Решение по дело №13323/2016 на Софийски градски съд

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

                                                   

                                                   гр.София, 08.10.2018г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                     7-ми  състав

На  осемнадесети септември                                                              година 2018                                                                                    В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                                  СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева          

секретар: Ирена Апостолова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13323  по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Предмет на производството са два субективно съединени  преки  иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 

По изложените с Г.Т. К.-А., ЕГН: **********, и М.Д.С., ЕГН: **********, и двете от гр. Варна, ж. к. „**********,  чрез пълномощника адв.В. Н. -САК , са предявили субективно съединени искове за осъждане на ответното „Б.В.И.Г.” АД,  да  заплати сума в размер от по 200 000,00 лв. на всяка ищца, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Д.А.на 17.09.2012 г. при ПТП, причинено от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на произшествието -17.09.2012г.  до окончателното изплащане на вземането. Сочи се, че починалия Д.А.е съпруг на първата ищца и баща на втората.

 Твърди се, че на 17.09.2012 г., около 13:10 часа П.П.управлявал л. а. „Ситроен Берлинго” с per. № ********с посока на движение от гр. Добрич към гр. Варна. П.  нарушил правилата за движение по пътищата, като при наличие на ляв завой изгубил контрол над управлението на автомобила, прекосил своята лента за движение, навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал челно в насрещно движещия се в посока към гр. Добрич л. а. „БМВ 320Д” с per. № ******, управляван от М.М.. В резултат на настъпилото ПТП  на място починал Д.С.А., като пътник на предна дясна седалка в л. а. „Ситроен Берлинго” с per. № *******. Сочи, че непосредствената причина за смъртта на Д.А.на 39г. е тежка съчетана несъвместима с живота травма.

 

Твърди се, че по случая било образувано  ДП № 347/2012 г. по описа на РУП - Аксаково, пр. пр. 3058/2014 г. по описа на ОП - Варна.  Срещу виновния водач е повдигнато обвинение по НОХД № 230/2016 г. по описа на ОС - Варна, което приключило с Присъда № 86/13.10.2016 г., с която П. К. П. бил признат за виновен за настъпване на процесното ПТП.

 Твърди се, че  от внезапната загуба на  своя баща и съпруг ищците са претърпели множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство . Сочи се, че ищцата Г. К. загубила своя най близък човек, спътник и опора. Относно ищцата М. се сочи, че била едва на 16г., когато загубила баща си, неговата подкрепа и грижа, което и се отразило изключително тежко, като липсата му ще и тежи и за напред. Твърди се, че скръбта на ищците е неутешима. 

Навежда се довод, че гражданска отговорност на водача на л. а. „Ситроен Берлинго” с per. № *******, към датата на произшествието  била застрахована при ответното  ЗАД „Б. ВИГ”, което обуславя отговорността на ответника.

                  Претендира разноски, в това число и  адвокатски хонорар по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

     Ответното дружество „Б.В.И.Г.” АД, в срока по чл.367 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност, съгласно чл.197 от КЗ /отм./, към момента на предявяване на иска. Твърди, че не е изяснен механизмът на ПТП. Оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност ”между него и водача на л.а. „Ситроен Берлинго“. Твърди, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, от страна на починалото лице, което е било без поставен обезопасителен колан. Оспорва размера на предявените  претенции, като завишен. Прави възражение за изтекла погасителна давност, относно претенцията за законна лихва.  Сочи си в отговора, че ответното дружество не е уведомявано за настъпилото  застрахователно събитие – ПТП, поради което не е изпадало в забава и съответно не дължи лихва  

В срока по чл.372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат предявените искове. Сочат се банкови сметки съгласно чл.127, ал.4 ГПК.

В законовия срок по чл.373 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа наведените с отговора възражения и оспорва твърденията по ДИМ.

 

           В открито съдебно заседание ищците чрез пълномощника си  адв.Н. поддържат предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.

           В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк.Злидолски оспорва предявените искове, като поддържа доводите за съпричиняване. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.

 

       Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГК, като прецени  доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

От приетото Удостоверение за наследници №АУ07 от 16.08.2016г. издадено от Община Варна, се установява, че  ищците Г.Т. К.-А., ЕГН: **********, и М.Д.С., ЕГН: **********, са съответно съпруга и дъщеря и наследници по закон на Д.С.А. ЕГН **********, починал на 17.09.2012г. /л.67 делото/

  

       Видно  от приетите заверени преписи от Присъда № 86/13.10.2016 г. по НОХД № 230/2016 г. по описа на ВОС, ведно с Решение № 30/06.03.2017 г. па ВНОХД № 2/2017 г. по описа на АС- Варна и Решение № 135 от 01.11.2017 г. по к.н.д. № 616/2017 г. по описа на ВКС, подсъдимия  П. К. П. е признат за виновен в това, че на 17.09.2012 г., по пътя гр.Варна – гр.Добрич, на около 400м. преди разклона за „Военно поделение” с.Л.К., при управление на  л.а.„Ситроен Берлинго” с per. № *******, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смърт и телесни повреди на повече от едно лице: смъртта на   Д.С.А., смъртта на Х.М.Х.и средна телесна повреда на Б.М.-  престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3 б.”б” , вр. с ал.1 НК, вр. чл.342, ал.1 НК.  Осъдителната присъда е влязла в сила на  01.11.2017 г., след потвърждаването и с Решение № 30/06.03.2017 г. па ВНОХД № 2/2017 г. по описа на АС- Варна и Решение № 135 от 01.11.2017 г. по к.н.д. № 616/2017 г. по описа на ВКС, III н.о.

          Установено е, че на процесната дата при добри атмосферни условия и интензивен трафик в двете посоки за движение, П. П., като водач на  л.а.„Ситроен Берлинго” с per. № ********не се е съобразил с посочените условия, изгубил е контрол върху управлението на т.а. „Ситроен”, навлязъл в насрещната пътна лента, където реализирал удар в   л. а. „БМВ 320Д” с per. № ******, управляван от М.М., при което настъпила смъртта на   Д.С.А. и Х.М.Х..

 

Настоящият съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на присъдата по НОХД № 230/2016 г.  на ОС  - Варна, като същата на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин вината на делинквента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинената смърт. С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а„-Ситроен Берлинго” с per. № ********- П. е извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаната по – горе разпоредби на ЗДвП. 

         От приетото заключение на СМЕ, с вещо лице д-р В.Т., се установява, че  в резултат на ПТП на 17.09.2012г.,  Д.С.А.  на  39 г. е получил тежка съчетана черепномозъчна и гръднокоремна травма изразяваща се в травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния мозък,травматично разкъсване на дясната половина сърцето-дясна камера и дясно предсърдие, разкъсване на околосърдечната торбичка, контузия на белия дроб, счупване на ребра двустранно повече вдясно,травматично разкъсване на слезката и черния дроб, както и на  тънкото черво, контузия на бъбреците,охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците, както и корозивно изгаряне по кожата на лицето и гърба вдясно.

 

Вещото лице – съдебен медик сочи в заключението си, че  получената съчетана травма е тежка и е несъвместима с живота. Според заключението на СМЕ, уврежданията са получени в резултат на много силно ударно въздействие с направление отпред назад, което е довело до ударна деформация на гръдния кош и корема.Уврежданията в този си вид представляват високоенергийна травма,която е в причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.

        Според в.л. д-р В.Т., констатираното при аутопсията линейно кръвонасядане на меките тъкани по предната повърхност на гръдния кош, което е с косо направление от горе надолу и отдясно наляво се е получило от поставен обезопасителен колан, което сочи, че пострадалият е бил с поставен такъв в момента на произшествието. В приетата СМЕ е отразено, че в случая поставеният обезопасителен колан в момента на удара е действал, като твърдо тяло и е причинил ударната деформация на гръдния кош и тежката гръдна травма на пострадалия.

Заключението на приетата СМЕ, съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.  

               

           От приетото неоспорено заключение на съдебно - автотехническа експертиза с в.л. доц. А.П.А., се установява, че товарен автомобил Ситроен Берлинго с per. № *******, е заводски оборудван с триточкови предпазни колана на предните две седалки. Предназначението на предпазните колани е да задържат пътуващите в автомобила на седалките си по време на произшествието. Пояснено е, че конкретно триточковите колани са най-ефективни при челен удар, защото горната диагонална част обхваща торса на пътника през едно от двете рамена и е закопчан диагонално от другата страна непосредствено до седалката. При страничен удар и при преобръщане, което става по надлъжната ос на автомобила ефективността на коланите се намалява, защото инер­ционните сили действат настрани и горната част на тялото се измъква от диагоналната част на колана, след което се движи свободно от кръста нагоре, при което се удря в близката страна на интериора и арматурното табло.  Вещото лице пояснява, че в случая най –силен е бил челния удар, при който телата на пътуващите се политнали напред и надясно.

      

             По делото са събрани гласни доказателства във връзка с  претърпените от ищците  неимуществени вреди, чрез разпит на свидетелите Ц. К. К. и Е.Й.Е.. 

         Свидетелката Ц. К. К. /31г., без родство/, сочи в показанията си, че знае за ПТП от 17 септември 2012 г., в което почина съпругът на Г. и бащата на М.,  тъй като са колежки с ищцата Г., като се запознали две седмици след случилото се. Свидетелката К., сочи, че като започнала работа бюрото на Г. било празно и тогава разбрала за трагедията сполетяла Г..  В момента, в който свидетелката  видяла Г.за първи път – две седмици след катастрофата, тя била напълно съсипана. Св. К. сочи, че положението на Г. било доста тежко и в началото не била в състояние да работи.  В последствие двете станали близки, прекарвали почивките заедно и всеки ден  говорили за случилото се.  Г. говорела за съпруга си,  плачела постоянно доста дълъг период.

 

        От разпита свидетеля Е.Й.Е. /22г., без родство/ ,  проведен в о.с.з. на 18.09.2018г.  се установява,  че свидетелят е бил съученик с ищцата М., като поддържат близки отношения. Свидетелят Е. сочи, че знае за пътния инцидент от 17 септември 2012 г., при който  починал бащата на М..  Сочи, че преди ПТП, семейството живеело заедно, като М. и баща и имали изключителна връзка. Баща й се грижел много добре за нея. М. също много  обичала баща си и загубата и била голяма. Св. Е. сочи, че за инцидента разбрал от класния им ръководител. По-късно се обадил на М., но тя не можала да говори, защото била в шок. На следващия ден се видели, като М. плачела през цялото време. Много искала да види отново баща си. Усещала силно липсата му и  внезапната му смърт и останала травма за цял живот. Баща й я подкрепял във всичко, давал й много любов и в един момент тази опора  изчезнала.

         Показанията на свидетелите Ц. К. К. и Е.Й.Е., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид заявените приятелски отношения, но им дава вяра, доколкото са непротиворечиви, взаимно допълващи се и почиват на преки лични впечатления.

 

         По делото е прието за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 17.09.2012 год., по застрахователна полица № 03112001584639, валидна от 22.06.2012г. до 22.06.2013год. за  МПС - Ситроен Берлинго с per. № *******, което е видно и от приетата Справка от интернет- страницата на ИЦ към Гаранционен Фонд за наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. /л.68 от делото/

           

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

          По допустимостта: Съдът намира, че предявените искове са  допустими, като по силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в сила от 01.01.2016 год./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 год./, какъвто е и процесният случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 год./.

 

По същество:

Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

При така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.

Безспорно се установи по делото настъпването на пътно­транспортно произшествие на 17.09.2012г.  Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента П. П., изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени вреди  и причинно – следствена връзка между деянието и вредите.  Установи се, че  с влязла в сила  присъда  № 86/13.10.2016 г. по НОХД № 230/2016 г. по описа на ВОС, П. е признат за виновен в това, че на 17.09.2012г., на пътя гр.Варна – гр.Добрич, на около 400м. преди разклона за „Военно поделение” с.Л.К., при управление на  л.а.„Ситроен Берлинго” с per. № *******, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на   Д.С.А..

Предвид  на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача П. П..

По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество: поради изричното изявление на ответното застрахователно дружество съдът е приел за безспорно по делото обстоятелството, че  ЗАД „Б. ВИГ” АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за към датата на събитието на водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което иска с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ за доказан по основание.

    

         По размера:

 Предмет на исковите претенции са  неимуществените вреди, които  ищците са претърпели вследствие смъртта на Д.А., който е съпруг на първата ищца и баща на втората   ищца. Според исковата молба и допълнителната искова молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на морални болки, страдания и психически шок и скръб от преждевременната и невъзвратима загуба на починалия Д.А., с който всяка от ищците се е намирала в отношения на взаимна обич и привързаност и от когото е получавала нормално присъщата за отношенията  съпруг-съпруга и родител- дете житейска подкрепа.

 

С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.  Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ/отм./ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ.

Относно прекия  иск на  ищцата Г. А.:

За реалното проявление на вредите са събрани свидетелски показания, от които се установява, че до смъртта си Д.А.живеел със съпругата си Г. и дъщеря си  и тримата били силно привързани. Неочакваната и преждевременна  смърт на Д.А.на 39г. е предизвикала емоционален срив, както в брачния му партньор, така и в детето му, които продължават да страдат за него.  Кредитираните от съда показанията на свидетелката К. сочат, че след смъртта на съпругата си ищцата Г. била съсипана, останала сама и драматично преживява загубата  на съпруга си, усеща липсата му, доколкото взаимно са се подкрепяли и са разчитали един на друг, включително и в грижите за детето им.  Следва да се  вземе предвид и негативното отражение на деликта върху психоемоционалното състояние на ищцата, която преживяла тежко внезапната смърт на партньора си.  Следва да бъде  съобразена и съществуващата към момента на увреждането – 2012 г. обществено икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на  ищцата Г. А. за неимуществените вреди, причинени от смъртта на съпруга и, при установените  релевантни обстоятелства ще бъде постигнато  с обезщетение в размер на 160 000 лева.

        За тази сума претенцията е основателна, като до пълния предявен размер от 200 000лв. искът следва да бъде отхвърлен.   

          Относно прекия иск на М.С.:

          За реалното проявление на вредите са събрани свидетелски показания на св.Е., от които се установява, че ищцата  М.С. е дъщеря на починалия Д.А., като е живеела заедно с него, при изключително топли и сплотени отношения. Следва да бъде  отчетено, че  в кредитираните показания на свидетелят Е., се сочи, че стресовата реакция на дъщерята от внезапната смърт на баща и, преминала в  трайна емоционална травма и усещане  за загуба в контекста на  силната привързаност по между им.   Настъпилата внезапна злополука оставила без баща, в невръстна възраст - едва на 16 години, ищцата М., която за в бъдеще ще  разчита единствено на грижите на майка си.

 

        При определяне на размера на обезщетението следва да се отчете и обстоятелството непротиворечиво сочено от  свидетеля - Е., че починалия  Д.А.е бил много  грижовен и ангажиран баща към единственото си дете  М., която грижа ищцата е загубила безвъзвратно.

         Необходимо е да бъде  съобразена и съществуващата към момента на увреждането – 2012 г. обществено икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на  ищцата за неимуществените вреди, причинени от смъртта на баща и, при установените  релевантни обстоятелства ще бъде постигнато  с обезщетение в размер на 150 000 лева.

За тази сума претенцията е основателна, като до пълния предявен размер от 200 000лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

 

             По възражението за погасителна давност:   В отговора  на е ответника е релевирано правопогасително възражение за изтекла давност на исковата претенция.       Съгласно чл. 197 от КЗ /отм./,  правата по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се погасяват с изтичането на петгодишна давност, считано от дата на настъпване на застрахователното събитие. В случая ПТП е настъпило на 17.09.2012г., а прекия иск е предявен  с искова молба с вх.№137961/31.10.2016г., преди изтичане на петгодишния срок, поради което възражение за изтекла давност е неоснователно.

 

            По възражението за съпричиняване по см. на  чл.51, ал.2 ЗЗД.

           Ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на  чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалия не е поставил предпазен колан. Обезщетението следва да бъде намалено, ако и самия пострадал е допринесъл за настъпването на вредите.

      Възражението на ответното дружество  е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д.А., поради непоставяне на предпазен колан не бе доказано.

От заключението на приетата СМЕ се установи, че в случая  пострадалия е бил с поставен колан и поставеният обезопасителен колан в момента на удара е действал, като твърдо тяло и е причинил ударната деформация на гръдния кош.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

В исковата молба ищецът претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Отговорността на застрахования пред третите лица –ищцата, произтича от непозволено увреждане. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищците обезщетение би се дължало от деня на увреждането – 17.09.2012г.  В случая, при съобразяване на своевременното наведеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност на вземането за лихва, което е основателно, предвид  нормата на чл.111, б.В ЗЗД и дата на завеждане на иска - 31.10.2016г.,   съдът приема, че акцесорната претенция за лихва се явява основателна и ответника дължи такава върху определените от съда по-горе обезщетения за причинените неимуществени вреди, но считано от 31.10.2013г. до окончателното изплащане на сумите. За периода от 17.09.2012г. до 30.10.2013г., претенцията за лихва е погасена по давност.

 

 

По разноските: С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адв. В.Н. от САК, за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,  възнаграждение в размер на 8 572 лв..

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска – 125 лв. за юрисконсултско възнаграждение    и разноски за депозит СМЕ и АТЕ в общ размер от 550лв.

           При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 12 400 лв., на основание  чл. 78, ал. 6 от ГПК.

    

           Водим от горното, Софийски градски съд, I – 7 състав

 

                                                      РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********,  да заплати на Г.Т. К.-А., ЕГН: ********** от гр. Варна, ж. к. „********, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,   сумата от  160 000 (сто и шестдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на съпруга  и Д.С.А., настъпила в резултат на ПТП от 12.09.2012г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от  31.10.2013г. до окончателното  изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до първоначално предявения размер от 200 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и претенцията за законна лихва в периода от 17.09.2012г. до 30.10.2013г., като погасена по давност.

 

          ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********,  да заплати на М.Д.С., ЕГН: **********, от гр. Варна, ж. к. „********, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,   сумата от  150 000 (сто и петдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на баща и Д.С.А., настъпила в резултат на ПТП от 12.09.2012г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 31.10.2013г. до окончателното  изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до първоначално предявения размер от 200 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и претенцията за законна лихва в периода от 17.09.2012г. до 30.10.2013г., като погасена по давност.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********, да заплати на адв. В.Н., на основание чл. 83 ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от   8 572 лв. адвокатско възнаграждение.

         ОСЪЖДА Г.Т. К.-А., ЕГН: **********, и М.Д.С., ЕГН: **********, да заплатят на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********, разноски по делото в размер на  125 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

        

           ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********, да заплати на Софийски градски съд, държавна такса в размер на  12 400 лв., на основание  чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

       Присъдените на ищеца Г.Т.К.  суми могат да бъдат изплатени по банкова сметка ***: ***.

       Присъдените на ищеца М.Д.С. суми могат да бъдат изплатени по банкова сметка ***: ***.

 

       Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                           СЪДИЯ: