№ 4219
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110134003 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от “А1 Б“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”К” № 1, срещу „БГ м к“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.М П ІІІ част, УЛ. ... № 1, представлявано от И Т Д и Б Г Б, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 212.22 лв.,
представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор .....,
партида ..... ID ...., за периода от 23.10.2019 г. до 22.01.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 01.04.2021 г. до изплащане на вземането, неустойка в размер
на 1662.00 лв., начислена поради пренос на телефонен номер към друг мобилен оператор,
преди изтичане срока на процесния договор, ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК - 01.04.2021 г. до изплащане на вземането.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за мобилни
услуги,като с отделни приложения са уговорени условията по всяка отделна услуга или
пакет от такива. Отбелязва се, че срокът на договор е 2 години, считано от 15.08.2018 г., а
избрания от абоната план е Мтел М клас 3 ХL с месечна такса от 40 лв. без ДДС. Ищецът
поддържа становище, че е изпълнил своите задължения, като е предоставил мобилни услуги,
както и мобилни апарати с отстъпка на ответника, но последния не е платил всички месечни
такси, абонаменти и цени на предоставени услуги. Сочи се, че последното плащане е от
м.октомври 2019 г., като през м.ноември 2019 г. абонатът е направил пренос в мрежата на
друг мобилен оператор част от мобилните услуги. С това се аргументира негово виновно
1
неизпълнение на договорите, с което той е станал повод за тяхното предсрочно
прекратяване. Поддържа се, че това от своя страна влече отговорност на ответника за
неустойка.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер, вкл. и досежно обема на
потребените услуги, тяхната цена и стойността на мобилния апарат.
Ответникът оспорва клаузата за неустойка от ОУ на ищцовото дружество, като
поддържа становище за нейната нищожност поради противоречие на закона и добрите
нрави. Отбелязва се, че уговорената неустойка по т.3.1 от Приложение № 1 към процесния
договора излиза извън присъщите й функции и е в разрез с принципа за добросъветност в
гражданските и търговските правоотношения. Ответникът възразява срещу начисляването
на нустойка за неспазения срок на договора и то определена на база стандартна месечна
такса, без да се отчита уговорената такава между страните. В тази насока твърди, че е
налице неоснователно обогатяване в полза на мобилния оператор.
Отделно от това, ответникът сочи, че математически неправилно е формиран
размера на задълженията, имайки предвид месечната такса на абонаментните планове и
стойността на предадените мобилни устройства.
Ответникът прави анализ на разпоредбата на чл.3.1. б.“б“ от Приложение № 1 към
процесния договор, според който тя предвижда неустойка, формирана единствено на базата
на получените от абоната отстъпки за предоставените му услуги, но не и за продадените
стоки. С оглед на това аргументира становище, че не дължи разликата в цената на
продадените му мобилни апарати.
На самостоятелно основание ответникът оспорва иска и поради липсата на
волеизявление от страна на мобилния оператор за развалане на процесния договор, което
според него следва да бъде направено в писмена форма.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител,
който оспорва предявените искове. Ищецът не изпраща представител, взема писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
2
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 18582/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 212.22 лв., представляваща
месечни такси и потребление за използване на услуги по договор ....., партида ..... ID ...., за
периода от 23.10.2019 г. до 22.01.2020 г., ведно със законна лихва от 01.04.2021 г. до
изплащане на вземането, неустойка в размер на 1662.00 лв., начислена поради пренос на
телефонен номер към друг мобилен оператор, преди изтичане срока на процесния договор.
С възражение от 18.05.2021 г. ответникът е оспорил присъдените вземания поради
погасяването им по давност.
При тези данни съдът намира, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по което ответникът да не е
заплатил дължимите суми за предоставените му услуги и което да е прекратено от ищеца
поради виновно неизпълнение от страна на ответника, за което негово поведение да е
предвидено задължение за неустойка.
В случая по делото не е спорно, с оглед изявлението на пълномощниците на
ответника в о.с.з. от 23.11.2021 г., че страните на 18.01.2017 г. са сключили договор № ..... за
електронни съобщителни услуги. В приложение № 2 към договора са описани 21 мобилни
номера, за които ищецът предоставя мобилни услуги с цената на всяка една от тях и срок от
24 месеца. В отделно приложение № 2 към договора, без вписана дата, е посочен мобилен
номер ....., за който е договорен терифен план Mtel M class 3 XL и срок на действие 24
месеца. Доколкото ответникът не оспорва наведените в исковата молба твърдения по
отношение тази услуга, съдът приема, че тя e с начален момент 15.08.2018 г. В същото
време, на 01.02.2017 г. и на 02.02.2017 г., ответникът е закупил от ищцовото дружество
мобилни устройства – 6 бр. таблети и 1 бр. телефон. Впоследствие – на 25.04.2018 г. е
закупил още един телефон, но на цена, намалена с 1662.49 лв.
Съдържанието на възникналото облигационно правоотношение между страните е
видно от представените Общи условия за взаимоотношенията между „А1 Б” ЕАД и
абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 Б“ ЕАД.
Ищецът основава претенцията си на неизпълнени от страна на ответника
задължения за заплащане на използвани мобилни услуги, както и неспазен срок на договора.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че тъй като в исковата молба
изрично е посочено, че предявеният иск е във връзка с предоставена услуга за телефонен
номер ....., то съдът следва да съобрази единствено относимите към това правоотношение
доказателства. Поради това, беспорното обстоятелство /установено и от представените от
ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства/, че на 26.11.2019 г.
3
ответникът е подал заявление за пренос на мобилен номер ..... в мрежата на „Теленор Б“ АД,
следва да се цени като действие по едностранно прекратяване на договора от страна на
абоната по реда на т.54.15 от ОУ вр.чл.4.4 от сключения между страните договор.
Долокото в о.с.з. от 23.11.2021 г. пълномощниците на ответника признаха, че са
използвали услугите на ищцовото дружество, то начислените задължения до датата на
преноса на процесния номер ..... в мрежата на „Теленор Б“ АД, а именно до 26.11.2019 г.,
остават дължими. С оглед на това съдът следва да установи дължимостта на сумата от 48.83
лв., представляваща месечни такси и потребление за мобилни услуги, използвани в периода
от 23.10.2019 г. до 22.11.2019 г., за която е издадена Ф №... Освен това са възникнали
задължения и за периода от 23.11.2019 г. до 26.11.2019 г. от 6.40 лв., чийто размер съдът
определи по реда на чл.162 от ГПК като месечната такса от 48.00 лв.с ДДС раздели на 30
дни и умножи по 4 /броя дни от 23 до 26 ноември 2019 г./.
По така изложените съображения и предвид липсата на представени от ответника
доказателства за извършено плащане, съдът приема, че искът за установяване дължимостта
на предоставени и използвани мобилни услуги следва да се уважи до размера от 55.23 лв. и
за периода от 23.10.2019 г. до 26.11.2019 г., а за разликата до пълния предявен размер от
212.22 лв. и за периода от 27.11.2019 г. до 22.01.2020 г. - да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
По отношение иска за неустойка, съдът намира за нужно да отбележи на първо
място, че такава е предвидена в чл.3.1 от Приложение № 1 към основния договор между
страните /л.6-8 от делото/. Съобразно посочената клауза ако по искане или вина на абоната
достъпът до мрежата на оператора бъде спрян или договорът бъде прекратен в рамките на
определения срок на ползване, операторът има право да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпка/, дължими до изтичане на
срока за ползване на съответната СИМ карта/номер, както и стойността на остъпките,
получени от абоната /независимо в каква форма/ от цената, дължима за предоставените по
договора услуги.
В настоящето производство предявената за установяване неустойка кумулира и
двата вида отговорност на абоната, ангажирана с процесната клауза на чл.3.1 от Приложение
№ 1.
Във връзка с наведените в отговора на исковата молба възражения и с оглед пълнота
на изложението следва единствено да се посочи, че в случая се касае за търговска сделка, по
която договарящите страни притежават качеството търговец, поради което и приложима е
разпоредбата на чл.309 от ТЗ, изключваща възможността да се намалява договорената
нестойка поради прекомерност.
От събраните по делото доказателства се установява, че действително, абонатът е
прекратил договора си за телефонен номер ..... преди изтичане на крайния му срок –
15.08.2020 г. и дължи неустойка за периода от 27.11.2019 г. до 15.08.2020 г., която възлиза
на 412.80 лв. /8 пълни месечни такси от по 48.00 лв. с ДДС, както и 28.80 лв.
4
пропорционално за периода от 27.11.2019 г. до 15.01.2020 г./. Тук следва да се отбележи, че
при определяне размера на неустойката съдът използва като основа месечната такса от 48.00
лв. с ДДС, която е договорена между страните за предоставяните мобилни услуги за
телефонен номер ....., доколкото няма данни тя да е преференциална, с оглед предвиденото
изискване неустойка да се дължи върху таксата без начислена отстъпка.
Претенцията за неустойка, основаваща се на дължими отстъпки от цената на
продадените на абоната стоки, съдът намира за неоснователна. По делото са представени
доказателства за предоставени на абоната 6 бр. таблети и 2 бр. телефони. Всички таблети
обаче, както и 1 от телефоните са предадени на 1 и 2 февруари 2017 г., а другия телефон –
на 25.04.2018 г., поради което няма как да се свържат с процесния телефонен номер .....,
договор за ползването на който е сключен в по-късен момент – на 15.08.2018 г. В същото
време, отстъпка от цената е договорена единствено за последното устройство, като за
останалите такива няма данни продажната им цена да е индивидуално договорена и да се
различава от редовните цени за същия вид мобилни устройства.
Отделно от това, следва да се отбележи и че липсва отбелязване в съставените
приемо-предавателни протоколи, че продаденото мобилно устройство е свързано с
конкретен договор за мобилни услуги. Посочването на номера на основния договор между
страните в случая е ирелевантно с оглед предвиденото в чл.54.15, изр. последно от ОУ и
липсата в конкретния случай на представени доказателства /а и твъредния/, че договорите за
останалите номера, ползвани от ответника са също предсрочно прекратени.
Ето защо съдът намира иска за неустойка за основателен и доказан до размера от
412.80 лв., а за разликата до пълния предявен от 1662.00 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Съобразно изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В
съответствие с приетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, съдът в настоящето исково
производство следва да разпредели и разноски в предходно проведеното заповедно такова.
От данните по делото се установява, че ищецът е заплатил общо 116.48 лв.
държавна такса по двете дела. Отделно от това в заповедното производство е заплатил и
разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300.00 лв. Съобразно изхода
на спора, от тези разноски 104.00 лв. следва да бъдат поставени в тежест на ответника.
От страна на ответника пък се претендира юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство и защита в заповедното дело от 300.00 лв., както и заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 550.00 лв. видно от
приложения на л.74 от делото договор за правна защита и съдействие, възнаграждението на
адв.М. е изцяло заплатено. По отношение претендираното възнаграждение за юрисконсулт,
осъществил представителство на длъжника по ч.гр.д.№ 18582/2021 г., следва да се отбележи,
че същото се определя от съда съобразно предвиденото в чл.26 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за
правната помощ. В случая с оглед вида и обема на действително извършените процесуални
5
действия, следва да се определи възнаграждение в минимален размер от 50.00 лв.
По така изложените мотиви и съобразно отхвърлената част от исковете, на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 450.17 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БГ м к“ ООД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.М П ІІІ част, УЛ. ... № 1, представлявано от
И Т Д и Б Г Б, че дължи на “А1 Б“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”К” № 1, следните суми: сумата от 55.23 лв., представляваща месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор ....., партида ..... ID ...., за телефонен номер
....., за периода от 23.10.2019 г. до 26.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК - 01.04.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 412.80 лв.,
представляваща неустойка, начислена поради пренос на телефонния номер към друг
мобилен оператор, преди изтичане срока на процесния договор, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 01.04.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за месечни такси и потребление за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 212.22 лв. и за периода от 27.11.2019 г. до 22.01.2020 г. и иска за неустойка за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 1662.00 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „БГ м к“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.М П ІІІ част, УЛ. ... № 1, представлявано от И Т Д и Б Г Б, да заплати на “А1 Б“ ЕАД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”К” № 1, сумата от 104.00 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето и по ч.гр.д.№ 18582/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 128 състав, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА “А1 Б“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”К” № 1, да заплати на „БГ м к“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.М П ІІІ част, УЛ. ... № 1, представлявано от И Т Д и Б Г Б, сумата от 450.17
лв., представляваща направени от ответника разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
18582/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, съобразно изхода на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 18582/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7