Р Е
Ш Е Н
И E
№ 280 25.07.2023 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ
РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Маргарита Д. като
разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №146 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба на „Булпиг“ООД, представлявано от управителя З.Д.И. и със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.“Три чучура“№85, вх.А, ет.4, ап.15,
чрез пълномощника му по делото адв. М.Р., против Национална агенция по
приходите – гр. София, за заплащане на сумата от 8 050.00 лв., представляваща
имуществени вреди от отменен с Решение №74/09.03.2023 год. на Директора на
дирекция „ОДОП“ – Пловдив, ревизионен
акт с №Р-16002422002816-091-001 от 20.12.2022 год., издаден от Д. А. Д. на
длъжност Началник сектор – възложил ревизията и М. Г. Д. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията.
В
исковата молба се твърди, че с Решение №74/09.03.2023 год. на Директора на
дирекция „ОДОП“ – Пловдив е отменен изцяло
ревизионен акт №Р-16002422002816-091-001 от 20.12.2022 год. на издаден от
Д. А. Д. на длъжност Началник сектор – възложил ревизията и М. Г. Д. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. За изготвянето
на възражение срещу ревизионният доклад и подаването на жалба против
ревизионния акт на 05.12.2022 год. е сключил договор за правна защита и
съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 8 050.00 лв. Като предмет на сключения
договор и посочено следното „да изготви и подаде възражение против ревизионен
доклад №Р-16002422002816-092-001 от 22.11.2022 год., издаден от М. Д. – гл. инспектор по приходите и Н. П.
– гл. инспектор по приходите при ТД на НАП, както да изготви и подаде жалба
против ревизионен акт.“ За осъществената услуга са издадени две фактури, както
следва: №71/06.12.2022 год. в размер на
4 000.00 лв., платена в брой за която е издаден и фискален бон от същата
дата и фактура №75/04.01.2023 год. на стойност от 4 005.00 лв., отново
платена в брой, за което е издаден фискален бон от 04.01.2023 год. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 8
050.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденият ревизионен акт. Направено искане да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 8 050.00 лв., както и сумата от
11.18 лв., представляваща законна лихва върху посочената главница от
постановяването на решение №74/09.03.2023 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото
производство разноски.
Ответникът Национална агенция по приходите гр. София, оспорва
предявеният иск като неоснователен, като недоказан. Твърди, че една от законовите
предпоставки за претендиране на такъв иск по реда на ЗОДОВ е съответния
административен акт да бъде отменен. В конкретния случай по отношение на първата
фактура от 06.12.2022 год., не е било налице издаден ревизионен акт, като дори
и да се приеме, че същото е за изготвянето на възражението срещу съставеният
ревизионен доклад, то няма доказателства, че това възражение е подадено от
адвоката. Счита, че не е налице реално претърпяна вреда от юридическото лице и
причинна връзка. Налице било също така разминаване в представените договор,
фактура и касови бележки. Алтернативно е направил възражение, че заплатеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно, ако съдът приеме за основателни
предявените искове. Възразява и срещу искането за присъждане на законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението. Предвид подробно изложените аргументи в тази насока е направено
искане за отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10,
ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за
основателност на исковата претенция.
От
събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002422002816-020-001 от 07.06.2022 год.,
изм. Съответно със Заповед № Р-16002422002816-020- 002/08.09.2022 год. на
началник сектор при TД на HAП Пловдив е било възложено на М. Г. Д. - гл.
инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Н. Т. П. - гл. инспектор по
приходите да извършат ревизия на „Булпиг“OOД. Ревизията се отнасяла до
проверката за дължимия корпоративен данък за периода 01.01.2021 год. до 31. 12.
2021 год.. Действително заповедите не са налице по делото, но наличието им се потвърждава
и в приложените ревизионен доклад и ревизионен акт. На 22.11.2022 год. е
съставен Ревизионен доклад №P-16002422002З16-092-001/22.11.2022 год. B законоустановения
срок на основание чл.117, ал.5 от ДOПK дружеството е подало възражение
вх.№20702/06.12.2022 год., към което са приложени множество доказателства,
установяващи законосъобразното определяне на дължимия корпоративен данък на дружество,
както и адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, ведно с
фактура за извършено плащане на юридически услуги /№71 от 06.12.2022 год./. На 20.12.2022
год. е съставен Ревизионен акт №P-16002421002816-091-001/20.12.2022 год.,
издаден от Д. А. Д. - на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. Г.
Д. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ при TД на
НАП - Пловдив. B PA са приети за неоснователни направените възражения и
представени писмени доказателства. C Ревизионен акт са установени задължения за
корпоративен данък за периода 01.01.2021 год. - 31.12.2021 год. в размер на
88 858.67 лева и лихви в размер на 4 247.53 лева.
Срещу така съставеният ревизионен акт е подадена
жалба c входящ №122/04.01.2023 год., към която е адвокатско пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, ведно с фактура за извършено плащане /№75/04.01.2023
год./ на юридически услуги. В провелото се административно оспорване на ревизионния
акт, Директорът на Дирекция OДOП гр. Пловдив е постановил Решение №74/09.03.
2023 год., с което е отменил изцяло Ревизионен акт №Р-16002422002816-091-001/20.12.2022
год., издаден от Д. А. Д. – на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията
и М. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/
при TД на HAH- Пловдив.
На 05.12.2022 год. е сключен договор за правна
защита и съдействие между Еднолично адвокатско дружество Р. с ЕИК *********,
представлявано от адв. М.Р. и „Булпиг“ООД, представлявано от управителя З.Д.И.
с предмет: „Да изготви и подаде възражение против ревизионен доклад №Р-16002422002816-092-001
от 22.11.2022 год., издаден от М. Д. – гл. инспектор по приходите и Н. П. – гл.
инспектор по приходите при ТД на НАП, както да изготви и подаде жалба против
ревизионен акт.“ Договореното възнаграждение е в размер на 8 050.00 лв.,
от която сума към датата на подписване на договора е изплатена сумата от
4 000.00 лв. Издадени са и две фактури във връзка с договора
№71/06.12.2022 год. на стойност 4 000.00 лв., платена в брой и с приложен
фискален бон, както и №75/04.01.2023 год. на стойност 4 005.00 лв., отново
платена в брой, за което е приложен и съответния фискален бон.
Въз основа на така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и
по същество се явява частично основателен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по предвидения
специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като
доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай посочената
съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е
налице.
В случая се претендира обезвреда за имуществена
вреда, причинена от издаден ревизионен акт с №Р-16002422002816-091-001 от 20.12.2022 год., който
е бил отменен по административен ред. Това е така, тъй като за да се стигне до обжалване
по съдебен ред на един ревизионен акт, е необходимо същият да мине и
административен контрол пред Директора на Дирекция ОДОП – чл.152, ал.2 от ДОПК.
Само ревизионен акт, който е потвърден по реда на чл.155, ал.2 от ДОПК, подлежи
на съдебен контрол - чл.156, ал.1 от ДОПК. Не се допуска оспорване по съдебен ред както на ревизионен акт, жалбата
против който е изцяло уважена /чл.156, ал.3 от ДОПК/, така и на този който не е
бил обжалван по административен ред /чл.156, ал.2 от ДОПК/. В контекста на
гореизложеното, за да се стигне до съдебен контрол на издаден ревизионен акт е
необходимо същият да мине задължителен административен контрол.
В случая е безспорно, че е проведено оспорване по
административен ред, при което с решение №74 от 09.03.2023 год. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, Пловдив при ЦУ на НАП, обжалвания
ревизионен акт е бил отменен.
Независимо от обстоятелството, че ревизионния
доклад не подлежи на самостоятелно оспорване, следва да се отбележи, че
съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК, ревизионният доклад се прилага към ревизионния
акт и е неразделна част от него. Законодателят е предвидил, че органът по
приходите е длъжен да обсъди направените срещу ревизионния доклад възражения и
представените доказателства. Предвид на обстоятелството, че в закона не е
предвидено търсеното и съответно заплащането на разноски при подаване на
възражението срещу съставен ревизионен доклад, съответно при задължително
оспорване по административен ред, обезвреждането на вредите, в този случай,
безспорно би могло да се реализира по реда на чл.203 от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.117, ал.5 от ДОПК, за ревизирано лице е
предвидена възможност за подаване на възражение срещу издаден ревизионен
доклад, с който са предложение за установяване публични задължения. Съвсем
логично е ревизираните лица да не разполагат с необходимите за изготвяне на
такова възражение правни и икономически познания, което предполага сключване на
договор с адвокат, който може да осигури адекватната в този случай защита,
изразяваща се в запознаване с преписката и събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, представяне на нови такива и поставяне на искания
за събиране на допълнителни доказателства. Действително, възражението не е
подписано от адвоката, но факта, че към него са приложени договор за правна
защита и съдействие, фактура и фискален бон, предполагала реалното оказване на
търсеното съдействие, респективно реалността на договора.
Обжалването на РА по реда на чл. 155 от ДОПК е
законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето срещу
ревизионен акт, с който за него са установени публични задължения. Иначе
казано, съставения от органите по приходите РА, е необходимо условие за търсене
на съдействието на адвокат, който може компетентно и качествено да изготви
жалбата срещу този акт до директора на Дирекция „ОДОП“. В тази връзка съдът
намира, че не са налице законови пречки за ангажиране на адвокат и заплащане на
адвокатско възнаграждение за изготвянето на възражение срещу РД и жалба срещу
РА. Аргумент в подкрепа на този довод се открива в мотивите на Решение №1 от
15.03.2017 год. по тълкувателно дело №2/2016 год., където ВАС посочва, че да се
приеме, че заплатения адвокатски хонорар на адвокат за обжалването на едно
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление (в случая
административен акт – бел. на докладчика) не е имуществена вреда за обжалващия,
тъй като адвокатската защита по тези дела не е по закон задължителна и този
хонорар е платен по силата на свободно договаряне, и че за гражданина е
нормално сам да се защитава пред съда, е все едно да се приеме абсурдната теза,
че заплатения хонорар за преглед и лечение при лекар или зъболекар е луксозен
разход и не е имуществена вреда за лицето, на което е причинена телесна повреда
от непозволено увреждане, тъй като лекарската помощ не е по закон задължителна
и лекарския хонорар също е на свободно договаряне и за увредения е нормално да
се самолекува.
Налице и третата предпоставка за реализиране на
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. От представените по делото доказателства,
се установява, че е налице заплащането на осъществената адвокатска защита.
Наличието на две издадени фактури, към които са приложени и съответните фискални
бонове, доказват плащането в брой на осъществената от адвоката правна защита и
съдействие. Налице е реално заплащане на разходите, т.е. намаляване на
патримониума на юридическото лице.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между
направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отменения ревизионен
акт, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка
със административното производство по обжалване на ревизионен акт с №Р-16002422002816-091-001
от 20.12.2022 год..
Кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от иск срещу Националната агенция по приходите е
доказан по основание.
Исковата претенция е доказана частично и в размера
който е предявена.
Приложеният договор за правна защита и съдействие
има характера на разписка, поради което удостоверяват по надлежния ред
извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год.
по тълк. дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по
делото, че ищеца е претърпял имуществени вреди в размер на 8 005.00 лв.,
изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във връзка с воденото административно производство по
обжалването на ревизионен акт №Р-16002422002816-091-001 от 20.12.2022 год., отменен с влязъл в сила административен акт –
решение №74/09.03.2023 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив. Исковата
претенция е за 8 050.00 лв., но доколкото по делото се доказват реално
заплатени 8 005.00 лв. /фактура и фискален бон от 06.12.2022 год. за
4 000.00 лв. и фактура и фискален бон за 4 005.00 лв. от 04.01.2023
год./, то и искът се явява частично основателен.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от иск срещу Национална
агенция по приходите гр. София, по безспорен начин е установено и доказано
наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца
имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно ревизионен акт, поради което
исковата претенция се явява доказана до размера от 8 005.00 лв..
Що се отнася до направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно.
В
Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 год. по Тълкувателно дело № 2/2016 год.
на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението
по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при
несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и
възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата
по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите
на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на
ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този
член от закона - „справедлив и обоснован“.
Делата
за обезщетения по чл.1, ал.1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по
правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните
могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си,
да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се
защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона
за адвокатурата- да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
Съгласно
чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една
инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този
начин Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния
интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални
действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските
възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената
услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв
размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това
изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на
адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни
критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на
защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските
възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма,
цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата
критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във
връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – решение №9273 от 27.07.2016 год. по адм. дело №502
от 2015 год., потвърдено с решение №5485 от 02.05.2017 год. на петчленен състав
на Върховния административен съд по адм. дело №1403/2017 год. Подобни мотиви в
този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017
год. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т.47 от решението СЕС посочва,
относно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че
правната уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да
гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия
интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие,
отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България)
формулира в решението си от 27 юли 2016 год. и които се отнасят по-специално до
достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и
необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството
на предоставяните услуги.“ Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне
на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да
отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на
адвокатска услуга, противоречи на чл.36, ал.2 от ЗА, тъй като определените
съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и
обосновани.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че при определянето на размера на
обезщетението, следва да се има в предвид реалният обем на предоставената
защита. Необходимо е било да се анализират множество фактури, издадени през
цялата финансово счетоводна година 01.01.2021 год. – 31.12.2021 год. Доколкото
в случая се претендира сумата от 8 050.00 лв., то съдът намира, че този размер
съответства на обема предоставена адвокатска защита. Материалният интерес е
малко над 90 000.00 лв., като при прилагането на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата,
се определя минимален размер на адвокатското възнаграждение в размер на 8 098.50
лв.
Направено е също така искане за присъждане на законна
лихва от датата на отмяната на ревизионния акт до датата на завеждане на
исковата претенция, както и законната лихва от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Трайната съдебна практика на съдилищата по
реда на ЗОДОВ, възприема становището за дължимост на законна лихва върху
платените в административното производство адвокатски възнаграждения, като
началният момент, от който същата законна лихва се дължи, е датата на влизане в
сила на административният акт, с който е отменен ревизионния акт. В случая, се
претендира законна лихва от датата на постановяване на решението на Директора
на Дирекция „ОДОП“ Пловдив до датата на завеждане на исковата молба в размер на
11.18 лв. такава не следва да се присъжда, доколкото от постановяването на
решението може да се претендира законна лихва, но не и мораторна такава. В
исковата молба обаче, се претендира законна лихва от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
По делото е направено искане за присъждане на
направените разноски по делото от страна на ищеца, което с изхода на делото е основателно.
По настоящето дело е представен договор за правна защита и съдействие /лист 9 от
делото/ от 10.11.2020 год., съгласно който
ищецът е заплатил на адв. М.Р. сумата от 1 034.50 лв. за изготвяне на
искова молба и процесуално представителство пред Административен съд Стара
Загора, което възнаграждение ще се плати в брой срещу издадена фактура
най-късно до първото съдебно заседание. В представеният списък на разноските от
ищеца, е посочено, че е издадена фактура №81/14.03.2023 год. Същата не е
приложена по делото, както не е налице и представен фискален бон за заплащането
на възнаграждението в брой. Доказани са само разноските, представляващи
заплатената държавна такса в размер на 25.00 лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, ЕИК ********* на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „Булпиг“ООД, ЕИК *********, представляван от
З.Д.И. със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.“Три чучура“№85,
вх.А, ет.4, ап.15 сумата от 8 005.00 /осем хиляди и пет/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен ревизионен акт с №Р-16002422002816-091-001
от 20.12.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата от 03.03.2023 год.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Булпиг“ООД, ЕИК *********, представляван от З.Д.И. със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.“Три чучура“№85, вх.А, ет.4, ап.15
срещу Национална агенция по приходите гр. София, ЕИК ********* иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останалата му част и до размера на
претендираните обезщетения за имуществени вреди от 8 050.00 лв. и в частта за
присъждане на мораторна лихва в размер на 11.18 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Булпиг“ООД, ЕИК
*********, представляван от З.Д.И. със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, кв.“Три чучура“№85, вх.А, ет.4, ап.15 сумата от 25.00 /двадесет и пет/
лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: