№ 19395
гр. С., 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110119216 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на гл. ХХV ГПК.
Ищецът "*********" ЕООД чрез адв. Д. П. - АК-С., е предявил срещу ответницата
Ц. Р. Г. иск с правно основание чл. 243 вр. чл. 248, чл. 249 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответницата да опразни и да му предаде държането върху предоставен за послужване
недвижим имот с идентификатор ************, представляващ апартамент с площ от
164,90 кв.м., находящ се в град С., ж.к. "*******" II, бл. 280А, вх. 2, ет. 5, ап. Д-20.
Ищецът твърди, че е наел посочения апартамент от "********" ООД по силата на
договор за наем, сключен на 01.11.2017г. По силата на договор за заем за послужване,
неоформен документално, предоставил на ответницата за временно, без определен срок и
безвъзмездно ползване апартамента. През пролетта на 2021г. отправил устна покана до Г. за
прекратяване на договора и за връщане на имота. Това не станало. Затова на 07.12.2022г. до
нея била изпратена и нотариална покана, че договорът за заем за послужване се прекратява
и че следва да върне имота в десетдневен срок от връчване на поканата, като така даденият
срок изтекъл на 23.12.2022г. Ответницата отново не предала държането върху апартамента
на ищеца. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от
адв. Д. П. и адв. В.Ц., които поддържат предявения иск, включително в хода на устните
състезания. Допълнително е депозирана и Писмена защита, вх. № 332444/20.11.2023г. на
СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ц. Р. Г. чрез адв. М. К. е депозирала
Отговор на исковата молба, вх. № 197192/10.07.2023г. на СРС, с който оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че действително договор за наем на имота от
01.11.2017г. между ищеца и "********" ООД /на което ответницата и съпругът ù били
управители/ имало. Този договор обаче бил за срок от 12 месеца, който изтекъл и договорът
вече бил прекратен. Той не можел да се счита за продължен по чл. 236 ЗЗД, тъй като
дружеството-ищец никога не било ползвало имота. Собственици на дружеството -
собственик на апартамента, били ответницата и съпругът ù. Договорът за наем бил
привиден, по него наем никога не бил плащан, освен веднъж през м.08.2019г. Плащания по
1
него се появили едва от 2021г., когато отношенията със съпруга ù се влошили и тя подала
молба за развод. Делото било заведено с единствената цел да бъде тормозена и то при
положение, че ползването на семейното жилище, което именно било този апартамент, било
предоставено на ответницата по силата на привременни мерки по гр.д. № 25960/2021г. на
СРС. Тъй като договорът за наем бил привиден, то той бил и нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД. Оспорва се да има сключен договор за заем за послужване - в този апартамент
ответницата живяла със съпруга си и семейството си /бащата на съпруга ù бил управителят
на ищцовото дружество/. Оспорва да е канена да освободи апартамента през 2021г., но
признава, че на 12.12.2022г. получила нотариална покана да стори това. Ищцовото
дружество нямало право да преотдава имота, а за Г. било налице законово основание да
обитава жилището. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата се
явява лично и с адв. М. К.. Предявеният иск се оспорва, включително в хода на устните
състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмена защита, вх. №
332388/20.11.2023г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, възраженията на ответницата и процесуалните действия на
страните по делото, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
По делото с оглед установяване на цената на иска е изслушано заключение на вещо
лице по съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира изцяло. Вещото лице е
установило, че средният месечен наем за процесния имот възлиза на 1677,00 лева.
Следователно, при отчитане на ТР6/2012-2013-ОСГТК, т. 20, и при преценка съобразно чл.
69, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът намира, че цената на иска възлиза на 20124,00 лева, както е обявил
и в съдебно заседание на 14.11.2023г. Договорът за заем за послужване, ако и да е по
дефиниция безвъзмезден, има определена парична стойност, която е равна на цената на
договора за наем на заетата вещ, която евентуално би била платена за нейното ползване.
Оттук и цената на иска, съответно и държавните такси, се определят по правилото на чл. 69,
ал. 1, т. 5 ГПК – въз основа на пазарния наем за една година (така опр.260301/03.09.2020г.-
в.ч.гр.д.1970/2020г.-ОС-Бургас).
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 243 вр. чл. 248, чл. 249 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Ищецът следва да
докаже, че е сключил договор за заем за послужване с ответницата и че ù е предал
държането върху съответната вещ, както и че я е поканил да му я върне. В тежест на
ответницата е да докаже връщането на вещта, съответно наличието на обстоятелства, които
я освобождават от това задължение.
В производството по гл. ХХV ГПК не се допускат възражения за собственост и
подобрения (чл. 314, ал. 4 ГПК). В тази връзка събраните доказателства досежно
притежавано право на собственост следва да се вземат предвид само доколкото установяват
факти, релевантни съобразно разпределената по-горе доказателствена тежест.
Видно от Нотариален акт № 64/12.08.2015г., т. 3, рег. № 3244, дело № 341/2015г. на
Нотариус № *** – Хр.Вл., „********“ ООД, представлявано от управителите си К.Д.Л. и Ц.
Р. Г., е закупило от „***********“ АД недвижими имоти в изградена на груб строеж сграда,
сред които апартамент в град С., ж.к. „*******“ II, ул. „***********“, сграда № 6, ет. 5, ап.
Д-20, със застроена площ от 164,90 кв.м. и идентификатор ************.
Видно от представения Договор за жилищен кредит № 904-1129263/23.03.2017г.,
„*********** (България)“ ЕАД е отпуснала на кредитополучателя К.Д.Л. заем в размер на
2
340000,00 лева при солидарни длъжници „*********“ ЕООД, „********“ ООД и Ц. Р. Г. и
при условие, че бъде обезпечен с учредяване на ипотека в полза на банката върху посочени
имоти, включително описания по-горе такъв.
С Договор за наем от 01.11.2017г. „********“ ООД, представлявано от К.Д.Л. и Ц. Р.
Г., е предоставило на „***********“ ЕООД описания по-горе апартамент № Д-20 под наем
за срок от една година и при месечна наемна цена 1200,00 лева с ДДС, платима от 1 до 20
число на месеца.
Видно от представеното по делото Удостоверение от 01.07.2011г. за сключен
граждански брак, К.Д.Л. и Ц. Р. Г. са сключили брак на 01.07.2011г. в град С.. С Решение №
14419/27.08.2023г. по гр.д. № 25960/2021г. на СРС, 89 състав, бракът е прекратен с развод, а
семейното жилище - апартамент в град С., ж.к. „*******“ II, ул. „***********“, сграда № 6,
ет. 5, ап. Д-20, е предоставено за ползване на ответницата по настоящото дело. Не е
удостоверено и установено влизане в сила на посоченото решение. С Определение №
17650/13.07.2022г. по гр.д. № 25960/2021г. на СРС, 89 състав, са определени привременни
мерки, като същото жилище е предоставено за ползване като семейно жилище на Г..
Видно от представените разпечатки на данни за актуално състояние, „********“ ООД
е със съдружници К.Д.Л. и Ц. Р. Г., които са и управители на дружеството. „***********“
ЕООД е с едноличен собственик на капитала Д.П. *********, който е и управител на
дружеството. Видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изх. № РОБ23-УГ51-
3160/05.07.2023г. на Столичната община – Район „Оборище“, Д.П. ********* е баща на
К.Д.Л., съответно свекър на ответницата.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно, ясно и
аргументирано дадени отговори на поставените въпроси и без данни за евентуална
неправилност. От заключението се установява, че по договора за наем, сключен на
01.11.2017г., наемодателят „********“ ООД е издало на наемателя „***********“ ЕООД 57
фактури за наем на обща стойност 85200,00 лева с ДДС /представени и по делото/, като са
осчетоводени надлежно и включени в дневниците за покупки/продажби, с изключение на
две фактури, които не са включени в дневниците за продажби на „***********“ ЕООД.
Всички дължими суми са разплатени по банков път, като няма неплатени задължения.
Като свидетели по делото са разпитани П.П., Д.Г., А.В. и А.К.. Свидетелят П. работи
в „***********“ ЕООД като директор-производство. Познава ответницата, която била
съпруга сина на работодателя му. От последния знае, че апартаментът, който фирмата наела,
бил предоставен за ползване на ответницата и съпруга ù. Не е виждал документи за това,
като, доколкото знае, има само устна договорка между Д. *********, К. ********* и Ц. Г..
Договорът за наем между дружествата бил от 2017г., бил действащ и по него се плащал
наем. Д. ********* казвал, че ползва апартамента, а около година и половина след
наемането споделил, че К. и Ц. ще живеят там. Лично свидетелят не е ползвал жилището, не
е влизал в него, а само е ходил да оставя документи на К. *********. Там живеели Ц. и К.
като семейство.
Свидетелят Г. е юрисконсулт на „*********“ ЕООД, чийто управител твърди да е Д.
*********. Лично той е изготвил договора за наем между „********“ ООД и „***********“
ЕООД от 2017г. След това минало доста време и Д. ********* му казал, че е решил да даде
безвъзмездно жилището на К. и Ц., тъй като имали жилищна нужда. Тъй като това щяло да
стане безвъзмездно, а и ставало дума за близки лица, то нямало необходимост да се оформя
с писмени документи. Знае, че дружеството-ищец е ползвало апартамента, но не знае как
точно. „********“ ООД било учредено с инвестиционна цел – да се закупи имот, който да се
дава под наем и с прихода да се покрива кредитът за закупуването. Д. ********* казал на
свидетеля, че към 2019г. е „пуснал“ сина си и съпругата му да живеят в жилището. Самият
свидетел не знае откога точно те живеят там. Пряк очевидец на уговорки относно жилището
3
между *********и не е бил.
Свидетелката В. е майка на ответницата. Заявява, че жилището е закупено от
семейството на Г. и там живеели със съпруга и детето ù. Двамата съпрузи си направили
фирма и на нейно име купили апартамента, като до ден днешен продължавали да живеят
там: К. ********* след развода се изнесъл, но имал ключ и идвал. От получена от дъщеря ù
нотариална покана разбрала за съществуването на договор за наем. Същият трябвало да бъде
фиктивен с цел „*********“ да ползва данъчни облаги. От 2017г. семейството живеело в
имота и никой друг нито е живял, нито е работил там. Договор за заем за послужване никога
не е имало и никога не е ставало въпрос за такъв договор.
Свидетелят К. е познат на ответницата от 2017г. Знае, че за процесния имот тя и
съпруга ù са сключили фиктивен договор за наем. В апартамента живеела Г. със семейството
си, като свидетелят лично е ходил там да носи багаж. Ответницата му споделила, че
фиктивният договор за наем е сключен, за да може да се увеличат разходите и да се намалят
данъците. Тя не била съгласна, но съпругът ù я помолил да прояви разбиране към баща му и,
тъй като тогава били в добри отношения, тя се съгласила.
По делото се установява, а и не се спори, че процесният имот е собственост на
„********“ ООД, съдружници в и управители на което са ответницата и съпругът ù. В
конкретния случай обаче това, че лице, различно от ищеца, е собственик на вещта е
ирелевантно. Както вече бе обърнато внимание, в настоящото производство въпросът за
собствеността върху имота не подлежи на изследване и установяване със сила на присъдено
нещо като елемент на претенцията, която е с облигационен, а не с петиторен характер.
Затова за установяване основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че
между страните по делото е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени
условия на договора за заем за послужване (чл. 243 ЗЗД), както и че така уговореното
предоставяне за безвъзмездно ползване е било фактически осъществено (така
р.1168/13.10.2008г.-гр.д.4979/2007г.-ВКС, Vг.о.).
Оттук наличието, липсата или действителността на договора за наем от 2017г. е без
значение, доколкото заемодателят няма пречка да даде в заем чужда вещ и няма значение по
какъв начин е придобил фактическата власт върху нея и на какво основание той я държи. За
пълнота следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав по делото не се
установи привидност на договора за наем. В него, подписан от ответницата, е посочено, че
наемодателят /дружеството „********“ ООД, в което тя е съдружник и управител/ предава
на наемателя „***********“ ЕООД апартамента, а договорът служи вместо приемо-
предавателен протокол за това обстоятелство. Свидетелските показания, че е уговорено
договорът да бъде фиктивен, на фона на установеното от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза издаване и осчетоводяване на фактурите по него, плащането на
наемната цена /макар и при неспазване на уговорените за това срокове/, както и липсата на
писмени доказателства по чл. 165, ал. 2 ГПК, сами по себе си не могат да обосноват извод,
че договорът е привиден и поради това нищожен.
Ищецът обаче не установи при условията на пълно и главно доказване, че между него
и ответницата е сключен договор за предоставяне на процесния имот в заем за послужване.
Договорът за заем за послужване, макар и едностранен такъв, е все пак договор /двустранна
правна сделка/. Ако и действително той да е неформален и по правило безвъзмезден,
сключването му предполага наличието на съвпадащи волеизявления и от двете страни по
него със съгласие по отношение на предмета му, както и безвъзмездното фактическо
предаване на дадената за послужване вещ именно във връзка с това съгласие.
Събраните по делото доказателства установяват, че ответницата и семейството ù са
обитавали апартамента, като същият има качеството на семейно жилище по смисъла на
Семейния кодекс, а след влошаване на отношенията и последвалото висящо бракоразводно
производство там живеят ответницата и детето, а съпругът има ключове и посещава имота
4
от време на време. По делото не се събраха доказателства, съответно не се установи при
условията на пълно и главно доказване, че това обитаване е на основание именно твърдяния
от ищеца договор за заем за послужване, съответно, че държането е предадено именно в
рамките на подобен договор. Разпитаните по инициатива на ответницата свидетели въобще
отричат такъв договор и предоставяне на ползване във връзка с него. Що се касае до
разпитаните по инициатива на ищеца свидетели, то следва да се има предвид, че в тази си
част показанията им са производни, тъй като отразяват това, което им е съобщено като факт
от представител на страна по делото, който факт е изгоден за нея, поради което
доказателствената им стойност е изключително ниска. Така свидетелят П. сочи, че знае от Д.
*********, че е дал апартамента за ползване, но не е виждал документи за това, така са му
казали. В подобна насока са и показанията на св. Г., който преразказва фактите, които са му
съобщени от Д. *********. Освен това между показанията на двамата свидетели има
разминаване: Свидетелят П. съобщава, че договорът за наем бил сключен в края на 2017г., а
може би половин година след това му било съобщено, че там ще живеят Ц. и К.. Свидетелят
Г. от своя страна, съобщавайки, че договорът за наем е сключен през 2017г., сочи, че след
това минало доста време и от Д. ********* му било съобщено, че е „пуснал“ К. и Ц. да
живеят в имота към 2019г. Подобно темпорално разминаване допълнително понижава в
цялост доказателствената стойност на показанията на разпитаните по инициатива на ищеца
свидетели. При това следва да се отчита, че същите са в служебна зависимост от ищеца по
делото или свързани с него лица. Макар свидетелката В. да е майка на ответницата, поради
което показанията ù следва внимателно да се преценяват с оглед емоционалната и
житейската връзка между майка и дъщеря, те съответстват като цяло на установените от
останалите доказателства по делото обстоятелства и показанията на свидетеля К., които,
като такива на трето за отношенията между страните лице, следва да се приемат за
притежаващи по-висока обективност и безпристрастност.
И не на последно място следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав, като
взе предвид събраните по конкретното дело доказателства и абстрахирайки се от финансово-
счетоводните аспекти на въпроса, възприема като житейски несъстоятелна представената в
исковата молба конструкция от облигационни отношения, при които дружество-собственик
отдава под наем на друго дружество собствения си недвижим имот – жилище, което
дружество след това от своя страна го предоставя в заем за послужване на управителите на
наемодателя. При това положение и с оглед обстоятелството, че между страните по тези
отношения е налице хипотеза на свързани лица по смисъла на §1 ТЗ и е последвал
междуличностен конфликт, то основателно изглежда и възражението на ответната страна, че
обитаването от страна на ответницата на процесното жилище започва да се разпознава като
реализирано на базата на договор за заем за послужване именно в контекста на този
междуличностен конфликт.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като останалите
изложени от страните доводи не разколебават този извод и е безпредметно да бъдат
обсъждани.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответницата, която своевременно е заявила претенции в тази насока, като е представен и
списък по чл. 80 ГПК.
Съобразно изхода от делото в полза на ответницата следва да се присъди заплатената
от нея сума за адвокатски хонорар по делото в размер на 2400,00 лева, която, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ не може да бъде
преценен като прекомерен.
Дължимата по делото държавна такса е 804,96 лева, от която ищецът е заплатил 50,00
5
лева. Така остават за доплащане още 754,96 лева, както съдът е обявил в съдебното
заседание на 14.11.2023г. Тази сума, на основание чл. 70, ал. 3 вр. чл. 77 ГПК следва да бъде
възложена за плащане на ищеца в полза на бюджета на съдебната власт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***********“ ЕООД , ЕИК **********, със седалище
в град С., срещу Ц. Р. Г., ЕГН **********, с адрес в град С., иск с правно основание чл. 243
вр. чл. 248, чл. 249 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да опразни и да му
предаде държането върху предоставен за послужване недвижим имот с идентификатор
************, представляващ апартамент с площ от 164,90 кв.м., находящ се в град С.,
ж.к. "*******“ II, бл. 280А, вх. 2, ет. 5, ап. Д-20.
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град С., да
заплати на Ц. Р. Г. , ЕГН **********, с адрес в град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 2400,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство
/гр.д. № 19216/2023г. на СРС/.
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град С., да
заплати В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския
районен съд, на основание чл. 70, ал. 3 вр. чл. 77 ГПК, сумата от 754,96 лева,
представляваща дължима по делото държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок, който, на основание чл. 315, ал.
2 ГПК и ТР 12/2012-2013-ОСГК, следва да се брои от 28.11.2023г.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6