Р Е Ш
Е Н И Е № 186
гр.Враца, 13.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Миглена Костадинова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №51 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С.Д.Л., ЕГН **********, чрез адв. И.Ж. от САК е депозирал
искова молба с вх.№2326 от 11.03.2019год, против Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.*** със следните обективно
съедининени искове: Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 27 000,00 (двадесет и седем хиляди) лв. —
главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП от 09.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 27.07.2018 г. — датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне
по доброволната претенция до окончателното изплащане на обезщетението; и сумата
от 353,00 (триста петдесет и три) лв. - главница, представляваща
Застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП
от 09.08.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
27.07.2018 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
доброволната претенция до окончателно изплащане на обезщетението.
Ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, чрез упълномощения
процесуален представител, оспорва предявените искове по основание и размер.
С определение №423 от 02.05.2019г на основание чл.219
ал.1 ГПК, съдът е допуснал и конституирал Н.Т.Б., ЕГН ********** ***, като
ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ в процеса на страната на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
гр.София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.***,ет.***. Същият не
е ангажирал становище по предявенитее искове.
Предявените обективно съединени осъдителни
искове са с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.а от КЗ
във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Тук
следва да се отбележи, че в проектодоклада, който с протоколно определение от
15.10.2019г е обявен за окончателен, е посочено правно основание чл.432 ал.1 КЗ на иска за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени и имуществени вреди. Тази неточност не е довела до
невъзможност на страните да упражняват правата си по действително предявения
иск.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани две
експертизи – съдебно медицинска експертиза и съдебно психологическа екпертиза.
В исковата молба се твърди, че на 09.08.2017 г., около
05,30 ч. сутринта, Т.С.Т., управлявал л.а. „Опел Астра", с per. № М ****
АТ по земен път. Заедно с него в автомобила пътувал ищецът. Тъй като се
наложило да се натовари багаж в л.а. „Опел Астра", Т.Т. спрял, а С.Л.
излязъл от автомобила и застанал зад багажника му, като поставял в него
моторен трион.
По същото време, на същото място и със същата посока на
движение, Н.Т.Б., управлявал л.а. „Форд Ескорт", с per. № ВР **** ВК.
Поради движение с несъобразена скорост и поради липса на правоспособност,
реализирал ПТП, като блъска С. Л., който се намирал непосредствено зад
автомобила, спрял за престой, а след това и в самия л.а. „Опел Астра".
В следствие на настъпилия удар е пострадал С.Д.Л., който
е получил различни телесни увреждания.
За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда,
като на местопроизшествието пристигнал екип на РУ - Козлодуй и екип на Спешна
Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Констативен Протокол за ПТП
с пострадали лица № 288р-8508/10.09.2017 г., като на осн. чл.212, ал.2 от НПК
било образувано досъдебно производство № 430/2017 г. по описа на РУ -
Козлодуй, пр.пр. № 753/2017 г. по описа на РП-Козлодуй.
От събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, по безспорен начин се установява, че причината за
настъпването на произшествието са действията на водача на л.а. Форд Ескорт Н.Б..
В протокол за разпит като свидетел, пострадалият С.Л. е упражнил правата си по
чл. 343, ал. 2 от НК, като е поискал наказателното производство да бъде
прекратено. С Постановление на РП-Козлодуй от 18.12.2017 г. производството е
прекратено.
Вследствие на гореописаното ПТП С.Л. е получил следните
травматични увреждания:
1.Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лява бедрена кост, причинило трайно затруднение на долен ляв крайник, довело
до оперативна фиксация на костта — разстройство на здравето, причинило
физически болки и страдания, временно опасно за живота;
2. Разкъсно-контузни рани на двете бедра, придружени с
обилно кръвотечение - разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания, неопасно за живота;
3.Охлузване на дясна колянна става - разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания, неопасно за живота;
4.Контузия на десен долен крайник - разстройство на
здравето, причинило физически болки и стадания за период по-дълъг от 30 дни;
След настъпване на ПТП ищецът е откаран по спешност в
МБАЛ „Христо Ботев" АД - гр. Враца, където е постъпил за лечение в
безпомощно състояние, изпитващ силни болки в областта на двата долни крайника,
като не можел да стъпва на краката си. Той се чувствал изключително замаян и
отпаднал. В медицинското заведение са му извършени множество изследвания.
Извършена му е рентгенография на бял дроб, бедрена кост и таз. След
извършването на множество медицински изследвания и прегледи са установени
получените травми. Веднага му е приложено медикаментозно лечение. Поради
влошеното му състояние и силните болки в областта на таза и левия долен крайник
се наложила спешна оперативна намеса за фиксация на счупената бедрената кост.
След приключване на оперативната намеса отново е извършена рентгенография за
проследяване на състоянието на бедрената кост след поставянето на метална
остеосинтеза.
На 15.08.2017 г. ищецът е изписан от лечебното заведение
с подобрение, като му е оказано да спазва постелен режим, като са му дадени и
указания за лечение в амбулаторни условия - прием на медикаменти и наблюдение
от ОПЛ. Дълго време след настъпване на ПТП ищецът е бил на легло, като не можел
да се обслужва самостоятелно и изпитвал силни болки в областта на получените
травми. Чувствал постоянна слабост и обърканост. Вследствие на травматичните
увреждания се уморява от най-елементарни физически усилия. Също така чувства
непрекъсната тревожност, събужда се през нощта и не може да заспи, сънува
кошмари на преживяното ПТП. Получените травматични увреждания са влошили
драстично качеството му на живот като цяло.
В следствие ПТП и получените при него травми ищецът е
изпитал силни по интензитет физически болки и страдания. Дори след изтичането
на възстановителния период, той продължил да изпитва болки, неудобства и
затруднение в ежедневието си, като не е възстановен напълно от получените
травми. Дълго време след преживяното той изпитвал страх да излиза от дома си.
Полагането на ежедневните нужди от битов и хигиенен
характер представлявало изключителна трудност за него. В допълнение на това той
не само не можел да полага необходимите грижи за себе си, но и се нуждаел от
постоянната подкрепа и съдействие на своите близки за осъществяването на
обичайните си, ежедневни дейности. Това е и причината той да се чувства
непълноценен и безполезенен, изпълнявайки най-обикновени действия.
Получените физически и емоционални травми и съпътстващите
ги болки, страдания, неудобства и затруднения в ежедневието на ищеца се явяват
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от претърпяното
на 09.08.2017 г. ПТП и с оглед справедливостта, те следва да бъдат репарирани,
като ищецът счита, че сума в размер на 80 000 лв. би успяла да обезщети
претърпените от него неимуществени вреди.
Освен гореизброените неимуществени вреди, ищецът е
направил разходи във връзка с извършената му операция за фиксация на счупената
бедрената кост, като е заплатил и медицинските консумативи във връзка с нея.
Тези разходи за лечението на С. Л. представляват имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от претърпяното на 09.08.2017 г. ПТП и с оглед
справедливостта, те също следва да бъдат репарирани.
Тъй като към датата на ПТП - 09.08.2017 г. по отношение
на л.а. „Форд Ескорт", с per. № ВР **** ВК не е била налице валидно
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
то Гаранционен Фонд се явява пасивно легитимиран да отговаря по претенцията на
ищеца за репариране на неимуществените и имуществени вреди, които С.Л. е
претърпял вследствие на ПТП от 09.08.2017 г.
С оглед разпоредбите на Кодекса на Застраховането, с
искане вх. № 24-01-314/27.04.2018 г. ищецът отправил пред Гаранционен фонд
доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, претърпени от него, като предоставил всички
налични писмени доказателства, с които разполага. С писмо изх. №
24-01-314/12.10.2018 г. Гаранционен фонд е уведомил ищеца, че одобрява
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на стойност 28 000,00 лв.,
както и за имуществени такива на стойност 1680,00 лв. Тъй като същият счита,
че предложената сумата е прекалено занижена, за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящата претенция.
Ищецът счита, че сума в размер на 55 000 лв. би успяла
да обезщети претърпените от него неимуществени вреди, както и сумата от 2033,00
за имуществени вреди, съобразно приложените фискални документи. С оглед
извършеното доброволно плащане от страна на ответника на горепосочената сума от
28 000,00 лв. за търпени неимуществени вреди и сума в размер на 1680,00 лв. за
търпени имуществени вреди за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск за остатъка от претенцията.
С оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с
чл.409 от КЗ във връзка с чл.84, ал.З от ЗЗД застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от
изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до
датата на плащането на обезщетение.
С депозирания отговор е оспорен изцяло предявения иск за
неимуществени вреди - по основание и по размер.
В отговора на Гаранционния фонд се твърди, че към
настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП. По
образуваната щета № 210161/27.04.2018 г. уведомили ищеца, че следва да представи
доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата
на чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“, от Кодекса за застраховането. С писмо изх. №
24-01- 314/27.04.2018г. уведомили ищеца, че следва да представи необходимите
доказателства, от които да е видно основанието за определяне на обезщетение, но
такива не са представени.
В последствие с молба с вх. № 24-01-314 от 02.10.2018г. е
образувана щета № 210363/02.10.2018 г., за която Фондът е определил и изплатил
обезщетение за неимуществени и свързаните с тях вреди имуществени вреди на
ищеца сума в общ размер на 29
680.00 лв. или 28 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди и
1 860.00 лева - обезщетение
за имуществени вреди. С изплащането на сумата, страните са решили спора
извънсъдебно по реда на чл.558, ал.З, във връзка с ал.1 КЗ. В тази връзка
неоснователно е искането за изплащане на обезщетението, предмет на исковата
молба, тъй като претенцията е била удовлетворена извънсъдебно, видно от
приетата от страна на ищеца сума и така страните са постигнали с оглед на
действията си спогодба съгласно приложимата в случая обща гражданскоправна
разпоредба на чл. 365 ЗЗД, за която не се предвижда определена форма за
действителност. Съгласно чл.558 ал. 5 КЗ увредените лица или се съгласяват с
определените им от Фонда обезщетения, с което се решава извънсъдебно спора или
не се съгласяват с така определените суми, като не ги приемат и предявяват
претенциите си в съда. С факта на плащането от страна на ГФ се внася яснота и
определеност в отношенията на спорещите. Слага се край на спора и се избягва
бъдещ такъв, като страните чрез взаимни отстъпки прекратяват висящия спор,
какъвто е и смисъла на една спогодба, в частност направеното плащане от страна
на Фонда. Още повече, че с настоящата искова молба не се претендират
обезщетения за вреди различни от взетите предвид при определяне на размера на
обезщетението от УС на ГФ и полученото от ищеца травматични увреждания -
Субтрохантерна фрактура на лява бедрена кост, дълбока рана на дясно бедро с
дължина около 20см, с отлепване на кожата, рана с дължина 10 см по задна
повърхност на лява бедрена кост и охлузвания в областта на лява колянна става.
В писмото си до ищеца, приложено към исковата молба, ГФ
изрично е посочил, че одобрената сума за обезщетение на неимуществени вреди не
е частично плащане по предявената претенция. Още повече, че така определеното
обезщетение е преведено по негова сметка на 17.10.2018г.
Предвид гореизложеното счита исковите претенции за
неоснователни.
По отношение на претендираните допълнителни имуществени
вреди в размер на 353.00
лева. изразява становище,
че обезщетение за разликата над изплатената сума от 1
860.00 лева не следва да бъде присъждано на ищеца, тъй като за
твърдените от ищеца разходи, същият не е представил никакви доказателства пред
Фонда, а едва в настоящето производство.
Според изложеното в отговора в предявените размери
исковете са прекомерно
завишени с оглед принципа на справедливостта,
съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот и
трайната съдебна практика за процесната 2017 година.
Исковите претенции не кореспондират със задължителната
практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при
действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на
чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение №
154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи
правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии. Тези критерии са възприети и във формираната по
реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД,
която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди
изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти. Предявените претенции не кореспондират нито с трайната
съдебна практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на
справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот, както
и наличието на допринасяне в значителна степен на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
Действително в процесния случай следва да се приложи
специалната норма на чл. 558, ал.2 от КЗ по отношение на началния момент на
забава, но моли
Съдът да вземе предвид и следното: С
молба с вх. № 24-01-314 от 27.04.2018г, С.Л.,
чрез адв. И.Ж. - САК е отправил претенция за изплащане на обезщетение към Фонда
и е образувана щета № 210161/27.04.2018г. С писмо с изх. №24 -01-314.1/08.05.2018г. молителят е бил
надлежно уведомен, че за установяване на твърдените от него факти и
обстоятелства, е необходимо да представят допълнителни доказателства.
До 26.07.2018 г нищо от посочените писмени доказателства
не постъпва по щетата, вследствие на което и предвид законоустановения краен срок
за произнасяне, Управителния съвет на Гаранционен фонд взима решение N 15-3/26.07.2018
г, с което отказва изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, поради
липса на достатъчно доказателства за установяване на основанието и размера на
претендираните вреди. Молителят е надлежно уведомен с писмо изх №24
-01-314/26.07.2018г., че ако представи изисканите документи, претенцията им ще
бъде отново заведена и разгледана.
С молба с вх. № 24-01-314 от 02.10.2018г. С.Л., чрез адв.
И.Ж. - САК е отправил претенция за изплащане на обезщетение към Фонда и е
образувана щета № 210363/02.10.2018
г..
С писмо с изх. №24
-01-314/12.10.2018г. молителят е бил надлежно уведомен, че Фондът е определил и
изплатил обезщетение за неимуществени и свързаните с тях вреди имуществени
вреди на ищеца сума в общ размер на 29 680.00 лв.
По отношение на претенцията за имуществени вреди в ОС
Враца е заведена срещу Гаранционен фонд настоящата искова молба, като този път
към нея са приложени
към преписи от необходимите писмени доказателства.
Ако изисканите писмени доказателства били надлежно
представени в Гаранционен фонд по щета № 210161/27.04.2018г. и
впоследствие по щета №
210363/02.10.2018г. Управителният съвет на Гаранционен фонд нямало да
постанови решения, с които да откаже изплащане на обезщетения за имуществени
вреди и вероятно щял да уважи претенцията, за да се избегне завеждането на
гражданско дело и влизането в допълнителни ненужни разходи, както за ищеца така
и впоследствие за Фонда, ако бяха изпълнили разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ГПК.
Ето защо, с оглед гореизложеното и предвид преклузията на
чл. 558 от КЗ, единствения извод е, че ищецът недобросъвестно е осъществил една
бланкетна процедура пред Фонда, с цел бърз отказ и последващо завеждане на
гражданско дело по отношение на претенцията за имуществени вреди.
Ищецът не е отчел обезщетителната, обезпечителната,
социалната и защитната функции на Фонда. Предявяването
на претенцията пред ОС Враца, за сума над определеното обезщетение от 28 000.00 лева цели
с присъждане на едно бъдещо по-голямо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, единствено да
промени стандарта на живот на ищеца и да го облагодетелства в икономически
план, а не да репарира причинените му вреди.
В тази връзка се оспорва
началния момент на законната лихва и върху сумата, претендирана за
неимуществени вреди, а и за свързаните с тях имуществени и моли Гаранционен
фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.
На основание чл. 372, ал. 2 ГПК и в законоустановения
срок е постъпил допълнителна искова молба, с която ищецът прави допълнения и
пояснения към първоначалната.
На първо място се оспорва направеното възражение за
неоснователност на исковата претенция, поради извършено извънсъдебно плащане от
страна на ответника. Излага се становище, че по никакъв начин не може да бъдат
споделени доводите на ГФ, че след като е налице плащане от негова страна по
доброволно предявената претенция в размер на 28 000-двадесет и осем хиляди пева
представляващо плащане по неформална спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. от ЗЗД, е погасено правото на ищеца на настоящия иск.
Никъде, по никакъв повод С.Л. не е заявявал, че е
удовлетворен от обезщетението от 28 000 лв. , платено и от Гаранционен Фонд, за
да е налице дори индиция за подобни твърдения, че е налице спогодба.Тъкмо
обратното - с цялостното си поведение С.Л. е показал, че не е съгласен с така
определеното обезщетение, което счита за занижено и неотговарящо на
действително претърпените болки и страдания, видно на първо място от
предявената доброволна претенция в почти трикратен размер. Единственото
действие, което е предприел, е да представи лична банкова сметка ***, съгласно
изискванията на ЗМИП. За да е налице спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. от ЗЗД, следва да е налице изрично изявление на страната, но в случая липсва
такова изявление от ищеца.
подчертава, че както правната теория, така и съдебната
практика отдавна са изяснили, че за да е налице спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД е необходимо
изрично писмено споразумение между страните, в което да е очертано материалното
правоотношение, идентично с предмета на спора, каквото нито се твърди, че е
налице, нито е представено по делото.
Неоснователни са доводите на ответника относно недобросъвестното
поведение на ищеца в хода на доброволната процедура. Всички относими и
необходими документи са предоставяне незабавно на ответника, с оглед доказване
на претенцията ни по основание и размер.
С депозирания
допълнителен отговор, ответникът чрез процесуалния си представител
поддържа депозирания отговор, като оспорва иска по основание и размер. Поддържа
и възражението си относно началния момент на законната лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Констативен Протокол за ПТП с пострадали
лица с рег.№288р-8508/10.09.2017 г. е видно, че на 09.08.2017г извън пътната
мрежа е станало ПТП между участник - едно лек автомобил марка Форд, модел
Екскорт без регистрационен номер и без данни за собственост с водач Н. Т.Б. ЕГН **********; участник две - лек
автомобил Опел Астра с рег. № М ****АТ, собственост на Е.И.Г. с водач Т.С.Т. с ЕГН ********** и участник три - С.Д.Н.
с ЕГН **********, като последния е вписан и като пострадало лице.
Към исковата молба е представен Протокол за оглед на
местопроизшествие от 09.08.2017г. В
протокола се съдържат данни само за оглед на автомобил Форд, модел Екскорт без
регистрационен номер намиращ се паркиран в двора на РПУ Козлодуй. Представеният
Фотоалбум съдържа снимки също само на този автомобил.
С писмо per. № 967000-4933/17.04.2018 г.
ОДМВР-Враца, Сектор ПП уведомява
процесуалния представител на ищеца адв. И.Ж., че регистрацията на лек
автомобил Форд, модел Ескорт е бил
с регистрационен номер ВР****ВК и
собственост на Д.П.П. до 09.08.2017г, когато регистрацията е прекратена.
Съгласно представената Епикриза от МБАЛ „Христо
Ботев" АД - гр. Враца ИЗ № 9356/09.08.2017 г. ищецът е постъпил на лечение
на 09.08.2017г и е изписан на 15.08.2017г. По време на престоя в болничното заведение
му е направена операция в областта на ЛТС под обща анестезия и рентгенов
скопичен контрол, при която е извършена репозиция на лявата бедрена кост,
поставен е интрамедуларен пирон с Ф11 и дължина 400мм.
Видно от Постановление за прекратяване на ДП на
РП-Козлодуй вх. № 753/15.02.2017 г. досъдебното производство №753/2017г по
описа на РП козлодуй,№430/2017г по описа на РУ Козлодуй е прекратено по искане на пострадалия.
С исковата молба се представя Фактура №
**********/20.09.2017 г. за закупени комбиниран стол за тоалет и баня и два броя
патерициза сумата от 353,00лева, която е
платена в брой.
Съгласно намиращата се стр.26 Справка от Информационния
център на Гаранционен фонд лек автомобил Форд, модел Екскорт с регистрационен
номер ВР****ВК към датата на ПТП 09.08.2017г не имал застраховка
"Гражданска отговорност"
С Писмо Изх. № 24-01-314/26.07.2018 г. Гаранционен фонд уведомява ищеца, че отказва плащане на
обезщетени по претенцията му за неимуществени вреди, поради непредставяне от
страна на пострадалия на поискани документи. Със същото пострадалият е
уведомен, че може да предяви нова претенция пред ГФ или да предяви иск пред съда.
С Писмо Изх. № 24-01-314/12.10.2018 г. на Гаранционен
фонд уведомява ищеца, че одобрява обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди в размер на 29
680.00лева, разпределени както следва: 25 000.00лева за счупване на лява бедрена кост, лекувано с
метална остеосинтеза; 2000.00лева за дълбока рана на дясна бедрена мускулатура,
лекувана оперативно; 1000лева за рана с дължина 10 см. по задната повърхност на
лявото бедро и 1680.00лв за имуществени
по представена фактура №1000000481І09.08.2017г. В писмото изрично е
посочено, че тази сума не е частично плащане по претенцията. Одобрената сума ще
бъде изплатена по представена от
пострадалия сметка.
От страна на ответника е представено искане от ищеца,
входирано в ГФ под №24-01-314/27.04.2018г, от което е видно, че ищецът е
претендирал заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 80 000лева и за имуществени вреди в размер на 2 051,00лева. Ответникът с
писмо изх. №24-01-314.1/08.05.2018г е поискал от заявителя да представи допълнително
няколко документа изрично посочени. Ответникът е представил и молба от
ищеца с вх. №24-01-314/02.10.2018г, с
която ищецът е посочил, че представя изисканите документи, както и същата да се
смята за нова претенция пред ГФ по вече образуваната щета №210161/2018г.
По делото са допуснати и изслушани две експертизи:
съдебно медицинска и съдебно психологическа. Заключенията на експертите не са
оспорени от страните и се приемат от съда като обективни и компетентни.
Експертът д-р Г.К., изготвил медицинската експертиза след
запознаване с медицинските документи и личен преглед на ищеца С.Д.Л. е
установил, че последният при инцидента на 09.08.2017г е получил следните
наранявания: Счупване на лява бедрена кост за което увреждане е претърпял
съответно оперативно лечение; Разкъсно-контузни рани на двете бедра и охлузване
на дясна коленна става. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени
от удари с твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по начин и по време
посочени исковата молба, т.е. след ПТП.
Проведеното лечение е било оперативно и медикаментозно и
е било адекватно съобразено с вида на травмите , като срока за възстановяване е
около 1 година. Към момента на прегледа 27.09.19 г. Л. е напълно възстановен от
получените травми и прогнозата за развитие на здравословното му състояние е
добра.
Вещото лице по допуснатата съдебно психологическа експертиза
дава следното заключение: в момента на удара и първото денонощие след това по
време на транспортиране, на хоспитализиране, ищецът е показал признаците на
остра стресова реакция. Всички останали неща, които съпътстват това, фактът, че
той не може да се самообслужва, фактът, че интимни неща, от това да поддържа
тоалета си, трябва някой друг да го прави, всичко това е част от реакцията след
ПТП-то. След това тези симптоми прерастват в постравматично стресово
разстройство, но това е в рамките до 6-ия месец. То съществува и до момента и
вече говорим за хронифициране на постравматичното стресово разстройство. Към настоящия момент физическите
травми може да са отстранени, но психическите такива са по-продължителни във
времето.
Прогнозата на вещото лице е, че с помощта на подходящо
психотерапевтично въздействие, което комбинира работа на нива тяло, мозък,
емоции, ум, е възможно благоприятно развитие на
психичното здраве на С.. От друга страна ПТСР е в пряка връзка с
личностната предиспозиция - така че пълното оздравяване ще зависи и от личния избор (в
случая, на качествена психотерапия и терапевт), от характера, мотивацията,
волята и солидната подкрепа от личностно значимия социален кръг на ищеца. Тук
трябва да се има предвид, че оздравяването
в психологичен план е силно зависимо и от лекуването на физическата травма, доколкото
това е възможно, както и/или от подходяща поддържаща физиотерапия. Тук
благоприятен фактор е младостта на ищеца, спортната му натура, упоритостта,
която му е присъща, както и значението на семейството като ресурс за
положително развитие на оздравителния процес. Посттравматичното стресово
разстройство/ПТСР/ е упорито страдание - преодоляването му е продължително, но
възможно.
За доказване на претърпените от ищеца болки и страдания
по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д.Л.А.– баща на ищеца, твърди, че след
операцията се чувствал зле, много го боляло, постоянно търсел течен аналгин. Било
му много притеснено, че свидетелят и майка му се грижат за него, тъй като може
би около 4-5 месеца не можел да се обслужва сам. По късно когато преминали
болките и започнал да се възстановява, му било притеснено да се облече с къси
панталони, заради белегът на десния
крак. В резултат на травмата са му правени 2 операции - първата е, когато му
сложили импланта и втората, когато му извадили импланта. Чувствал се много
притеснен и от това. След втората операция, около месец му трябвало, за да се
възстанови и да започне да си ходи нормално. В момента не може изцяло да
натоварва крака си. Според свидетеля в момента има периоди от време, когато го
боли. Не може да работи тежка физическа работа и от 2017 г. и до момента не е
работил. Сънува често катастрофата.
При така изяснената фактическа обстановка по делото съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 2, б. "а"
от Кодекса за застраховането Гаранционният Фонд изплаща на увредените лица
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията
на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от
Кодекса за застраховането е предвидено, че увреденото лице може да предяви
претенцията си пред съда, ако Гаранционният Фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение.
Предявеният
иск е допустим с оглед обстоятелството, че по делото са представени доказателства,
че Гаранционния Фонд е
бил сезиран с искане за определяне и заплащане на обезщетение за претърпени вреди и последния е платил сума в общ размер
на 29 680.00 лв,
от която 28 000,00 лв. за търпени неимуществени вреди и 1680,00
лв. за търпени имуществени вреди за ищеца. В случая Гаранционния Фонд не е приел
и платил в пълен размер претендираните от ищеца с молба №24-01-314/27.04.2018г,
суми за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 80
000лева и за имуществени вреди в размер на 2 051,00лева, поради което за предявения
иск е налице последното предложение на разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането -
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение. От страна
на ответника е направено възражението, че с изплащането на сумата, страните са
решили спора извънсъдебно по реда на чл.558, ал.З, във връзка с ал.1 КЗ, тъй
като съгласно чл.558 ал. 5 КЗ увредените лица или се съгласяват с определените
им от Фонда обезщетения, с което се решава извънсъдебно спора или не се
съгласяват с така определените суми, като не ги приемат и предявяват
претенциите си в съда. Съдът намира, че това твърдение на ответника не намира
опора в закона, тъй като в същия няма изрично визирано изискване, че при несъгласие с определената сума пострадалият
следва да се откаже от определената му сума и да търси обезщетение по съдебен
път. Няма обективни данни по делото за постигнато
споразумение между ищец и ответник
досежно платената от Гаранционния
Фонд сума.
Събраните по делото доказателства, а и обстоятелството,
че Гаранционният Фонд е изплатил вече обезщетение на ищеца, обуславят извода за
доказаност на предпоставките от фактическия състав на основанието по чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането, а именно - наличие
на увреждане, настъпило на територията на Република България, причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на страната
и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност
на автомобилистите"; противоправно поведение и вина на водача на
превозното средство; както и причинно-следствена връзка между деянието и
причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие
получените травматични увреждания.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл. 52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с Постановление №
4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. Тъй
като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, продължителността на възстановяването, силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията и др.
При
определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази
обстоятелствата, установени от заключението по допуснатата съдебномедицинската
експертиза, представено от вещото лице д-р К., че ищецът е
получил едно основно травматично уреждане, изразяващо се в счупване на лява бедрена кост, за което
увреждане е претърпял оперативно лечение, както и две разкъсно-контузни
рани на двете бедра и охлузване на дясна
коленна става. В случая следва да се вземе предвид, че е причинена
средна телесна повреда, която
е довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, като ищецът е
търпял болки и страдания. Продължителността на лечебния и възстановителния
период е определен от експерта за около една година. Определено
при ищеца този срок се е удължил в резултат на допълнителната оперативна интервенция за
отстраняване на металните тела, с които е било фиксирано счупването. Следва да
се вземе под внимание и факта, че в първите седмици болките и страданията са
били най - осезаеми и силни, имало е сериозни затруднения във връзка със
самообслужването на ищеца. В резултат на травматичното увреждане се е
затруднило не само придвижването на ищеца, но и неговото ежедневие - неудобства
от битово и хигиенно естество, зависимост от околните. В тази
насока съдът цени показанията на разпитания свидетел Данаил Асенов, тъй като същия като баща на ищеца е запознат в подробности с лечението
и състоянието му в този период. Лично е полагал грижи за него в периода, в
който е бил в невъзможност са се самообслужва, като му е помагала в
извършването на обикновените ежедневни хигиенни навици и тоалети.
От значение
за определяне на
горепосочения размер на обезщетението е създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи - пример
по т. д. № 669/2012 г., ІІ т. о. с
отчетени фрактури, трайни белези, промени в походката, 1 г.
възстановителен процес е
присъдено обезщетение от 40 хил. лв.В
случая, обаче следва да бъде взето предвид и заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно психологическа експертиза, което е категорично, че в момента на удара и първото
денонощие след това по време на транспортиране, на хоспитализиране, ищецът е
показал признаците на остра стресова реакция. Обстоятелството, че той не може
да се самообслужва, фактът, че интимни неща, от това да поддържа тоалета си,
трябва някой друг да го прави, всичко това е част от реакцията след ПТП-то.
След това тези симптоми прерастват в постравматично стресово разстройство
/ПТСР/, но това се развило в рамките до
6-ия месец. ПТСР съществува и до момента, като вече е хронифицирано. При определяне
на обезщетението съдът взе предвид и факта, че до хронифициране на ПТСР се
достигнало, поради непотърсена от страна на ищеца психотерапевтична помощ, т.е.
налице е неглижиране от негова страна на проблемите от психологическа и
емоционална страна.
Отчитайки
всички тези обстоятелства,
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и факта, че в развилото се извънсъдебно производство
пред Гаранционния фонд, предхождащо настоящото исково производство, ответникът
е изплатил част от прецененото като дължимо обезщетение за неимуществените
вреди в размер на 28 000 лв., настоящият състав намира, че следва да определи допълнителна сума от 15 000 лева,
която заедно с изплатеното от Гаранционния фонд би обезщетила ищеца в цялост за
претърпените от него неимуществени вреди.
При това положение искът следва да се уважи до сумата от 15
000 лева, като в
останалата част до пълния предявен размер от 27 000 лева,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение
на претенцията за законна лихва следва да се посочи, че такава се дължи,
съгласно императивната норма на чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ, според
която лихвите за забава, дължими от Гаранционния Фонд се изчисляват и изплащат
при спазване на чл. 497 КЗ, съгласно ал. 1 от който законов текст,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати - с изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 – хипотеза, в която
настоящият казус не попада, предвид това, че ищецът няма качеството на увредено
лице по застраховка "Гражданска отговорност" или с изтичането на три
месечния срок по чл. 496, ал. 1. Ищецът е сезирал ответника на 27.04.2018 г.,
следователно тримесечният срок е изтекъл на 27.07.2018
г. и от 28.07.2018 г.
ответникът е изпаднал в забава. Следователно лихва следва да бъде присъдена,
считано от 28.07.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата, в каквато насока е и искането на ищеца.
Съдът намира за основателен и доказан и иска за
присъждане на имуществени вреди в размер на 353,00лева. С депозираното пред
ответника искане входирано в ГФ под №24-01-314/27.04.2018г, ищецът е
претендирал заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 2 051,00лева. Ответникът е уважил искането за сумата от 1680.00лв по представена
фактура №**********/09.08.2017г. В настоящото производство е представена фактура №********** от
20.09.2017г, която касае закупуване на пособия за предвижване на пострадалия,
които разходи не са репарирани от ответника. В случая върху тази сума се дължи
законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба, тъй като
фактурата не е представена пред Гаранционния фонд, въпреки, че е била налична
към момента на заявената претенция. Ищецът не може да черпи права от
собственото си неправомерно действие, в случая бездействие изразяващо се в
непредставяне на изискани от фонда доказателства.
По разноските
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете. Направените
от ищеца разноски възлизат на сумата от 200лева. В случая са предявени два иска
за имуществени и неимуществени вреди. Първият е уважен изцяло, а втория на
55,56% или общо уважената част от исковете съставлява 77,78%. При това
положение на ищеца следва да бъдат присъдени 77,78% от 200лева, т.е. 155,56лева
Ищецът
е получил безплатна правна помощ от представляващия го адвокат И.Ж. от САК,
поради което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 7, ал. 2,
от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения на
последния следва да бъде присъдена сумата от 990,59 лв. –
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Предвид
отхвърлянето на иска в една част, ищецът следва да заплати на ответника
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е представил
доказателства за направени разноски по делото
в размер на 500лева, а отхвърлената част от исковете съставлява 22,22%
или дължимата на ответника сума е 111,10лева
.
Съгласно
чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният
дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на
съда. Съобразно уважения размер на исковете следва да се присъди държавна такса
от 650,00лева
На
осн. чл. 78, ал. 10 от ГПК разноски на трето
лице помагач не се присъждат.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Гаранционен
Фонд, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Л., ЕГН **********, по
сметка с IBAN:***, сумата
от 15
000 /петнадесет хиляди/ лева, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 09.08.2017
г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 27.07.2018 г. — датата
на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до
окончателното изплащане на обезщетението; и сумата от 353,00 (триста петдесет и три) лв. - главница,
представляваща Застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП от 09.08.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 07.03.2019г/датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателно изплащане на обезщетението, както и сумата от 155,56лв. / сто петдесет и пет лева и петдесет и шест ст./,
представляваща заплатени разноски пред настоящата инстанция съразмерно с
уважената част на исковете.
ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди в
останалата част до пълния размер от 27 000лева, както и иска за присъждане
на законна лихва от 27.07.2018 г. /датата
на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция/ до 07.03.2019г
/датата на депозиране на исковата молба/,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Гаранционен
Фонд, БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.***, да заплати
на адв. И.Ж. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с
чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения сумата 990,59лв./ деветстотин и деветдесет лева и
петдесет и девет ст./ – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА С.Д.Л., ЕГН **********, да заплати на
Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.***,
сумата от 111,10лв /сто и единадесет
лева и десет ст./, представляваща направени разноски за отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.*** да заплати
по бюджетна сметка на Врачански
окръжен съд на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 650.00 лв./ шестстотин и петдесет
лева/ – държавна
такса за уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на третото лице помагач Н.Т.Б., ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: