РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 23.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VIII състав, в публично съдебно заседание
на 21 септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 392 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на ЕТ „МАРИ –
М – М. М.“, със седалище: гр.Русе, представлявано от адвокат Б.Д. ***, срещу
Заповед за налагане на ПАМ № 138-ФК/04.06.2021 г., издадена от началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД “Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с
която на търговеца е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин
плод-зеленчук, находящ се в гр. Русе, ул. „Бабуна планина“ № 7 и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни. В жалбата се релевират доводи за
материална незаконосъобразност на
заповедта, както и за неспазване на изискванията за формата на акта, предвид
липсата на мотивите за срока на наложената ПАМ. Жалбоподателят претендира съдът
да отмени оспорената заповед в цялост. Иска да му бъдат присъдени сторените в
производството разноски, за което представя списък на разноските.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител – гл.юрисконсулт Б.Г., счита, че оспореният акт е
законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна. Претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите.
По фактите липсва спор между страните. От представените с
административната преписка писмени доказателства се установява, че на 02.06.2021
г. е извършена проверка на търговски обект – магазин плод-зеленчук, находящ се
в гр. Русе, ул. „Бабуна планина“ № 7, стопанисван от ЕТ „МАРИ – М – М. М.“, при
която е констатирано, че при извършена контролна покупка на зелени ябълки и
розови домати на обща стойност 7.83 лв., заплатена в брой на място в обекта от
орган по приходите в 14.40 часа от търговеца не е издадена фискална касова
бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол за
извършена проверка /ПИП/ № 0434433 от 02.06.2021 г. /л.33-л.35 от делото/. В
него и в оспорената ЗНПАМ е посочено, че нарушението се потвърждава от изведен
КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 02.06.2021 г. Посочено е още, че при
извършена проверка на касовата наличност не е установена разлика между
разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава, при съобразяване на
въведената за деня сума.
Във връзка с констатациите при проверката е прието, че
търговецът е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС. С оглед на това, с процесната заповед, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ е
наложена принудителна административна мярка запечатване на гореописания
търговски обект, находящ се в гр. Русе и стопанисван
от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни (л. 28-л.31 от делото).
За
констатираното деяние, квалифицирано като административното нарушение,
впоследствие на търговеца е съставен и АУАН от 15.06.2021 г. /л.42-л.43 от
делото/.
В съдебното производство от
оспорващата страна е представено удостоверение от 24.06.2021 г., издадено на
основание чл.87, ал.6 ДОПК от ТД на НАП-Варна, офис Русе, според което ЕТ „МАРИ
– М – М. М.“ няма публични задължения.
По правото.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена от представляващия по закон
търговеца – управителя М.Маджарова на 15.06.2021 г., видно от собственоръчно
попълнена и подписана от лицето разписка /л.32 от делото/. Жалбата до съда е
подадена в деловодството на АС-Русе на 17.06.2021 г., с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.1
от АПК вр. чл.186, ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата основателна.
В чл.186, ал.3 от ЗДДС
законодателят е предвидил възможност за делегиране на правомощието за издаване
на заповеди за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Оспорената заповед е
издадена от Филипина В. Тодорова –
началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП. С т.1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор
на НАП /л.44 и л.45 от делото/ началниците на отдели “Оперативни дейности” в
дирекция “Оперативни дейности” в ГД “Фискален контрол” при ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по
чл.186 от ЗДДС. Следователно,
обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган, в рамките на предоставените му правомощия в условията на делегация.
Спазена е изискуемата писмена форма, но заповедта не
отговаря на изискванията за мотивиране – чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2,
т.4 от АПК досежно определения срок на ПАМ, което съставлява съществено
нарушение на формата на акта.
По силата на приложената като правно основание за
издаване на процесната заповедта норма на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС
/ред. ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), компетентният орган по
приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, в случая фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) по смисъла на последната цитирана
разпоредба. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат
извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение, респ. установено
неизпълнение на задължението за издаване на ФБ, административният орган действа
при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид бездействие той е
длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от
13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от
4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о и мн.др.). В случая от
събраните по делото доказателства се установяват материалноправните
предпоставки, визирани в нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за
налагане на мярката. Допуснатото нарушение от търговеца не е и спорно между
страните. Спорен е въпросът доколко размерът на срока за прилагане на ПАМ е
обоснован и съразмерен.
При определяне на срока на запечатване на търговския
обект административният орган следва да се ръководи от ясни критерии, които
след това при съдебния контрол по реда на чл.169 от АПК да бъдат обсъдени. В
случая това не е сторено. В оспорената заповед
съображенията на административния орган относно продължителността на
срока на ПАМ са бланкетни, общи, без привръзка с факти, релевантни за
конкретния казус. От изложените мотиви, в голямата си част с декларативен
характер за значимостта на охраняваните обществени отношения, последиците от
нарушението и необходимостта от осигуряване защита на фиска и избягване на
негативни последици за него, необходимо време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца, не става ясно как е
формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер,
предвиден в закона. От органа не е извършена преценка на конкретния случай – не
е оценена тежестта на извършеното конкретно
нарушение; не е отчетена липсата на
данни за друго нарушение от вида на процесното и изобщо такова по ЗДДС; не е
съобразено, че лицето няма непогасени публични задължения /за обстоятелството е
представено доказателство от оспорващия в съдебната фаза/; не са взети предвид
големината и вида на търговския обект – плод-зеленчук с малка площ; не е
отчетено, че няма разлика в касовата наличност.
Съдът намира, че в процесната заповед липсват конкретни
мотиви, обосноваващи определената продължителност на срока на ПАМ. В
проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
ответника излага съображения, че административният орган при определяне на срока
е взел предвид, че сумата, за която не е издаден ФБ, представлява 1/3 от
дневния оборот на търговеца, който е отчетен с касовия апарат и този дневен
оборот е за по-голямата част от работното време за деня на търговски обект. В
тази връзка съдът отбелязва, че е недопустимо да се допълва, изяснява и прецизира
волята на административния орган едва в хода на съдебното производство.
Съдебната практика по този въпрос е непротиворечива и категорично изисква
посочване в административния акт на конкретни фактически основания и данни за
обсъждането на относимите факти и обстоятелства, при които е постановен
съответния акт. Отсъствието на мотиви съставлява нарушение на изискването за
форма на акта по чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което е основание за неговата отмяна. Отделно
от това съдът намира, че определеният в заповедта 14 дневен срок се явява несъразмерен, доколкото се касае за
първо нарушение, при ниска стойност на контролираната продажба, в малък
търговски обект и при липсваща касова разлика. В разглеждания случай налагането
на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно, доколкото
то засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което е в пряко
нарушение на чл.6, ал.2
от АПК (в този смисъл вж. напр. решение
№ 13878 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 7772/2020 г., I о., по което като несъразмерна по своята продължителност е
счетена и мярка от 7 дни).
По гореизложените съображения съдът намира
оспорената заповед за незаконосъобразна, на което основание се следва отмяната
й.
С оглед основателността на жалбата,
на оспорващата страна се следват направените по делото разноски по аргумент от
чл.143 от АПК. Същата е представила списък на разноските, в който е включен
хонорар за адвокат – 300 лв. и държавна такса – 50 лв. /л.48 от делото/.
Разноските за държавната такса в посочения размер, която е внесена, видно от
приложените на л.8 и л.9 платежни документи, се следват. Неоснователно се
претендират разноските за адвокат. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие /л.10, гръб от делото/ за упълномощения адв. Б.Д. е
договорено възнаграждение в размер на 300лв., платимо по банкова сметка. ***становено
да е извършено. Съобразно разрешението,
дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Такова вписване за извършено плащане в
представения договор липсва. В откритото съдебно заседание на 21.09.2021 г.
адв.Б.Д. заявява, че хонорарът й е заплатен в брой, а не по банков път.
Неформалното изявление на пълномощника не доказва реалното извършване на
разноските, при липсата на писмено
удостоверяване на заплащането им в договора за правна помощ. На
жалбоподателя се присъждат доказаните реално сторени разноски – само тези за
държавна такса в размер на 50 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на ЕТ „МАРИ – М – М. М.“,
със седалище: гр.Русе, представляван от управителя М. Д. М., Заповед за
налагане на ПАМ № 138-ФК/04.06.2021 г., издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна, ГД “Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на
търговеца е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин
плод-зеленчук, находящ се в гр. Русе, ул. „Бабуна планина“ № 7 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" oт Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Националната агенция по
приходите, гр.София да заплати на ЕТ
„МАРИ – М – М. М.“, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Левента”
№5, представляван от управителя М. Д. М., с ЕИК *********, сумата 50 лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „МАРИ – М – М. М.“, със седалище:
гр.Русе за присъждане на разноски за адвокат за настоящата инстанция в размер
на 300 лева.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: