№ 4108
гр. София, 01.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110154381 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „И.Ф“ ЕООД срещу Б. СЛ. Д..
Ищецът твърди, че между ищцовото дружество и ответницата бил сключен договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 128723 от 28.04.2016г., чрез кредитен посредник
„К“ ООД, по силата на който бил отпуснат в полза на ответника кредит за сумата от 300,00
лв. Твърди, че договорът е подписан лично от ответника. Навежда твърдения, че според
договора сумата е трябвало да бъде върната наведнъж на падежна дата 28.05.2016 г.
Посочва, че поради неизпълнение на длъжника за периода от падежната дата до 13.03.2020 г.
– дата на обявяване на извънредно положение, както и от 15.07.2020 г. до 04.04.2021 г., се
дължала лихва за забава, но за периода от 28.05.2016 г. до 01.05.2018 г. лихвата била
погасена по давност. Посочва, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК ответната страна е заплатила 100,00 лв., с които е погасена част
от главницата, в резултат на което е останала неплатена главница в размер на 200,00 лв.,
както и непогасена по давност лихва в размер на 52,61 лв. Моли за признаване за
установено, че ответникът дължи посочените суми, за които твърди, че имало издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 200 лв. - непогасена главница по договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 128723 от 28.04.2016г., ведно със законна лихва
от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането и 52,61 лв. - мораторна лихва за периода от
01.05.2018 г. до 04.04.2021 г.
Ответната страна е получила редовно препис от исковата молба, но не е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
1
Предявените искове са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и
вр. чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по
валиден договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, предаването на заетата
сума на ответната страна, уговорения падеж на задължението, наличието на уговорка за
заплащане на договорна лихва в претендирания размер. При установяване на горните
обстоятелства е в тежест на ответника да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От приложения договор за предоставяне на кредит от разстояние № 128723 от
28.04.2016г е видно, че ищецът е отпуснал в полза на ответната страна заем в размер на 300
лв., срещу задължението на последната да върне кредита до 28.05.2016г. От приложеното
платежно нареждане (л. 19) е видно, че на 28.04.2016г. заетата сума е получена от ответната
страна.
Ответната страна не е оспорила възникналото правоотношение, респ. получаването на
уговорената сума. Не са ангажирани и доказателства за погасяване на процесните
задължения. Във възражението по чл. 414 ГПК единствено се сочи, че ответницата плаща
чрез ЧСИ на ищеца по 86 лв. всеки месец и поради това не дължала други суми. На изрични
указания на съда към длъжника да посочи по кое изпълнително дело се събират сумите,
изпълнителния лист по кое дело е издаден и дали оспорва процесното задължение, ответната
страна не е отговорила.
Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните конкретни
твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза
на ищеца е възникнало вземане за главница в размер 300 лв., поради което претенцията за
непогасената част от нея в размер на 200 лв., следва да се уважи като основателна.
С оглед акцесорния характер на претенцията, в полза на ищеца следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното плащане, както и претендираната мораторна лихва за периода от
01.05.2018 г. до 04.04.2021 г. в размер на 52,61 лв.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно, в
полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски: 25 лв. – държавна такса за
заповедното производство, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, 25 лв. – държавна такса за исковото производство и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Б.
СЛ. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „...“ № 12, ет. 5, ап. 11 ДЪЛЖИ на „И.Ф“
ЕООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. „...“
№ 17, ап. 1 следните суми:
200 ЛЕВА – непогасена главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
128723 от 28.04.2016г., ведно със законна лихва от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането
и 52,61 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 04.04.2021 г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19189/2021г. по описа на
СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА Б. СЛ. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „...“ № 12, ет. 5, ап. 11
ДА ЗАПЛАТИ на „И.Ф“ ЕООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. Иван Вазов, ул. „...“ № 17, ап. 1 сторените по делото разноски, както следва: 25 ЛЕВА –
държавна такса за заповедното производство, 50 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство, 25 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство и 100
ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3