Определение по дело №264/2021 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ V-260693                                                        2.04.2021 г.                                          Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На втори април, две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :      Вяра Камбурова

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.Галя Белева

                                                                                                         2.мл.с.Александър Муртев

като разгледа докладваното от съдия Белева

частно гражданско дело № 264 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 265803 от 11.02.2021г. по описа на РС- Бургас, подадена от адв. Ваня Иванова Иванова- Кривошиева в качеството на пълномощник на Ц.Б.Ц. *** против определение № 260484 от 18.01.2021г. по ч.гр.д. №4406/2020г. на РС- Бургас, с което съдът е оставил без разглеждане  молба с вх.№30844 на Ц.Б.Ц., с искане по чл.524 от ГПК за спиране на въвода по изпълнително дело №20207050400241 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, съгласно протокол за това от 24.08.2020г. и е прекратил производството по делото.

В обстоятелствената част на жалбата е посочено, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Ищецът- сега частен жалбоподател счита, че изводите на съда, основани на ТР №3/10.07.2017г. по т.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС, били взаимно изключващи се, понеже чл.523 ГПК според въззивника касае хипотеза, при която при въвода имотът или имотите се намират във владение на трето лице, различно от длъжника. Районният съд изрично излагал аргументи, че ищецът не е владелец, а държател, а в същото време прилагал норма, касаеща владението на трето лице. На следващо място сочи, че с изпълнителния лист, по който било образувано изп.д.№241/2020г. на ЧСИ Бакалов, било постановено предаване държането на описаните недвижими имоти на „ТХ Русалка Холидейз“ ООД. Затова намира, че по аналогия за държателя следвало да се приложи разпоредбата на чл.522 ГПК, имайки предвид спецификите и разликите между владение и държане. В случая били налице изпълнителен титул и лице /жалбоподателя/, което претендирало и доказвало същите права като взискателя, поради което не можело да му бъде отказана защита като трето лице. Намира, че в случая районният съд следвало да разгледа жалбата на Ц.Ц. и да приложи разширително закона, тъй като се касаело за специфичен случай, който не е уреден в закона.   

Моли, обжалваното определение да бъде отменено, като жалбата на Ц. бъде разгледана по същество и бъде уважена изцяло.  

След като прецени становището на жалбоподателя, въз основа на събраните по делото доказателства и закона Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт /определение на РС, с което се прегражда развитието на гр.д.№4406/2020г. на БРС/.

Частната жалба е предявена е от надлежно упълномощен пълномощник на страна, която има правен интерес от обжалване. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д.№4406/2020г. по описа на РС- Бургас е образувано по молба на Ц.Б.Ц.,***, подадена чрез пълномощника му адв.Росен Русев, с искане за спиране на производството по изпълнително дело№20207050400241 по описа на ЧСИ Илко Бакалов.

Молителят твърди, че е наемател на недвижимите имоти, описани подробно в сезиращата молба- сграда с идентификатор 67800.54.4.1 по КККР на гр.Созопол- сграда за обществено хранене със застроена площ 1445 кв.м., с адрес гр.Созопол, м.“Каваци“; сграда с идентификатор 67800.54.4.3 по КККР на гр.Созопол- складова база, склад със застроена площ 67 кв.м., с адрес гр.Созопол, м.“Каваци“; ПИ с идентификатор 67800.54.246 по КККР на гр.Созопол с адрес гр.Созопол, м.“Каваци“ с площ по кадастрална карта 30092 кв.м., с начин на трайно ползване- къмпинг, мотел, заедно с построените в имота мотел с площ от 763 кв.м. и административна сграда към него с площ от 116 кв.м., санитарен възел с площ от 77,50 кв.м., санитарен възел с площ от 38,50 кв.м. и 28 бр. бунгалас площ от по 11,20 кв.м.; 24 бр. бунгала с площ от 12,20 кв.м., 6 бр. бунгала с площ от по 15 кв.м.; 11 бр. бунгала с площ от по 28,50 кв.м., бистро /заведение за бързо хранене/ със застроена площ от 29,40 кв.м. и покрита веранда от 69 кв.м. и ресторант на два етажа, граничещ с плажната ивица.

Качеството си на такъв обосновава с договор за наем от 6.04.2016г., сключен с „Хелио- Турс-С“ АД.

Заявява, че с цел защита правата, интересите и инвестициите си , както и предвид нововъзникнали отношения между собственика и „Джи енд Джи -90“ ЕООД и „Делта гард“ ООД, касаещи предмета на договора му за наем, на 4.09.2017г. молителят сключил нов договор за наем на същите имоти с „Джи енд джи- 90“ ЕООД.

По гр.д.№9467/2017г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД, съгласно който „Джи енд Джи -90“ ЕООД и „Делта гард“ ООД били осъдени да му предадат държането на няколко имота, част от които били идентични с имотите, предмет на наемните договори, сключени от молителя.

Молителят не бил страна в изпълнителното производство, но безспорно имал качеството на трето лице- наемател! Ц. бил във владение на имотите, част от които са предмет на принудителното изпълнение по силата на сключените договори за наем, описани по-горе. Фактическата власт върху имотите била предадена и се упражнявала от него по силата на посоченото в пункт 5.2 от договорите, считано от датата на сключването им.

Изтъква, че исковата молба, по която било образуваногр.д.№9467/17г. по описа на БРС била депозирана в съда на 19.12.2017г., т.е. след сключването на договорите.

Затова молителят намира, че въвеждането на доверителя му в имотите било осъществено въз основа на валидно сключени договори за наем, преди образуването на гражданското дело.

Сочи, че по изп.д.№20207050400241 по описа на ЧСИ Бакалов в пелриода от 21.07.2020г.- 4.08.2020г. били насрочвани различни изпълнителни действия. На 21.07.2020г. ЧСИ установил и конституирал като трето лице- наемател на имотите молителя Ц.. При всички извършвани изпълнителни действия последователно били отправяни молби към ЧСИ да изпълни разпоредбата на чл.523, ал.2 от ГПК- да отложи изпълнението и да предостави възможност на Ц. в тридневен срок да поиска спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Това било сторено при последното насрочено действие на 4.08.2020г.- предаване на държане на имоти по чл.525 ГПК, като съдебният изпълнител отложил изпълнението и предоставил на Ц. тридневен срок да поиска спиране на изпълнението.

Заявява, че молителят Ц.Ц. има права, противопоставими на взискателя „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД. Налице била хипотезата на чл.524 вр. с чл.523, ал.2 ГПК, препятстваща възможността да бъде извършено принудително изпълнение, насочено към предаване държането на имотите на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД. Акцентира, че ако не бъде спряно изпълнението биха били накърнени интересите му като наемател и реално да претърпи вреди, предвид извършените инвестиции през годините. Сочи, че /към момента на подаването на молбата/ летния сезон е в разгара си и молителят допълнително разходва средства за осигуряване безопасността на туристите в къмпинга, както и тази на собствениците на каравани.

Молбата на Ц.Ц. е с правно основание чл.524 ГПК. Подадена е на 6.08.2020г. в тридневен срок от разпореждането на ПЧСИ Ивайло Бакалов по изп.д.№241/2020г. на ЧСИ Илко Бакалов, обективирано в протокол за предаване държането на недвижими имоти от 4.08.2020г. , с което насроченото за 4.08.2020г. е отложено на основание чл.523, ал.2 ГПК до произнасянето на съда, а на третото лице е указана възможността в тридневен срок да поиска спиране. 

За да остави без разглеждане искането по чл.524 ГПК и да прекрати производството по гр.д.№4406/2020г., Бургаският районен съд е приел, че молбата е недопустима. В мотивите си районният съд е цитирал разрешенията, възприети в мотивите на т.1 от ТР №3 от 10.07.2017г. на ВКС по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС и е посочил, че в тълкувателното решение на първо място е направено ясно разграничение между това дали третото лице, заварено при извършването на въвода е владелец или държател, като е прието, че само срещу трето лице /различно от длъжника/, което е придобило владението /а не държането на имота/ след постановяване на решението, което подлежи на изпълнение, може да се осъществи въвод по реда на чл.523, ал.1 от ГПК. Приел е още, че понеже от данните по делото не се установява молителят да има качеството на владелец, той не може изобщо да се ползва от защитата по чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК, поради което съдебният изпълнител изобщо не следвало да отлага изпълнението и да дава на третото лице срок възможност да поиска спиране на изпълнението. Посочил е още, че с оглед качеството му на наемател, молителят не е владелец, а допълнителните му твърдения в молбата от 12.01.2021г., че е придобил владението на основание предварителен договор за покупко-продажба, които не са доказани, не променят този извод, понеже сам по себе си такъв договор не му придава качеството на владелец. В заключение съдът е акцентирал и на това, че наемодател по договора за наем от 2017г., с който молителят се легитимира като държател на имота със самостоятелни права е „Джи енд Джи- 90“ ЕООД, което потвърждавало изводът, че молителят не може да защити правата си по реда на чл.523, ал.2 ГПК и следващите ГПК.

Фактическите и правни изводи на БРС са правилни и законосъобразни.

Молителят се легитимира в настоящото производство единствено като държател на процесните имоти, спрямо които е насочено принудителното предаване на държането по изп.д.№241/2020г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов. Представените два договора за наем, съответно от 2016г. и от 2017г. с различни лица действително са сключени /видно от нотариалните заверки на подписите на съдоговорителите/ преди датата на образуване на делото, решението по което се изпълнява по ИД 241/2020г. Безспорно е обаче в правната теория и съдебна практика, че наемателят е единствено държател, но не и владелец на наетия имот, тъй като по договора за наем  на наемодателя се предоставя единствено ползването на имота за определено време, след което той дължи връщането на имота на наемодателя. Това, че в пункт 5.2 от двата договора е посочено, че действието на договорите започва от момента на подписването им, когато се предава и фактическото владение, не променя този извод.

Твърденията в допълнителната молба, че молителят е владелец на имота още от 2010г., по силата на предварителен договор с „Хелио- Турс- С“ АД, освен че е недоказано, не би могло да промени горния извод. Самото сключване на предварителен договор не придава на купувача по този договор качеството на владелец на имота, освен ако с договора не бъде предадена и фактическата власт върху него /каквито твърдения не са въведени, нито доказани/. Но дори и към 2010г. владението върху процесните имоти действително да е било предадено на ищеца, то по-късно несъмнено е било загубено, ведно от сключените по-късно договори за наем от 2016 и 2017г.

Държателят на недвижим имот не разполага с правата по чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК. Това следва изрично от разпоредбата на чл.523, ал.1 ГПК, в която се сочи единствено, че въвод може да се извърши само срещу лице, което е придобило владението на имота след завеждането на делото, по което е издадено изпълняваното решение. От разпоредбата на чл.523, ал.2 ГПК пък следва, че само лицето, което отговаря на изискванията, изложени в ал.1 на същата норма /т.е. да е владелец, придобил владението след постановяване на решението/, което обаче заявява права, изключващи тези на взискателя, може да се ползва от правата по чл.523, ал.2 ГПК- да поиска отлагане на изпълнението и спиране на изпълнението по чл.524 ГПК. Това е така, понеже съдебният изпълнител не е компетентен да разреши този възникнал пред него спор за права в рамките на изпълнителното производство.

Процесуалните норми са императивни и не могат да се тълкуват разширително, както настоява в жалбата частния жалбоподател и по-конкретно- държателят да бъде приравнен на владелеца и в хипотезата на чл.523 и 524 ГПК. Същият разполага с възможността да защити правата си по общия исков ред.

Дори да имаше основание за подобно разширително тълкуване /а такова няма/, отново следва да се приеме, че молителят не разполага с правото по чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК.

Съгласно диспозитива на т.1, изр.3 от посоченото по-горе тълкувателно решение, трето лице, придобило владението върху имота преди завеждането на делото /както е в случая, но по отношение на държането/, по което е постановено изпълняваното решение, не може да се ползва от предвидената в чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК защита.

Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Определението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК във връзка с т.7 на ТР №6/14.03.2014г. по тълк.дело №6/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от изложеното,  Бургаският окръжен съд

 

                                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 265803 от 11.02.2021г. по описа на РС- Бургас, подадена от адв. Ваня Иванова Иванова- Кривошиева в качеството на пълномощник на Ц.Б.Ц. *** против определение № 260484 от 18.01.2021г. по ч.гр.д. №4406/2020г. на РС- Бургас, с което съдът е оставил без разглеждане  молба с вх.№30844 на Ц.Б.Ц., с искане по чл.524 от ГПК за спиране на въвода по изпълнително дело №20207050400241 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, съгласно протокол за това от 24.08.2020г. и е прекратил производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

 

2.