Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                  № 86

 

гр. Силистра, 05.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Силистренски районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:М.  ХРИСТОВ

 

при секретаря Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия М.Христов АНД № 156/2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

Жалбоподателят ”СТАРПОСТ” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Д.В. и седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.”Черни връх” № 73 обжалва наказателно постановление № 19-000869/ 29.01.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр. Силистра, с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 300 / триста / лева за извършено нарушение по чл.128 т.2 от КТ. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.

Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Силистра, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт Ангелов.

Жалбоподателят ”СТАРПОСТ” ООД, надлежно уведомен, не се явява представител в съдебно заседание, не изпраща проц.представител, депозирано е по имейл писмено становище с вх.№ 1874/ 06.03.2019г. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока.

РП-Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова в качеството на свидетели актосъставителя Р.М.П. и свидетелите по акта М.Г.М. и Р.М.И., които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, поради което и съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на АНО бяха депозирани нови писмени доказателства- копие от Решение № 35/14.02.2018 г. по АНД № 948/2017 г. и Решение № 101/20.03.2018 г. по АНД № 947/2017 г. и двете по описа на Районен съд – Силистра, с оглед доказване тезата му за размера на наложеното наказание, които съда счете за относими към предмета на делото и най-вече с оглед доказване основателността на наложеното наказание, допустими, поради което с мотивирано протоколно определение ги прие и приложи като доказателства по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и административно-наказващия орган, прие за установено следното:

На 03.01.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“-Силистра бил входиран сигнал с вх.№ 19000192 от лицето Михаил Г. Михайлов, който е работил като куриер в „СТАРПОСТ“ ООД- София, с място на работа- офис за куриерски услуги, намиращ се в гр.Силистра ул.“Шар планина“ № 15. В следствие на този сигнал на 14.01.2019г. във фирмата на жалбоподателя била извършено проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на „СТАРПОСТ“ ООД- София, с обект на контрол офис за куриерски услуги, находящ се в гр.Силистра ул.“Шар планина“ № 15. От представената в Д „ИТ“- силистра трудовоправна документация се установило, че между търговското дружество и Михаил Г. Михайлов, ЕГН ********** е бил сключен трудов договор № 230/ 27.08.2018г. по силата на който лицето е изпълнявало длъжността „шофьор куриер“, с място на работа офис за куриерски услуги „Стар пост“, при условията на нормална продължителност на работното време и договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510,00 лева. Със Заповед № 287/ 07.12.2018г. на управителя на търговското дружество, трудовото правоотношение е било прекратено по реда на чл.71 ал.1 от КТ, считано от 07.12.2018г. След направена проверка на платежните ведомости за м.ноември 2018г. проверяващите органи установили, че при добросъвестно изпълнение на трудовите си задължения, работодателят не е изплатил на Михаил Г. Михайлов дължимото трудово възнаграждение за м.ноември 2018г. в размер на 397,75 лева в установения срок до 30.12.2018г. и до момента на проверката. На 14.01.2019г. лицето Михаил Г. Михайлов е депозирало в Д „ИТ“- Силистра декларация с вх.№ 19026188 14.01.2019г., съобразно която е декларирал, че дължимото трудово възнаграждение е било изплатено, с което нарушението е било своевременно отстранено като вследствие на извършването му за работника не са настъпили вредни последици.

Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 19-000869/ 14.01.2019г., който бил съставен и връчен лично на същата дата на упълномощеното лице- Павлина Валериева Савова. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание чл.415в от КТ нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в размер на 300 лева.                                                           

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

АУАН № 19-000869/ 14.01.2019г. и обжалваното НП № 19-000869/ 29.01.2019г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.128 т.2 от КТ.

Жалбоподателят излага съображенията си в жалбата и в депозираното писмено становище, поради които смята, че съда следва да отмени обжалваното от него НП като неправилно и незаконосъобразно. По така изложените възражения от страна на жалбоподателя и АНО съда счита следното:

При образуване на самото административно-наказателно производство и неговото приключване не са били допуснати визираните нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Процесното нарушение е детайлно, изчерпателно и пълно описано със съставомерните му признаци. Посочено е мястото и дата на извършване на самото нарушение, правилно е определена личността на административно-наказателно отговорното лице, в качеството му на работодател, търговско дружество-работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. В този смисъл, изцяло неоснователно е поддържаното твърдение и оплакване, че не са описани обстоятелствата при извършване на самото нарушение. Самото нарушение се състои в неплащане съобразно договорно установените срокове на дължимото трудово възнаграждение, като това плащане, независимо дали е в резултат на вина или простъпка от страна на правно задълженото лице е неопределящо с оглед ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на търговското дружество-работодател.

На следващо място, настоящия съдебен състав счита, че не са налице и визираните нарушения на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. АНО е извършил детайлна и прецизна проверка на акта, съобразно неговата процесуална допустимост и материална законосъобразност, и се е произнесъл в светлината  на събрания по преписката доказателствен материал. Нещо повече, с оглед последващите действия от страна на управителя на търговското дружество самото нарушение не е квалифицирано по общия текст на чл. 414, ал. 1 от КТ, а е третирано като маловажно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ.

На следващо място, следва да се посочи, че е неоснователно и направеното оплакване за приложение на принудителна административна мярка на съставяне на АУАН. Всъщност, касае се за два правни способа за ликвидиране последиците на нарушението. Първият от тях е отправяне на предписание, с оглед именно отстраняване на тези последици- нещо, което е било направено в рамките на издадения протокол за извършената проверка и даденото предписание по реда на КТ и АПК. А от друга страна, с цел превъзпитание и постигане целите на генералната и специална превенция е  съставен и съответния АУАН. Както неведнъж, в съдебната практика е сочено, когато са налице основанията за прилагане на двете мерки, те трябва да бъдат прилагани кумулативно, заедно, макар и по различен процесуален ред – едните по ЗАНН, а другите - по реда на АПК.

Що се касае до алтернативно поддържаното искане за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, следва това искане да бъде оставено без уважение, с оглед неговата вътрешна противоречивост и необоснованост. В този смисъл, ВАС се е произнесъл с тълкувателно решение от 2010 г., в което изрично е тълкувал закона спрямо разпоредбата на чл. 415в тогава, сега - ал. 1, като се е произнесъл, че специалния състав на разпоредбата в КТ дерогира и парализира действието на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.  Налице е класическият пример за съотношение и колизия между обща и специална разпоредба, като приложението на специалната разпоредба има преимуществено действие пред общата разпоредба на процесуалния закон, визиран в ЗАНН. От друга страна са налице и предпоставките за квалифициране на нарушението, като маловажно по вече коментираната разпоредба на чл. 415в, ал. 1, тъй като нарушението е било отстранено в хода на самата проверка и въпреки закъснението АНО е счел, че не са настъпили вредоносни последици на правоимащото лице.

С оглед индивидуализиране на наложеното наказание, АНО се е съобразил и с предходните санкционирания на търговското дружество, които са отново за нарушения свързани с неспазване режима на плащане на трудовите възнаграждения, като съответно е определил санкция, която е в максимално предвидения размер в привилегирования състав на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, а именно, в размер на 300.00 лв. Именно предходните наложени наказания на жалбоподателя по сходни казуси е бил и основния мотив при определянето на размера на наказанието, тъй като въпреки наказанието си, жалбоподателя продължава да нарушава императивни норми, свързани с основни права на работниците и служителите, т. е. тяхното несъблюдаване, игнориране и неглижиране. Същото е видно от приетите като доказателства- копие от Решение № 35/14.02.2018 г. по АНД № 948/2017 г. и Решение № 101/20.03.2018 г. по АНД № 947/2017 г. и двете по описа на Районен съд – Силистра, така и от разпита на самите свидетели, тъй като това не е първия и единствен сигнал за нарушения, които се допускат от „Стар Пост” ООД, именно и главно във връзка с плащане на дължимите работни заплати.

Предвид конкретиката на настоящия казус следва да се приеме, че в случая е осъществен фактическия състав, предвиден в хипотезата на чл.415в от КТ. Изпълнителното деяние, като елемент на процесното административно нарушение, е било довършено към момента на проверката. То обаче, не само е можело да бъде отстранено веднага след установяването му, а и обективно е отстранено, видно от представената декларация от служителя Михаил Михайлов. Веднага след съставянето на АУАН / който слага началото на административно-наказателното производство съгласно изричния регламент на чл.36 ЗАНН / е било изпълнено това задължение от страна на жалбоподателя. Всичко това налага извод, че в случая е налице „маловажно нарушение”, обуславящо налагане на имуществена санкция на нарушителя, при условията на чл.415в КТ, тъй като не са били установени и вредни последици за служителя Михаил Михайлов.

По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна на НП. Обобщавайки изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счита, че НП не е опорочено и не е засегнато съществено нарушение на административно-производствените правила, водещо до неговата отмяна. Правилно е квалифицирано нарушението, като наложеното наказание отговаря на степента и тежестта на извършеното нарушение.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима и неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19-000869/ 29.01.2019г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр. Силистра, издадено въз основа на АУАН № 19-000869/ 14.01.2019г. с което на основание чл.416 ал.5 във вр.с чл.415в ал.1 от КТ е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 300 / триста / лева на „СТАРПОСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София, район „Лозенец“, бул.”Черни връх” № 73, представлявано от управителя Д. Дмитрова В., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.128 т.2 от КТ като законосъобразно, доказано, обосновано и правилно.    

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..

                                                                                  / М. ХРИСТОВ /