Протоколно определение по дело №297/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 278
Дата: 21 юни 2024 г. (в сила от 21 юни 2024 г.)
Съдия: Елена Йорданова Захова
Дело: 20245000600297
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 278
гр. Пловдив, 20.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Елена Й. Захова

Антония К. Роглева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Николай Ст. Божилов
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600297 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:47 часа се явиха:

Жалбоподателят (обвиняем) А. К. Г. се явява лично, доведен от Ареста –
Пловдив, и с адв. С. В. и адв. М. Б., упълномощени на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки по хода на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Също.
Обвиняемият А. Г.: Съгласен съм да се гледа делото.

Съдът след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът констатира, че частната жалба, по която е образувано
настоящето въззивно производство, макар да е титулована като депозирана от
адвокатите В. и Б., е подписана само от адв. С. В. и следва да се счита, че
единствено защитникът В. е автор на частната жалба, по която е инициирано
1
настоящето наказателно производство.
Адв. В.: Моя грешка е, ползвал съм бланка от предишна жалба.

Докладва се делото с прочитане на частната жалба на адв. С. В. -
защитник на А. К. Г. – обвиняем по ДП № 26/2024 г. по описа на Отдел
„Криминална полиция“ – Пловдив против протоколно определение № 924 от
14.06.2024 г., постановено по ЧНД № 236/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с
което е оставена без уважение молбата им за изменение на мярката за
неотклонение на обвиняемия Г. от „задържане под стража“ в по-лека.
В жалбата се твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен.
Адв. В.: Поддържам депозираната частна жалба.
Адв. Б.: Поддържам жалбата на адв. В..
Обвиняемият А. Г.: Поддържам жалбата на адвоката.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
Представям като доказателства допълнителни материали - заверени
копия от назначена и извършена агротехническа експертиза, постановление
за привличане като обвиняем на Г. С. Т., протокол № 1008/2024 г. за
извършена видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза,
протокол за претърсване и изземване, ведно с разпореждане за одобрение от
19.06.2024 г., протокол за претърсване и изземване, също от 19.06.2024,
протокол за разпит на свидетел М. Г. от 19.06.2024 г., постановление за
назначаване на съдебно-графологична експертиза и протокол със заключение
към същата експертиза от 17.06.2024 г., постановление за привличане като
обвиняем на Б. В. П., ведно с разпит на същия, протокол за привличане като
обвиняем на И. Т., ведно с разпит на същия и постановление за привличане
като обвиняем на П. К., ведно с разпит на същия.
По отношение на привлечените лица колегите имат информация и са
запознати, а по отношение на двете експертизи сега се запознаха.
Адв. В.: Нямаме искания за отводи към състава и за други
доказателства. Да се приемат представените доказателства от прокурора.
2
Адв. Б.: Също нямам искания за отводи.
Представям и моля да приемете молба от нас до Окръжна прокуратура
Пловдив за събиране на доказателства от 19.06.2024 г., решение за учредяване
на ЕООД „Р. В Д.“ с управител и едноличен собственик доверителя ми,
снимка от Гугъл мапс. С тях ще установяваме бездействието на
прокуратурата да събира оневинителни доказателства за подзащитния ни и
че има вход за автомобили в имота на доверителя ми, както и относно
мобилните телефони, регистрирани на дружеството.
Обвиняемият А. Г. : Не възразявам този състав на съда да гледа делото
по мярката и поддържам казаното от адвокатите ми.
ПРОКУРОРЪТ: Процес в процеса не можем да правим. Подадена е
молбата в Окръжна прокуратура- вчера и наблюдаващият прокурор дължи
произнасяне по нея. По отношение на извадките от Гугъл мапс това е нещо,
което не е събрано по реда на НПК и не можем да твърдим каквато и да е
евентуалност за моментното състояние на терена там. Последното беше по
отношение самото решение за учредяване на дружеството – не могат с него да
се установят фактите, които твърди колегата - че извършва търговска дейност
и към момента. Имаме едно решение от 2002 г. и с него не може да се
установи търговска дейност в момента.

Съдът намира, че към настоящия момент следва да бъдат приети
относими за настоящето производство документи, представени от
представителя на държавното обвинение днес. Няма пречка да бъде приета
представената от защитата разписка, удостоверяваща, че на 19.06.2024 г. са
отправени искания до Окръжна прокуратура Пловдив. Няма пречка да бъде
прието и решението от 2002 г., в което е отразено вписването на търговско
дружество с управител и едноличен собственик на капитала обвиняемият.
Не следва да се приеме като такова доказателство представеният
заверен от адв. Б. документ, който по нейни твърдения представлява снимка
от Гугъл мапс, на която има цифри 09 2022 г. Същата не е доказателство,
изготвено по реда на НПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
3
ПРИЕМА като писмени доказателства заверени копия от назначена и
извършена агротехническа експертиза, постановление за привличане като
обвиняем на Г. С. Т., протокол № 1008/2024 г. за извършена видео-техническа
и лицево-идентификационна експертиза, протокол за претърсване и
изземване, ведно с разпореждане за одобрение от 19.06.2024 г., протокол за
претърсване и изземване, също от 19.06.2024, протокол за разпит на свидетел
М. Г. от 19.06.2024 г., постановление за назначаване на съдебно-
графологична експертиза и протокол със заключение към същата експертиза
от 17.06.2024 г., постановление за привличане като обвиняем на Б. В. П.,
ведно с разпит на същия, протокол за привличане като обвиняем на И. Т.,
ведно с разпит на същия и постановление за привличане като обвиняем на П.
К., ведно с разпит на същия, всичките представени от представителя на
Апелативна прокуратура Пловдив.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от защитата
разписка, удостоверяваща, че на 19.06.2024 г. са отправени искания до
Окръжна прокуратура Пловдив. Няма пречка да бъде прието и решението от
2002 г., в което е отразено вписването на търговско дружество с управител и
едноличен собственик на капитала обвиняемият.
НЕ ПРИЕМА като писмено доказателство представената снимка от
Гугъл мапс, с цифри 09 2022 и връща същата на депозиралото я лице.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да сочим други доказателства по делото.
Адв. В.: Също.
Адв. Б.: Също нямам други искания.
Обвиняемият А. Г.: Съгласен съм с адвокатите си.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Прочита и приема приложените по делото писмени доказателства.
Съдът, след съвещание, и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения по същото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
4
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да ревизирате
определението на ПОС и измените първоначално определената на
подзащитния ми мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека
такава, а именно парична гаранция, съобразена със семейното и имотното му
състояние, като считам, че целите, визирани в чл. 57 НПК биха могли да
бъдат изпълнени по този начин.
Подробно съм изложил основанията на молбата ми в частната жалба.
Допълнително ще маркирам само няколко пункта.
Не виждам първоинстанционният съд правилно в определението си
прие, че няма нито едно пряко доказателство в кориците на делото за това, че
подзащитният ми има някаква съпричастност към извършеното от други
лица, но прие, че веригата от косвени доказателства говори за негова такава
съпричастност. Тя се състои от редица докладни записки от полицейски
служители, които в тях интерпретират по техен начин, как те виждат
случилите се неща на 25 февруари, а отделно от това нещата, които те са
материализирали като писмени доказателства в тези докладни, а впоследствие
са повторили в протоколи за разпит като свидетели и отново преповтарят
изложеното в тях, като най-същественото е, че поведението на подзащитния
ми е било странно, същият се е суетял и се е опитал да се укрие, но заявеното
от тях не кореспондира със заявеното от разпитания по делото съсед на
подзащитния ми – Х. И. който заявява, че през цялото време той е стоял на 30-
40 метра, наблюдавал е действията на пожарникарите и полицейските
служители, след като е загасен пожара полицаите отиват при него, влизат в
къщата му и излизат след час и половина. Не може да се тълкува във вреда на
подзащитния ми, че той е разговарял в деня на пожара на 25.02.2024 г., както
твърди обвинението, че е имал два телефона и интересно защо му е било
необходимо да разговаря по двата телефона в деня на пожара. Единият му
телефон е собственост на баба му, която е неподвижна и живее във
въпросната къща, в която живее и той и след като той я е уведомил, че е
възникнал пожар му се обаждала да пита какво става, притеснявайки се да не
се разпространи пожара в тяхната къща. Твърдяното, че е говорил с лице,
съпричастно към отглеждането на растения от рода на конопа, а именно лице,
упоменато в докладните записки като Г. П. – той от доста време живее в
чужбина, което се установи по делото. Телефонът на негово име се ползва от
5
съпругата на баща му, с която е нормално той да разговаря. Много интересно
е, че макар, че е постъпила информация за цялата комуникация между лицата,
обвинението е маркирало само тази комуникация, която интересува тях –
това, че е говорил с баба си или със съпругата на баща си, което няма как да
докажем, без да се анализира другата комуникация на тези лица, че именно на
баба му и на съпругата на баща му са телефоните.
Поради тези всички обстоятелства моля да ревизирате определението на
ПОС, като не виждам с какво представените в днешното съдебно заседание
доказателства отново свързват подзащитния ми с някакви други лица, на
които е повдигнато обвинение. Никое от тези лица в разпитите си, макар в
сферата на оговора, не дава обяснения относно съпричастността на
подзащитния ми в инкриминирания случай. Това са съображенията ми,
поради които ви моля да отмените първоинстанционното определение.
Адв. Б.: Считаме определението на ПОС, с което е оставена без
уважение молбата ни за изменение на мярка за неотклонение на подзащитния
ни за неправилно.
Не са налице предпоставките на чл. 63 от НПК за вземане на тази мярка
за неотклонение на подзащитния ни. Първоинстанционният съд напълно
бланкетно се е позовавал на доказателствата, които изобщо не касаят
подзащитния ни Г., а други лица, привлечени като обвиняеми. Моля да се
абстрахирате от другите доказателства, а да гледате има ли доказателства той
да е съпричастен към деянието, за което му е повдигнато обвинение, защото в
случая се гледа неговата мярка. Единственото правилно в
първоинстанционния съдебен акт е, че няма нито едно пряко доказателство,
че подзащитният ми да участва в разкритата престъпна дейност. Няма
косвени доказателства, а има само едни обвинителни твърдения, вкарани в
кориците на делото от органите на криминална полиция Пловдив. Няма нито
един свидетел, твърдящ, че доверителят ми е отказал да вика пожарна или
полиция, няма нито един свидетел, извън полицаите от КП, който да твърди,
че е видял Г. да се суети и да се крие. Това не е моя интерпретация, а чета
дословно показания на Д.. А. е дядо му. Няма твърдение от него „недей да
викаш полиция, недей да викаш пожарна.“ Това не отговаря на
действителността, но това свидетелско показание на Д. много удобно после се
преразказва и украсява от всички разпитани свидетелите от криминална
6
полиция. М. интерпретира, че Г. е забранил изрично да се вика пожарна,
което не е вярно. Има разлика между това, че няма нужда от помощ и няма да
викаш пожарна. Това е изцяло изопачено, още повече ние не знаем дали Д.
правилно преразказва казаното. Той казва, че малко след разговора им
пожарните са дошли. Това е един от основните мотиви на прокуратурата и на
първа инстанция да задържат доверителя ми - че било ясно нежеланието му за
ненамеса на пожарната и полицията. Няма такива данни – напротив той е
звъннал на баща си, казал му е да викне пожарна, да викне собственика, казал
е на наемателя, че помещението гори. Излезнал е да търси и пожарогасител в
кола. Никъде няма такова нежелание да не викат контролните органи. Друго
невярно твърдение единствено на служителите на Криминална полиция
Банкова и Тодоров, че той се е криел и суетял. Тук, както сте се запознали със
свидетелските показания, Г. е стоял на 40-50 метра. Полицаите са го видели.
За какво суетене може да се говори. Съдът не е прав точно в това. Видно е
доукрасяването от прокуратурата и от съда и това е една интерпретация,
която не кореспондира с обективните данни на незаинтересованите свидетели
очевидци - показанията на свидетелите очевидци и съседи. Затова, че не е
съпричастен към извършената дейност говорят и всички други доказателства
по делото – видеоматериали, информация от Еконт и Спиди, че няма никакви
съмнителни пратки, поръчвани от Г.. Съдът се позова на тези доказателства,
но те касаят друго привлечено лице, но не подзащитния ми Г.. Единственото
достатъчно за прокуратурата и съда да задържат доверителя ми за 4 месеца е
това, че живее в съседен имот, долепен до огромен парцел и това, че някакъв
свидетел, който е минавал отпред и прави заключение, че не желае пожарната
да идва. За тези 4 месеца прокуратурата по никакъв начин не успя да подсили
доказателствата за причастността на подзащитния ми към извършеното
престъпление. Единственото събрано за този период е някаква информация за
телефонните разговори, на които се приписва някаква конспиративност. Това,
че доверителят ми комуникира с баща си, с баба му, с жената на баща му и с
братовчед му считам, че не следва да е достатъчно за вас, за да му се
приписва някаква конспиративност и че тези разговори да са свързани с
инкриминираната дейност по отглеждане на марихуана. Съдът напълно
неправилно в мотивите си прие, че било нелогично да се е чул 3 пъти с баба
му в деня на пожара, тъй като живеят в една къща. Показанията на П. И.
много удобно са пропуснати, както и снимковия материал по делото. Къщата,
7
с която живеят е на 2 етажа. Не е нелогично да си звънят по телефона като
живеят на различни етажи като бабата е неподвижна и не е нелогично да
информира баба си за случващото се, както и да се обади на братовчед си да
помогне. Странно е как прокуратурата не е установила кой е собственик на
телефона с номер, завършващ на 526. Не може на десетки други номера да се
установят ползвателите, а на баба му да не е установен. Очевидно е
нежеланието на прокуратурата да се събират оневиняващи доказателства.
Има много следи по бутилки и кутии от цигари, но защо не е извършена ДНК-
експертиза – пак поради нежелание на прокуратурата, защото и тя е наясно,
че няма данни, свързващи доверителя ми с инкриминираната дейност. Да не
говорим, че и графологичната експертиза на тетрадките, които са намерени,
не е изготвена. На фона на намерените косвени доказателства, които за мен не
са никакви доказателства, а теза, развита в главата на обвиняващите органи,
много неправилно съдът не коментира, че спрямо друго лице е взета мярка за
неотклонение парична гаранция. Не виждам къде е разликата в
процесуалното поведение на двамата обвиняеми, за да се вземе на единия
парична гаранция, а на доверителя ми, спрямо когото няма нито едно пряко
доказателство да се взема задържане под стража, още повече той е дал
обяснения и е съдействал за процеса. Приема се, че имало съмнение, че ще
попречи на процеса.
По отношение на телефоните на фирмата, представих доказателства, че
тя е регистрирана през 2002 г. и телефоните на бащата на доверителя ми, на
баба му са на тази фирма регистрирани.
Не е налице и втората предпоставка, предвидена в НПК, че няма реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
Лицето на първо място е неосъждано, не е реабилитирано изобщо. Той е
ангажиран повече от 10 години с отглеждане на пчелин и стопанисване на
язовир. Представени са доказателства за влошеното здравословно състояние
на майка му, която е разведена, другият й син е починал и само доверителят
ми се грижи за нея. Той се грижи и за баба си след смъртта на дядо си, за
което също има доказателства, че е с влошено здравословно състояние.
Лицето има постоянен адрес, на който живее, поради което не може да се
обоснове опасността да се укрие. Съдът прие, че е налице опасност да
извърши друго престъпление, но такава липсва, с оглед чистото му съдебно
минало. Няма доказателства да се е опитвал да уговаря други свидетели,
8
давал е обяснения. При тези разколебани доказателства считам, че
категорично липсва каквато и да е опасност от извършване на други
престъпления. В тази връзка считаме, че така взетата мярка за неотклонение
следва да бъде ревизирана и изменена в гаранция.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият А. К. Г.: Съгласен съм с всичко казано от защитниците ми.
Когато излезнах и бях повикан звателно от полицая, се обърнах, отговорих на
въпроса как се казвам. Той се обърна към мен с личния си телефон и каза, че
иска да ми снима лицето и да се усмихна. Аз не го направих, а наведох глава
и може би това е имал предвид той пред суетене. Това исках да допълня. Бях
влачен и блъскан, но това са други нормални неща.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционния съдебен акт като обоснован и законосъобразен.
Рядко са случаите, в които първоинстанционният съд е отделил толкова
внимание и такава прецизност на събраните доказателства. Колегите са
прави, че към настоящия момент доказателствената маса е такава, че не
можем да стигнем до категоричен извод, че е автор на тези деяния и нямаме
тази доказателствена обезпеченост, която изисква законът за постановяване
на съдебен акт, но съгласете се, че интерпретацията, която е направена от
първостепенния съд е абсолютно последователна и логична, в т.ч. всичко,
което обсъждаше и колежката – обаждането на телефон 112, разпитите на
свидетелите, които сте прочели, изготвените и приобщените вече към делото
протоколи за оглед на веществените доказателства, техническите експертизи,
химическата експертиза, следствения експеримент. Забележете, самият А. Г.
е показал прекия път, който води към оранжериите. Не е обсъден разпита на
свидетеля Х. И. който е казал за наличието и на втората оранжерия. Пред вас
са вече и фотосите от оцелелия разсадник, АТЕ.
Изключително интересен е фактът, че камерата, която е бил монтирал в
кокошарника е била открита с пълна карта памет и е с разпечатаните фотоси
пред вас във втората стопанска постройка, която също е пригодена, и то на
изключително високо технологично ниво за отглеждане на канабис. Прав е
съдът и като е разсъждавал върху това как и по какъв начин двете места са
снабдявани с вода, как и по какъв начин лицата, които към днешна дата вече
са привлечени в ОПГ са комуникирали помежду си, а именно с телефони,
9
които са на фирмата на обвиняемия.
Съдът е бил изключително прецизен и като преценя налице ли са
другите две предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Намирам, че адекватната мярка в случая е именно задържане под стража.
Останалото е в кориците на делото.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият А. К. Г.: От съда искам единствено по-лека мярка за
неотклонение.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 65 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. С. В. и адв. М. Б. – защитници на
А. К. Г. – обвиняем по ДП № 26/2024 г. по описа на Отдел „Криминална
полиция“ – Пловдив против протоколно определение № 924 от 14.06.2024 г.,
постановено по ЧНД № 236/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е
оставена без уважение молбата им за изменение на мярката за неотклонение
на обвиняемия Г. от „задържане под стража“ в по-лека.
Прокурорът от АП – Пловдив намира жалбата за изменението на
мярката за неотклонение на обвиняемия за неоснователна и предлага да се
потвърди определението на окръжния съд като обосновано и
законосъобразно.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд защитниците на
обвиняемия поддържат доводите, изложени в частната жалба - за отсъствие
на доказателства, формиращи извод обвиняемият да е съпричастен към
разследваните престъпления, за неправилност на приетото от първия съд
наличие на опасност от извършване на друго престъпление.
Обв. А. Г. се солидаризира изцяло със заявеното от защитниците му,
иска по- лека по вид мярка за неотклонение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
10
доводите и съображенията на страните, прие, че:
Частната жалба е допустима- депозирана е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, в предвидения за това срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
След проверка на атакуваното определение на ОС- Пловдив,
настоящият съд намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди. Не се навеждат нови оплаквания, неполучили мотивиран
отговор от първата инстанция. Изцяло се споделят аргументите на окръжния
съд, че и понастоящем са налице всички кумулативно предвидени от закона
предпоставки за допустимо действие на най- тежката мярка за неотклонение
задържане под стража.
Обвиняемият А. К. Г. е привлечен в това си качество с актуално
Постановление от 11.06.2024г. за четири умишлени престъпления от общ
характер – по чл. 321, ал.3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал.1 от НК, по чл. 354а, ал. 2, т. 1,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, по чл. 354в, ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 1 от
НК и по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Наличието и към
настоящия момент на обосновано подозрение обвиняемият да е извършил
деяния, които да се съотнасят към съставомерните признаци на
престъпленията, е в съответствие с изводимото от доказателствената
съвкупност.
Предвидените от закона санкции са: лишаване от свобода от три до
десет години за престъплението по чл. 321, ал.3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал.1 от НК;
лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди
до сто хиляди лева за престъплението по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал.2, вр. ал. 1 от НК; лишаване от свобода от три до десет години и глоба
от пет хиляди до десет хиляди лева за престъплението по чл. 354в, ал. 3, вр.
ал. 2 и ал. 1 от НК и лишаване от свобода от две до пет години и глоба от пет
хиляди до десет хиляди лева за престъплението по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Т.е., всяко от престъпленията е тежко умишлено по
смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, тъй като всяко е наказуемо с лишаване от
свобода над пет години.
Първостепенният съд е подложил на задълбочен анализ изводимото от
разнородните доказателства по делото и по убедителен и споделяем начин е
извел становището си за съществуващо и понастоящем основателно
11
подозрение обв. Г. да е извършил престъпленията, за които е привлечен в
това процесуално качество.
Наведените пред настоящата инстанция твърдения за отсъствие на
данни обв. Г. да е съпричастен към което и да е от процесните деяния са
аргументирани с фрагментарно позоваване на изводимо от част от
доказателствените източници, с игнориране на подробно анализираната и
приета от първостепенния съд тяхна взаимна обвързаност. Съдът е направил
обоснован и споделяем извод, че комплексният анализ на изводимото от
отделните доказателствени източници и към настоящия момент формира
обосновано предположение обв. Г. да е съпричастен към престъпленията, за
които е привлечен в това процесуално качество.
Правилно е прието от обстоятелствата, при които са извършени
престъпленията /следва да се добави и от тяхната многобройност-4/,
наличието на реална опасност от извършване на друго престъпление, която и
към настоящия момент е с висок интензитет. Това е така, доколкото
концентрацията на инкриминираните деяния формира висока опасност от
рецидивираща дейност. Адекватната й неутрализация е именно чрез мярка
за неотклонение – задържане под стража и не може да бъде постигната с по-
лека по вид мярка за процесуална принуда.
Данните за влошено здравословно състояние на близки на обвиняемия
не са в противоречие с този извод. От една страна- установяват се и други
пълнолетни роднини, които живеят с тях и биха могли да полагат нужните
грижи. От друга- това обстоятелство в битието на обвиняемия е било налично
и към инкриминирания период, не е имало възпиращ дееца ефект, не може да
се очаква да има такъв и в бъдеще.
Не е налице неразумност на продължителността на срока на задържане
на задържането. Според стандартите, изведени от практиката на ЕСПЧ,
преценката за неразумна продължителност на задържането се извършва
съобразно сложността на делото, фазата в която се намира производството по
него и поведението на съответните органи. В случая се касае за разследване с
фактическа и правна сложност, в рамките на което прокурорът е привлякъл
със съответни обвинения множество лица. Компетентните органи на
досъдебното производство не могат да бъдат упрекнати в липса на
достатъчно усърдие при водене на производството. Напротив- в днешното
12
съдебно заседание прокурорът представи за данни за активна актуална
дейност по разследването, в хода на която от вчера- 19.06.2024г. броят на
лицата, привлечени като обвиняеми за същите престъпления се е удвоил
спрямо приетия в постановлението за привличане на обв. Г. от 13.06.2024г.
Срокът на действие на коментираната мярка за неотклонение към настоящия
момент е под 4 месеца и не е неразумен.
В обобщение: към актуалния процесуален етап са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК, при което най-
адекватна за воденото спрямо обвиняемия наказателно преследване е
изпълняваната мярката за неотклонение „задържане под стража“, която ще
обезпечи целите, визирани в чл. 57 от НПК. Тези цели не могат да бъдат
постигнати с по- лека по вид мярка за неотклонение. Като е приел това,
Пловдивският окръжен съд е постановил законосъобразен съдебен акт и
наведените оплаквания са неоснователни.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като
неоснователна, да се остави без уважение.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 924 от 14.06.2024 г.,
постановено по ЧНД № 236/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е
оставена без уважение молбата на адв. С. В. – защитник на А. К. Г. –
обвиняем по ДП № 26/2024 г. по описа на Отдел Криминална полиция –
Пловдив, за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под
стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 12:40 часа.
Протоколът изготвен в с. з.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
14