ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 715

гр.Хасково, 20.09.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                                     СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА                                                                                                                      

като разгледа докладваното от съдията и.адм.дело №1196 по описа на съда за 2021 година, взе предвид следното:  

                                                                                                                                                         

Съдебноадминистративното производство е образувано по Искова молба от „Ш. ***, против ДФ „Земеделие“, гр.София, в частта й, с която се иска съдът да осъди ответника „да възстанови незаконосъобразно усвоената банкова гаранция на гарантиращата банка“.

С Определение от 06.01.2022 г. съдът е оставил без движение исковата молба, по която е образувано настоящото дело с правно основание ЗОДОВ, и е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите в същата, като посочи писмено: какъв е размерът на исковата претенция; на какво основание претендира същата; ако претенцията представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, да посочи съответно от какво твърди, че произтичат вредите; ако твърди, че вредите произтичат от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, да индивидуализира точно кой е акта и представи доказателства за отмяната му; ако твърди, че вредите произтичат от незаконосъобразните действия или бездействия на длъжностни лица на ДФ „Земеделие“, описани в досега представяните по делото изявления, да представи писмено доказателство за отмяна на Определение №9292/16.12.2020 г., постановено по адм.дело №12177/2020 г. по описа на Административен съд – София град, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанието исковата молба ще бъде оставена без разглеждане.

Определението е съобщено на ищеца на 19.01.2022 г.

В указания срок по делото е постъпило писмено Заявление вх.№462/25.01.2022 г., подадено от „Ш. ***“ ЕООД, чрез пълномощника му адвокат С. Д.П., с приложено пълномощно за процесуално представителство, в което се твърди следното:

В т.1 е посочено, че размерът на исковата претенция е бил общо 91 355,31 лева, от които 84 202,30 лв. – размера на заплатената банкова гаранция, съгласно искането на ДФ „З“ и 7 153,01 лв. – заплатени от дружеството ищец вноски до 05.11.2021 г. по договора за отпуснатата му овърдрафт кредитна линия за погасяване изплатената от банката сума по договора им за банкова гаранция. Това искане се оттегля от ищеца и се моли съдът да не се произнася по него, с оглед факта, че тази сума е променена.

Заявява се, че към 25.01.2022 г. размерът на исковата сума е 88 682,30 лева, от които 84 202,30 лв. – размера на заплатената БГ, съгласно искането на ДФ „З“ и 4 450 лв. – заплатени лихви на банката – кредитор по оформената, като кредит сума на заплатената БГ за периода м.XII.2020 до м.I.2022 г., която сума се претендира в настоящия процес ведно със законоустановената лихва върху сумата на усвоената банкова гаранция – 84 202,30 лв., за периода определен в чл.55, ал.2, б.„а“ от Регламент 908/2014 г.

В т.2 е посочено, че сумата се претендира „на основание чл.55, ал.3 от Регламент 908/2014 г.“.

В т.3 е посочено, че вредите за дружеството произтичат от: липса на правно основание за санкциониране на дружеството; бездействие в продължение на 4 месеца след получаване на заявлението за окончателно плащане по договора; бездействие – неиздаване на два индивидуални административни акта в рамките на посочените 4 месеца, с които да откаже мотивирано изплащането на остатъка от договорената финансова помощ и да определи задължението на дружеството за възстановяване на първото получено от него плащане с АУПДВ, но след влизане в сила на предходния ИАА; липса на факти с правно значение за фактическото усвояване на гаранцията – уведомление за пристъпване към усвояване на БГ и изчакване отговора на УП за преминаване към издаване на АУПДВ; неиздаване и на АУПДВ въз основа на който да бъде усвоена БГ.

В т.4 е посочено, че няма издаден ИАА, който да е бил отменен и/или изменен, от съд или от друг орган, тъй като се претендират вреди причинени от бездействие на АО – неиздаване на ИАА, който да послужи за усвояване на БГ.

Към Заявлението е приложено Определение №2780/01.03.2021 г., постановено по адм.дело №2234/2021 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила Определение №9292 от 16.12.2020 г., постановено по адм.дело №12177 по описа на Административен съд – София град за 2020 г.

            Административен съд – Хасково, като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и служебно прецени допустимостта на иска, приема за установено следното:

            С така депозираното Заявление вх.№462/25.01.2022 г. ищецът не е изпълнил в цялост указанията на съда и не е отстранил посочените нередовности.

            Изложените в Заявлението многобройни твърдения не изясняват ясно и недвусмислено основанието, на което се претендира сумата в размер на 88 682,30 лева. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.55, ал.3 от Регламент 908/2014 г.  (т.е. Регламент за изпълнение (ЕС) №908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността), която разпоредба урежда правила относно задържане на обезпечението и не кореспондира с приложното поле на ЗОДОВ.

            Нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което са налице основанията по чл.158, ал.3 от АПК и чл.129, ал.3 от ГПК същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

            Като допълнителен аргумент за недопустимост на предявената искова претенция, съдът съобрази и следното:

            Съгласно чл.203, ал.1 и ал.2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

            В чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е регламентирано, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

            Според чл.204 от АПК, (ал.1) иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред; (ал.2) искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото; (ал.3) когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение и (ал.4) незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

            От цитираната нормативна уредба следва, че за да бъде допустим предявеният иск, то на първо място същият следва да се основава от фактическа страна на твърдения за вреди, причинени (пряко и непосредствено) от незаконосъобразен административен акт, като този акт следва да бъде отменен по съответния ред, или оспорването му да бъде предявено заедно с иска за обезщетение.

            В процесния случай ищецът не само не твърди вредите в размера на исковата сума да произтичат от отменен като незаконосъобразен индивидуален, общ или подзаконов нормативен акт, но и изрично заявява, че административен акт няма издаден.

            Изявлението на ищеца, обективирано в Заявление вх.№462/25.01.2022 г., че „се претендират вреди, причинени от бездействие на АО – неиздаване на ИАА“, не сочи на  действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица по смисъла на чл.203, ал.1 от АПК, която разпоредба има предвид фактически действия и бездействия, а бездействието да бъде издаден индивидуален административен акт представлява правно такова.

            Видно е от доказателствата по делото, че с Определение №9292/16.12.2020 г., постановено по адм.дело №12177/2020 г. по описа на Административен съд – София град е отхвърлена заявената от „Ш. ***“ ЕООД претенция за отмяна по съдебен ред като незаконосъобразни на фактически действия на Държавен фонд „Земеделие“, изразяващи се в усвояване на учредена в полза на ДФЗ банкова гаранция, обезпечаваща изплатеното авансово плащане по сключен Договор №201999/30.09.2019 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 г.

            Определение №9292/16.12.2020 г. по адм.дело №12177/2020 г. на Административен съд – София град е влязло в сила, потвърдено с Определение №2780/01.03.2021 г. по адм.дело №2234/2021 г. на ВАС, в което също се приема, че усвояването на банковата гаранция не може да бъде възприето като фактическо действие по смисъла на чл.250, ал.1 от АПК, както и че предприетите от банката гарант действия са въз основа на неизпълнение на договорни задължения и не са фактически действия, които попадат в хипотезата на чл.250, ал.1 от АПК.

            Тоест в случая липсват както отменени като незаконосъобразни фактически действия/бездействия на административен орган, така и посочени от ищеца такива, чиято незаконосъобразност да бъде установена в исковото производство, защото визираните в  т.3 от Заявление вх.№462/25.01.2022 г. бездействия нямат характеристиките на бездействия на административен орган или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

            Липсва основната предпоставка за провеждане на производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, а именно отменен като незаконосъобразен административен акт, или действие или бездействие, от които да произтичат твърдените от ищеца вреди.    

            Касае се за абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск, за която съдът следи служебно и която не е налице в процесния случай. Изложеното също е основание за оставяне на исковата молба без разглеждане и за прекратяване на производството по делото.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ: 

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на „Ш. ***, за осъждане на Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, да му заплати имуществени вреди в размер на 88 682,30 лева, от които 84 202,30 лева – размера на заплатена банкова гаранция и 4 450 лева – заплатени лихви на банката – кредитор по оформената като кредит сума на заплатената банкова гаранция за периода м.декември 2020 г. до м.януари 2022 г., ведно със законоустановената лихва.

            ПРЕКРАТЯВА производството по и.адм.дело №1196/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: