№ 17121
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110162421 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК вр. чл. 270, ал. 2 ГПК.
Ищцата И. К. З. е предявила срещу ПРБ искове с правно основание чл. 270, ал. 2
ГПК за прогласяване нищожността на Определение от 16.03.2020г. по гр.д. №
14344/2019г. на СГС и Определение № 11773/31.07.2020г. по ч.гр.д. № 2020/2020г. на АпС-
София. Твърди, че с посочените съдебни актове не е осъществена правораздавателна
дейност, а обстоятелствата, с които е обвързан статутът им, ограничава правото ú на защита,
а всичко това противоречало на правовия ред в държавата. Те съставлявали порочни
съдебни актове, постановени спрямо нередовна искова молба, като не било известно дали
исковете, с които съдът бил сезиран, съответно тези, за които исковата молба била върната,
са във връзка с предмета на исковата молба. В мотивите негласно бил подменен ответникът,
като по този начин се стигало до невалидно упражнено право на иск и бил постановен,
съответно потвърден, акт, постановен спрямо нередовна искова молба в колизия с
обстоятелствата по производството, в което той се намирал. В насроченото по делото
публично съдебно заседане ищцата се явява лично. Предявените искове се поддържат,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Молба, вх.
№ 286136/13.10.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната ПРБ чрез юрк. Цв.М. е подал Отговор на
исковата молба, вх. № 4027/06.01.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ответната страна се представлява от юрк. Маринова, която оспорва предявените искове,
включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Оспорените съдебни актове, макар и постановени в рамките на развиващо се
1
съдебно производство, подлежат на собствено основание на инстанционен съдебен контрол,
такъв върху тях е осъществен и приключил с окончателен съдебен акт. Поради това е
допустимо да бъдат предмет на искове с правно основание по чл. 270, ал. 2 ГПК. Що се
касае до исканията и оплакванията на ищцата, обективирани в Молба, вх. №
286136/13.10.2023г. на СРС, следва да се има предвид, че страните е следвало в
установените от ГПК процесуални срокове да заявят претенции, доводи и доказателствени
искания. По своевременно инвокираните в производството такива съдът надлежно се е
произнесъл. Не са налице процесуални предпоставки за отменяне на определенията, с които
съдът е дал ход на устните състезания по делото, съответно е обявил същите за приключени.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК е за ищцата. Същата следва да докаже наличието на
обстоятелствата, обуславящи нищожност на посочените съдебни актове. Извън това в
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
С Определение от 16.03.2020г. по гр.д. № 14344/2019г. на СГС, ГО, І-6 състав,
Софийският градски съд с председател П.А. на основание чл. 130 ГПК е прекратил
производтвото по делото по отношение на предявените от ищцата И. К. З. срещу ПРБ
искове за признаване за установено между страните, че прокурорски актове/материали –
постановления и резолюции, са невалидни и да ги прогласи за нищожни, да задължи
ответника да унищожи удостоверените в съответните прокурорски актове твърдения, които
не отговарят на истината /на действителното фактическо положение/, да задължи ответника
да отмени порочните актове, да задължи ответника да извърши съответните действия по
проверки и разследване относно материалите, намираши се по преписките, по които са
постановени съответните порочни невалидни актове, да задължи ответника да допусне
ищцата до делото, образувано по пр.пр. № 95/2016г. на СпП, за да се конституира като
частен обвинител, като е прекратил производството по делото в тази му част. За да стори
това, съдът е приел, че ищцата цели установяване на факти, които законът не е въздигнал
изрично в предмет на установителен иск, поради което се явяват недопустими. Те не били
подведомствени на съдилищата и противоречали на изискванията на процесуалната
икономия. Посочено е, че определението в тази си част подлежи на оспорване пред
Апелативния съд в град София. С останалата част от определението е допуснато уточнение
на исковата молба, изискани са прокурорски преписки, приложен е отговор от ответника,
като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и е съставен проект за
доклад по делото. В прекратителната си част определението е оспорено от ищцата З. пред
Апелативния съд в град София. С Определение № 11773/30.07.2020г. по в.ч.гр.д. №
2025/2020г. на Апелативния съд в град София, ТО, 11 състав, с председател Б.Н. и членове
М.В. и Т.Т. е потвърдил определението на Софийския градски съд. Въззивната инстанция е
приела, че предявените от З. искове, по отношение на които първоинстанционното
производство е прекратено, действително са недопустими, поради което оспореният съдебен
акт е правилен и следва да бъде потвърден. Актът на Апелативния съд в град София е
оспорен от И. З. пред Върховния касационен съд. С Определение № 167/10.05.2021г. по
ч.гр.д. № 4047/2020г. на ВКС, ІVг.о., определението не е допуснато до касационно
обжалване поради липса на предпоставките за това по чл. 280 ГПК. Определението на
Върховния касационен съд е окончателно. При това положение определенията на
Софийския градски съд и на Апелативния съд в град София са влезли в сила на 10.05.2021г.
Съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК нищожността на съдебен акт може да се предяви по
исков ред безсрочно или чрез възражение. Законът не дефинира кога едно съдебно решение
е нищожно. Юридическата доктрина и съдебната практика приемат, че то е такова, когато е
постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната
власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемо е или е неподписано (Така ТР
1/2011-2012-ОСГТК). Оттук следва, че нищожни са съдебните решения в хипотеза на липса
2
на надлежно изявление и правораздавателна воля на държавния орган, защото съставът е
незаконен, излиза извън границите, в които съдът е овластен да правораздава, не е оформено
писмено или, ако и оформено, правораздавателната воля не може да се извлече, тъй като
решението е неразбираемо, дори и при тълкуване, или решението не е подписано и това не
се дължи на технически пропуск. Това отличава нищожността на съдебния акт от неговата
недопустимост, при която волята на съда е валидно и пълноценно изразена, но е резултат
или от ненадлежно упражняване на правото на иск, или от несъответствие между заявения и
решения спор (разгледан е непредявен иск), или от нарушаване на правилата, определящи
подведомствеността и подсъдността между различните видове съдилища (арг. ТП 1/2015-
2016-ВКС/ВАС). В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 60138/26.01.2022г. по
гр.д. № 723/2021г. на ВКС, ІІг.о.
В настоящия случай оспорените съдебни актове са постановени от надлежни съдебни
състави, съобразно чл. 20 ГПК. Не се установи някой от разгледалите делата магистрати да
няма качеството на съдия и право да постановява актове в първоинстанционен състав на
окръжен съд /какъвто за територията на област София се явява Софийският градски съд/ или
състав на апелативен съд. Волята на съда е упржнена в границите на установената в
българската правна система държавна и светска правораздаватела власт за регулиране на
гражданските правоотношения. Определенията са в писмена форма, мотивите и
диспозитивите им са ясни и разбираеми, като са подписани от членовете на постановилите
ги съдебни състави. В тази връзка липсват основания те да бъдат прогласени за нищожни.
Изложените от ищцата доводи в обратна насока не са от такова естество, че да обективиран
нищожност на сочените от нея съдебни актове. Извън описаните по-горе предпоставки,
всички останали евентуални закононарушения при постановяване на съдебни актове се
отстраняват по реда на инстанционния контрол, какъвто и за двете определения е
осъществен. Извън правомощията на съда по настоящото дело е преразглеждането на
актовете на Софийския градски съд и на Софийския апелативен съд, още по-малко
извършването на косвен контрол за законосъобразност на определението на Върховния
касационен съд.
Изложените съображения са достатъчни предявените искове да бъдат преценени
като неоснователни и да бъдат отхвърлени, като останалите заявени по делото аргументи
на страните не променят този извод и е безпредметно да бъдат обсъждани поотделно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
оттветната страна, която своевременно е заявила претенция в тази насока. В нейна полза
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева. Това е така, тъй като, макар ищцата да е освободена от заплащането на такси и
разноски по делото, ако същото не бъде решено в нейна полза, тя следва да заплати на
насрещната страна сторените разноски за неонователно повдигнатия съдебен спор. И,
доколкото ПРБ е представлявана от надлежно упълномощен юрисконсулт, то в полза на
Прокуратурата следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. З. , ЕГН **********, от град София, срещу ПРБ
искове с правно основание по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на
Определение от 16.03.2020г. по гр.д. № 14344/2019г. на Софийския градски съд, ГО, І-6
3
състав, и Определение № 11773/31.07.2020г. по ч.гр.д. № 2020/2020г. на Апелативния съд в
град София, ТО, 11 състав.
ОСЪЖДА И. К. З., ЕГН **********, от град София, да заплати на ПРБ, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски -
юрисконсултско възнаграждение за производството на първа инстанция (гр.д. №
62421/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4