д., съпровождан и
контролиран с лек автомобил марка „БМВ”, модел 320 Д с ДК № *******, управляван
от Л.В. и пътуващия в него Т.А., което е в особено големи размери - престъпление по чл. 354а,
ал.2, изр. II -ро,
предл III - то, във
вр. с ал.1, предл. IV -
то, във вр. с чл.
20, ал.2 от НК.
С присъда от
21.07.2015г. на ОС - Видин, НО по нохд №291 по описа за 2014г. ищецът бил
признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения. С присъдата са признати за виновни в
извършването на посочените в същата престъпления други двама обвиняеми – Л.В. и
Т.А..
С въззивно решение на САС от 26.05.2016г., постановено по внохд №918 по описа за 2015г., първоинстанционната присъда била потвърдена.
По касационни
жалби на подсъдимите В. и А. било образувано к.н.д. №1074/2016г. на ВКС,
преключило с окончателно решение от 21.03.2017г., с което решението на САС е изменено, като
деянията на подсъдимите А. и В. са преквалифицирани, отменено е настаняването
им за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип и решението е оставено в сила в останалата си част.
Така посочените
обстоятелства не са спорни между страните, а и се установяват от приетите и
неоспорени писмени доказателства.
В тази връзка,
съдът намира, че е основателно възражението на Прокуратурата относно датата на
която е влязла в сила оправдателната присъда по отношение на ищеца.
Действително, водено е касационно производство и върху първоинстанционната
присъда е отбелязано по съответния начин, че същата е влязла в сила в деня на
постановяването на решението на ВКС – 21.03.2017г. Това обаче се отнася само до
тази част от присъдата, която е потвърдена с въззивното решение и е била предмет
на разглеждане в производството пред ВКС, защото съгласно
чл.347, ал.1 от НПК касационната инстанция проверява присъдата или решението
само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. Съгласно ал. 2 на
същата норма касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и
по отношение на необжалвалите подсъдими, само ако основанията за това са в
тяхна полза. Както беше отбелязано по-горе, ищецът е бил оправдан още с
първоинстанционната присъда, потвърдена с решението на САС. Той не е обжалвал
това решение, доколкото същото е в негова полза. Решението не е протестирано и
от прокурора, нито е била налице правна възможност същото да бъде отменено от
ВКС по отношение на ищеца по реда на чл.347, ал.2 от НПК, доколкото ищецът вече
е бил в най-благоприятното за него положение на оправдан. Следователно, по
отношение на него оправдателната присъда е влязла в сила в деня след изтичането
на срока за обжалване на въззивното решение. В този смисъл е и даденото
разрешение на същия процесуален въпрос в т.4 от ТР №5/2018г. по т.д. №5/2017г.
на ОСНК на ВКС, а именно – „По отношение на оправдан изцяло подсъдим, за
оправдаването на когото не са подадени протест от прокурора или жалба от
частния обвинител, присъдата влиза в сила след изтичане на срока за обжалване
на акта на въззивната инстанция.“.
Както е указано в
самото решение на САС, същото подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок
от съобщението до страните за постановяването му. По делото не са ангажирани
доказателства за датата, на която решението е било съобщено на ищеца, въпреки
изричните указания на съда, че датата на влизане в сила на оправдателната
присъда е в негова доказателствена тежест.
Ето защо, за нуждите на делото, съдът приема, че това е най-ранната
възможна дата – след изтичането на 15-дневния срок за обжалване и протестиране
на въззивното решение, считано от деня на неговото постановяване –
11.06.2016г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.И.– майка на ищеца и Г.К.– във фактическо съжителство с ищеца.
Свидетелката К. заявява при разпита в съдебно заседание, че ищецът бил много отговорен като баща и съпруг, винаги се грижел за семейството си, като осигурявал по-голямата част от доходите. На 22.03.2014г. бил задържан във Видин и останал задържан 16 месеца. Семейството има две деца – И. И К., които към момента на задържането бил съответно на 10 и 6 години. Децата били изключително привързани към баща си и много тежко преживели случващото се. Наложило се да ползват помощ от психолози и психиатри, като на момчето било назначено и медикаментозно лечение. Състоянието на децата, както и финансовото положение на семейството, след като свидетелката останала и без работа, много тревожело И.. Семейството не разполагало с никакви доходи и се наложило да разчитат на заеми и помощ от близки. Имали и ипотечен кредит, който в периода на задържането въобще не можели да изплащат. Понякога оставали и без ток. Това се отразявало много зле на И., който бил отчаян, плачел и се бил предал психически – не вярвал, че някога ще излезе от това положение. И. винаги бил човек честен и морален и това, че се е забъркал в нещо толкова сериозно, го притеснявало силно. Семейството му никога не си променило отношението към него, но външните хора – приятели и съседи – видимо. „Сочели ги с пръст“ и към момента продължават да нямат приятели и съседи, които да ги гледат с добро око.
Свидетелката И. при разпита заявява, че децата много трудно приели случващото се. Снаха й ги водела на психолог и психиатър, били на хапчета. Било много трудно на семейството, защото тогава само снахата работела. Когато свидетелката посетила И. във Видин, той плачел непрекъснато и дори когато майка му му казала, че вярват в неговата невинност, той й отговорил, че това няма значение, щом той е задържан и нищо не може да се направи. Бил много изнервен, децата силно му липсвали. И. избягвал да ги товари с притесненията си, но било очевидно в какво състояние се намира. Носели му хапчета за успокоение и нерви. Преди задържането си никога не е имал противообществени прояви. Можел да работи денонощно, но всичко изкарвал с честен труд. Плащал кредитите и бил много отговорен баща, съпруг и син.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са логични и последователни, отразяващи непосредствени възприятия относно правно-релевантни за спора обстоятелства и без противоречие с останалите събрани по делото доказатества, независимо от възможната им заинтересованост от изхода на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността
на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/. спрямо ищеца да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/.
наказателното производство срещу същия да е приключило с постановяване на
оправдателна присъда; 3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното
действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици
/вредите/ да е налице причинно следствена връзка.
Посочените елементи от фактическият състав трябва да
се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест – чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение, описано подробно по-горе, при установяването на фактическата страна на казуса. По повдигнатото обвинение ищецът е бил признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда. Наличието на оправдателна присъда характеризира всички извършени в хода на наказателното производство процесуални и процесуално-следствени действия като незаконосъобразни, независимо, че към момента на извършването им същите може да са отговаряли на вътрешното убеждение на съответния орган за виновност на дееца и да са били продиктувани от събраните по делото към този момент доказателства. Следователно крайният съдебен акт, с който подсъдимият се оправдава, прогласява процесуалната и материалната незаконосъобразност на извършените спрямо него действия и отрича по категоричен начин необходимостта от извършването им.
Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3, пр.1-во, във вр. с чл.4 от ЗОДОВ следва да бъде определено от съда по справедливост. Това означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за справедливост, като при определянето му се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
От събраните гласни доказателства се установява с категоричност, че повдигнатото обвинение е довело до негативни промени у ищеца. По делото се установи по несъмнен начин чувството на стрес и тревога, а уронването на честта и достойнството му следва да се приеме за установено дори и без събиране на формални, външни доказателства като гласни доказателства, доколкото повдигането и поддържането на обвинение за извършено престъпление въздейства негативно на чувството за самооценка и лично достойнство на всеки член на обществото.
Ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност от момента на задържането си – 22.03.2014г. - към който момент е бил на 37 години. Наказателното производство срещу ищеца е продължило около 2 г. и 3 месеца (съобразно приетата от съда най-ранна възможна дата за влизане в сила на оправдателната присъда – 11.06.2016г.) през което време безспорно ищецът е търпял негативни психически изживявания и стрес досежно качеството му на подсъдим и свързаната с това възможност за налагане на наказание.
Съдът следва да съобрази и това, че са били
повдигнати 2 обвинения, и двете са били за тежки умишлени престъпления, за
които да са предвидени наказания лишаване от свобода от 5 до 15 години, както и
фактът, че по отношение на обвиняемия е била взета най-тежката възможна мярка
за неотклонение – задържане под стража, за значителния период от 16 месеца. Вредите от наложените мерки за неотклонение следва
да бъдат взети предвид при определяне на размера на обезщетението.
В конкретния случай, съдът намира, че взетата мярка
за неотклонение изключително тежко се е отразила върху личната сфера на ищеца,
от една страна, накърнявайки защитени от Конституцията на
РБ основни човешки права и ценности, а от друга – поставяйки го в невъзможност
да функционира социално като баща и съпруг, да контактува и да полага грижи за
семейството си, което е причинило сериозни
негативни емоции - нервно напрежение и безпокойство, потиснатост и
тревожност, страх от осъждане, притеснения за отражението на обвинението върху
членовете на семейството му и най-вече върху децата му. От обсъдените
свидетелски показания се установява, че повдигането на обвинението и задържането под стража са причинили на ищеца душевни страдания,
неудобства и терзания, които са били обусловени от продължителността на задържането под стража и от неблагоприятните последици върху семейството му.
При определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид и факта, че по делото няма данни нито преди, нито след процесното
наказателно производство ищецът да е извършвал престъпления или да е бил
задържан, което се потвърждава и от свидетелските показания. Това обуславя една
по-висока степен на засегнатост на личната му сфера от привличането му като
обвиняем и вземането на мярката за неотклонение в сравнение с лице, което и
друг път е било обект на наказателно
преследване.
Следва да бъде отчетено и доказаното отражение на
повдигнатото обвинение върху социалната сфера на ищеца. Установи се от
свидетелските показания, че макар най-близкия му кръг от роднини да не е вярвал
в неговата вина и да го е подкрепял, приятели и съседи са се отдръпнали от
семейството, „сочели с пръст“ и това засягане на възможностите на ищеца за
пълноценно социално функциониране е налице и до днес.
При определяне справедливия размер на обезщетението
съдът не взема предвид следните вреди, описани в исковата молба, като настъпили
в причинна връзка с незаконното обвинение – заболявания, които ищецът е развил,
широкия обществен отзвук и претърпените имуществени вреди под формата на
пропуснати доходи и разходи, по следните съображения:
За заболявания, причинени от незаконното обвинение,
по делото не са ангажирани никакви доказателства. Извън събраните гласни
доказателства за това, че приятели и съседи на ищеца са разбрали за случващото
се и това е довело до стесняване на приятелския му кръг, други доказателства за
широк обществен отзвук /като например пресконференции на говорител на държавното
обвинение, довели до широко отразяване на процеса в медиите/ нито се твърдят,
нито се доказват. Що се касае до претърпените от ищеца имуществени вреди,
обезщетяването им следва да стане по предявен нарочен иск за обезщетяване на
имуществени вреди, където тези вреди следва да бъдат изрично конкретизирани по
вид и размер и да бъде доказано тяхното настъпване в причинна връзка с
незаконното обвинение. Но евентуалното им настъпване, дори и за това да са
представени доказателства /каквито в случая не са/, не може да бъде вземано
предвид от съда при определянето на обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди по реда на чл.52 от ЗЗД.
Като взе предвид всичко изложено по-горе, съдебната
практика при сходни случаи, както и обществено - икономическите условия в
страната към процесния период, съдът намира, че справедливото обезщетяване на
моралните вреди следва да бъде определено на
30 000 лева. До пълния
предявен размер претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, които съгласно доказателствата по делото възлизат на 10 лв. за платена държавна такса и 2000 адвокатски хонорар. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски за държавна такса в цялост, а за адвокатско възнаграждение – съразмерно с уважената част от иска. Ето защо, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца разноски за един адвокат в размер на 500 лв.
С оглед
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на И.И.Д., ЕГН ********** *** сумата от 30 000 лева по иска с пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпления по чл.242, ал.4 във вр. с ал.2 във вр. е чл. 20, ал.2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр. II -ро, предл III - то, във вр. с ал.1, предл. IV - то, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за които ищецът е оправдан с присъда по нохд №291/2014г. на Окръжен съд - Видин, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 30 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на И.И.Д., ЕГН ********** *** сумата от 10 лева – съдебни разноски за държавна такса и 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: