№
/30.04.2020 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав,
в публичното заседание на двадесет и седми април през две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при
участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 308/2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалбата на „София Реалти“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Варна срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000319002253-091-001/15.10.2019 година на
органи по приходите при Териториална дирекция - Варна (ТД – Варна) на
Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение № 297/18.12.2019
година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -
Варна (ОДОП) при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който са установени
задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 4 920,90
лева за данъчни периоди м.04, 06, 07, 08, 10, 11 и 12.2016 година и м. 12.2017
година и лихви върху тях и корпоративен данък за 2016 година в размер на
1 999,38 лева и лихви в размер на 513,77 лева.
Жалбоподателят
твърди, че органите по приходите неправилно са преобразували финансовия
резултат за 2016 година на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 77, ал. 1 и 2 и чл.
81 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с отчетените разходи
за електрическа енергия, природен газ, телекомуникационни услуги, куриерски
услуги и телефонни услуги за периода м.12.2016 година като са приели, че
разходите се отнасят за предходен данъчен период и са отчетени в нарушение на
НСС – „Разходи“. Твърди, че разходите са документално обосновани и се
изчисляват от съответния доставчик на месечна база, поради което не са
начислени към м.12.2015 година. Твърди, че дори и да се приеме, че е трябвало
да бъдат отчетени към 31.12.2015 година е приложима разпоредбата на чл. 38, ал.
2 от ЗКПО. Твърди, че органите по приходите неправилно не са признали разходите
за мониторинг и поддръжка на наетите от „Дрийм хоум проджекс“ ЕООД автомобили.
Твърди, че разходите са действително направени. Твърди, че органите по
приходите неправилно са приели, че е реализиран приход от посреднически услуги
по договор от 04.04.2016 година, сключен с „Дрийм резидънс“ ЕООД през 2016 година. Твърди, че тези приходи са
реализирани след изпълнение на договора през 2017 година, когато са отразени в
справките – декларации и данъкът върху добавената стойност е платен. Твърди,
че приходите са отчетени през 2017 година след изпълнение на договора. Твърди,
че органите по приходите неправилно са установили задължения
за данък върху добавената стойност и са преобразували
финансовия резултат за 2016 година и 2017 година, като са приели, че фактурите,
издадени от „Дрийм хоум проджект“ ЕООД с предмет „вътрешно фирмен одит и
консултации“ не отразяват реални стопански операции. Твърди, че доставките на
услуги са реално осъществени въз основата на абонаментен договор
от 01.09.2016 година, като от писмените обяснения на изпълнителя се установява
изпълнение на договора. Позовава се на Решение № С-463/2014 година на съда на
Европейския съюз. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания ревизионен акт.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
– директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на
НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли,
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
І. По допустимостта на жалбата :
Ревизионният акт е
съобщен на жалбоподателя на 16.10.2019 година (л. 1142 от административната преписка). Обжалван е по административен
ред с жалба вх. № 21159-13/29.10.2019 година (л. 1157 от административната преписка), входирана
в Дирекция “ОДОП” - Варна при “ЦУ” на НАП на 05.11.2019 година. С Решение №
297/18.12.2019 година, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, директорът на
Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП е потвърдил ревизионния акт. Препис
от решението на
директора на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при „ЦУ” на НАП е връчен на
жалбоподателя на 02.01.2020 година (л. 1171 от администравната преписка), поради което с
подаване на жалбата по пощата на 16.01.2020 година, е спазен предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок и същата се явява допустима.
ІІ.
По процесуалната законосъобразност на РА :
Ревизията
на „София Реалти“ ЕООД гр. Варна е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03000319002253-020-001/08.04.2019 година, връчена на 08.04.2019
година (л. 3 – 2 от административната преписка) с обхват задълженията за
корпоративен данък за периода 01.01.2016 – 31.12.2016 година и 01.01.2017 –
31.12.2017 година; данък върху добавената стойност за периода 17.03.2016 –
31.12.2017 година; ДОО – за осигурителя; вноски за здравно осигуряване – за
осигурители и универсален пенсионен фонд – за осигурители, издадена от А.Ц.Б.,
оправомощена да възлага ревизии със Заповед № Д-1249/30.06.2017 година на
директора на ТД-Варна на НАП (л. 1 от административната преписка). Със Заповед
№ Р-03000319002253-020-002/04.07.2019 година (л.- 5 от административната
преписка) срокът за извършване на ревизията е продължен до 08.09.2019 година.
Със Заповед № Р-03000319002253-020-003/02.09.2019 година (л. 7 от
административната преписка) обхватът на ревизията е ограничен до установяване
на задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2016 – 31.12.2016 година
и 01.01.2017 – 31.12.2017 година; данък върху добавената стойност за периода
17.03.2016 – 31.12.2017 година.
В срока
по чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад №
Р-03000319002253-092-001/19.09.2019 година, фактическите констатации в който,
ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с Ревизионен акт № 03000319002253-091-001/15.10.2019 година, издаден
от органа по приходите възложил ревизията и ръководителя на ревизиращия екип.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция
„ОДОП“ гр. Варна, който с Решение № 297/18.12.2019 година е потвърден в частта
на установените задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен
данък.
При извършване на задължителната
проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Срокът за
извършване на ревизията е продължен по реда и за срока по чл. 114 от ДОПК. РД е
съставен в 14 дневен срок от приключване на ревизията. Съобразно разпоредбата
на чл. 119, ал. 2 от ДОПК органът, възложил ревизията, определя със заповед
компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите, поради което не е
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при извършване
на ревизията, което да обуслови нищожност на ревизионния акт. Представени са
разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на
хартиен носител електронни документи по смисъла на чл. 3,
ал. 1 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), вр. чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 година на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
(OB, L 257/73 от 28 август 2014 година), които материализират електронно
изявление, подписано при условията на чл. 13, ал. 1. Разпечатките не са
оспорени и не е искано представянето им на електронен носител. Законът придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис (чл.
13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ. Жалбоподателят не е оспорил
авторството на документите, поради което съдът не го изследва.
ІІІ.
По материално-правната законосъобразност на РА:
В
ревизионните доклад и акт е прието, че жалбоподателят дължи данък върху
добавената стойност в общ размер на 4 920,90 лева за данъчни периоди м.04, 06, 07,
08, 10, 11 и 12.2016 година и м. 12.2017 година, ведно със законната лихва до
15.10.2019 година и корпоративен данък за 2016 година в размер на 1 999,38
лева и лихви в размер на 513,77 лева.
За да достигнат до този извод органите по
приходите са приели, че :
1.
Жалбоподателят
е осчетоводил по сметка 601 „разходи за материали“ сумата от 104,95 лева за
електрическа енергия за м.12.2015 година за офис, находящ се в гр. София, бул.
„С.Ш.“ № 110 Б; сумата от 70,90 лева за природен газ за м.12.2016 година;
113,94 лева за телекомуникационни услуги за м.12.2015 година; 33,54 лева за
куриерски услуги за м. 12.2015 година; 21,95 лева за телефонни услуги за
м.12.2015 година. Приели са, че разходите са направени през м.12.2015 година,
поради което в нарушение на принципа на съпоставимост на приходите и разходите
са отчетени като текущи разходи за 2016 година, поради което са увеличили
декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат със сумата от 345,28
лева, на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 77, ал. 1 и 2 от ЗКПО.
2.
Жалбоподателят
е получател на фактури № № 10…0424/20.01.2016 година, 10…0441/26.02.2016
година, 10…0470/31.03.2016 година, 10…0485/28.04.2016 година,
10…0502/30.05.2016 година, 10…0517/30.06.2016 година, 100532/28.07.2016 година
и 10…0545/02.08.2016 година, издадени от „Дрийм хоум проджекс“ ЕООД с предмет
„мониторинг и поддръжка на автомобили“ на обща стойност 460,02 лева. Приели са,
че не са налице доказателства за установяване на реално извършени доставки,
поради което са отказали приспадане на данъчен кредит в общ размер на 59,98
лева за данъчени
периоди
м. 04,
06, 07 и 08.2016 година. Приели са, че разходите за неизвършените услуги не е
документално обоснован, поради което и на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 78 от ЗКПО са увеличили финансовия резултат на дружеството със сумата от 460,02 лева.
3.
Жалбоподателят
е осчетоводил по сметка 602 „разходи за външни услуги“ сумата от 1 000
лева по фактури № № 0…0970/02.10.2016 година, 0…0990/31.10.2016 година,
0…01045/21.11.2016 година и 0…1000026/19.12.2016 година, издадени от „Дрийм
хоум проджект“ ЕООД, въз основа на договор от 01.09.2016 година.
Органите
по приходите са приели, че услугите не са реално осъществени, поради което са
отказали да признаят право на данъчен кредит и са установили задължения за
данък върху добавената стойност. Приели са, че са налице основанията по чл. 26,
т. 2, вр. чл. 15 и чл. 16, ал. 1 и 2, т. 4 от ЗКПО и са увеличили финансовия
резултат със сумата от 1 000 лева и 3 000 лева съответно за 2016
година.
4.
Жалбоподателят
е издал фактури, подробно описани на стр. 19 от ревизионния доклад и
ревизионния акт на обща стойност 21 087,09 лева, които са осчетоводени
като разход. Органите по приходите са приели, че данъчните събития са настъпили
през 2016 година, при извършване на услугата, а не при сключването на
договорите през 2017 година и са определили данък върху добавената стойност на
основание чл. 82, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност за м.
04.2016 година, м. 07.2016 година, м. 10.2016 година, м. 11.2016 година и м.
12.2016 година в общ размер на 4 060,92 лева. Приели са, че са налице
основанията по чл. 78 от ЗКПО и са преобразували финансовия резултат, като са
го увеличили със сумата от 21 087,09 лева.
Съдът след преценка на събраните в хода на административното и съдебното
производство писмени документи приема за установено от фактическа страна
следното :
1.
Жалбоподателят
е осчетоводил по сметка 601 „разходи за материали“ сумата от 104,95 лева за
електрическа енергия; сумата от 70,90 лева за природен газ; 113,94 лева за
телекомуникационни услуги; 33,54 лева за куриерски услуги; 21,95 лева за
телефонни услуги за м.12.2015 година за офис, находящ се в гр. София, бул. „С.Ш.“
№ 110 Б.
Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството позициите,
които се представят във финансовите отчети се признават и оценяват в
съответствие с принципа за начисляване според ефектите от сделките и други
събития в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването
или плащането на паричните средства и техните еквиваленти, като се включват във
финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Същевременно съгласно чл.
77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното
законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им
отчитане. Съгласно чл.
26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които
не са документално обосновани по смисъла на този закон. В случая органите по
приходите правилно не са признали счетоводните разходи, осчетоводени към
момента на тяхното плащане. Разходът е възникнал през м.12.2015 година, поради
което е следвало да бъде отчетен като такъв за 2015 година. Годишните финансови
отчети се изготвят до 31.03. следващата година, поради което разходите,
възникнали през м.12. могат да се отчетат.
Разходите
в размер на 345,28 лева са възникнали през м.12.2015 година. Неправилното им
отчитане като текущи разходи за 2016 година, в нарушение на принципа на
съпоставимост на приходите и разходите, поради декларирания от дружеството
счетоводен финансов следва да се увели, на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 77,
ал. 1 и 2 от ЗКПО.
Съдът
намира, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗКПО е неприложима.
2.
Жалбоподателят
е осчетоводил по сметка 602 „разходи за външни услуги“ по фактури № №
10…0424/20.01.2016 година, 10…0441/26.02.2016 година, 10…0470/31.03.2016
година, 10…0485/28.04.2016 година, 10…0502/30.05.2016 година,
10…0517/30.06.2016 година, 100532/28.07.2016 година и 10…0545/02.08.2016
година, издадени от „Дрийм хоум проджекс“ ЕООД с предмет „мониторинг и
поддръжка на автомобили“ на обща стойност 460,02 лева.
Видно
от договор за наем от 11.08.2015 година (л. 441 от административната преписка)
жалбоподателят е наел от „Дрийм хоум проджект“ ЕООД леки автомобили марка
„Рено“, модел „Меган Сценик“ с регистрационни номера № № В **-**НХ и В **-** НВ
съответно за сумите от 100 и 260 лева с данък върху добавената стойност.
Съгласно чл. 6 от договора всички разходи за ремонт на автомобилите са за
сметка на наемателя. С Анекс от 31.08.2016 година (л. 703 от административната
преписка) страните по договора са постигнали съгласие за наемна цена за всеки
от наетите автомобили в размер на 234,70 лева. От м. 09.2016 година
жалбоподателят е документирал наем за двата автомобила в размер на 195,58 лева.
Видно
от фактура № 20…05896/29.07.2016 година, издадена от „Ем комплект Ауто“ ООД със
седалище и адрес на управление гр. София (л. 538 от административната преписка)
жалбоподателят е заплатил сумата от 151,60 лева за ремонт на средно гърне,
крайно гърне, тампон генерация, скоба генерация, д/м средно и задно гърне на
л.а. с рег. № В **-** НВ. Видно от фактури № № 42…648/29.07.2016 година и
42…647/29.07.2016 година, издадени от „Ауто Клеймс“ ЕООД гр. София (л. 537 –
53/8-гръб) жалбоподателят е заплатил сумата от 917,53 лева за ремонт на
автомобил/и (във фактурите подробно са описани извършените услуги). Видно от
фактура № 1….555/01.09.2016 година, издадена от „Дрийм хоум проджект“ гр. Варна
(л. 563 от административната преписка) жалбоподателят е заплатил сумата от
58,32 лева - такса GPS. Видно от фактура № 44...35198/13.12.2016 година,
издадена от „Маргел – 7“ ЕООД гр. София жалбоподателят е заплатил сумата от
19,88 лева за цялостно почистване на лек автомобил.
В
хода на административното и съдебното производство не са представени документи,
установяващи действителното извършване на описаните във фактурите дейности,
поради което съдът намира, че не са налице доказателства за установяване на
реално извършени доставки, поради което органите по приходите правилно са
отказали приспадане на данъчен кредит в общ размер на 59,98 лева за данъчен
период м.04, 06, 07 и 08.2016 година. Приели са, че разходите за неизвършените
услуги не е документално обоснован, поради което и на основание чл. 26, т. 2,
вр. чл. 78 от ЗКПО са увеличили финансовия резултат на дружеството със сумата
от 460,02 лева.
3.
Жалбоподателят
е осчетоводил по сметка 602 „разходи за външни услуги“ сумата от 1 000
лева по фактури № № 0…0970/02.10.2016 година, 0…0990/31.10.2016 година,
0…01045/21.11.2016 година и 0…1000026/19.12.2016 година, издадени от „Дрийм
хоум проджект“ ЕООД (л. 706, 712, 713 и 714 от административната преписка), въз
основа на договор от 01.09.2016 година.
Към
всяка фактура е приложен отчет за извършена работа (л. 714-гръб, 706 – гръб от
административната преписка).
Видно
от договора от 01.09.2016 година (л. 697 – 696 от административната преписка)
жалбоподателят е възложил на „Дрийм хоум проджект“ ЕООД гр. Варна извършването
на консултации по отношение на ефикасността и икономичността на дейностите; да
препоръчва методики за опазването на активите на информацията; да одитира
изпълнението на задачите и постигането на набелязаните цели; да оценява
рисковете в предприятието; да проследява ефективността на системите за
финансово управление и контрол и конкретно тяхното съответствие със
законодателството; да контролира вътрешните актове и документи; да анализира
надеждността на финансовата и оперативна информация. Договорът е сключен за
срок от една година, като действието му продължава и след изтичане на срока,
освен при изрично противопоставяне на някоя от страните.
От
показанията на разпитания свидетел Н.Х. З. се установява, че за периода 2016 –
2017 година, като служител на „Дрийм хоум проджект“ ЕООД по трудов договор е
извършил обслужване на „София Реалити“ ЕООД гр. Варна, изразяващо се в
документално проследяване на плащания на задължения към дружеството, създаване
е попълване на регистър на плащанията, проверка редовността на издаваните от
клиенти на дружеството фактури. Свидетелят сочи, че е осъществявал контакти с
управителя на дружеството-жалбоподател по телефона и посредством лични срещи. Свидетелят
сочи, че е изготвял отчети за работата по часове извършена работа.
Съдът
намира, че за конкретния случай е приложимо разрешението, дадено в т.т. 48, 49,
50 и 51 от Решението на Европейския съд от 03.09.2015 година по дело С-463.
Съдът е приел, че „съгласно член 64, параграф 1 от Директивата за ДДС, когато води до
последователни плащания, доставката на услуги се счита за завършена при
изтичането на периодите, за които се отнасят тези плащания. В този смисъл
доставка като тази по главното производство, състояща се основно в това
доставчикът да бъде постоянно на разположение на клиента си, за да му
предоставя консултантски услуги, за което получава възнаграждение под формата
на предварително определени периодични вноски, трябва да се счита за извършена
в периода, за който се отнася плащането, без значение дали в този период
доставчикът действително е давал консултации на своя клиент. Именно в края на
всеки период, за който се отнасят плащанията, доставката трябва да се счита за
завършена по смисъла на член 64, параграф 1 от Директивата за ДДС. Видно от
член 63 от тази директива, данъчното събитие и изискуемостта на данъка зависят
от момента на доставянето на услугите, поради което тези две събития настъпват
също в края на всеки от тези периоди. Поради това на втория и третия от
поставените въпроси следва да се отговори, че що се отнася до абонаментните
договори за консултантски услуги като тези по главното производство, член 62,
параграф 2, член 63 и член 64, параграф 1 от Директивата за ДДС трябва да се
тълкуват в смисъл, че данъчното събитие и изискуемостта на данъка настъпват с
изтичането на периода, за който е уговорено плащането, без значение дали и
колко пъти възложителят действително се е възползвал от услугите на
доставчика.“.
С
оглед на цитираното съдът приема, че жалбоподателят не дължи главно и пълно
доказване на конкретно извършени услуги при наличието на абонаментен договор.
Предвид
горното съдът намира, че органите по приходите неправилно са приели, че услугите не са реално
осъществени, поради което са отказали да признаят право на данъчен кредит в общ
размер на 800 лева за данъчни периоди м. 10.2016 година – 100 лева, м. 11.2016
година – 50 лева, м. 12.2016 година – 50 лева, м.01.2017 година – 50 лева, м.
02.2017 година – 50 лева, м. 03.2017 година – 50 лева, м. 11.2017 година – 50
лева и м. 12.2017 година – 400 лева и са установили задължения за данък върху
добавената стойност, както и на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 15 и чл. 16,
ал. 1 и 2, т. 4 от ЗКПО са увеличили финансовия резултат със сумата от
1 000 лева за 2016 година.
4.
Жалбоподателят
е издал фактури № № 0..34/2016 година, 0…35/24.02.2017 година, 0…36/08.03.2017
година, 0…39/27.04.2017 година, 0…41/17.05.2017 година, 0…42/25.05.2017 година,
0…48/27.06.2017 година, 0..85/24.02.2017 година, 0…53/24.10.2017 година,
0….54/09.11.2017 година, 0…54/09.11.2017 година и 0…7/18.04.2016 година (л. 162
– 173 от административната преписка), подробно описани в ревизионния доклад на
обща стойност 21 087,09 лева, които е осчетоводил като разход. Предмет на
доставките са „комисионни“ за различни недвижими имоти.
В
хода на административното производство е представен договор от 04.04.2016
година (л. 699 – 698 от административната преписка), по силата на който
жалбоподателят, в качеството си на посредник е поел задължение спрямо „Дрийм
Резидънс“ ЕООД гр. Варна да намира клиенти, които да закупят самостоятелни
обекти, построени в недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Триадица“,
УПИ ІV – **** в кв. 142, местност „Кръстова вада“ с площ от 1 263 кв.м.,
идентификатор 68134.1007.1419. В чл. 7 от договора страните са постигнали
съгласие, че възнаграждението е за всеки отделен обект и подлежи на
допълнително уговаряне.
Представени
са договори между „Дрийм резидънс“ ЕООД гр. Варна и Й.С.Б. (л. 802 от
административната преписка(, Н.Г.С. (л. 799 от административната преписка), И.К.Р.
(л. 808 от административната преписка), Д.П.З.(л. 810 от административната
преписка), В.А.Б. (л. 813 от административната преписка), „Асо – МЛ“ ЕООД гр.
София (л. 814 от административната преписка). Договорите са сключени през 2016
година и имат характеристиките на предварителни договори.
В
хода на административното производство са представени договори, сключени между
жалбоподателя и „Дрийм Резидънс“ ЕООД гр. Варна (л. 191, 190, 187, 186, 182,
179, 177 от административната преписка) от които е видно, че страните са
постигнали съгласие за цена по договора за посредничество от 04.04.2016 година
за отделните обекти, продадени на посочените по-горе лица. Договорите са
сключени през 2017 година.
Съобразно
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
В
конкретния случай услугата е извършена при сключването на предварителните
договори, поради което данъчните събития са възникнали през 2016 година.
Предвид
горното органите по приходите правилно са приели, че жалбоподателят е
реализирал приходи за 2016 година и дължи данък върху добавената стойност в
размер на 4 060,92 лева, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС за данъчни
периоди м. 04.2016 година – 560,67 лева, м. 07.2016 година – 634,67 лева, м.
10.2016 година – 1 560,94 лева, м. 11.2016 година – 558,38 лева и
м.12.2016 година – 746,26 лева.
След
извършване на прости аритметични действия съдът определи данъчен финансов
резултат за 2016 година в размер на 18 993,75 лева и корпоративен данък в
размер на 1 899,38 лева. Законната лихва възлиза на 473,83 лева.
С
оглед на изложеното оспорения ревизионен акт следва да се отмени в частта, с
която са установени задължения за данък върху добавената
стойност, както следва : м. 10.2016 година – 100 лева, м. 11.2016 година – 50
лева; м. 12.2016 година – 50 лева, м.01.2017 година – 50 лева, м. 02.2017
година – 50 лева, м. 03.2017 година – 50 лева и м. 12.2017 година – 400 лева и
лихви в общ размер на 167,24 лева и корпоративен данък за 2016 година за
разликата от 1 899,38 до 1 999,38 лева и лихви за разликата от 473,83
лева до 513,77 лева. Лихвите са изчислени, чрез използване на програмен продукт
„Изчисляване на лихви НАП“ от датите на изискуемост на всяко задължение да
издаване на ревизионния акт – 15.10.2019 година.
Съдът отменя ревизионния акт и в частта на
установените задължения за данък върху добавената стойност за м.01, 02, 03 и м. 11.2017 година въпреки липсата на нарочен
диспозитив в акта и решението. Установяванията се съдържат
мотивите на оспорения акт и потвърждаващото го решение. Липсата
на диспозитив се дължи на извършените от органите по приходите прихващания на
задължения за данък върху добавената стойност, декларирани от жалбоподателя в
справките-декларации за 2017 година и установените в хода на ревизионното
производство задължения. Доколкото прихващането е способ за погасяване на
задължения съдът не изследва дали правилно са извършени.
Предвид изхода на
спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя следва да се
присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част в размер на 137,58 лева.
На основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 656,84 лева, определено на
основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-03000319002253-091-001/15.10.2019 година, издаден от органи по
приходите при Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за
приходите, потвърден с Решение № 297/18.12.2016 година на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление
на Националната агенция за приходите, с който са установени задължения за данък
върху добавената стойност, както следва : м. 10.2016 година – 100 лева, м.
11.2016 година – 50 лева; м. 12.2016 година – 50 лева, м.01.2017 година – 50
лева, м. 02.2017 година – 50 лева, м. 03.2017 година – 50 лева, м.11.2017
година – 50 лева и м. 12.2017 година – 400 лева и лихви в общ размер на 167,24
лева и корпоративен данък за 2016 година за разликата от 1 899,38 до
1 999,38 лева и лихви за разликата от 473,83 лева до 513,77 лева по
жалбата на „София Реалити“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Н.В.“ № 5, ет. 3, ЕИК *********.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „София Реалити“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Н.В.“
№ 5, ет. 3, ЕИК ********* срещу Ревизионен акт №
Р-03000319002253-091-001/15.10.2019 година, издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с
Решение № 297/18.12.2016 година на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление на
Националната агенция за приходите в частта, с която са установени задължения за
данък върху добавената стойност, както следва : м.04.2016 година – 587,33 лева;
м.06.2016 година – 16,66 лева; м.07.2016 година – 643 лева; м.08.2016 година –
8,33 лева; м.10.2016 година – 1 560,94 лева; м.11.2016 година – 558,38
лева и м.12.2016 година – 746,26 лева и лихви в общ размер на 416,46 лева и
корпоративен данък за 2016 година в размер на 1 899,38 лева и лихви в
размер на 473,83 лева.
СЪЖДА Националната
агенция за приходите - София - Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Варна при Централното управление на Националната агенция за
приходите ДА ЗАПЛАТИ НА „София Реалити“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Н.В.“ № 5, ет. 3, ЕИК ********* сумата от 137,58 (сто тридесет и седем и 0,58) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
СЪЖДА „София Реалити“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Н.В.“ № 5, ет. 3, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ НА Националната агенция за приходите - София - Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление
на Националната агенция за приходите сумата от 656,84 (шестотин петдесет и шест и 0,84) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :