РЕШЕНИЕ
№ 260148
гр. Пловдив, 29.01.2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
районен съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание
на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6336 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
20-6207-000684 от 15.09.2020г. издадено от *****към РУ Т. към ОДМВР гр. П. с
което на В.З.Г. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение
по чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят Г., чрез ****адв. С.П. обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на
административно-наказателното производство има допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на неговия
доверител. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна редовно уведомена за насроченото съдебно заседание не изпрати
представител, депозира становище по съществото на спора с което оспорва
подадената жалба, намира същата за неоснователна, поради което иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата съдът
намира , че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за основателна.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран
за това, че 28.07.2020 г. около 14:45 часа в с. В. на ул. ,,Х.Б.‘‘ № 25, като
водач на лек автомобил ,,Киа Мажентис‘‘ с рег. № *****извършва
ляв завой без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил ,,Фолксваген‘‘ с рег. № ***** и става причина за ПТП, като по
този начин не е пропуснал насрещно движещото се ППС при завиване на ляво за
навлизане в друг път – нарушение по чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан *****т С.М.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че процесното
място не било кръстовище, като жалбоподателят е предприел маневра излизане от
пътното платно пред детската градина в с. В.. Била е допусната техническа
грешка в изписването на нарушената разпоредба в АУАН и същата трябвало да бъде
тази на чл. 37, ал. 2 ЗДвП, вместо посочената чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
Съдът кредитира изцяло така депозираните от *****
показания, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, в това число и с
изготвения Протокол за ПТП и схема към него.
Въз основа на тях се установи, че на мястото на ПТП не
е имало кръстовище, а управляваният от жалбоподателя лек автомобил е излизал от
пътното платно.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представения по административно-наказателната
преписка се установяват настъпилите по двата автомобила видими щети.
От Протокола за ПТП и Схемата към него се установява,
че става въпрос за Т-образно кръстовище, като управляваният от жалбоподателя
лек автомобил излиза в ляво от пътното платно и по този начин настъпва ПТП с
другия лек автомобил ,,Фолксваген‘‘.
От справката за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент има извършени
множество нарушения по ЗДвП.
Въз основа на така установената от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
На първо място по делото не са налице доказателства за
материална компетентност на наказващия орган. Въпреки, че с насрочването на
делото бяха дадени изрични указания за представянето на доказателства в тази
насока, това не беше сторено. Това представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и води до самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Все пак този порок може да бъде
отстранен и пред касационната инстанция, ако се представят доказателства за
това.
При извършена служебна проверка, обаче се установи, че
още с образуването на административно-наказателното производство и съставянето
на АУАН има допуснато съществено нарушение, което впоследствие е пренесено и в
наказателното постановление.
Съдът е на мнение, че има извършено нарушение от
жалбоподателя и същият е следвало да понесе отговорност по ЗДвП. В АУАН и НП се
съдържа коректно описание на същото. Посочената за нарушена разпоредба на чл.
37, ал. 1 ЗДвП, обаче не съответства на извършеното нарушение.
Същата е в насока, че при завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило
помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.
В случая, обаче не е налице друг път, а паркинг, което
се установява от приложения по делото снимков материал и схема на ПТП.
Коректна се явява нормата на чл. 37, ал. 2 ЗДвП в
насока, че водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или
надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж,
паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни
средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. В действителност
в тази насока бяха и показанията на ***** М., че е допуснал техническа грешка
при изписването на правната квалификация. Вместо, обаче на основание чл. 53 ЗАНН наказващият орган да издаде наказателно постановление с коректна нарушена
разпоредба, в последното е изписана повторно погрешната правна квалификация на
деянието.
Допуснатото нарушение е от категорията на
съществените, доколкото са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т.7 ЗАНН изискващи в АУАН и НП да се съдържат законните
разпоредби, които са били нарушение.
В случай, че посочените нарушения не са от категорията
на съществените, то правилно на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200
лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото, въззиваемата
страна трябва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя извършените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева.
Ето защо, наказателното постановление, като неправилно
и незаконосъобразно, следва да се отмени.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-6207-000684 от 15.09.2020г. издадено от *****към РУ Т. към ОДМВР гр. П. с
което на В.З.Г. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение
по чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР гр. П. да заплати на В.З.Г. с ЕГН: ********** сумата в
размер от 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –П. по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.