№ 20259
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110123930 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от „Минолби“ ЕООД срещу „А1
България“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба и уточняващи молби към нея ищецът „Минолби“ ЕООД
твърди, че е заплатил на ответника без основание сума в размер на 0,73 лева с
включен ДДС, като претендира връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни
съобщителни услуги, съгласно Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021
г., при ответника „А1 България“ ЕАД за мобилна услуга № **********. Твърди, че
ответникът е издал фактура № ********* с период на фактуриране /респективно
потребление на услугите/ 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., както следва: за мобилна услуга
№ **********, съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) в размер на 11,49 лв.
без ДДС. Твърди, че е заплатил сумата по фактурата, както и че е надплатил сума,
представляваща сбор на МАТ, различни от договорените, в размер на 0, 73 лв. с ДДС
(0, 61 лв. без ДДС). Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата 0,73 лв. с ДДС, платена без основание от ищеца в полза на
ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК „А1 България“ ЕАД е постъпил отговор на исковата
молба от ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на
претенцията. Твърди, че действително между него и „Минолби“ ЕООД е сключено
представеното от ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г. Това, което не е посочено от
ищеца и което е видно от представената по делото фактура № ********* е, че в
същата е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните са
уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни
планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас от 1 от 14.10.2019г. и Приложение №
1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към
тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019г. В процесната
фактура № ********* за мобилна услуга № ********** всички суми са начислени
правилно, като е съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Оспорва,
1
че ищецът е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната
сума по съображения, че видно от изложеното в исковата молба, договорът между
страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги. Също така, от исковата молба
става ясно, че ищецът е с персонал по-малък от 10 души, от което извежда извод, че
ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги - предмет на договор, а
услугите са ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв
начин с ищеца. В тази връзка, процесната сума е заплатена в брой от такова лице в
качеството му на ползвател на услугата и ако има нещо неправомерно начислено във
процесната фактура, то следва да се възстанови на платилото я лице, а не на ищеца,
тъй като по този начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за сметка на
лицето, платило цената на фактурата. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Материалните предпоставки, включени във фактическия състав за възникване
на съдебно предявеното вземане от неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55,
ал. 1 предл. 1 ЗЗД включват: 1/ имуществено разместване, вследствие на което
патримониумът на кредитора да се е намалил; 2/ обогатяване с увеличаване
патримониума на ответното дружество; 3/ причинно - следствената връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника;
При съобразяване правилата за разпределение доказателствената тежест по чл.
154 от ГПК и задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/28.05.1979г. с доклада
си по делото съдът изрично е указал на страните, че в тежест на ищеца е да установи
плащането на процесната сума в полза на ответника, а установяването наличието на
основание за това е в доказателствена тежест ответника.
Като безспорни и ненуждащи се от доказване в отношенията между страните с
окончателния доклад по делото са отделени следните обстоятелства: 1. наличието на
договорни отношения между „А1 България“ ЕАД в качеството му на мобилен
оператор и „Минолби ЕООД в качеството му на клиент относно електронно-
съобщителни услуги, предмет на договор № *********, ведно с приложения към него,
за ползване на мобилна услуга № **********; 2. издаването на фактура № *********
от мобилния оператор с период на фактуриране /респективно потребление на услугите
28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за сумата от 11,49 лв. без ДДС за мобилна услуга №
********** във връзка с договор № *********, ведно с приложения към него ;3.
плащането на сумата по фактурата, част от която е исковата сума. 4. обстоятелството,
че по процесната фактура ответникът е издал кредитно известие № ********* за
сумата от 0,61 лв. без ДДС или 0,73 лв. с ДДС с получател ищцовото дружество. 5.
обстоятелството, че във фактурата, издадена за предходния на процесния период, са
начислени суми за МАТ с период на потребление 28.11.2021г. 27.12.2021г.
Основание за издаване на кредитно известие възниква, за да се поправи грешка
във вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-
висока стойност за договорената доставка. Абсолютно необходимо условие за неговото
издаване е наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се
намалява чрез съответното кредитно известие. Съдът приеме, че с издаването на този
първичен счетоводен документ, ответникът е признал, че е начислил неоснователно, в
повече, за доставената услуга такса в размер на 0,73 лева с ДДС, поради което и
надплатената разлика по фактурата, за която е издал кредитното известие, подлежи на
възстановяване на ищеца.
2
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява,
че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от
ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се
намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е
извършено от трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на
задължения на „Минолби“ ЕООД към ответника. Всяко задължение може да бъде
изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес
то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто не е настоящият случай. В случая се
касае за изпълнение на парично задължение и то може да се направи от всеки. Третото
лице може да действа от името на длъжника и да изпълнява като негов представил.
Възможно е да изпълнява и от свое име. Ирелавантни за правния спор са отношенията
между ищеца и това трето лице, може да са свързани с дарение, заем и др., т.е. след
изпълнението може дори да не възникне право на регрес.
Не са представени доказателства, че ответникът е върнал сумата, която е
признал, че дължи, т.е. че е погасил задължението си, произтичащо от неоснователно
обогатяване, чрез валиден правен способ.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
явява основателен и следва да бъде уважен. Следва да бъде присъдена, като законна
последица от уважаването на иска, законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба пред съда до окончателното изпълнение.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
дължи на ищеца разноски.
Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 200,00 лв., от които 50,00
лв. – държавна такса и 150,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът
своевременно е релевирал възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, поради абсолютната стойност на заплатения адвокатски хонорар, и
обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца, въпреки че не се е явил в
проведеното открито съдебно заседание по делото, освен искова молба е депозирал и
молба-становище, в която е развил подборни съображения за основателност на
предявения иск.
По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер общ на 200,00 лв., от които 50,00 лв. – внесена
държавна такса и 150,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Минолби“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД сумата от
0,73 лв. с ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор
№ ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021г. за месечни абонаментни такси (МАТ)
по фактура № *********, за периода 28.11.2021г. - 27.12.2021г., за мобилни услуги №
**********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.11.2024г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 200 лева,
3
представляваща сторени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4