СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
08.04.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 07.03.19г. /с участието на секретаря А. Груева/ гражданско дело № 5794/18г. и констатира следното:
Предявени са искове от Д.
К. против П.на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумите: 75 000
лева и 1 800 лева /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди/; чл. 2б
от ЗОДОВ за сумата 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/.
Претендира се и законната лихва върху посочените суми, считано от 13.12.16г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
Срещу ищеца е било
водено наказателно производство /за престъпление по чл. 142а от НК/ и същото е
приключило с оправдателна присъда на СРС от 09.10.15г., постановена по н.о.х.д.
№ 2600/09г. Присъдата е влязла в сила на 13.12.16г.
Искът за неимуществени
вреди е частично основателен:
Посоченото обстоятелство
/наличието на влязла в сила оправдателна присъда/ свидетелства, че в случая е
налице принципната предпоставка на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, позволяваща да
бъде ангажирана отговорността на държавата /в лицето на П.на РБ – органът по
чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу
ищеца/.
Принципно – във всички
случаи когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице има
право на обезщетение /при наличие на която и да било хипотеза от цитираният
законов текст следва да се презумира, че обвиняемият е претърпял неимуществени
вреди/. В тази връзка:
Самото наказателно
преследване по естеството си е дейност, която принципно оказва /презумира се, че оказва/ негативно
въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия, рефлектира
негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство, с негови
близки, с приятели, с колеги. С оглед това – настоящият съдебен състав намира,
че събираните в процеса доказателства досежно търпените от дадено лице неимуществени
вреди могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това - какъв размер
обезщетение се дължи, а не в контекста на това - дали се дължи обезщетение.
Отделно от това – по делото са и събрани доказателства /гласни/ досежно
конкретното измерение на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
С оглед това –
претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата 10 000 лева:
Процесното обезщетение
се определя по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, като
председателят на състава съобразява горните принципни съображения и
конкретният, събран по делото доказателствен материал /свидетелски показания/.
Съдът отчита също възрастта на ищеца и липсата на доказателства /а и на
твърдения/ в рамките на наказателното производство спрямо обвиняемия да е била
привеждана в изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража” /която
мярка, предвид своето естество – действително оказва, презумира се, че оказва -
сериозно негативно въздействие върху психиката, евентуално и физиката на подсъдимия/.
Искът по чл. 2б от ЗОДОВ
е процесуално допустим – представените по делото писмени доказателства
удостоверяват предварително проведена административна процедура по чл. 8, ал. 2
от ЗОДОВ.
Искът е основателен до
размера на сумата 20 000 лева:
В рамките на проведената
/при условията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ/ административна процедура е установено
изрично, че – процесното наказателно производство не е приключило в рамките на
разумен срок. С оглед тази конкретна /изрична/ констатация на Инспектората към
ВСС /която е потвърдена и от Министерството на правосъдието/ – председателят на
състава не излага съображения по същество /досежно основателността на иска/.
При определянето на размера на обезщетението съдът съобразява общата
продължителност на наказателния процес /над 8 години/, която по никакъв начин
не се явява обоснована с /не кореспондира с/ фактическата и правна сложност на
наказателно-правният спор.
При определяне на
горните обезщетения по размер председателят на състава съобразява обстоятелството,
че на практика процесните неимуществени вреди са претърпени от ищеца преди
всичко заради значителната /неоправдана/ продължителност на наказателния процес
във времето. Именно поради това – второто обезщетение е в по-голям размер.
Искът за имуществени
вреди е основателен изцяло:
Представените по делото
писмени доказателства сочат, че в рамките на наказателното производство ищецът
е сторил разходи за адвокатска защита в размер на сумата 1 800 лева. Този
разход представлява имуществена вреда, която също подлежи на обезщетяване при
условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ /наказателният процесуален закон не
предвижда възможност посочената сума да бъде претендирана в рамките на самото
наказателно производство/. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК
/което е процесуално допустимо да бъде заявено в гражданския процес/ е –
неоснователно /претендираният от ищеца адвокатски хонорар не се явява
прекомерен по смисъла на цитираният законов текст – преценен в контекста на:
праговете по Наредба № 1, фактическата и правна сложност на наказателно-правния
спор, продължителността на процеса във времето, вида, естеството и обема на
извършените по делото процесуални действия/.
На ищеца следва да бъде
присъдена и законната лихва върху горните суми за периода след 13.12.16г. /когато
е влязла в сила процесната оправдателна присъда/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да плати
на Д.К.К. ЕГН ********** сумите: 10 000 лева – на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ и 20 000 лева – на основание чл. 2б от ЗОДОВ /обезщетения за
неимуществени вреди/; 1 800 лева – на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ /обезщетение за имуществени вреди/;
законната лихва върху тези суми от 13.12.16г. до цялостното им изплащане и 10
лева – държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумите над присъдените по-горе.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да плати
на адв. М. 1 430 лева – адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: