Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №   260187

 

гр. Сливен, 12.03.2021  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви    граждански състав  в съдебно заседание на втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря  АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от  председателя гр. дело № 4590/2020  г. на СлРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предявен е   иск с правно основание  чл.  178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и инцидентен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.   

Производството е образувано по искова молба на Х.А.А. *** против Областна дирекция на МВР, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация:  чл. 187, ал. 5,  т.2 от ЗМВР – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1004,10 лв. за общо 1002 часа в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., ведно със сумата от 55,90 лв., представляваща мораторна лихва считано от 25.08.2016 г. до 14.12.2020 г., какво и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ищецът работи при ответника като полицай в РУ – Сливен от 1992 г„ със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР, като за периода от 01.01.2018 г. - 31.12.2020 г. е заемал длъжността ’’Старши полицай”, съответно - в група ”Охрана на обществения ред” към Сектор ’’Охранителна полиция” при РУ Сливен - Участък Запад към ОД на МВР Сливен.

Твърди, че ОД на МВР - Сливен, не му е заплатило дължимо за времето от 01.01.2018 г. - 31.12.2020г. допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 123.31 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, вр. с чл.140 от КТ, а именно - 1004,10 лв.

Твърде се също, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта - общо 1 002 часа за целия процесен период.

Сочи, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът - с негова заповед, ал.2. /цитираните по-горе две/.

Сочи също, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24- часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, ал.З. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

Твърди, че през процесния период 01.01.2018 г. - 31.12.2020 г. са действали Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121 з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29. 07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба - на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

Сочи, че в Наредба № 8121 з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016 г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 81213-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по- неблагоприятно положение от другите държавни служители - по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно - приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителност от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

Твърди, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения - обстоятелство, което следва да бъде отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121 з-407/l 1.08.2014 г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период.

Сочи също, че по изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е основателна, тъй като за времето от 01.01.2018 г. - 31.12. 2020 г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно - Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата от общо 1004,10 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 123,31 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него - като „младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР, и ’’Старши полицай” в РУ Сливен, за периода от 01.01.2018 г. - 31.12.2020г., 1002 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 55,90 лв., начиная от 25.08.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба - 14.12.2020 г.

Претендират за направените в това производство разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор ответната страна е представила такъв, като счита, че предявените осъдителни искове са неоснователни и недоказани.

Счита за неоснователно искането на ищеца за превръщане на положения нощен труд в дневен с коефициента 1.143 и зачитането му в този смисъл за извънреден труд. Нравилото за превръщане на нощните часове в дневни е с цел да се определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, но реално положените от него часове са 7. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно. Преизчисленията на нощните часове в дневни и съответно разликата при преобразуването им е регламентирано в чл. 9. ат. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и представлява допълнително трудово възнаграждение по смисъла на същата Наредба, която е неприложима в конкретния случай

Сочи, че ищецът в настоящото производство е държавен служител по смисъла на чл. 142. ат.1, т.1 от ЗМВР, той не е в трудово правоотношение по смисъла на КТ с ответника и по отношение на него са приложими разпоредбите на специалния закон ЗМВР. Приложението на КТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане е изключено с разпоредбата на чл. 187. ат. 10 (предишна ат. 9), съгласно която редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Тоест не са налице предпоставките за субсидиарното приложение на НСОРЗ, на която се позовава ищецът.

Сочи, че въз основа на законовата делегация са приети Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм.). Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. (отм.) и Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време (отм. считано от 01.01.2021 г.).Тези наредби не уреждат по-кратка продължителност на работното време през нощта, поради което няма основание за превръщането на нощните часове в дневни по посочения в чл. 9. ал. 2 НСОРЗ начин.

Твърди, че през исковия период (01.11.2018 г. — 31.12.2020 г.) са приложими посочените по-горе три наредби - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която е действала до 10.01.2020 г. и Наредба № 8121з-36/07.10.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., отм. считано от 03.11.2020 г., не предвиждат ред за преизчисляване на часовете нощен труд. С ДВ, бр. 60/07.07.2020 г. е обнародвано изменение в ЗМВР - в чл. 187 е създадена нова ал. 4., според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.

Твърдят също, че съгласно чл. 187. ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа на всеки 24 - часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22.00 и 6,00 ч., а съгласно ал. 3 от същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е ищецът), работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период.Следователно съгласно правната норма, действаща в системата на МВР за процесния период съотношението между дневен и нощен труд е 1 (единица) (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както по Кодекса на труда и по НСОРЗ. съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд.Това разбиране (че съотношението между дневния и нощен труд, полаган от служителите в .МВР е 1 (единица) е изрично закрепено и в Наредба № 8121 з-1 174/21.10.2020 г., в която е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187. ал. 4 от ЗМВР.Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отменена, считано от 02.08.2016 г.). на която се позовава в исковата молба ищецът, респективно начинът на пресмятане на обшия брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06.00 ч., са неприложими към исковия период тъй като цитираната наредба е действала преди него. Наред с това, следва да бъде споменато, че коефициентът 0,143 е произволно число, а не е получен чрез съотнасяне на нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

Сочат, че специалният закон ЗМВР не предвижда за исковия период възможност за преизчисляване на часовете полаган нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за установяване размера на полагания от служителите извънреден труд и не се следва заплащане на допълнително възнаграждение за изчислен по претендирания начин в съшия период такъв труд, като в никой нормативен акт не е регламентирано, че така превърнатите часове представляват извънреден труд и следва да се зачитат, респективно да се заплашат като такъв. В случая не може да се приеме на това основание, че става дума за празнота в Закона за МВР, тъй като такава няма. Уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДС за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовите нормативни актове - наредбите по чл. 187 ал. 10 (предишна ат. 9) ЗМВР - нямат основание да предвидят превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл. 187 ат. 1 (а преди изменението от 07.07.2020 г. и в ал. 3) ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен н нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите.

Сочат също, че в подкрепа на горното е и възприетото в решение № 197/07.10.2019 г. по гр.д. № 786/2019 г„ Г.К., IV г.о. на ВКС, че не следва да се извършва увеличаване на дадените часове дежурства през нощта и приравняването им към часове работно време през деня чрез увеличение с коефициент, доколкото специалната нормативна уредба не предвижда такова преобразуване на част от времето, през което е дадено дежурството. В разпоредбите на чл. 178 и 179 от ЗМВР изчерпателно са изброени видовете допълнителни възнаграждения за държавните служители в МВР, като има изрично препращане към наредби, издавани от министъра на вътрешните работи. В ЗМВР се съдържат конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на държавните служители в МВР, относно видовете допълнителни възнаграждения, относно работното време и начина на отчитането му, които норми са в отклонение от общата уредба на КТ и са наложени от естеството на обществените отношения, които урежда, като в случаите, в които законодателят е искал да препраща към други закони, той го е посочил изрично, но тук липсва препратка. Сочи, че в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР предвижда заплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., а конкретно положените часове нощен труд от ищеца за исковия период са компенсирани с допълнително възнаграждение, съгласно заповедта на министъра на вътрешните работи, относима към същия период.

Твърди, че за нощния труд на държавите служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187. ал. 1 от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР. Не са налице нейните предпоставки: 1) подневно отчитане на работното време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Само при кумулативното наличие и на посочените 4 необходими предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. От посочените 4 предпоставки, две от тях - по т.3) и 4) не са налице. В чл. 187, ал. 1 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне на възнаграждението по чл. 247 и 250 oт КТ.

Сочи, че въпреки горното, ако все пак се приеме, че нощният труд следва да бъде преобразуван с посочения коефициент, то получената разлика в часовете в никакъв случай не би могло да се твърди, че представлява извънреден труд, тъй като, от една страна, такъв реално не е бил положен, а от друга страна - с налице изрична регламентация и в трите наредби относно изчисляването на индивидуалната норма и отработеното време. Разпоредбите на относимите Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. и Наредба № 8121 з- 1174/21.10.2020 г. са категорични, че „часовете положен труд извън редовното работно време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в който са положени". Нормотворенът е категоричен, че трудът следва да е „положен“, т.е. реално полицейският служител да е извършвал служебна дейност и никъде не се посочва „преобразуван с коефициент 1.143“. Второ абсолютно условие е полагането да е станало във времеви период, различен от редовното работно време - в случая извън осемте часа нощен труд (22,00 до 6,00 ч.) и/или извън рамките на редовната смяна. Служителят не е положил труд над тези 8/12 часа, а ако е така то положеният труд е документиран, а ищецът - компенсиран.

Счита също, че наред с гореизложеною и съобразявайки датата на предявяване на исковата молба в съда (26.11.2020 г.), искът е неоснователен и като преждевременно предявен за част от исковия период, а именно за месеците октомври и ноември 2020 г., тъй като, по аргумент от чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, работното време на държавните служители, работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период, който към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл.

Оспорва и акцесорния иск за мораторна лихва, както по отношения на неговия размер, така и по отношение на определената и посочена в исковата молба начална дата 25.08.2016 г., тъй като не става ясно защо и как е преценено oт ищеца, че именно от тази дата се начисляват лихви за забава, като посочената дата не е падеж и с настъпването й не се поражда задължение за ответника да извършва някакъв вид плащания на ищеца. Отделно от това, така претендирана, същата е погасена по давност.

Моли съда да отхвърли предявените осъдителни искове като неоснователни.

 

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.  По делото е постъпила молба с вх. № 264532/01.03.2021 г. от пълномощника на ищеца, с която заявява, че не може да присъства в насрочената дата за открито съдебно заседание. Моли да се даде ход на делото, поддържа исковата молба. Няма да сочи други доказателства. Моли да се приеме изготвената съдебно-икономическа експертиза. Моли да бъде допуснато изменение на предявените искове, като същият се счита предявен за сумата от 1425,49 лв., представляващ брутния размер на възнаграждението за общо 205 часа извънреден труд до 70 часа на тримесечие в исковия период. Обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за извънреден труд да се измени в размер на 228,32 лв. Моли съда да уважи исковите претенции, съобразно изменените размери, като счита исковете за напълно доказани по основание и размер. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Представя списък за разноски.

Съдът на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на исковете,  досежно тяхното увеличение от 1004,10 лв.  на 1205,88 лв. за извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. за 160 часа, както и иска за  мораторна лихва от 55,90 лв. да се счита предявен в размер на 225,27 лв. за периода от 01.02.2018 г. до 14.12.2020 г.

 Ответната Главна Дирекция в съдебно заседание  се представлява от юрисконсулт. По съществото  на спора, моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан,  за което е изложила аргументи в тази насока в отговора на исковата молба. Не претендира присъждане на направените по делото разноски.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

Установи се в производството, че ищецът е държавен служител на длъжност „старши полицай" в ОД на МВР - Сливен.

На тази длъжност през исковия период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен отчетен период.

Видно от заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза по делото, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено в тази му част, за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. ищецът е положил 160 часа извънреден труд, които не са му заплатени и за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1205,88 лева.

Видно от Писмо рег. № 4576р-7030/05.09.2019 г., издадено от Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ към МВР, до 25.07.2017 г. в МВР са действали Вътрешни правила за работната заплата, съгласно които заплатите са се изплащали два пъти месечно - авансово и окончателно, без да са определени конкретни дати. От 31.01.2019 г. са утвърдени нови Вътрешни правила, съгласно които периодичността за изплащане на заплатите отново е два пъти месечно - авансово до 12-то число на месеца и окончателно до 27-мо число на месеца.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, а по същество съдът ги намира за основателни и доказани в пълните им предявени размери.

Съгласно разпоредбата на чл. 176  от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива, като такова е и допълнителното месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Действително, през исковия период от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г., е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 3 в посочените по-горе наредби, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В настоящият случай съдът намира, че положените от ищеца през процесния период часове нощен труд следва да се преизчислят в дневни такива с коефициент 1,143.

Вярно е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не е посочена тази разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд, с коефициент 1.143, но това не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, която би била и противоконституционна, и представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Съдът счита, че при наличие на такава празнота в специалната уредба, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.), като в чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, тоест 1,143, по отношение на служителите в МВР, поради което положените от ищеца часове нощен труд през посочения период следва да бъдат приравнени на дневно работно време, на която основа следва да бъде определен реално положеният от него труд.

 Възражението на ответната дирекция, че часовете дневен труд, получени при преобразуването на отработените часове нощен труд не могат автоматично да се квалифицират като извънреден труд е основателно, но  извънредният труд може да бъде определен, като се установи каква е била нормалната продължителност на работното време за ищеца и се изчисли колко часове той е работил в действителност и се добавят и допълнително начислените часове при преобразуването на нощния труд в дневен.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1от  КТ, из­вън­ре­ден е тру­дът, кой­то се по­ла­га по раз­по­реж­да­не или със зна­ни­е­то и без про­ти­во­пос­та­вя­не­то на ра­бо­то­да­те­ля или на съ­о­т­вет­ния ръ­ко­во­ди­тел от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля из­вън ус­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме, а същия се ус­та­но­вя­ва ка­то се съ­пос­та­вят ра­бот­ни­те часо­ве за въз­п­ри­е­тия пе­ри­од за от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме с действително отра­бо­те­ни­те часове от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля.

Съдът счита, че неоснователно е възражението на ответника, че на ищеца е заплатен положеният нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, поради което не следва да се дължи друго възнаграждение, тъй като превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но съгласно чл. 8 от НСОРЗ, за всеки отработен час или за част от него, между 22,00 ч. и 6,00 ч., на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, в размер не по-малък от 0,25 лв., каквото е и разпоредбата на т. 1 от приетата по делото Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, поради което двете разпоредби се прилагат едновременно.

В настоящото производство не са представени от ответната страна  доказателства за  изплащане на извънреден труд, след преобразуването на положен нощен труд в дневен.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи, че през исковия период ищецът е положил извънреден труд, който не е заплатен, в размер на 160 часа, като дължимото за него възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер на 1205,88 лв.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск за сумата от 1205,88 лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца 160 часа извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г., получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143 е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

Що се отнася до предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата, съдът намира следното: Видно от Писмо рег. № 4576р-7030/05.09.2019 г., издадено от Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ към МВР, до 31.01.2019 г., когато са утвърдени действащите Вътрешни правила за работната заплата в МВР, според които периодичността за изплащане на заплатите е два пъти месечно - авансово до 12-то число на месеца и окончателно до 27-мо число на месеца, не е имало определена конкретна дата, до която е било дължимо окончателното изплащане на заплатата за текущия месец. Следователно при липса на друга подзаконова уредба за исковия период от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. е била приложима общата норма на чл. 270, ал. 2 от КТ, съгласно която заплатата се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Съдът намира, че за дата, на която ответната дирекция е изпаднала в забава да заплати дължимото възнаграждение за извънреден труд, следва да се приеме именно първо число на месеца, следващ този,  през който е следвало да бъде заплатено възнаграждението.

Ето защо предявеният акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 225,27 лв., съгласно допуснатото изменение на иска.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважените искове, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 57,25 лева, както и разноските за съдебно-икономическата експертиза, които са направени от бюджета на съда в размер на 250 лева.

        Ръководен от гореизложеното и предвид изложените фактическите и правни изводи, съдът

                                   Р        Е       Ш       И:

              ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.А., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,  чрез адв. П. ***, на основание чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 1205,88 лв. /хиляда двеста и пет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца 160 часа извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.12.2020 г. до окончателното й изплащане;

 

   ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.А., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,  чрез адв. П. ***, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 225,27 /двеста двадесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2018 г. до 14.12.2020 г.;

 

   ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.А., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,  чрез адв. П. ***, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 от ГПК сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 307,25 лева /триста и седем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща държавна такса върху уважените искове и разноски за съдебно-икономическа експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: