РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Перник, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500258 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша № 146/сграда А/, ет. 4, Бизнес
център България, представлявано от изпълнителния директор С.Я., чрез юрисконсулт Е. В.
срещу Решение № 1293/11.12.2023 г. по гражданско дело № 2882/2023 г. по описа на Районен
съд – Перник, поправено с Решение № 209/07.03.2024 г., постановено по същото дело, с
което въззивният жалбоподател на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е осъден да заплати, както
следва: на Е. И. В., ЕГН ********** от *** сумата от 7841.82 лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 22.06.2023 г. до окончателното плащане; на адвокат А. Д.
сумата от 1248.38 лв. и в полза на Районен съд – Перник сумата от 313.67 лв. – държавна
такса.
Във въззивната жалба са наведени доводи за допуснати от районния съд съществени
процесуални нарушения, довели до необоснованост на решението. Посочено е, че
решаващият съд не се е произнесъл по направените от въззивния жалбоподател
доказателствени искания за събиране на доказателства в подкрепа на заявените в отговора
оспорвания, а именно, че процесният договор за кредит не е сключван между страните, че не
е предоставяна в заем на ищцата сумата от 6000 лв. и че не са правени погасителни вноски
1
за връщане на последната. Излага се, че за установяване основателността на тези
възражения, е поискано допускането на съдебно-техническа и на съдебно-икономическа
експертизи, като районният съд не се е произнесъл по тези доказателствени искания.
Поддържа се, че с обжалваното решение първостепенния съд неправилно е приложил
последиците от недоказване на фактите, тъй като е приел за доказано обстоятелството, че
процесният договор за кредит е сключен, при положение, че ищецът не е представил
доказателства за това. Счита се, че поради допуснатите процесуални нарушения спорните
факти са останали неизяснени и постановеното решение е необосновано.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалвания съдебен акт и да разреши спора
по същество, като отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на
разноските, направени в двете съдебни производства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба е подал писмен
отговор, с който я е оспорил, като неоснователна. Изложил е подробни съображения за
правилност на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е да го потвърди и да
присъди направените разноски.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател, редовно призован, не е изпратил
представител. С писмена молба е заявил, че поддържа въззивната жалба и претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се е явил и не е изпратил
представител. С писмена молба е заявил, че намалява размера на предявения от него иск от
7841.82 лв. на 4356.79 лв. В останалата част оспорва въззивната жалба и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции. Пред въззивната инстанция с
молба, докладвана в съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, ищецът в
първоинстанционното производство е заявил, че намалява размера на първоначалната си
осъдителна претенция от 7841.82 лв. на 4356.79 лв.
Съдът намира, че по съществото си, това искане представлява частичен отказ от
първоначално предявения иск за сумата от 3485.03 лв., представляваща разликата над
4356.79 лв. до 7841.82 лв. Той е заявен от надлежно упълномощен процесуален представител
на ищеца/пълномощно от 20.06.2023 г./, с представителна власт за извършване на действията
по чл. 34, ал. 3 от ГПК, поради което десезирането на съда е валидно направено и затова
2
обжалваното съдебно решение, в частта, с която въззивният жалбоподател е осъден да
заплати на въззиваемия сумата над 4356.79 лв. до 7841.82 лв. следва да се обезсили, а
производството по делото в тази част – да се прекрати.
В останалата част, решението на Районен съд – Перник следва да бъде проверено от
въззивния съд при спазване разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК – на основанията,
посочени в жалбата, като се съобрази с разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /ако следи служебно за интереса на някоя
от страните или констатира нарушение на императивна материална норма/ и в ТР № 1/2020
г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/ следи служебно за нищожността на
правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор,
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства/.
Пред районния съд е представен договор за потребителски кредит № *** от ***, който
не е подписан от страните, посочени в него – „КРЕДИСИМО“ ЕАД – кредитор и Е. И. В. –
кредитополучател, за предоставяне в заем на сумата от 6000 лв., подлежаща на връщане,
ведно с договорна лихва, с ОЛП – 29.68%, при ГПР – 34.07%, на общо 24 бр. месечни
вноски, платими на 20-то число на месеца в срок до 20.04.2024 г., с общ размер на всички
плащания 8088.56 лв.
Представен е и договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на
задължението на кредитополучателя по договора за кредит, със страни „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
и Е. В., със задължение за заплащане възнаграждение на поръчителя в общ размер на
5753.26 лв., платимо на 24 бр. месечни вноски с падеж 20-то число на месеца, в срок до
20.04.2024 г. Договорът също не съдържа подписи на страните.
Приета е разписка № ***, от която е видно, че на 21.04.2022 г. „Кредисимо“ ЕАД е
превело на Е. В. чрез „Изипей“ сумата от 1062.61 лв.
Своевременно в отговора на исковата молба, въззивният жалбоподател е оспорил
твърдението, че между него и въззиваемата е сключен процесния договор за кредит, както и
че последната е извършвала плащания. Посочил е, че заявлението за сключването му е
подадено по електронен път и не е било одобрено от кредитора. За установяване на
твърденията си е направил искания за допускане на съдебно счетоводна и съдебно
техническа експертизи. По тях първоинстанционният съд не се е произнесъл, а въззивния
състав ги е намерил за допустими и относими към правния спор и ги е уважил.
Пред настоящия състав са представени и приети съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Я. А. и съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
В. М.. Съдът ги кредитира, като пълни и обосновани, изготвени от експерти с необходимите
специални знания и професионален опит, и неоспорени от страните.
От съдебно-техническата експертиза се установява, че на 21.04.2022 г. Е. В. е подала,
чрез електронната платформата, поддържана от въззивния жалбоподател заявление за
отпускане на кредит в размер на 6000 лв. След преценка на платежоспособността и, е
прието, че е възможно предоставянето на кредит от 5600 лв. Проведен е разговор на
3
посочения от нея телефон със служител на дружеството, в който е постигнато съгласие за
предоставяне на кредит от 5600 лв., като 1062 лв. да и бъдат преведени на каса чрез
„Изипей“, а с останалата сума да се рефинансира друг кредит на земополучателката, като
срокът на издължаването е 24 месеца при месечна вноска от около 608 лв. Други клаузи не
са обсъждани.
Изводът на вещото лице е, че подаденото и регистрирано заявление от 21.04.2022 г. от
Е. В. за кредит в размер на 6000 лв. за срок 24 месеца не е одобрено от кредитора и тази
сума не е превеждана на заявителката.
От приетата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че договор за
потребителски кредит № ***/*** не е сключван между страните.
На 21.04.2022 г. „Кредисимо“ ЕАД е превело на Е. И. В. сумата от 1062.61 лв. с
преводен № ***, като не е посочено основание за плащането. Сумата е изплатена на
получателя в офис на „Соу Изипей“ ЕООД.
В периода от 24.05.2022 г. до 10.09.2022 г. Е. В. е превела на „Кредисимо“ ЕАД сумата
от общо 5419.40 лв., без посочване на основанието/номер на договора/, на което се
извършват плащанията.
При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД за
връщане на даденото без основание по нищожен договор за потребителски кредит.
Въззивникът – „Кредисимо“ ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, поради което може да извършва публично привличане на влогове или
други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя
сметка и на собствен риск.
Въззиваемата – Е. В. е физическо лице, което при сключване на договора за паричен
заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно страните
имат качество, съответно на кредитор и на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от
ЗПК. Затова постигнатото между тях съгласие за предоставяне на паричен кредит следва да
отговаря на изискванията, които общите закони, ЗПК и ЗЗП, поставят към договора за
потребителския кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
От доказателствата по делото се установява, че по инициатива на въззиваемата са
започнали преговори между страните за отпускане на потребителски кредит за сумата от
6000 лв. чрез средства за комуникация от разстояние по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР
електронна платформа, поддържана от финансовата институция и телефон. Кредиторът е
отказал да предостави кредит в размер на 6000 лв., както е поискано от потребителя, но в
хода на проведения телефонен разговор е предложил такъв от 5600 лв., с който
заемополучателят се е съгласил, при условие, че с част от тази сума бъде рефинансирано
друго задължение и 1062 лв. се преведат на каса на потребителя.
4
По делото безспорно се установява, че страните не са обективирали постигнатото
между тях съгласие в писмена форма. Според чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмената форма за
сключване на договор за потребителски кредит е форма за неговата действителност. По
аргумент от чл. 22 от ЗПК условие за действителността му е и спазването на предвидените в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК изисквания за
реквизити. В случая не е налице писмен договор между страните, а съответно и съблюдаване
на императивните норми за неговото съдържание. Затова постигнатото съгласие между тях
за предоставяне на потребителски кредит е недействително/нищожно/.
Въпреки това, се установява, че въззиваемата е извършвала плащания по сметка на
финансовата институция в общ размер на 5419.40 лв. Тя претендира връщане част от тази
сума, като платена без основание, а именно – 4356.79 лв. В доказателствена тежест на
въззивния жалбоподател е да установи наличието на основание за така извършените в
негова полза плащания. Доказателства за това обстоятелство не са ангажирани. Нещо
повече, неговото твърдение е, че договор между страните не е имало, с което изначално е
отрекъл съществуването на валидно основание за получените суми.
Предвид изложеното заплатените от въззиваемата 4356.79 лв. са престирани без
основание и получателят им дължи връщането им по силата на чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД.
До същия краен извод е достигнал и районният съд, поради което в тази част обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и с оглед частичното прекратяване на производството,
поради отказ от иска, частично, съразмерно с прекратената част следва да се отмени
решението, в частта му за присъдените разноски в полза на процесуалния представител на
ищцата. Районният съд е определил възнаграждение в размер на 1040.32 лв. без ДДС и
1248.38 лв. Предвид уважената част от иска, настоящият състав намира, че адвокатското
възнаграждение следва да се определи в размер на 582.58 лв. без ДДС и съответно – на
699.10 лв. с ДДС. За разликата над тази сума до пълния присъден размер от 1248.38 лв.
решението следва да се отмени. По същите съображения следва да се отмени и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати по сметка на ПРС сумата над 174.26 лв. до 313.67 лв.,
представляваща държавна такса.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и
чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед частта от иска, за която
производството е прекратено, в полза на въззивния жалбоподател следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 50 лв. за всяка от съдебните инстанции и
разноски в размер на 69.70 лв. – държавна такса и 270 лв. – разноски за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемия също се дължат разноски за
настоящото производство, съразмерно с неуважената част от въззивната жалба.
Претендирано е адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Представени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че
адвокат А. Д., регистриран като ЕАД „А. Д.“ е представлявал виззиваемата безплатно при
условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Затова в негова полза се дължи възнаграждение в
5
определен от съда размер. Съгласно разясненията, дадени в решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 при определянето му, съдът не е
обвързан с минималните размери, предвидени в наредбата по чл. 38, ал. 2, изр. второ ЗАдв
във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Той трябва да бъде справедлив и съобразен с фактическата и
правна сложност на делото и с извършената работа. Защитавания интерес е в размер на
4 356.79 лв., въззивното производство е протекло в 3 съдебни заседания, в които са приети
две съдебни експертизи. Затова настоящият състав намира, че в справедливото и обосновано
възнаграждение, което следва да се присъди в полза на пълномощника на въззиваемата е 500
лв. без ДДС и съответно 600 лв. с дължимото ДДС.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1293/11.12.2023 г., поправено с Решение № 209/07.03.2024 г.,
постановени по гражданско дело № 2882/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, В
ЧАСТТА му с която на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша 146, сграда „А“, ет.
4, Бизнес център България е ОСЪДЕН да заплати на Е. И. В., ЕГН ********** от *** сумата
от 4356.79 лв. /четири хиляди триста петдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/,
дадена без основание по нищожен договор за потребителски кредит потребителски кредит
№ ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2023 г. до
окончателното плащане, както и В ЧАСТТА, с която „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да заплати
сумата от 699.10 лв./шестстотин деветдесет и девет лева и десет стотинки/ на адвокат А. Д.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, ведно с
дължимото ДДС, както и по сметка на Районен съд – Перник сумата в размер на 174.26
лв./сто седемдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща държавна
такса, като го ОТМЕНЯ, в частта за присъденото адвокатско възнаграждение за разликата
над 699.10 лв. до 1248.38 лв. и в частта за присъдената държавна такса за разликата над
174.26 лв. до 313.67 лв.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1293/11.12.2023 г., поправено с Решение № 209/07.03.2024
г., постановени по гражданско дело № 2882/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, В
ЧАСТТА му с която „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша 146, сграда „А“, ет. 4, Бизнес център България е осъден
да заплати на Е. И. В., ЕГН ********** от *** разликата над 4356.79 лв. до 7841.82 лв. и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част, поради отказ от предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на Е. И. В., ЕГН ********** от *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша 146, сграда „А“, ет. 4, Бизнес център България разноски, съразмерно с
прекратената част от производството, както следва - от общо 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, 69.70
6
лв./шестдесет и девет лева и седемдесет стотинки/ – държавна такса, и 270 лв./двеста и
седемдесет лева/ – разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша 146, сграда „А“, ет. 4, Бизнес
център България ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“ сумата от
600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна помощ на въззиваемата пред окръжния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7