Решение по дело №2227/2018 на Районен съд - Велико Търново

                                Р Е Ш Е Н И Е №

                                     гр. Велико Търново , 11.10.2018 г.

 

Районен съд Велико Търново, осми състав, в публично заседание на 28.09.2018 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА

                                                    

при участието на секретаря В.Иванова , като разгледа докладваното от съдията  Гр.д. № 2227 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   

Обективно съединени искове с правно основание  чл. 143   от СК и чл.149 от СК.

Ищцата К.Б.Б., чрез пълномощника си адв.К.Г. от ВТАК излага в исковата си молба, че с ответника са родители на малолетното дете Дарин, роден на *** г. Заявява, че с ответника не са съпрузи и не са живели заедно трайно.  От пролетта на 2017 г. бащата не е давал издръжка за детето, което се отглежда само от майката. Твърди, че нуждите на детето се увеличават , а ответникът има възможност да и заплаща издръжка в искания от нея размер. Моли съда да постанови решение, с което да го осъди да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното им дете в размер на 250 лева, считано от една година преди завеждане на исковата молба, ведно със законните последици от това.  Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява, не се представлява. 

 Ответникът Х.С.К.   в срока и по реда на чл.131 от ГПК  е  депозирал писмен отговор на исковата молба. Заявява, че иска е процесуално недопустим и неоснователен. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение  е осъден да  плаща издръжка за свое непълнолетно дете в размер на  100 лева месечно. Навежда, че винаги е давал пари на ръка за детето родено от ищцата, срещал се е с него и е полагал грижи за двамата, изпращал е пари и по "Еконт".  В съдебно заседание се явява лично и с адв. З. от САК. Моли съда да постанови решение, с което да присъди ежемесечна издръжка за детето към определения минимум, а претенцията за минал период да отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. 

Съдът, след като изслуша становището на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори по делото, че  страните са родители на детето Д. К., роден на *** година,  както и това , че страните не са живели заедно. Детето се отглежда от ищцата в гр.Велико Търново, а  ответникът живее в друго населено място. Д. посещава детска градина "Ивайло", месечната такса за което видно от приложените приходни квитанции варира между 40 и 50 лева, в зависимост от броя присъствени дни. Ищцата е сключила Договор за жилищен кредит   № 3828/21.09.2007 г. за покупка на жилище със срок на погасяване 420 месеца, считано от датата на първото усвояване. От приложените разписки е видно, че заплаща месечни анюитетни вноски , освен към банката и към други финансови институции- "Джет кредит" / "БНП Пърсънъл Файненс" ЕАД. Работи в "Юнион-Ивкони"  и според издаденото и удостоверение от 13.06.2018 г., за периода м. юни 2017 г. -м.май 2018 г. е получила средно брутно трудово възнаграждение от 5832,01 лева. От изготвения социален доклад от Д "СП" Велико Търново се установява, че майката  се грижи за детето сама, няма  близки и роднини, които да я подпомагат. Осигурила е подходяща социално-битова среда за отглеждането и възпитанието на детето. Бащата не е посещавал детската градина и детето не е споделяло нищо за него. Доходите на майката се формират от получаваната от нея заплата и месечни помощи в размер на 40 лева. От приложеното решение              № 188/3.10.2012 г. по гр.д.№ 776/2012 г. на РС Костинброд се установява, че ответникът Х.С.К., след прекратяването с развод  на брака му с Т.  е осъден да заплаща на непълнолетното им дете Х. Х К.,  роден на *** година, със съгласието на майката и законен представител месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от завеждане на иска до настъпване на законоустановени причини за изменяването, или прекратяването и. От приложеното удостоверение от "Мобил Транс 1" ЕООД от 19.07.2018 г. е видно, че ответникът за периода м.юли 2017 г.- м.юни 2018 г.  е получил брутно трудово възнаграждение от 5873,03 лева . Приети като доказателства са три броя разписки за прием на паричен превод от "Еконт Експрес" , с подател Х.С.К. и получател К.Б.Б.. На  13.03.2017 година е преведена сумата от 250 лева; на 27.06.2016 г. е преведена   сумата от 900 лева; на дата, която не се чете е преведена сума от 100 лева. По делото се събраха и гласни доказателства. Св.Д. приятелка на ответника заяви, че при всеки удобен случай той посещава гр.Велико Търново , за да види сина си. Твърди, че тя лично е превеждала по "Еконт" пари на майката на детето, като сочи суми от по 200 лева и 500 лева. Заявява, че бабата на детето също е изпращала пари на внука си.  Освен това всички разходи по кръщенето на детето били поети от ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Иска с правно основание чл.143 от СК е процесуално допустим.       По същество е частично основателен.

Безспорно се установи по делото, че страните са родители на малолетното дете Дарин, което в момента е на четири години. Детето се отглежда от майката, без подкрепяща среда. Живеят в жилище, придобито от нея чрез отпускане на банков кредит. Детето посещава редовно детска градина "Ивайло" в гр.Велико Търново, таксата за която варира между 40 и 50 лева на месец. Майката реализира трудови доходи около минималната работна заплата за страната и освен месечните вноски по банковия кредит заплаща и вноски по кредити, изтеглени от други финансови институции. По  нейни изявления, за да успява да заплаща месечните разходи по подръжка на домакинството и за детето. Ищцата не оспорва, че до пролетта на 2017 година бащата е идвал периодично в гр.Велико Търново и е осъществявал  контакт със сина си.  По  устна договорка между тях е заплащал месечна издръжка в размер на по 150 лева до м.април 2017 година, от когато по нейни обяснения , дадени  пред социалните работници, не е изпращал издръжка за детето. Ответникът от своя страна е задължен за издръжка към друго свое непълнолетно дете, на което заплаща ежемесечно сумата от по 100 лева, за което е представил доказателства. Трудовото му възнаграждение, видно от приложените документи също гравитира около размера на минималната работна заплата, установена за страната, подобно и това на ищцата. Не навежда твърдения да заплаща свободен наем или кредит за жилище и не отрича, че притежава моторно превозно средство марка  "Фолксваген Туарег", за който обявява, че е подарък  от родителите му. Прилага доказателства за платени общо 1250 лева, изпратени по "Еконт Експрес" на ищцата, като последният превод от 250 лева е от м.март 2017 г. Сумата от 900 лева е преведена през лятото на 2016 година, а превода на сумата от 100 лева е направен на дата, която не се чете.  Съгласно разпоредбите на  чл. 141 и чл.143, ал.1 и 2 от СК задължението на родителя за издръжка към малолетно и непълнолетно негово дете е безусловно и е от първи ред, тоест на първо място родителите следва да задоволяват нуждите на децата си от издръжка, като отговорността на родителите е обща. В конкретния случай не е спорно основанието на иска, спорен е неговият размер, поради което следва да се обсъдят доказателствата в тази насока. Съгласно чл.142 от СК, при всеки конкретен случай определяйки размера на издръжката съдът трябва да се съобрази с нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. В този аспект са още актуални постановките на Постановление №5/70 г. на ПВС, според което целта на издръжката е да се осигурят нормални условия за живот и развитие на детето такива, каквито то би имало , ако родителите живеят заедно. Издръжката включва разходите за храна, облекло, учебни помагала, медикаменти, консумативи, транспорт, покриващи обикновените условия за живот. При наличие на специфични потребности съдът следва да вземе предвид и тези разходи. От събраните гласни и писмени доказателства се установи, че страните не живеят заедно, майката се грижи сама за малолетното дете, при реализирани доходи  към минималната заплата  и доказани месечни разходи по изплащане на банков жилищен кредит и други нейни кредити. Ответникът от своя страна също доказва доходи от трудово правоотношение гравитиращи към минимума, както и доказан разход от 100 лева, представляващ изплащана от него издръжка за непълнолетно негово дете.  От друга страна ответникът не заплаща наем за жилище, притежава автомобил , който може да се дефинира като такъв над средния клас и е в трудоспособна  възраст. Издръжката трябва да бъде определена съобразно нуждите на детето, което няма навършени пет години, но посещава детска градина, нуждае се от храна, облекло, помагала, играчки и да е съобразена и с възможностите на родителя, като се има предвид, че в случая майката е тази, която полага  лични и непосредствени грижи за детето. Горното следва да се компенсира, чрез определяне на по-висок размер при финансовото участие в издръжката на детето от другия родител, в случая- бащата.  Не без значение е и интензитета, с който се променят социално-икономическите условия в страната, чрез периодичното повишаване на цените на основни стоки и услуги.  При съвкупната преценка на изложените обстоятелства и събраните доказателства по делото, съобразявайки възрастта на детето и неговите потребности, както и възможностите на родителите съдът намира, че общата издръжка, която би задоволила нуждите на детето към момента е 280 лева. От тази сума  ответникът като баща следва да заплаща  по 160 лева месечно, считано от завеждане на иска -11.07.2018 г. до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва при просрочие. Останалата част от дължимата издръжка, ведно с непосредствените  лични грижи следва да се поеме от майката. До този размер иска е основателен  и доказан и следва да се уважи, като за разликата до пълния претендиран  размер от 250 лева, именно за 90 лева, следва да се отхвърли,  като неоснователен и недоказан.

 По отношение иска по чл.149 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. Налице е активна и пасивна процесуална легитимация на страните по тази претенция, поради което възражението за недопустимост, направено от ответника е неоснователно.  Ищцата претендира ответникът да и заплати издръжка за минал период-  една година преди завеждане на иска с твърдение, че същият не е предоставял средства за сина им от пролетта на 2017 година. Майката признава, чрез дадените изявления в социалния доклад, че ответникът и е заплащал по 150 лева месечно до м. април 2017 година. От своя страна ответникът при наведените отрицателни факти следваше пълно и главно да установи положителни такива, които да опровергаят изложеното от ищцата. С приложените писмени доказателства -разписки от  "Еконт Експрес" ответникът доказа, че е превеждал пари на майката  за издръжка на детето до м. март 2017 година. Горното не се оспорва и от ищцата. За претендирания период-една година преди завеждане на иска, ответникът не ангажирани доказателства да е изпълнявал алиментните си задължения. Показанията на св.Димитрова относно превеждани от нея  суми от по 200 лева и 500 лева не могат да бъдат кредитирани от съда, тъй като не кореспондират с други събрани доказателства. Освен това, свидетелката не конкретизира, ако е превеждала подобни суми, кога ги е превеждала и за кой период са относими. Неподкрепени с доказателства и неуточнени остават и доводите  за  предоставяните  от  родители на ответника пари за издръжка на детето.  Поради горното съдът приема за доказано, че ответникът дължи издръжка за минал период от време- една година преди завеждане на иска. По отношение размера, мотивите изтъкнати по-горе по отношение на дължимата издръжка занапред са релевантни и относно претенцията по чл.149 от СК. Съобразявайки социално-икономическите условия в страната за изминалия период, съдът намира, че следва да уважи тази претенция  до размер от 150 лева месечно, или общо 1800 лева за периода 11.07.2017 г. -11.07.2018 г., като до остатъка от пълния претендиран размер от 250 лева месечно , или общо от 3000 лева, за разликата от 1200 лева, следва да се отхвърли като неоснователен. По отношение претенцията за разноски: при този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищцата има право на разноски съобразно уважената част от исковите претенции, които в случая възлизат на 186 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.  Ответникът на основание чл. 78,ал.3 от ГПК има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, възлизащи на 114 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ върху присъдената издръжка в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС в размер на 230,40  лева по иска с правно основание чл.143 от СК и ДТ по иска по чл.149 от СК в размер на 72 лева, или общо 302,40 лева, ведно с  5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист . На основание чл.242,ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка. 

    Водим от изложените съображения и на основание чл.143 от СК съдът

Р Е Ш И:

 

                ОСЪЖДА Х.С.К.  с ЕГН ********** ***, къща 1, ДА ЗАПЛАЩА  на К.Б.Б. с ЕГН ********** ***. "Буйнозов" №12,вх.А, ет.3,ап.8  в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Д. К.  с ЕГН **********  ежемесечна издръжка в размер на по 160 /сто и шестдесет/ лева ,  считано от подаване на иска -11.07.2018 г., до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от просрочието до окончателното изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер на ежемесечна издръжка от 250 /двеста и петдесет/  лева, именно за 90 /деветдесет/  лева, ОТХВЪРЛЯ  иска като неоснователен .  

 

                ОСЪЖДА Х.С.К.  с ЕГН ********** *** къща 1,   ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Б. с ЕГН ********** ***  в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Д. К.  с ЕГН **********   издръжка за минал период в размер на  по 150 /сто и петдесет/ лева месечно, или общо 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за периода 11.07.2017 г. -11.07.2018 г., като за разликата от 100 лева до  пълния претендиран размер от 250 /двеста и петдесет/ лева месечно , общо  за разликата от 1200 /хиляда и двеста/ лева до пълния претендиран размер от   3000 /три хиляди/  лева,  ОТХВЪРЛЯ иска  като неоснователен.  

 

               ДОПУСКА на основание чл.242,ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

 

              ОСЪЖДА  Х.С.К.  с ЕГН ********** *** къща 1 ,   да заплати на К.Б.Б. с ЕГН ********** ***  сумата от 186  /сто  осемдесет и шест  / лева представляваща присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.

 

                ОСЪЖДА К.Б.Б. с ЕГН ********** ***  да заплати на Х.С.К.  с ЕГН ********** *** къща 1 сумата от 114 /сто и четиринадесет/ лева представляваща присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената  част от исковете.

 

               ОСЪЖДА  Х.С.К.  с ЕГН ********** *** къща 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС ДТ върху присъдената издръжка занапред и върху присъдената издръжка за минал период в общ размер от 302,40 / триста и два лева и 40 ст./ , ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изп.лист.

 

 

                Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните,  пред Великотърновски Окръжен съд, чрез Районен съд Велико Търново.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..