Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 83
град Плевен, 23.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Поля Цанева и с участието на прокурора Анна
Баракова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 57/2023г. по
описа на Административен съд Плевен, на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 714/30.12.2022г., постановено по а.н.д. № 2411/2022г.,
Плевенски районен съд, осми наказателен състав е отменил Наказателно
постановление (НП) № 669476-F676974 от
18.10.2022г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в
ТД на НАП Велико Търново, с което на „Салвадор 2018“ ЕООД с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление с. Буковлък, община Плевен, ул. „Люлин“ №4,
представлявано от Б.Б.М., е наложена на основание чл.261, ал.1 от Закон за корпоративното
подоходно облагане (ЗКПО) имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за
извършено нарушение на чл.92, ал.2 във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Директор на офис/дирекция/ за обслужване
– Плевен в ТД на НАП Велико Търново чрез упълномощен юрисконсулт, страна по а.н.д.
№ 2411/2022г. по описа на Плевенски РС.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на съдебния акт. Основното възражение е против изводите на районния съд, че НП
е издадено без да са събрани всички доказателства за надлежно уведомяване на
търговското дружество за съставяне на АУАН. Излага се, че на лицето е изпратена
покана, получена от представляващата дружеството и това не се оспорва от
последната, като се представя и обратната разписка за получаване на поканата. Моли
се да се отмени изцяло оспореното решение и да се потвърди НП, претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да се
отмени първоинстанционното решение и се потвърди НП. Моли да му бъдат присъдени
разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението
на районния съд като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава мотивирано
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за основателна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 04.08.2022г.
след извършена проверка в информационната система на ТД на НАП Велико Търново,
офис Плевен било установено, че „Салвадор 2018“ ЕООД с. Буковлък в качеството
си на юридическо лице, подлежащо на облагане по реда на ЗКПО, не е подало
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за период 2021г. в
законоустановения срок до 30.06.2022г., като към датата на съставяне на АУАН
няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2021г. На дружеството била изпратена
покана за съставяне на АУАН с изх.№ 3324-85/04.08.2022г., връчена с обратна
разписка на 15.08.2022г. В указания 7-дневен срок ЗЛ не се явило за съставяне
на АУАН, и последният бил съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Актосъставителят приел, че описаното по-горе представлява нарушение на чл.92,
ал.2 от ЗКПО във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО. АУАН № F676974/20.09.2022г. бил
редовно връчен на представляващия дружеството Б.М. на 05.10.2022г. Последната
подала възражение срещу акта, което било прието за неоснователно и
административнонаказващият орган издал оспореното НП, с което наложил
имуществена санкция на търговеца в минималния законов размер.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел на първо място, че АНО неправилно е определил нарушената законова
норма, тъй като задължението за подаване на ГДД е в чл.92, ал.1 от ЗКПО и
именно това задължение не е било изпълнено от жалбоподателя, а чл.92, ал.2 от ЗКПО единствено указва срока и мястото за подаване на ГДД. На второ място
приел, че санкцията е наложена на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, без да е
уточнено при условията на коя хипотеза от нормата, от което не ставало ясно за
какво е ангажирана отговорността на жалбоподателя и това е самостоятелно
основание за незаконосъобразност на НП. На следващо място съдът приел, че неправилно
АНО като връзка с чл.92, ал.2 от ЗКПО е посочил и санкционната норма на чл.261,
ал.1 от ЗКПО. На последно място районният съдия изложил, че не са представени
доказателства за получено по надлежния ред уведомяване на нарушителя за
изготвената до него покана, което изначално е опорочило процедурата. С горните
мотиви решаващият състав направил извод, че допуснатите от органа нарушения
имат за последица пълна неяснота на вмененото нарушение и са нарушили правото
на защита на наказаното лице, и отменил атакуваното пред него НП.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и
допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. Основателни са
оплакванията в касационната жалба, че оспореният съдебен акт е незаконосъобразен.
Нормите на чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО уреждат
декларирането на корпоративния данък. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО, данъчно
задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна
данъчна декларация (ГДД) по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък, а съобразно ал.2 от същия член в актуалната му редакция, годишната данъчна декларация се
подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно
задълженото лице. Следователно нормата на чл.92, ал.2 от ЗКПО определя срока, в
който данъчно задължените лица трябва да подадат годишните си данъчни
декларации. Неподаването на ГДД в този срок (до 30 юни на следващата година)
обуславя нарушение именно на тази разпоредба.
В съответствие с изложеното, неправилен се явява
изводът на районния съд, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.92, ал.1
от ЗКПО, а не на ал.2 от същия член, респективно че АНО неправилно е определил
нарушената законова норма. И в АУАН, и в НП непротиворечиво е посочено, че
„Салвадор 2018” ЕООД като задължено лице не е подал ГДД за 2021г. в законоустановения срок до 30.06.2022г.
Фактическото описание на нарушението изцяло кореспондира на диспозицията на
правната норма на чл.92, ал.2 от ЗКПО, въвеждаща задължение за подаване на ГДД не
изобщо, а в определен законов срок. Неизпълнението на това задължение в срока,
визиран в нормата, представлява нарушение на същата и тя правилно е била
посочена като нарушена в АУАН и НП. За дружеството също не е имало неяснота коя
именно разпоредба на ЗКПО е нарушило, след като във възражението си против акта
управителят на фирмата изрично е посочил, че неподаването в срок до 30.06. на
годишната данъчна декларация за 2021г. е причинено от отсъствието му от
страната и невъзможността да я подаде по електронен път.
Аргументът, че с посочването на чл.92, ал.2 от ЗКПО е
допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото същата не съдържа
фактически състав на нарушение и по този начин е накърнено правото на защита на
нарушителя и възможността да узнае за какво точно нарушение е санкциониран, не
намира опора в тълкуването на разпоредбата, систематическото й място и връзката
й с нормите на чл.92, ал.1 и чл.261, ал.1 от ЗКПО. Безспорно разпоредбата регламентира
срока, в който следва да се подаде ГДД. В това именно се изразява
правнодължимото действие, неизпълнено и санкционирано в разглеждания случай.
Във връзка с изложеното по-горе не представлява
нарушение при издаване на акта и НП посочването на чл.261, ал.1 от ЗКПО като
връзка с нарушената разпоредба на чл.92, ал.2 от ЗКПО. В хипотезата на санкционната
правна норма на чл.261, ал.1 от ЗКПО се съдържат материалноправните условията и
предпоставки, при настъпването на които тя ще бъде приложима, и едно от тези
условия е неподаването в срок от данъчно задължено лице на декларация по този
закон – какъвто е и настоящият случай. Самото правило за поведение на правния
субект се съдържа в диспозицията на нормата на чл.92, ал.2 от ЗКПО, и правилно
тя е посочена като нарушена поради неизпълнение на правно дължимо действие, във
връзка с настъпването на една от предпоставките за налагане на санкция по
чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Касационният състав намира за незаконосъобразни и
изводите на РС Плевен, че поради непосочването на конкретната хипотеза от
чл.261, ал.1 от ЗКПО, на основание на която се налага санкцията, не ставало
ясно за какво е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Действително в НП не
е посочено конкретното предложение от посочената разпоредба, но това не
представлява съществено нарушение, което да е нарушило правото на защита на настоящия
ответник. Сочената норма е санкционна и се прилага при наличието на няколко
хипотези на нарушения. В случая нарушението ясно, конкретно и непротиворечиво е
описано в АУАН и НП както текстово, така и със съответната правна квалификация
– неподаване на ГДД за 2021г. в законовия срок до 30.06.2022г. С посочването
като нарушена нормата на чл.92, ал.2 от ЗКПО (въвеждаща задължение за подаване
на ГДД в срок до 30.06. на следващата година) във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО
(визираща няколко хипотези, една от които е неподаване на изискуема от закона
декларация в срок) не съществува съмнение за какво нарушение е ангажирана
отговорността на търговското дружество, поради което не е нарушено правото на
защита на наказаното лице. За жалбоподателя също не е имало неяснота коя именно
разпоредба на ЗКПО е нарушил, след като във възражението против акта изрично е
посочил причината за неподаването в срок до 30.06. на годишната данъчна
декларация за 2021г.
В правната доктрина е възприето категоричното
становище, че за да е съществено едно процесуално нарушение, то следва да е
довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице в степен, че то да не
е могло да упражни права, които законът му предоставя в
административнонаказателното производство или тези му права да са се
преклудирали и този пропуск да не може да бъде саниран при по-нататъшния ход на
производството. В случая не са налице описаните предпоставки, за да се приеме
наличието на съществено процесуално нарушение. Както бе изложено, в АУАН и в НП
деянието е описано подробно, ясно и конкретно – неподаване на годишна данъчна
декларация в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, поради
което няма неяснота по отношение на конкретното предложение.
Не се констатира наличие и на съществено нарушение на
административнонаказателните правила при съставяне на АУАН, каквото е приел решаващият
състав. На дружеството е изпратена покана за съставяне на АУАН с изх.№
3324-85/04.08.2022г., връчена лично на представляващия търговеца Б.М. на
15.08.2022г. Това обстоятелство не се оспорва от последната, а пред
касационната инстанция е представено и известието за доставяне за получаване на
поканата. От него се установява безспорно, че покана с изх.№
3324-85/04.08.2022г. е получена от Б.Б.М. на 15.08.2022г., удостоверено с
подпис на лицето. Районният съд е следвало да прояви процесуална активност и да
събере горното доказателство в съответствие с принципа за разкриване на
обективната истина.
По изложените мотиви съдът
счита касационната жалба за основателна, а решението на Районен съд Плевен за
валидно и допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона, поради
което същото следва да бъде отменено.
Тъй като делото е изяснено
от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, касационният
състав следва да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното
НП. След като попада в кръга на лицата,
за които съществува задължение да подават годишна данъчна декларация по ЗКПО в
определения от закона срок и не е сторил това в този срок, настоящият ответник
е осъществил визираното в наказателното постановление административно
нарушение. Вмененото на наказаното лице нарушение е доказано по безспорен
начин, за което законосъобразно му е наложена предвидената в закона санкция. Същата
е определена в законовия минимум, с което ще се постигнат целите на
наказанието.
Предвид изхода на спора на касатора следва да се
присъдят своевременно поисканите пред двете съдебни инстанции съдебни разноски
за юрисконсултски възнаграждения. По реда на чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във
вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, настоящият състав съобразно фактическата и правна сложност на
делото определя юрисконсултско възнаграждение в размер на по 80 лева за всяка
от двете инстанции, или общо 160 лева.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 714 от 30.12.2022г., постановено по а.н.д. №
2411/2022г. по описа на Плевенски районен съд, и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно
постановление № 669476-F676974 от 18.10.2022г., издадено от Директор на офис
/дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП Велико Търново.
ОСЪЖДА „Салвадор 2018“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление с. Буковлък, община Плевен, ул. „Люлин“ №4, да заплати на
Националната агенция за приходите сумата от 160 (сто и шестдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски за защита от юрисконсулт пред двете
съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/