РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Русе, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20234500100660 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.429 ал.3
във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищцовата страна твърди, че на 23.02.2023 г., около 16:00 ч. в гр. Мартен,
***, по ***** се движил лек автомобил марка „Дaчия", модел „Сандеро", с рег.
№ Р6792ВР, надлежно застрахован към него момент при ответното дружество
по застраховка “Гражданска отговорност“, управляван от С. С. И.. B района на
кръстовището с ул.“България", МПС извършило десен завой, като поради
невнимание и разсеяност шофьорът реализирал ПTП с движещия се по
ул.“България" велосипед, марка „Спринт", модел „Racetrack", управляван от
*** И. Г. Г.. Последният получил травми при сблъсъка. Местопроизшествието
било посетено от дежурен ПTП-О"ПП"- OДMBP - Русе, който съставил
Констативен протокол за ПTП с пострадали лица №150/48, където били
описани обстоятелствата при инцидента. Детето било откарано с екип на
ЦCMП в MБAЛ „Канев"-гр.Русе с оплаквания от силни болки в областта на
главата и лицето. Обективното му състояние показало лека девиация на гърба
на носа вдясно, оточна носна ивица, на места с кръвенисти наслоявания, а
след извършени прегледи и консултации със съответните специалисти били
установени фрактура на носните кости и рани на горната устна.Било
назначено лечение посредством репозиция и фиксация чрез механична
компресия. След преценка на медицинското лице, пострадалият бил освободен
от болничното заведение с препоръка за щадящ режим и прием на
медикаменти.
Ищцовата страна счита, че процесното ПTП е настьпило поради
1
противоправното виновно поведение на водача на лекия автомобил, който не
съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП, обективирани в чл.5
ал.1 и ал.2, че всеки участник в движението с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, както и че
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Твърдят, че получените от детето травматични увреждания при ПТП са
му причинили болки и страдания, които са били със значителен интензитет.
Предвид характера на нараняванията и поставените диагнози, И. следвало да
спазва щадящ режим на покой без натоварване. На практика бил изправен
пред затруднения при посрещане на обикновени битови потребности, за
задоволяване на които получавал помощ от своите близки. Изпитвал трудност
при приемане на храна и течности, трудно говорел, имал затруднения при
дишане.Чувствал непрестанни силни болки в травмираните области, трудно
повлияващи се от обезболяващи лекарства. Не можел да се концентрира, бил
изплашен и неспокоен, постоянно търсел закрилата на своите родители.
Намират, че травматичните увреждания в областта на главата са особено
опасни за едно дете и могат да доведат до сериозни проблеми в развитието и
изграждането на съзнанието му.Твърди се, че във връзка с инцидента И. Г. е
бил принудително откъснат от своите ежедневни занимания, съученици и
приятели. След ПTП-то настъпили редица неблагоприятни промени в
ежедневието му-загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа. Сочи
се, че преди инцидента пострадалият бил жизнерадостно дете.Непосредствено
след това той се затворил в себе си, започнал да изпитва страх от коли.
Отказва да се качи на велосипед-едно от любимите му занимания преди
това.Считат, че неблагоприятните промени в психическото състояние на
детето ще го съпътстват в ежедневието му и ще трябва да се адаптира към
света по нов начин, изискващ емоционална стабилност и сила, като
последиците от инцидента тепърва ще дават своето отражение върху неговото
личностно развитие.
Hамират, че нa основание чл.429 от K3, с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Cъобразно изискването на чл.308 от КЗ, с писмена застрахователна
претенция, въз основа на която била образувана Щета №0000-1000-03-23-
7518/14.07.2023 г., ищцовата страна уведомила ответника за настъпилото
застрахователното събитие с искане за определяне и изплащане на
обезщетение, съобразно представени доказателства.Насрещната страна не се
произнесла в определения от закона срок.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 26 000
2
лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПTП от
23.02.2023 г., причинено при управление на застрахован при ЗК “Лев Инс“ АД
лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
уведомяване за настъпилото застрахователно събитие-14.07.2023 г.Търсят се
разноски за производството.
Ответникът ЗК “Лев Инс“ АД-София оспорват исковете. Наведени са
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
велосипедиста.Претендират отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
По делото няма спор и са налични доказателства, че към 23.02.2023 г. за
лек автомобил марка „Дaчия", модел „Сандеро", с рег. № Р6792ВР, е имало
надлежно сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“.На посочената дата МПС било управлявано от
св.С.И..Същият установява, че се прибирал с автомобила през *** в посока от
*****. В съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали № 150/48, с
план-схема към него, е отразено, че на 23.02.2023 г. в ранния следобед, в ***,
***, на кръстовището между ***** и ул.“България“, при предприета маневра
за десен завой, настъпил сблъсък между процесното МПС и движещият се по
ул.“България" велосипед, управляван от *** И. Г., роден на ***** /л.22/,
представляван в настоящото производство от своя баща Г. Е. Г..
Св.С.И. установява, че когато приближил кръстовището, намалил
скоростта на автомобила и се огледал, защото се движел по път без
предимство. Отчел, че в него момент от дясно преминава друго МПС.
Свидетелят погледнал и на ляво.Убедил се, че няма движение и започнал
маневра да завие на дясно, когато последвал сблъсък с велосипедиста. С.И.
сочи, а това се потвърждава и от приетата в производството СТЕ, както и от
наличния снимков материал, снет от оптичен носител по надлежния ред в хода
на досъдебното производство, че в района на кръстовището имало паркиран
микробус, който ограничавал изцяло видимостта на двамата участници в
инцидента. Свидетелят възприел детето, когато велосипедът бил вече на около
два-три метра от автомобила, поради което, независимо, че мъжът се движил с
ниска скорост, не успял да реагира своевременно.При сблъсъка момчето
паднало отстрани на МПС. С.И. веднага слязъл от автомобила.Видял, че И. е с
разкървавен нос.Сложил го на предна шофьорска седалка, избърсал лицето му
с мокри кърпички и се обадил на телефон 112.На място пристигнали
служители от РПУ-Мартен, а малко след тях-органите на КАТ и Спешна
медицинска помощ.
На 14.07.2023 г. до застрахователя била депозирана претенция за изплащане
на обезщетение, като няма спор, че ответникът не е престирал такова на
насрещната страна.
3
Според приетото по делото заключение на авто-техническата експертиза,
съобразила и материалите по досъдебното производство, първоначално
велосипедистът се движел по тротоара на ул.“България“. Когато последният
свършил, при наличен знак “Стоп“, детето завило наляво почти под прав ъгъл
и минало близо пред фасадата на намиращата се там пекарна. От тази позиция
И. поел към ***, като започнал да увеличава скоростта на движение. Поради
ограничената видимост от микробуса, автомобилът и велосипедът се движили
напред до пресичане на траекториите им, когато настъпил челен сблъсък. От
ударния импулс между двете ППС, тялото на детето минало над кормилото и
паднало пред велосипеда на пътната настилка. Експертът е изчислил, че
скоростта на автомобила към момента на сблъсъка била около 25-30 км/ч, а на
велосипедиста-15 км/ч.Вещото лице е посочило, че действията и на двамата
водачи са довели до настъпване на процесното ПТП-св.С.И. се движил с
несъобразена скорост в рамките на кръстовището, идвайки от улица без
предимство, със закъснение възприел действията на велосипедиста, поради
което нямал техническа възможност да му осигури безопасно преминаване в
кръстовището и да предотврати настъпването на инцидента.И. Г. от своя
страна също навлязъл по неблагоприятен начин, без видимост в кръстовището
от второстепенна улица. Експертът е посочил, че управляваният от детето
велосипед не е бил оборудван с устройство за излъчване на бяла или червена
светлина при движение в предната и задната си част.Няма поставени и
светлоотразители, закрепени на спиците на двете колела. Водачът не е носил
каска и светлоотразителна жилетка. Експертът е заключил, че ако
велосипедистът беше управлявал велосипеда в най-дясната граница на
платното за движение на ул.“България“, при съобразяване на пътните знаци и
подаване на сигнал за маневра “завиване наляво“ с ръка преди навлизане в
кръстовището, то И. Г. би имал по-добра видимост към МПС, управлявано от
св.И. и процесният инцидент не би настъпил.
Св.Е.Г., баба на детето, установява, че те живеят в едно домакинство, като
тя преимуществено полага грижи за И.. Когато докарали внука й от
болницата, той изглеждал зле, носът му бил наранен, ръцете-охлузени, плачел
и имал болки.По лекарско предписание момчето две седмици не посещавало
учебни занятия. За раните му били изписани мехлеми, слагали му капки за
нос и давали успокоителни за болките. Нощно време детето ставало и плачело.
Около месец И. изпитвал болки и говорил носово. Според свидетелката,
последният проблем продължава и понастоящем. Уточнява, че след инцидента
не са водили детето да му бъде извършен преглед от специалист.Е.Г.
установява, че след ПТП внукът й кара колело по-рядко /при изслушването
му от съда, И. е заявил, че изобщо вече не управлява велосипед/, защото
изпитва страх.
Назначената в производството СМЕ, след запознаване с приложената по
делото медицинска документация и извършен преглед на детето, се е
произнесла, че при инцидента И. е получил счупване на носни кости и две
рани на лицето.Тези травми могат да възникнат по начина, описан в исковата
4
молба и да се преценят по медико-биологичния признак-Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Болките са най-силни
непосредствено след получаване на травмите, след което постепенно
намаляват и изчезват в рамките на около две седмици. Репозицията на
носните кости, поставянето и свалянето на тампонадата също са свързани с
болки и/или неприятни усещания, които обичайно се купират с обезболяващи
средства. Наличието на двустранна носна тампонада води до невъзможност за
дишане през носа, затруднено хранене, говорене и физическа активност, което
налага през този период пострадалият да бъде освободен от
училище.Експертът е посочил, че липсват данни преди инцидента при
момчето да е имало наличен болков синдром, който да се е обострил от
получените травматични увреждания, както и да е било констатирано те да са
оказали негативно влияние на развитие на подрастващия.Вещото лице е
пояснило, че детето би получило описаните по исковата молба наранявания и
при положение, че беше носило каска. Експертът е докладвал, че
оплакванията от затруднено дишане през носа не могат по обективен начин да
се свържат с процесните уврежданията.Касае се до проблем, датиращ отпреди
23.02.2023 г., без да има връзка със счупването на носните кости.В деня на
инцидента на ищеца бил направен скенер и тогава имало данни за хроничен
процес в синусите, симетрично в двете ноздри.Вещото лице е посочило, че
при И. е настъпило пълно възстановяване от инцидента.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди.Според чл.477 от КЗ, обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства.
Според чл.498 от КЗ, увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие следва да предяви претенцията си пред
застрахователя и едва ако същия не е плати в срока по чл.496 от КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск
по чл.432 от КЗ срещу застрахователя.
В процесния случай няма спор, че ищцовата страна е изпълнила това
законово изискване на 14.07.2023 г., предвид което претенцията е допустима.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432
ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
5
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл.45 от ЗЗД.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да
установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които
са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като
установи соченото от него поведение на водача на велосипеда, което е в
причинна връзка с резултата.
По делото между страните е било безспорно наличието към 23.02.2023 г.
на валидно сключен с ответника договор за застраховка "Гражданска
отговорност" за автомобила, управляван от св.С.И., като се установява, че
независимо от обстоятелството, че последният се движил с ниска скорост от
около 30 км/ч, е допуснал нарушение на чл.5 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и е
реализирал ПТП в ***, ***, при което е пострадал ищеца. Според посочените
разпоредби, всеки участник в движението с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, както и че
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства. Събраните в хода на
производството доказателства водят до безспорен извод, че при извършване
на маневра “десен завой, предприета от водача на лек автомобил на
кръстовището на ***** и ул.“България“, последвал сблъсък с движещия се по
ул.“България" велосипед, управляван от *** И. Г. Г., който при инцидента
получил счупване на носни кости и две рани на лицето, причинили му болки,
страдания и неприятни усещания за период от около две седмици, най-силно
изразени непосредствено след инцидента, включително при извършване на
репозиция, поставяне и сваляне на тампонадата, а впоследствие постепенно
намалели и отшумели до пълното възстановяване на детето. Наличието на
двустранна носна тампонада създала затруднения на ищеца при дишането през
носа, при хранене и говорене. Бил определен режим с намалена физическа
активност и се наложило пострадалият да не посещава учебни занятия за
около две седмици. За раните му били изписани мехлеми, давали му се
успокоителни за болките и поставяни капки за нос. Според св.Е.Г. нощно
време детето ставало и плачело. Около месец И. бил неспокоен и продължавал
да изпитва болки от травмите. По делото не се установява обаче получените
наранявания да са оказали някакво трайно негативно влияние на развитието
на подрастващия, включително към момента ***т е преодолял страха си и
продължава да кара колело. Останаха недоказани и твърденията на ищцовата
страна, че вследствие на инцидента момчето продължава да има затруднения
6
при дишането през носа. Вещото лице по назначената СМЕ е пояснило, че се
касае до хроничен проблем на синусите, датиращ от преди 23.02.2023 г.
Ответната страна е направила възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на велосипеда.Съдът намира, че
събраните в производството доказателства могат да обосноват такъв извод.
В заключението на назначената СТЕ е посочено, че детето е навлязло в
на пътното платно по неблагоприятен начин от второстепенна улица, без
видимост в кръстовището, без да спази правилото да се движи в най-дясната
граница на платното и да съобрази важащият за него пътен знак “Стоп“, както
и без да съобрази наличието на паркиран в района микробус, ограничаващ
видимостта към ***.При тези данни трябва да се приеме, че И. Г. също има
принос за настъпИ. вредоносен резултат. Съгласно разяснителната част на т.7
от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк.дело № 1/2014г. на
ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата по чл.51 ал.2 ЗЗД изисква наличие
на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпИ.
вредоносен резултат, но не и вина.Приносът на увредения-обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В т. 7 от ППВС №
17/18.11.1963г. при тълкуване на чл.51, ал.2 ЗЗД също е посочено, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпИ.
вредоносен резултат, но не и на вина. Затова, когато малолетно дете или
невменяемо лице допринесе за настъпването на резултата, съобразно
обстоятелствата на случая следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2
ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. В ППВС
№ 88/12.09.1962г. е даден отговор на въпроса, дали чл.51, ал.2 ЗЗД следва да
намери приложение в случаите, когато и пострадалото при злополуката
малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, поради неупражнен върху него надзор от родителите му. Според
даденото разрешение, за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД не е необходимо
установяване на вина на упражняващия контрол, като поведението на детето и
упражняващия надзор се преценява доколкото да може да се направи
разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с
виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения.
С оглед данните по делото, като съобразява обстоятелството, че
вредоносния резултат би настъпил дори управляваният от детето велосипед да
е бил оборудван с устройство за излъчване на бяла или червена светлина при
движение в предната и задната си част, да са били поставени
светлоотразители, закрепени на спиците на двете колела, и водачът да е носил
каска и светлоотразителна жилетка, настоящият състав определя, че приносът
на И. Г. за настъпИ. инцидент е 30 %.
7
Предвид безспорно установените в хода на производството елементи от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на св.С.И., управлявал
процесното МПС, то налице са предвидените в закона предпоставки да се
ангажира отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка ”Гражданска отговорност”. Ищецът е претендирала
сумата от 26 000 лв., която с оглед получените при инцидента травми,
периодът на оздравяване и настъпването на пълно възстановяване, съдът
намира за прекомерен. Справедливото за случая обезщетение по смисъла на
чл.52 от ЗЗД, при отчитане ниската възраст на пострадалия и поведението на
водача на автомобила, се явява сумата от 13 500 лв. С оглед приетият процент
на съпричиняване на вредоносния резултат, съдът намира, че тази стойност
трябва да се намали до 9 450 лв. В останалата част искът се явява
неоснователен.Върху главницата се следва законна лихва.
Според чл.429 ал.3 от КЗ, застрахователят плаща лихви за забава
считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице.В процесния случай ответникът не е определил обезщетение
след отправената му претенция, нито е имал искане да му бъдат представяни
някакви допълнителни доказателства, според нормата на чл.497 от КЗ.
Ищецът е депозирал претенцията си за плащане на 14.07.2023 г. и от тази дата
за дружеството е настъпило задължението за лихва за забава.
На основание чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски за
производството съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от
исковете. Упълномощеният адвокат от законния представител на детето е
претендирал да му бъде присъдено възнаграждение за оказаната защита и
представителство в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. В хода на
производството обаче се установи, че Г. Е. Г. реализира трайно доходи от внос
и покупко-продажбата на МПС, поради което лицето не отговаря на
изискването да му бъде предоставена безплатна правна помощ. Ищцовата
страна е направила възражение за прекомерност на заплатения от ответника
адвокатски хонорар.При съобразяване нормата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения и спорния материален интерес,
сумата от 3 000 лв. следва да се намали до 2 730 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните
директори В. И. и П. Д., чрез адв.Т. П. от ***, да заплатят на И. Г. Г., ЕГН
**********, действащ чрез своя баща и законен представител Г. Е. Г., ЕГН
**********, от *******, със съдебен адрес: *******, чрез адв.Я. Д. от ***, на
основание чл.432 ал.1 от КЗ, сумата от 9 450 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени физически и
душевни болки и страдания, поради претърпяна травма на носа, получена при
8
ПТП в ***, *** на 23.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от
14.07.2023 г., както и 378 лв.-разноски по делото, и ОТХВЪЛРЯ иска в
останалата му част до 26 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Е. Г., ЕГН **********, от г*******, със съдебен адрес:
*******, чрез адв.Я. Д. от ***я, в качеството му на баща и законен
представител на *** И. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори В. И. и П. Д., чрез адв.Т. П. от
***, сумата от 2 511,14 лева-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-В.Търново в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9