№ 152
гр. Варна , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213100600449 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е присъда №26003 по НЧХД №2824/2019г. по
описа на РС- Варна, 36- ти наказателен състав, постановена на 14.01.2021г., с която подс.
М. В. Г. е призната за невинна в това да е осъществила състава на престъпление по
чл.130ал.2 от НК, а именно на 12.01.2019г. в гр. Варна да е причинила лека телесна повреда
на Н. ХР. Д., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана. Отхвърлен е и
предявеният от частния тъжител граждански иск срещу подсъдимата за неимуществени
вреди в резултат от престъплението, предмет на тъжбата в размер на 500лв, ведно със
законната лихва от деня на увреждане. С присъдата е признат за невинен и подсъдимият
Б.М. Ш. за това на 12.01.2019г. в гр. Варна с думи и действия да се е заканил на частния
тъжител с престъпление против телесната неприкосновеност и здравето му, като това
заканване да е възбудило основателен страх, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдан по това обвинение. Тъжителят е осъден да заплати разноските по делото в полза на
ВРС. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна, необоснована и постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли съда да я отмени и
постанови нова, с която да осъди двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения,
алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В допълнението към въззивната жалба
частният тъжител навежда доводи за превратна оценка и анализ на доказателства и
установените въз основа на тях факти и обстоятелства, като излага подробни аргументи
относно установеното посредством тях.
1
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа жалбата на
наведените в нея основания. В допълнение сочи, че с оглед събраните по делото
доказателства във въззивната инстанция се установява твърдения от тях механизъм на
получаване на телесната повреда на тъжителя, именно нараняването на носа, в
потвърждение на което са и показанията на св. Г.Д. и Й.П. Изтъква, че са налице
доказателства и по отношение на престъплението по чл.144ал.1 от НК, доколкото св. П. е
описала подробно заплахите отправени към сина й. С оглед горното моли съда да отмени
присъдата на ВРС и осъди двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения, алтернативно
да върне делото за ново разглеждане.
Защитникът на подсъдимите счита, че присъдата на ВРС е правилна и
законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на
чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което с допустими
доказателствени способи е установил обективната истина, като по предвидения в НПК ред е
събрал и проверил множество гласни доказателствени средства, писмени доказателства и е
назначил съдебно медицинска и съдебно – психиатрична експертизи. В хода на въззивното
съдебно следствие е проведен разпит на свидетел във връзка с установяване механизма на
получаване на телесната повреда на тъжителя Н. Показанията на същия не променят
фактическата обстановка, установена от ВРС, още повече, че свидетелства за релефа на
въпросната врата са били налични и обект на оценка и пред първоинстанционния съд.
Съобразявайки всички доказателства, съставът на ВОС счита, че първостепенният съд в
съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин
следното:
Двамата подсъдими живеели заедно в гр. Варна, ул. „Невен” № 18, заедно с тяхното
куче, порода „питбул”.
Малко по-надолу на същата улица „Невен”, но с номер 29 живеела св. Й.П.заедно със
сина си Н. ХР. Д., роден през 2002г., като в домакинството им живеело едно куче порода
„пинчер” и още около 7 бездомни такива, които посещавали дворното място и за които св.
П. полагала грижи. Кучетата били различна порода, като едно от тях било от породата
„кангал”. То било много слабо затова св. П. решила да полага грижи за него с цел да
възстанови телесната му маса, след което да намери хора, които да се грижат за него.
На 12.01.2019г. св.П. извела на разходка кучето порода „кангал”, като същото било
вързано на синджир. По време на разходката им те били съпровождани и от едно от другите
бездомни животни, за които свидетелката полагала грижи. Докато се разхождали по улицата
св. П. и животните достигнали до блока, в който живеели подсъдимите.
2
През това време подс. М.Г. се била разбрала със сестрата на подс. Ш. – Л. да се видят
пред блока, за да си разменят нещо, поради което подс. Г. излязла на улицата заедно с
кучето си, което държала на каишка.
В момента, в който св. П. достигнала до подс. Г. и св. Н., едно от придружаващите я
кучета реагирало по отношение на кучето на подс. Г., като двете животни се сбили, а кучето
на Г. било захапано по муцуната.
Св. П. не реагирала по никакъв начин, като двете жени – Г. и Н. след известни усилия
успели да разтърват кучетата, като Н. отключила колата си и прибрала вътре кучето на брат
си и Г..
Междувременно М.Г. тръгнала след св. П., тъй като подобен инцидент с животните, за
които тя се грижела бил възниквал и друг път, поради което счела за уместно двете да
поговорят по този въпрос.
Настигайки я двете започнали да се карат като словестните действия прераснали и в
блъскане, бутане (от страна на подс.Г.), опит за нанасяне на ритници (от страна на св. П.),
крясъци и т.н., което предизвикало вниманието на останалите граждани. След известно
време конфликтът бил преустановен и подс. Г. се върнала до колата на св. Л. Н. и се
обадила на приятеля си подс. Б.Ш. и на тел.112, за да подаде сигнал за случващото се.
След известно време Г. и кучето се прибрали. Св. Н. останала да почисти колата си от
кръвта на кучето, при което видяла брат си да се прибира. Той й казал да си тръгва, тъй като
трябвало да пътува за гр. Търговище и че възнамерява заедно с Мария да отиде до къщата на
Й.П.и сина й, за да говорят за случилото се.
Св. Н. си тръгнала, но се спряла малко по-надолу по улицата и видяла, че брат й и
подс. Г. отишли до дома на П., където били тя и синът й и четиримата провели някакъв
разговор. Свидетелката не видяла между тях да има физическо съприкосновение.
Малко по-късно пристигнал полицейски екип – св. Т. и св.П. които заварили
спорещите страни на място, като св. П. и синът й били откъм двора на тяхната къща, а
подсъдимите били на улицата пред къщата.
Полицейските служители на място не установили някой от участващите в конфликта
страни, вкл. тъжителят Д. да са имали наранявания или да са съобщили за физическо
съприкосновение между участващите в конфликта страни.
На следващия ден, 13.01.2019г. тъжителят Д. отишъл във Второ РУ- Варна и подадал
оплакване във връзка със случилото се. С постановление от 08.03.2019г. прокурор преи ВРП
отказал да образува досъдебно производство, като посочил, че не са налице данни за
извършено престъпление от общ характер.
Предходния ден на 12.01.2019г. по подаден сигнал на подс. М.Г. била започната
3
преписка УРИ № 436000-745/2019г. по описа на 02 РУ- Варна, в рамките на която бикли
събрани свидетелски показания и писмени доказателства – в това число медицинско
удостоверение за нанесени телесни увреждания на М.Г. в резултат на възникналия конфликт
със св. П., която на свой ред приключила с отказ от образуване на досъдебно производство,
поради отсъствие на данни за извършени престъпления от общ характер.
В хода на съдебното следствие е била назначена съдебно – медицинска експертиза,
видно от заключението, по която тъжителят Д. е получил линейно червеникаво ожулване по
гърба на носа, ожулвания по кожата в областта на лява гривнеста става. Според вещото лице
уврежданията биха могли да бъдат реализирани по описания в тъжбата механизъм, но сочи
също, че биха могли да се получат при действието на храсти или дървета, като конкретно по
отношение на увреждането на носа същото не би могло да бъде такова при затръшване на
плоска, метална врата (като тогава уврежданията биха били със съвсем други
характеристики), а единствено на такава с подчертан ръб.
В първоинстанционното производство е назначена и съдебно – психиатрична
експертиза на св. П., видно от заключението по която същата има разстройство на личността
и поведението, по-точно от вида други личностови разстройства, към които се включват
нарцистичната, ексцентрична, неудържима, незряла, пасивно-агресивна и психоневротична
личност. Личностовото разстройство не съставлява психично заболяване, а представлява
силно изразена харектерологична особеност, която нарушава значително адаптацията й като
индивид в обществото. Според заключението св. П. приема поведението на нейните съседи
като „ощетяващо я” и я води до конфликтно и дезадаптационно поведение. В съдебно
заседание вещото лице сочи, че като личност П. е изключително драматична, склонна да
преекспонира случващите й се събития и неща, свръхсензитивна и чувстваща
недобронамереност на околния свят спрямо себе си и членовете на семейството си, а
едновременно с това е категорично анестезна (незаинтересована) от преживяванията на
околните. Тези особености на личността се извеждат от предходни силно стресогенни
събития в живота й (като смъртта на родителите й, починали в резултат на тежко престъпно
посегателство от психично болно лице).
Разпитаният във въззивното производство св. Т. установява, че вратата, с която се
твърди, че бил ударен тъжителя е решетъчна в горната си част и плътна метална в долната
1/3 част.
Проведеното съдебно следствие във въззивния съд не променя възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. Същата е правилно установена въз основа
на анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на първоинстанционното
производство. Съдът е постановил присъдата си, като признал за невинна подсъдимата М.
В. Г. по повдигнатото й с тъжбата обвинение по чл.130ал.2 от НК за следните травматични
увреждания, причинени на тъжителя Д. - линейно червеникаво ожулване по гърба на носа,
ожулвания по кожата в областта на лява гривнеста става, както и подс. Б.М. Ш. за невинен в
това да е извършил престъпление по чл.144ал.1 от НК, а именно да се е заканил спрямо
4
тъжителя с престъпление против телесната му неприкосновеност и здраве. ВРС е
постановил своето решение въз основа на анализ на всички релевантни към делото
доказателства, като направените изводи са аргументирани и съответстват изцяло на
установените по делото обстоятелства. Обсъдена е цялата доказателствена съвкупност, като
са преценени за достоверност и обективност, отграничените три групи свидетелски
показания. Преценката на същите във връзка с останалите доказателства и обясненията на
подсъдимите е дала основание на първоинстанционния съд да направи извод за
недоказаност на обвиненията спрямо Г. и Ш..
От обективна страна в съответствие с правилата на чл.13, чл.14 от НПК, изследвайки
предмета на доказване, ВРС е приел, че обвинението спрямо подс. Г. не е доказано по
несъмнен начин. Повдигнатото с тъжбата обвинение е за причиняване от подсъдимата на
лека телесна повреда на тъжителя, изразяваща се в линейно червеникаво ожулване по гърба
на носа, ожулвания по кожата в областта на лява гривнеста става. По отношение на
нараняването на лявата ръка, не е налице нито едно доказателство, същото да е причинено
от Г.. Видно от показанията на св. Г. Д., подс. Г. не е имала физически контакт с тъжителя, а
държала нещо в ръката си и с острото бутала през вратата. В този смисъл са и показанията
на св. П., макар същата да не е била очевидец на горното по нейните думи. Нещо повече,
депозираното от нея, досежно охлузванията по ръцете на сина й тя свързва с действия на
подс. Ш., който според нея държал сина й, макар да не конкретизира в показанията да е
видяла лично тези действия и в какво точно са се изразявали. Нито един от останалите
свидетели също не дава информация за физическо съприкосновение между тъжителя и подс.
Г., при което евентуално биха мигли да се получат тези наранявания. Досежно ожулването
по гърба на носа, от св.Г. Д. се твърди, че това станало когато подс. Г. блъснала вратата
върху тъжителя, който се намирал от вътрешната й страна, в двора им. Свидетелят твърди,
че лично възприел тези действия на подсъдимата, която преди това според него с нещо остро
бутала през вратата. По делото е налице описание на тази врата, като вкл. и от разпита на
св.Н. Т. се установява, че в долната си част тя се състои от плътен метал, а в горните 2/3-ти
представлява метална решетка. В този смисъл е и описанието й, дадено от подс. Г. и подс.
Ш., поради което според въззивната инстанция спор относно това обстоятелство не е
налице. Свидетелката Н. и подсъдимите отричат Г. да е блъснала вратата в посока тъжителя
и по този начин да му е причинила това увреждане. Според вещото лице е било възможно
при така установения релеф на вратата да се получи увреждането по гърба на носа на
тъжителя, както и от храсти или клон. Според настоящата инстанция няма категорични
доказателства за такива действия от страна на подс. Г.. Видно от показанията на св.Г. Д.
тъжителят се намирал от вътрешната част на тази врата, през която подс. Г. с нещо остро го
бутала през вратата. Горното твърдение на свидетеля, който единствен сочи блъскане на
вратата е вътрешно противоречиво, тъй като видно от показанията на св. Ш. тя се отваряла
навън. Необяснимо е тогава как подсъдимата е бутала с този предмет „през вратата“, ако тя
е била отворена. Противоречие, както правилно е посочил първоинстанционния съд се
съдържа в показанията на Г. Д. и досежно видимостта от мястото, където той се е намирал,
5
поради което и правилно не е дал кредит на доверие на заявеното от него във връзка с
относимите към спора факти, касаещи обективирането на причиненото телесно увреждане
на Д.. Противоречие се съдържа и досежно същото, доколкото св. Г. Д. твърди, че от носа на
Н е текла кръв, което пък по категоричен начин се отрича от неговата майка. В тази връзка
цененото от първоинстанционния съд съдържание на депозираните от него показания е
извлечено чрез обективен анализ в съответствие с останалите доказателства по делото.
Въззивната инстанция намира за обективни и обосновани изводите на ВРС във връзка с
преценката за достоверност и на показанията на св. П.. Видно от същите, тя не е била
свидетел на действията на подс. Г., за които депозира показания във връзка с причинените
на сина й наранявания, нито на употребени изрази от страна на подс. Ш., насочени към Н и
съдържащи закана срещу неговата телесна неприкосновеност. Такива не са били възприети
отчетливо от страна и на св. Г. Д., който е бил близо, нито от страна на св. Н.. Такива факти
не се съобщават и от двамата подсъдими, нито пък свидетелите полицейски служители при
идването на място са били информирани за отправена такава закана. Такава се сочи
единствено в показанията на св. П., според която и двамата подсъдими, но повече подс. Ш.
заплашвал да пребие сина й. Точните и конкретни думи не се съобщават от нея, нито къде се
е намирал подсъдимия спрямо сина й, за да се прецени е ли е възможно същите да възбудят
основателен страх от осъществяването им, тъй като не всяка закана може да се третира като
престъпление по чл.144ал.1 от НК. Нещо повече, в доказателствата по делото не са налични
факти, досежно думите и действията на подс. Ш., от които би могъл да се направи извод, че
същите са били от естество да възбудят основателен страх от осъществяване, което е от
значение за съставомерността на деянието. При престъплението по чл.144ал.1 от НК следва
да бъде установено, че от субективна страна деецът съзнава съдържанието на заканата и че
тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Липсата на установена от
доказателствата конкретика, досежно думите и действията на подс. Ш., не дават основание
да се приеме, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, в което е обвинен с тъжбата, така както е приел и първоинстанцинния съд.
В този смисъл настоящата инстанция се солидаризира с изводите му, досежно показанията
на св. П., доколкото същата не е била очевидец на описаното в тъжбата, а на събитията в
един предходен момент и съобщава явно не своите възприятия, а по- скоро интерпретация
на конкретната обстановка, без обаче да става ясно дали тя й е предадена от сина й, или това
са нейни тълкувания. С оглед горното, съобразявайки характеровите особености на същата,
пречупени през призмата на констатираното от вещото лице разстройство на личността,
правилно първоинстанционния съд не е кредитирал показанията й, досежно релевантните за
обвиненията по чл.130ал.2 и по чл.144ал.1 от НК факти. От показанията на същата се
установява, че след инцидента носът на сина й бил подут, докато св. Г.Д. твърди, че той бил
разкървавен. При идването на полицейските служители обаче, никой не е отправял към тях
оплакване, че Н.Д. е получил нараняване, причинено му от т. нар. от тях „тъжители“ и
същите нямат спомен да са видели такова. С оглед горното настоящата инстанция счита, че
отчитайки противоречията в показанията на П. и Г. Д., досежно причиненото нараняване на
тъжителя, липсата на категорични доказателства за това то да е в резултат от действията на
6
подс. Г., правилно ВРС е постановил същата да бъде призната за невинна по предявеното й
обвинение за престъпление по чл.130ал.2 от НК. В тази връзка не следва да се коментира
посочената и анализирана в жалбата докладна записка, съставена от св. Т., доколкото
същата няма доказателствена стойност по смисъла на НПК, още повече, че в
доказателствения материал са включени показанията, които той е дал непосредствено пред
съда. В съвкупността от доказателства няма такова сочещо, че на място са били изпратени
два полицейски екипа, както и че въпросния инцидент е станал след заминаването на този
полицейски патрул. Нещо повече, свидетелите Т. и П. сочат, че тяхната проверка е била
пред дома на тъжителя и неговата майка, като единият от тях дори твърди, че е влизал в
двора на П.. От друга страна, в самата тъжба не е описана подобна фактическа обстановка,
като видно от същата развилите се събития не са били хронологически прекъснати от
пристигане на полицейски екип по сигнал на подсъдимата Г.. Видно от изисканата от ВРС
справка от Второ РУ- Варна, не е имало посещение от друг полицейски екип. Действително
подс. Г. сочи за наличие на конфликт между нея и П. след като били разтървани кучетата, но
данни по този повод да е пристигал в близост до блока на подсъдимата полицейски екип
няма и не се твърди от никого, включително и от св. Д. Д., за да се приеме, че фактическата
обстановка приета от първоинстанционнния съд е неправилно установена. Нещо повече,
такива факти не са били описани и в тъжбата, респ. предявени на подсъдимите с нея, поради
което не се споделя от настоящата инстанция твърдението в допълнението към въззивната
жалба, че полицейските служители Т. и П. свидетелстват за събития, предхождащи
описания в тъжбата инцидент. С оглед горното, настоящата инстанция счита, че присъдата
на ВРС като правилна и законосъобразна, тъй като повдигнатите с тъжбата обвинения за
осъществено от подс. Г. престъпление по чл.130ал.2 и от подс. Ш. престъпление по
чл.144ал.1 от НК, са останали недоказани в хода на воденото наказателно производство.
В жалбата и допълнението към нея не се сочат конкретни нарушения на процесуалните
правила, даващи основание за връщане на делото за ново разглеждане, като такива не се
констатираха и от въззивната инстанция.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания
за отменяване или изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на
Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №260060 по НЧХД №5458/2019г. по описа на РС- Варна,
28-ми наказателен състав, постановена на 26.10.2021г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8