Р Е Ш Е Н И Е
№16
гр. Добрич, 01.02.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд -
Добрич, в публично заседание на четиринадесети януари, две хиляди и
деветнадесета година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на
секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно
дело № 529 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.27, ал.1 от
ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 28 и чл.30 от Наредба за определяне на процедурите за
администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани
от Европейския съюз, приета с ПМС № 285 от 30.11.2009 г., обн.ДВ бр.97/2009г.,
наричана за краткост Наредбата.
Образувано е по
жалба на „Бул Аква Фиш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в с.Прилеп, община Добричка, представлявано от Ж.В. срещу Решение №
РД-106/14.04.2016 г. за регистриране на нередност и Покана за доброволно
изпълнение с изх. № 2600-5652/12.03.2018 г., издадени от изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури по проект УНП BG0713 EFF-261-80207 с наименование
„Изграждане на сграда /цех за обработка и преработка на аквакултури“ в
с.Славеево, община Добричка, по мярка 2.6 „Инвестиции в преработка и маркетинг
на продукти от приоритетна ос 2.„Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми,
преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" на Оперативна
програма за развитие на сектор “Рибарство” 2007-2013г. (ОПРСР), реализиран
съгласно договор за предоставяне на БФП № 100/27.08.2012.
І. Становища на
страните
Жалбоподателят счита, че оспорените решение за регистриране на нередност и покана за доброволно
изпълнение са индивидуални административни актове. Твърди, че те пряко засягат
правата и законните му интереси като му възлагат задължения. Прави оплаквания,
че процедурата по регистриране на нередност и налагане на финансова корекция не
е приключила с краен акт, от който да се установи наличието на нередност и
съответно засегнатият от акта да упражни правото си на защита. Счита, че с
издаването на поканата за доброволно изпълнение е поставен в невъзможност да
упражни правото на добра администрация и ефективна съдебна защита. В жалбата са
изложени подробно доводи и аргументи, с които се оспорва наличието на
нередност, като основание за налагане на финансова корекция. Моли оспорените
актове като незаконосъобразни да бъдат отменени. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури, представляван от П.П.–главен юрисконсулт, с писмени
бележки от 06.11.2018 г. (л.239) оспорва жалбата, счита същата за неоснователна,
но излага възраженията за недопустимост на оспорването. Ответникът счита, че
оспореното решение за регистриране на нередност и поканата за доброволно
изпълнение не са индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен
контрол за законосъобразност, понеже с тях не се пораждали нито права, нито
задължения за „Бул Аква Фиш“ ООД. Твърди, че процедурата по налагане на
финансова корекция не е приключила с краен акт, който може да бъде оспорен.
Затова не било поискано и обяснение за наложената финансова корекция. Като
причина за неиздаване на решение за налагане на ФК сочи обстоятелството, че поканата
за доброволно изпълнение била оспорена пред съда. По съществото на спора твърди,
че е налице нередност - основание за налагане на финансова корекция. По тези
съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
ІІ. От фактическа страна
Съдът приема за установено, че с оспореното Решение РД-106/14.04.2016
г. на изпълнителния директор на ИАРА е регистрирана нередност за сумата от
36 577,87 лева, представляваща финансова корекция в размер на 5 % върху
изплатената финансова помощ от 731 557, 30 лв. по Договор за предоставяне
на БФП № 100/ 27.08.2012 г., сключен с „Бул Аква Фиш“ ООД. В решението, като
правно основание за издаването му, е посочена нормата на чл.14, ал.1 от
Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по
фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредбата).
Видно от съдържанието на решението нередността се изразява в неизползване на придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената
програма, заложена в Таблица 4 от Инвестиционното намерение, част Б, спрямо
действително декларираното количество реализирана продукция в размер на 85,66
%. Посочено е, че са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.41, ал.1 от
Наредба № 7/03.05.2013 г. за предоставяне на БФП по мярка 2.6„Инвестиции в
преработка и маркетинг на продукти от приоритетна ос 2 по ОПРСР, чл.14, ал.4,
т.1 и чл.35 и чл.36 от Договор за предоставяне на БФП № 100/27.08.2012 г.,
както и нарушение на чл.56 от Регламент
(ЕО) № 1198/2006 г. Като подозрение за измама е определен характерът на
нередността.
На 21.04.2016 г.
до жалбоподателя е отправена покана за доброволно изпълнение. Няма данни същата
да е била оспорена или вземането да е било събрано.
На 12.03.2018 г.
е издадена нова покана с изх. № 2600-5652, адресирана до жалбоподателя, която е
оспорена в настоящото производство.
Жалбоподателят
твърди, че е получил решението за регистриране на нередност и поканата за
доброволно изпълнение на 14.08.2018 г., когато му били връчени от кметството на
с.Прилеп, община Добричка.
След многократно
изискване на преписката ответникът представя същата с молба, получена на
22.10.2018 г. В преписката е приложена обратна разписка , л.225, от която е
видно, че на седалището и адреса на управление на дружеството в с.Прилеп,
Стопански двор на 16.03.2018 г. са връчени решението за регистриране на
нередност и поканата за доброволно
изпълнение. Положен е подпис на получател, но не е известно кое е
лицето, получило книжата. В обратната разписка не е вписано име и длъжност на
получателя, за да се приеме, че книжата са получени от представител на
дружеството. Съдът приема, че ответникът не представя неоспорими доказателства
за датата на връчване на оспорената покана за доброволно изпълнение.
ІІІ. По
допустимостта на оспорването
1.Решение №
РД-106/14.04.2016 г. за регистриране на нередност не е индивидуален административен
акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съдебната практика е
категорична, че администрирането на нередности не приключва с издаването на
административен акт по АПК, както и че администрирането на нередност не е част
от административното производство, в което се издава индивидуален
административен акт за определяне на финансова корекция ( 15247/2014г., ВАС,
VІІ отд., 8832/2016г., на ВАС, VІІ отд., адм.д. № 3879/2018 г. ВАС,
VІІ отд и др.).
Затова жалбата
срещу решението за регистриране на нередност следва да се остави без
разглеждане, а производството в тази част да се прекрати.
2. Жалбата срещу
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 2600-5652/13.03.2018 г., издадена от
изпълнителния директор на ИАРА е допустима и подлежи на разглеждане по
същество. Поради наличие на редица случаи, в които решение за налагане на
финансова корекция не се издава, а веднага след издаването на акта по чл.14,
ал.1 от Наредбата, с който се регистрира нередност, се пристъпва към
принудително събиране на сумата, съдебната практика приема, че е допустимо да
се оспорва волеизявлението на административния орган за налагане на ФК,
материализирано в покана за доброволно изпълнение. ( адм.д. № 3129/2017г., VІІ
отд на ВАС, адм.д. № 11176/2016г. на ВАС, VІІ отд.).
В поканата не е
посочено, че подлежи на обжалване, а ответникът не представя безспорни
доказателства за връчването на поканата на управителя на
дружеството-жалбоподател или на друг негов служител, работник, поради което
съдът приема, че поканата е обжалвана в срок.
Неоснователно е
възражението на ответника, че поканата не създава задължения за бенефициента,
понеже предстояло издаване на решение за налагане на финансова корекция по
чл.73 от ЗУСЕСИФ. Поканата за доброволно изпълнение с изх. №
2600-5652/13.03.2018 г. е актът, който пряко засяга права и законни интереси на
бенефициента, видно от съдържанието й.
В съдържанието
на поканата е материализирано
волеизявление за налагане на финансова корекция и не става ясно, че
предстои издаване на решение за налагане на ФК. Напротив, с поканата е
отправено предупреждение, че при липса на доброволно плащане на посочената
сума, вземането ще бъде събрано принудително. Затова съдът намира, че така
оформено волеизявлението на административният орган е за налагане на финансова
корекция. Предвид липсата на нарочно постановено решение по чл.73, ал.1 от
ЗУСЕСИФ и след като не съществува друг процесуален ред за защита срещу това
волеизявление, поканата подлежи на обжалване по реда на АПК.
ІV. Разгледана
по същество, жалбата срещу поканата за доброволно изпълнение е основателна.
С влизането в
сила на ЗУСЕСИФ, актът, с който се определя финансовата корекция по основание и
размер, е този по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Този акт е индивидуален административен
акт и защитата срещу него е по реда на чл.27, ал.3, ал.5-7 ЗУСЕСИФ и по АПК. В
настоящия случай и решението за регистриране на нередност, и поканата за
доброволно изпълнение са издадени при действието на ЗУСЕСИФ.
1.Компетентност на
издателя на акта. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се
определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган,
одобрил проекта. В случая Изпълнителния директор на ИАРА се явява ръководителят
на Управляващия орган, поради което издаденото от него покана за доброволно
изпълнение е издадена от компетентен орган, съобразно предоставените му
правомощия.
2.Спазване на
установената от закона форма
Актът, с който
се налага ФК, не е издаден в предвидената форма, поради липсата на решение,
издадено по реда на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Нарушението е съществено и е
достатъчно основание за отмяна.
3.Спазване на
процесуалните правила
Съгласно чл.70,
ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде
отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните
основания: 9. (нова - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) за нередност, съставляваща
нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено
чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало
за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ; 10. (предишна т. 9 - ДВ,
бр. 85 от 2017 г.) за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото
право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез
действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
В текста на чл.
73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е указано, че преди издаването на решението по, ал. 1
управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в
разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при
необходимост да приложи доказателства. Съответно в, ал. 3 е предвидено, че
решението по, ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на
възраженията по, ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от
бенефициента доказателства и направените от него възражения.
Видно от
приложената административна преписка с Решение № РД-106/14.04.2016 г. на
Изпълнителния директор на ИАРА, издадено на основание чл. 14, ал. 1 от
Наредбата, е разпоредено да се регистрира нередност и да се впише в регистъра
на нередностите.
Решението за
регистриране на нередност е издадено след влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Това
означава, че след издаването му следва да се спази процедурата по чл. 69 - 73, ал. 2 и, ал. 3 от
ЗУСЕСИФ и да се даде възможност на бенефициентът в разумен срок, който не може
да бъде по-кратък от две седмици, да представи своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства. Едва след предоставянето на такава възможност на бенефициентът,
следва да се пристъпи към налагане на финансовата корекция.
В противоречие с
правилата на чл.69-73 ЗУСЕСИФ, въпреки множеството съдебни решения по сходни
казуси, постановени от Върховния административен съд, административният орган
за период повече от две години, считано от решението за регистриране на нередност,
не е предприемал действия по приключване на процедурата и издаване на решение
за налагане на финансова корекция. Вместо това е отправял единствено покани за
доброволно изпълнение, в които не е сочил дали подлежат на обжалване.
Неоснователното удължаване във времето на административното производство по
налагане на финансова корекция нарушава правото на защита на бенефициента,
създава у него неяснота и усещане за несъобразяване на администрацията със
закона и непредвидимост на действията на административния орган.
Липсата на форма
на акта и обстоятелството, че процедура за налагане на ФК по реда на ЗУСЕСИФ
изобщо не е проведена, обосновава отмяната на поканата за доброволно
изпълнение, в която е материализирано волеизявление за налагане на финансова
корекция.
4. Съответствие
с материалния закон
Налагането на ФК
с покана за доброволно изпълнение не съответства на материалния закон и Върховният
административен съд многократно се е произнасял по проблема. В мотивите на
Определение № 7403/05.06.2018 г., постановено по адм.д. № 4638/2018 г., VІІ
отд. на ВАС по спор между същите страни, съдът е приел, че „ трайното
игнориране от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма за
развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г. – изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, на установените в националното
право процедури за определяне на финансови корекции е пряко нарушение на
правото на Съюза и на свързаното с него национално право.“
5. Съответствие
с целта на закона
Налагането на ФК
с покана за доброволно изпълнение не е по правилата на ЗУСЕСИФ нито на друг
нормативен акт, поради което противоречи на целта на закона, визирана в чл.71,
ал.1 във вр с чл.1, ал.1 т.4.
Самата покана е
издадена преждевременно, преди издаването и влизането в сила на акта по чл.73,
ал.1 от ЗУЗЕСИФ, представляващ годното изпълнително основание, въз основа на
което може да се иска възстановяване на предоставена безвъзмездна финансова
помощ. Едва след влизане в сила на решението за налагане на ФК, административният
орган може да издаде покана за доброволно изпълнение и съответно да пристъпи
към принудително изпълнение.
По тези
съображения жалбата срещу поканата за доброволно изпълнение е основателна. Естеството
на спора не позволява разрешаването на въпроса по същество от страна на съда,
поради което след отмяната на акта, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото
като преписка следва да бъде върнато на административния орган за ново
произнасяне, при спазване на предвидените от законодателя процесуалноправни и
материалноправни изисквания.
V. Разноски
Жалбоподателят
претендира присъждане на направените по делото разноски. Искането му е
основателно и следва да се уважи с оглед чл.143, ал.1 от АПК. Жалбоподателят е
направил разноски за държавна такса в размер на 365,77 лева, определена по реда
на чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ (л.13 и л.23), както и разноски в размер на 300 лв.
за възнаграждение за вещо лице (пл.нареждане, л.246), за които ответникът
следва да бъде осъден.
С оглед
изложеното, Административен съд - Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Бул Аква Фиш“ ООД срещу Решение № РД-106/14.04.2016 г.
за регистриране на нередност, издадено от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури по проект УНП BG0713 EFF-261-80207
с наименование „Изграждане на сграда /цех за обработка и преработка на
аквакултури“ в с.Славеево, община Добричка и ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част.
ОТМЕНЯ Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 2600-5652/12.03.2018 г., издадена от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури по проект УНП
BG0713 EFF-261-80207 с наименование „Изграждане на сграда /цех за обработка и
преработка на аквакултури“ в с.Славеево, община Добричка, по мярка 2.6
„Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от приоритетна ос
2.„Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на
продукти от риболов и аквакултура" на Оперативна програма за развитие на
сектор “Рибарство” 2007-2013г. (ОПРСР), съгласно договор за предоставяне на БФП
№ 100/27.08.2012.
ВРЪЩА преписката
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за
ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури на РБ да заплати на „Бул Аква Фиш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с.Прилеп, община Добричка,
представлявано от Ж.В., сумата от 665,77 (шестстотин седемдесет и пет лева и
седемдесет и седем стотинки), представляваща разноски по делото за държавна
такса и възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му чрез Административен съд -
Добрич пред Върховен административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: