№ 14465
гр. С., 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110157535 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „ЗАД Армеец” АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.” № 2, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника ЗАД „Асен
Иншурънс“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.П.“
№ 35, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 2692,51 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за
вредите, причинени на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № НОМЕР от настъпило на
20.01.2019 г. в гр. С. ПТП и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.05.2023 г. до окончателното погасяване, и за сумата 819,72 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главница за периода от 28.05.2020 г. до
28.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 16022/06.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29348/2023 г., по описа на СРС, 157
с-в.
Ищецът „ЗАД Армеец“ АД извежда съдебно предявените права при твърдения,
че на 20.01.2019 г. в гр. С., на кръстовището на бул. „Овча купел“ и ул. „Житница“,
около 19,30 ч. е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. № НОМЕР, по отношение на който бил застраховател по
имуществена застраховка „Каско”, и лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № НОМЕР, за
който бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника. В резултат от произшествието, на застрахования при
ищеца автомобил били причинени вреди, за отстраняването на които ищцовата страна
заплатила сума в размер на 2667,51 лева, като сторил и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на
застрахованото при ответника МПС, който при движение направо на кръстовището в
1
нарушение на правилата за движение по пътищата не намалява скоростта и удря лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № НОМЕР, който в същия момент се престроява в
лентата за наляво. Предвид наличието на застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за управлявания от делинквента автомобил, ищецът счита, че със
заплащането на застрахователното обезщетение по сключената имуществена
застраховка се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по
гражданска отговорност на причинителя на вредите, който следвало да заплати сумата
от 2692,51 лв., включваща регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за определянето му. След изпратена
регресна покана, ответното дружество не заплатило претендираната сума, поради
което подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, както
и за сумата от 819,72 лв., представляваща обезщетение за забава да периода от
28.05.2020 г. до 28.05.2023 г. Поради изложените съображения моли искът да бъде
уважен и претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на реализиране на ПТП-то по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС
„Пежо 307“ с рег. № НОМЕР. Не оспорва и обстоятелствата, че ищецът е
застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на увредения лек автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. № НОМЕР, както и че е заплатил застрахователно обезщетение в
претендирания размер. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на настъпване
на процесното ПТП, както и че причина за същото е поведението на водача на
застрахованото при ответника МПС. Твърди, че единствената причина за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. №
НОМЕР, който от лентата за движение направо и надясно е предприел завой наляво,
като по този начин е пресякъл траекторията на движение на лек автомобил „Пежо 307“
с рег. № НОМЕР, в резултат на което е настъпил удар между двата автомобила.
Оспорва всички увреждания да са резултат от настъпилото ПТП, като сочи, че
процесния автомобил е имал и предходна щета, уврежданията по която счита, че са
включени в настоящата претенция. Оспорва и размера на предявения иск. Претендира
съдебни разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен за безспорен и
ненуждаещ се от доказване с доклада по делото, а и от представената по делото
комбинирана застрахователна полица № *********/22.03.2018 г. се установява, че на
същата дата ищецът и собственикът „ДСК Лизинг“ АД са сключили договор за
имуществена застраховка „Каско и Злополука” за лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.
№ НОМЕР с период на покритие на застраховката от 00:00 часа на 29.03.2018 г. до
24,00 часа на 28.03.2019 г. при клауза „Пълно каско“. Представени са и общите
условия на ищеца, приложими за имуществена застраховка „Каско“.
Не е спорно между страните, че въз основа на посочения застрахователен
договор за застраховка „Каско“ ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на в размер 2692,51 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Не се спори и относно обстоятелство за наличието на валиден договор за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за лек автомобил „Пежо 307“
2
с рег. № НОМЕР към датата на ПТП при ответното дружество.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 20.01.2019 г., уведомление – декларация за щета от дата
22.01.2019 г., доклад по щета № ***********, възлагателно писмо, калкулация ремонт,
приемо-предавателен протокол, 2 бр. фактури, опис – заключение по щета №
***********, опис на щетите по претенцията, приемо-предавателен протокол от
29.03.2019 г., приемо-предавателен протокол от 11.03.2019 г. и 2 броя платежни
нареждания, съответно от 15.08.2019 г. и от 30.05.2019 г., се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на 20.01.2019 г. в гр. С., на кръстовището на бул. „Овча
купел“ и ул. „Житница“ е реализирано пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № НОМЕР и лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №
НОМЕР, в резултат на което по отношение на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. №
НОМЕР са нанесени щети.
Видно от приложената по делото покана ищецът е изпратил регресна покана до
ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, получена на
23.08.2019 г., видно от положения печат с входящ номер. Представено е и писмо от
ответника до ищеца, получено на 20.09.2019 г., с което ответникът е отказал плащане
по регресната претенция.
За изясняване на механизма на настъпване на ПТП са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Е. Р. Ц. и Н. А. И..
В своите показания св. Ц. и след предявяване на двустранен констативен
протокол за ПТП, приложен на л. 15 от делото, изнася данни, че си спомня две за
процесното ПТП. Тогава работил в пицария „Адоро“, като доставчик и инцидентът
станал със служебен автомобил, собствеността на пицарията. Пътувал за доставка с
автомобила и в района на кв. „Овча купел“ предприел маневра завой наляво от бул.
„Овча купел“ към ул. „Житница“. На бул. „Овча купил“ има две ленти, едната от които
– лявата лента, предназначена за завой на ляво и с отделен светофар за наляво, а
другата предназначена за направо. Преди да предприеме маневрата свидетелят бил в
лявата лента, предназначена за завой наляво и когато светнал зелен светофар
предприел завой наляво. Докато завивал неочаквано бил ударен от лявата страна,
шофьорската врата от друг автомобил. Свидетелят бил първа кола на светофара,
нямало е никой пред него, а ударът настъпил, когато свидетелят започнал да завива
наляво в насрещното движение. На мястото на ПТП дошъл мениджъра на пицарията,
като заедно с другия водач убедили свидетеля да признае вината, тъй като
автомобилът имал каксо. Автомобилът преди удара бил здрав – било напукано
единствено страничното огледало.
В своите показания св. И. и след предявяване на двустранен констативен
протокол за ПТП, приложен на л. 15 от делото, изнася данни, че си спомня за
процесното ПТП, като в графа Б на протокола са вписани неговите данни и данните на
МПС-то, което свидетелят е управлявал – „Пежо 307“ с пловдивска регистрация.
Свидетелят вечерта по тъмно излязъл от вкъщи, за да си купи храна, карал по бул.
„Овча купел“ в посока кв. „Красна поляна“ в лявата лента на булеварда, която е с
посока на движение направо и наляво, и на кръстовището с ул. „Житница“ продължил
направо. Пред него се движил друг автомобил, който внезапно и без подаден мигач
завил наляво, след което последвал удар. За да избегне удара свидетелят също завил
наляво. При удара управлявания от него автомобил бил увреден по отношение на
преден десен калник, а другият автомобил имал много увреждания от преди удара, бил
много потрошен. За другия автомобил ударът настъпил в предна лява врата и там били
3
локализирани щетите. Обадили се на служители на КАТ, които чакали повече от 5 часа
и ги посъветвали да подпишат двустранен констативен протокол. След време дошъл
шефът на другия участник, който казал на другия участник, че той бил виновен,
защото не е подал мигач. Свидетелят не си спомня за маркировка на пътя.
В хода на делото е прието заключение по назначената първоначална съдебна
автотехническа експертиза, вещото лице по която е установило следния механизъм на
настъпване на ПТП, а именно на 20.01.2019 г. в гр. С., лек автомобил „Тойота Ярис“ с
рег. № НОМЕР се движи по бул. „Овча купел“, където на кръстовището с ул.
„Житница“ водачът предприема маневра завой наляво от дясна пътна лента. В същото
време и посока направо, в лявата лента, се движи лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №
НОМЕР. В следствие на предприетата от водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.
№ НОМЕР маневра завой наляво, траекториите на двете превозни средства се
пресичат и настъпва удар между тях. Вещото лице посочва, че няма как да настъпят
твърдените вреди при сочения от свидетелите механизъм, а именно да са се движили
един зад друг. Изчислило стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. № НОМЕР на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на ПТП, а именно 2710 лв., както и обичайни размер на ликвидационните разходи
между 10-25 лв. Вещото лице е посочило, че описаните при отговор на предходната
задачи щети могат да настъпят при установения механизъм на ПТП. Установило, че
мястото на настъпване на удара е по дължината та пътното платно – в района на
кръстовището на бул. „Овча купел“ и ул. „Житница“, а по широчина на пътното платно
– в лявата пътна лента, считано от поска на ориентация на лек автомобил „Пежо 307“ с
рег. № НОМЕР, показан на схема. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка
нанесените щети по лява странична част на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. №
НОМЕР могат да настъпят при механизъм, при който лек автомобил „Тойота Ярис“ с
рег. № НОМЕР изпреварва отдясно и пресича пътя на лек автомобил „Пежо 307“ с рег.
№ НОМЕР отдясно наляво. Заключава се, като причина за настъпване на ПТП
поведението на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № НОМЕР, който е
предприел маневра завой наляво от дясна пътна лента.
От приетото по делото заключение на Повторна Съдебна автотехническа
експертиза, изготвена от инж. А. К. А., се установява следния механизъм на
настъпване на процесното ПТП: На 20.01.2019 г. в гр. С., около 19,30 часа лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № НОМЕР, с водач Е. Ц. се движи по бул. „Овча
купел“ с посока на движение от ул. „Добротич“ към ул. „Житница“ и в района на
кръстовището с ул. Житница водачът предприема маневра завой наляво в посока към
бул. „Цар Борис III от лентата, предназначена за завиване наляво, като масовия център
на автомобила се движи по радиус по-голям от радиуса на траекторията на движение
на автомобила, водеща към дясната лента от двете ленти на ул. „Житница“. В същото
време зад лекия автомобил лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № НОМЕР, в лентата
за завой наляво на бул. Овча купел, се движи попътно лек автомобил „Пежо 307“ с рег.
№ НОМЕР, управляван от Н. И., който също предприема маневра ляв завой в посока
към бул. „Цар Борис III“, движейки се по радиус на траекторията на движение на ляво,
навлиза в коридора за движение на лек автомобил „Пежо 307“ и следва страничен
приплъзващ удар между предна дясна част на лек автомобил „Тойота“ и лява
странична част на лек автомобил „Пежо“. Вещото лице е посочило, че при движение в
кривата за ляв завой с траекория към лявата лента на ул. „Житница“ на лек автомобил
„Пежо“, движение в кривата на ляв завой с траектория на движение към дясната лента
за движение на ул. „Житница“ на лек автомобил „Тойота“ и отклоняване на последния
4
наляво и навлизане в коридора за движение на лек автомобил „Пежо“ ще последва
удар между предна дясна част на лек автомобил „Пежо“ и лява странична част на лек
автомобил „Тойота“. Вещото лице е заключило, че констатираните щети по лек
автомобил „Тойота“ съответстват на установения механизъм. Липсват данни по делото
за изпреварване от дясна пътна лента. Вещото лице е установило също така, че щета №
******** касае части и детайли от лявата страна на автомобила, а щета № ********* е
заведена относно щети в дясната част на автомобила и не се установява да са заведени
едни и същи части и детайли по двете преписки.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователно покритие към датата на ПТП.
Въз основа на събраните в хода на делото доказателства съдът намира, че се
явява доказано възникването на регресно вземането на ищеца за платеното от него
застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахованото при ищеца по
застраховка „Каско“ лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № НОМЕР, от виновното
поведение на водача на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № НОМЕР, последното
застраховано по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество.
При съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства, в това
число писмени, гласни и от заключението по изготвената повторна съдебна
автотехническа експертиза, може да се обоснове извод за механизма настъпване на
ПТП, а именно: На 20.01.2019 г. в гр. С., около 19,30 часа лек автомобил „Тойота
Ярис“ с рег. № НОМЕР, с водач Е. Ц. се движи по бул. „Овча купел“ с посока на
движение от ул. „Добротич“ към ул. „Житница“ и в района на кръстовището с ул.
Житница водачът предприема маневра завой наляво в посока към бул. „Цар Борис III
от лентата, предназначена за завиване наляво, като масовия център на автомобила се
движи по радиус по-голям от радиуса на траекторията на движение на автомобила,
водеща към дясната лента от двете ленти на ул. „Житница“. В същото време зад лекия
автомобил лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № НОМЕР, в лентата за завой наляво
на бул. Овча купел, се движи попътно лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № НОМЕР,
управляван от Н. И., който се движи направо, но за да избегне удара също предприема
маневра ляв завой в посока към бул. „Цар Борис III“, поради което навлиза в коридора
за движение на лек автомобил „Пежо 307“ и следва страничен приплъзващ удар между
предна дясна част на лек автомобил „Тойота“ и лява странична част на лек автомобил
„Пежо“.
Съдът възприема посочения по-горе механизъм, на първо място въз основа на
събраните гласни доказателства, посредством свидетелските показания на участниците
в процесното ПТП и въз основа на заключението на повторната САТЕ, която съдът
кредитира, тъй като така установения от вещото лице механизъм в най-пълна степен
съответства на останалата доказателствена съвкупност. В този мисъл съдът съобрази,
че и двамата свидетели, възприели пряко, както собственото си поведение, така и
поведението на другия водач, заявяват, че двата автомобила са се намирали в една
съща лента – лентата за завой наляво, един зад друг, като отпред се е намирал лек
автомобил „Тойота“, а зад него лек автомобил „Пежо“. В този смисъл е и изобразената
5
на приложения по делото двустранен протокол за ПТП схема. Ето защо липсва каквато
и да било обосновка за настъпване на процесното ПТП при механизма, посочен в
заключението по първоначалната САТЕ, който очевидно е обоснован единствено въз
основа на локализацията на щетите на двете МПС-та, отричайки възможността за
настъпване на ПТП при установения от свидетелите механизъм, респективно
игнорирайки свидетелските показания. Ето защо съдът не кредита заключението по
първоначалната САТЕ в частта относно установения в същата механизъм на
настъпване на процесното ПТП, в това число положението на автомобилите на
пътното платно и предприетите от тях маневри, доколкото изводът на вещото лице за
механизма е в пълно противоречие с останалия доказателствен материал, като липсват
каквито и да било доказателства водачът на лек автомобил „Пежо“ да е предприел
маневра завой наляво от дясна пътна лента за движение. В този смисъл и доколкото
механизма, установен със заключението по повторната САТЕ не противоречи, а
напротив установен въз основа на съвкупен анализ на останалия доказателствен
материал (гласни и писмени доказателства), то съдът кредитира това заключение, като
обективно и обосновано. Същевременно вещото лице по повторната САТЕ е
обосновало възможността за настъпване на вредите при установения от него
механизъм с различния радиус на движение на автомобилите при навлизане и
преминаване през кръстовището, предприемайки завой наляво.
При така изяснения механизъм, респективно поведението на всеки от водачите
следва да бъде преценено през правилата за движение по пътищата, установени със
ЗДвП. В случая по делото беше установено, че водачът на лек автомобил „Тойота“ е
бил първа кола на светофарната уредба, в лява пътна лента, предназначена за завой
наляво, от където при зелена светлина е предприел маневра завой наляво.
Същевременно водачът на лек автомобил „Пежо“ се е движил направо в същата лява
пътна лента, предназначена за завой наляво, като същият е предприел завой наляво, за
да избегне удара с движещия се пред него и завиващ на ляво лек автомобил „Тойота“.
При тези данни съдът намира, че вината за настъпилото ПТП е на водача на лек
автомобил „Пежо“, който се е движил направо в пътна лента, предназначена за завой
наляво и същевременно не е изчакал извършваната от движещият се пред него лек
автомобил и не е съобразил дистанцията между двете МПС-та. С поведението водачът
на лек автомобил „Пежо“ е нарушил правилото, въведено с чл. 23 ЗДвП, а именно
водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко. В този смисъл ако беше съобразил
скоростта на движение и беше изчакал излизането на лек автомобил „Тойота“ от
кръстовището, от което е предприета маневра завой наляво, ударът не би настъпил. С
поведението си водачът на лек автомобил „Пежо“ не е спазил светлинната уредба и
пътната маркировка, според които процесната лява лента на бул. „Овча купел“ е
предназначена за само за завой наляво. Същевременно от показанията на св. И. се
установи, че същият се е движил в посока направо в лявата пътна лента, като е
предприел маневрата завой наляво внезапно с цел да избегне удара. Следователно
водачът с поведението си не се съобразил с пътната маркировка и указанието на
светлинната уредба.
Същевременно съдът намира, че възражението на ответника, че изключителна
вина за настъпване на процесното ПТП е на водача на лек автомобил „Тойота“ остана
недоказано, като съображения за това съдът изложи по-горе.
Беше доказана и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и
уврежданията на автомобила, като вещото лице по приетата повторна САТЕ изрично
посочва, че констатираните щети по лек автомобил „Тойота“ могат да настъпят при
установения от вещото лице механизъм на ПТП. Същевременно съдът съобрази, че
пак от заключението на повторната САТЕ се установи, че в процесната щета не са
включени детайли и части, настъпили при друго ПТП по друга застрахователна
преписка.
Спорен между страните е въпросът и за размера на вредите, който следва да се
определи съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване
6
на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието, и целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на
застрахователния интерес. Следователно от съществено значение е размерът на
действително причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал.
1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Следователно
застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща
само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до
размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие - без овехтяване (Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО). При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото
качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС,
според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203
КЗ (отм.) – сега чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО), като при определяне на обезщетението съдът,
ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба
№ 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
В случая от неоспореното заключение на първоначалната САТЕ се доказа, че
средната пазарна цена необходима за възстановяване на увредения автомобил,
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 2710,03 лв. Към така определена
действителната стойност на вредите следва да се прибавят и ликвидационните разходи
в размер на 15 лв., за които липсва спор между страните. Предвид обстоятелството, че
претенцията на ищеца е в по-малък размер от установените по заключението на САТЕ
действителни вреди, то предявеният иск е основателен изцяло.
По иска по чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" изпада в забава за плащане на регресната претенция след изтичане на 30
дни от получаване на покана, или от представянето на всички доказателства,
удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане. Ответникът не
твърди ищецът да не е изпълнил задължението си по чл. 412, ал. 1 КЗ за представяне
на доказателствата за претенцията, поради което и доколкото по делото се установи,
че на 23.08.2019 г. ответникът е получил регресната покана, с изтичането на 30 дни от
който момент следва да се приеме, че ответната страна е изпаднала в забава.
Претендира се обезщетение за забава за периода 28.05.2020 г. – 28.05.2023 г., което
съдът определя по реда на чл. 162 ГПК в размер на 835,44 лв. Претенцията на ищеца е
в по-малък размер, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
7
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство,
като в случая предвид изхода на спора право на разноски има ищецът. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
заповедното производство, както следва: 70,60 лева - заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено от съда съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство, както следва: 87,10 лв.
държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице по първоначална САТЕ, 400 лв. платен
депозит за повторна САТЕ, 30 лв. платен депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди
съответна част, а именно сумата от 708,67 лв.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца „ЗАД Армеец” АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.” № 2 обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД , че ЗАД „Асен Иншурънс“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.П.“ № 35 ДЪЛЖИ
НА „ЗАД Армеец” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„С.К.” № 2 сумата 2692,51 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите,
причинени на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № НОМЕР от настъпило на
20.01.2019 г. в гр. С. ПТП и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.05.2023 г. до окончателното погасяване, и за сумата 819,72 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главница за периода от 28.05.2020 г. до
28.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 16022/06.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29348/2023 г., по описа на СРС, 157
с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „Асен Иншурънс“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ш.П.“ № 35 да заплати на „ЗАД Армеец” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.” № 2 на основание чл. 78, ал.1
ЗЗД сумата от 120,60 лв., представляваща разноски в заповедното производство и
сумата от 867,10 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
8
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9