Р Е Ш Е Н И Е № 171

гр. Сливен, 08.12.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на осемнадесети ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:   ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                      Николинка Йорданова                             и с участието на прокурора       Христо Куков                                                                     като разгледа докладваното от                       председателя                             КАНД № 152 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 85/23.07.2020  г., постановено по АНД № 168/2020  г. по описа на Районен съд – Нова Загора е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 1626862 на ОД на МВР-Сливен, с който на П.А.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Горното решение е обжалвано в законният срок от ОДМВР Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е незаконосъобразно. Счита, че неправилно е приложен института на давността за погасяване на наказателното преследване. Твърди, че давностният срок е 4 години 6 месеца, който към момента на подаване на жалбата не е изтекъл.  Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора и потвърди издаденият Електронен фиш.

В съдебно заседание касатора ОД на МВР – Сливен не изпраща представител. В писмено становище поддържа подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касацията.

Ответникът по касацията – П.А.К. не изразява становище по касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението на съда е законосъобразно и затова моли съда да остави жалбата без уважение.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.06.2016 г. е създаден снимков материал от който е видно, че в обхвата на заснемащото техническо средство е преминал със скорост 85 км/ч лек автомобил с per. № ……….. на 03.05.2016г. в 14:02:56 часа.

Видно от справката на КАТ заснетия л.а. с марка „Пежо Партнер", с горния регистрационен номер е собственост на „Топлоинженеринг" ООД гр.Сливен. На 12.06.2017 г. представител на същото дружество е подал декларация до Директора на ОД МВР Сливен, с която е декларирал,че в момента на нарушението заснетия лек автомобил е бил управляван от П.А.К..

От протокол от проверка № 395-ИСИ/26.11.2015г. на БИМ,отдел „Изпитване на СИ"към Дирекция „Изпитване на СИУС" заснемащото техническо средство е било проверено на същата дата и е годно за употреба в срок от една година,в т.ч. и към момента на заснемането.

Въз основа на горните данни ОД МВР Сливен в качеството си на АНО е издал обжалвания ЕФ серия К № 1626862 срещу ответника по касацията, затова, че на 03.05.16 г. в 14,02ч. в гр. Нова Загора по ул."Патриарх Евтимий", срещу бензиностанция „Лукойл" в посока гр. Сливен, при ограничение от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д - 11 и приспаднат толеранс от - минус 3 км/ч е установено нарушение с АТС SITRAFFIC LYNX speed ERS 400 с МПС „Пежо Партнер", peг. № ……………, като е установено превишение на скоростта от 32 км/ч, установена скорост от 82 км/ч. Затова с този ЕФ на К., управлявала този л.а. е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 200 лева на основание чл. 189 ал.4 във вр. с чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

Видно от представената извадка от информационната система на МВР (л.20 от делото на НЗРС) ЕФ е издаден на 13.06.2017 г.. Същият е изпратен за връчване на нарушителя на 15.06.2017 г. с известие за доставяне, но не е връчен, тъй като пратката не е потърсена от адресата.

Жалбата против ЕФ е подадена на 15.05.2020 г.

За да отмени електронния фиш, районният съд е приел, че от датата на извършването на административното нарушение, до датата на връчване на същия е изминал период от време по-голям от три години, като в случая били изминали повече от четири години. Приел е, че съгласно чл.80,ал.1,т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, в случаите, когато се предвижда наказание „глоба", поради което е изтекъл изискуемия законов срок, за да се счете, че е налице изтекла погасителна давност относно задълженията на АНО да проведе настоящото производство, тъй като не се събрани доказателства, че са били извършени процесуални действия, които водят до спиране или прекъсване на давността. При такива мотиви районният съд е отменил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че РС Нова Загора е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, но при други мотиви.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност, и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава девета от НК. В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо че електронния фиш, с който е наложено наказанието, не е влязъл в сила, т. е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Настоящият състав счита, че следва да разгледа приложимостта на тази разпоредба, с оглед изричното препращане визирано в чл. 11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи, само когато се установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от НК.

В конкретния случай, деянието е извършено на 03.05.2016 г. Чл. 81, ал. 1 и 2 от НК сочат, че давността спира и се прекъсва с всяко действие предприето срещу лицето. Давността е прекъсната с издаването на ЕФ, което е последното осъществено действие от АНО по наказателно преследване – 13.06.2017 г. От момента на извършване на нарушението до издаване на ЕФ не е изминал срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. От издаването на ЕФ започва да тече нов три годишен срок, който към момента на подаване на жалбата против ЕФ не е изтекъл.

Независимо от това колко пъти и за какъв период от време е спирана и прекъсвана давността, съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който с 1/2 надвишава предвиденият 3-годишен такъв по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (редакция към момента на извършване на нарушението и на издаване на електронния фиш). Следователно, във всички случаи отговорността по чл. 6 от ЗАНН давностно се погасява 4 години и шест месеца след извършване на деянието по чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. Този срок е изтекъл на 03.11.2020 г., т.е при разглеждане на делото от касационната инстанция, поради което в крайна сметка е погасено наказателното преследване против ответника по касацията и издадения ЕФ се явява незаконосъобразен. Ето защо доводите на касатора не могат да бъдат споделени.

По изложените съображения настоящият състав счита, че Районен съд Нова Загора е постановил правилно, като краен резултат съдебно решение и не са налице визираните в касационната жалба основания за неговата отмяна.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на НЗРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

Искания за присъждане на разноски не са правени.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 85/23.07.2020  г., постановено по АНД № 168/2020  г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

2.