РЕШЕНИЕ
№ 3165
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110217082 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. К. Т. срещу Наказателно постановление
(НП) № 21-4332-011165 издадено на 03.06.2021 г. от началник група към
СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 / две хиляди/ лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се посочва, че към момента на проверката жалб. Т. не е
управлявал собствения си лек автомобил. Моли се за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично
и с адв. Янков, който моли за отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че показанията на
свидетелите, служители на МВР, са оборени. Твърди, че на инкриминираната
дата и час жалбоподателят е чакал своя позната на мястото, където е
извършена проверката. Счита, че неправилно е посочено времето на
извършване на твърдяното нарушение.
Въззиваемата страна началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“, редовно призован, не изпраща представител.
1
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.05.2021 г. жалбоподателят Т. управлявал собствения си лек
автомобил марка „ “, с рег. № === в гр. Банкя, на ул. „ “. В колата с него бил
и свидетеля Т.
Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите А.М. и свидетеля
Д.Д., служители на ОПП-СДВР, на ул. „ “ срещу № . В хода на проверката
двамата свидетели преценили, че жалбоподателят се държи неадекватно,
поради което на място бил изпратен екип за съдействие. Около 04.15 ч. св. В.
приканил жалбоподателя да даде проба с техническо средство „Drugtest” 5000
с уред ARME номер 0069, с която да се устави наличието на наркотични
вещества или техни аналози в организма на същия. Жалбоподателят Т.
отказал да даде проба. Предвид на това свидетеля В. съставил на
жалбоподателя АУАН Серия АА №888993 от 23.05.2021 г. в присъствието на
свидетелите А.М. и Д.Д. и в присъствието на жалбоподателят. Последният
разписал съставения акт без да посочва възражения по него и получил
екземпляр от него срещу подпис.
На жалбоподателя Т. бил издаден талон за медицинско изследване
№093846 за ВМА. Талонът бил подписан от него, като посочил, че същият му
е връчен в 05:00 часа. Съгласно издадения талон за медицинско изследване
жалбоподателят следвало да се яви във ВМА в срок от 45 минути от
издаването му. Жалбоподателят Т. бил придружен до ВМА от свидетелите М.
и свидетеля Д., където същият отказал да даде кръвна проба.
На база на съставения акт било издадено процесното Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-011165 издадено от 03.06.2021 г. от Гергана
Борисова- началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите, разпитан в хода на съдебното следствие Р.В.
(актосъставител), А.М., Д.Д. и , както и въз основа на надлежно приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за изследване
№093846 от 23.05.2021 г.; справка картон на водача;Заповед № 8121К от
29.10.2019 г.; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.; 2 бр. постановления за
привличане на обвиняем.
2
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелите В., и Д., служители на ОПП- СДВР и прецени, че показанията
им са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в
тях свидетелите излагат своите преки и непосредствени възприятия относно
извършването на проверката, констатираното нарушение и съставянето на
АУАН за нарушението. От показанията им се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, както и че
същият е отказал да бъде тестван, т. е. показанията на същите се явяват
източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги
кредитира изцяло. Относно показанията на свидетеля съдът намира, че не
следва да кредитира същите с доверие относно факта дали жалбоподателят е
управлявал автомобила, тъй като се намира в приятелски отношения с
жалбоподателя, заявеното от него се опровергава от показанията на
полицейските служители, и не са налице други доказателства които да го
подкрепят. Представените извлечения от онлайн комуникация не могат да
послужат да установят мястото, където се е нмирал жалбоподателя, когато е
започнала проверката и дали към този момент същият е управлявал
процесния автомобил. В същото врече св. Димитров потвърждава, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван. За изясняване на обстоятелствата
по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са
надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова
съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от
съда гласни доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени по категоричен начин.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, и е насочена
срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
При разглеждане на оспорени НП районният съд е винаги инстанция
по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да се провери
законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния
закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
3
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи предвид
приложената по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г.
Съгласночл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН,
така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено. В конкретния случай и в акта, и в
НП са посочени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението и
им е дадена съответна правна квалификация. Спазени са и сроковете по чл. 34
ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Относно приложението на материалния закон, настоящата съдебна
инстанция намира следното:
Отговорността на жалбоподателят е ангажирана за извършено от него
нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водач
на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от
2000,00 лева.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП не се интересува от това дали
водачът на МПС е управлявал същото след употреба на наркотични вещества.
За да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба, необходимо
и достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде
изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол или наркотични
вещества да е отказало да му бъде направена проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 23.05.2021 г.,
жалбоподателят управлявал лек автомобил " ", с рег. № , когато е спрян за
проверка. Установено е също така, че лицето е отказало да му бъде извършена
проба с техническо средство за наличието на наркотични вещества или техни
аналози. По отношение възраженията на жалбоподателя касаещи часа на
извършеното нарушение, съдът не намира основание да приеме, че същият е
неправилно посочен в АУАН и НП. На първо място следва да се има предвид,
че за разлика от управлението след употреба на алкохол или наркотични
вещества,нарушението, за което е привлечен към отговорност жалбоподателя,
се изразява в отказ да се даде проба и релевантен е моментът на отказа, а не
момента, в който е управляван автомобила и е стартирала проверката. В
настоящия случай е извикан екип за съдействие и от жалбоподателя е
поискана проба в момент, който няма как да не е отдалечен във времето от
4
момента, в който е бил спрян първоначално. Освен това в случая е издаден
талон за изследване, който е връчен на жалбоподателя в 05.00 часа, което е
достатъчна индиция, че проверката е продължавала и към този момент.
В допълнение следва да се посочи, че абсолютно ирелевантно в
случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е дали Т. е бил
употребил наркотични вещества или не, респ. дали е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества. Ирелевантни се явяват и обстоятелствата
дали при лекият автомобил, собственост на жалбоподателя е било открито
бурканче със зелена тревиста маса и чия е била тя. Нарушението на нормата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е формално такова и със самия отказ да бъде изпробван
за употреба наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-
пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици и пряко е целял настъпването
им.
Правилно е индивидуализирана санкцията за извършеното нарушение
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП - лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 2 години и глоба 2000 лв., доколкото размерът на
наказанията е абсолютно определен в правната норма и за настоящата
съдебна инстанция не съществува възможност същият да бъде редуциран.
Воден от всичко гореизложено, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно като следва да бъде
потвърдено и затова на основание чл. 63, ал. 1, предложение 2 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-4332-011165
издадено от 03.06.2021г. от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на К. К. Т., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2
000 / две хиляди/ лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6