№ 581
гр. Враца, 20.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20241400200797 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода К. Т. П., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени становище от началника на Затвора гр.Враца със
справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156
ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание участието на лишения от свобода, с негово съгласие, е
осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа
молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца застъпва
идентично становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице
само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК –
изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства
за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й
без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, приема следното:
Молбата е допустима, тъй като от влизане в сила на 09.11.2023 г. на предходния
отказ за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода К. П., постановен
с определение № 539/13.10.2023 г. по ЧНД № 690/2023 г. по описа на ОС-Враца, до
настоящия момент е изтекъл шестмесечният срок по чл.441 НПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
К. Т. П. изтърпява наказание от 20 години лишаване от свобода за престъпление
по чл.199, ал.2, т.2 НК (грабеж, придружен с убийство), съгласно присъда по НОХД №
146/2007 г. по описа на ОС-Видин, решение по ВНОХД № 1058/2007 г. по описа на
1
САС и решение по КНД № 143/2008 г. по описа на ВКС. Преди това е изтърпял
наказание от 3 години лишаване от свобода, наложено му за престъпление по чл.198,
ал.1 НК. Последното наказание е било приведено в изпълнение по реда на чл.68, ал.1
НК, тъй като престъплението, за което е осъден на 20 години лишаване от свобода, е
било осъществено от осъдения в рамките на определения изпитателен срок по първото
осъждане.
Активираното по реда на чл.68, ал.1 НК наказание П. е изтърпял на 23.12.2008
г., от която дата с започнал да търпи настоящото наказание от 20 години лишаване от
свобода.
Наказанието е търпял при първоначален "строг" режим, който към настоящия
момент е смекчен в по-лек, а именно "общ", считано от 19.05.2015 г.
Към датата на постановяване на настоящото определение - 20.12.2024 г., от това
наказание е изтърпял 17 години, 5 месеца и 20 дни, от които 15 години, 11 месеца и 27
дни фактически, а от работа 1 година, 5 месеца и 23 дни. Остатъкът за изтърпяване е 2
години, 6 месеца и 10 дни.
От изложеното е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения е налице
първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 НК необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, а именно същият фактически е изтърпял не по-малко от
1/2 от наложеното му наказание.
На второ място съдът следва да прецени наличието или липсата на втората
законова предпоставка, а именно дали лишеният от свобода е дал доказателства за
своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат
всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото
поправяне и положително личностно развитие.
От изготвения първоначален доклад е видно, че като проблемни зони при
осъдения са констатирани криминално минало; отношение към правонарушението;
начин на живот и обкръжение; умения за мислене. Като дефицити в тях са отразени
обстоятелствата, че не приема отговорността за действията си; само отчасти осъзнава
факторите довели до криминалното поведение; налице са нагласи в подкрепа на такова
поведение и несъобразяване с установените норми и правила; не признава правото на
лична неприкосновеност; интегриран е в криминална среда; не разпознава проблемите
си и не мисли за последствията; среща затруднения при формиране на алтернативни и
законосъобразни решения и действия.
Първоначалният риск от рецидив е определен в горните граници на средните
стойности - 80 точки и макар намален до актуалните 58 точки, и към настоящия
момент остава среден. Среден се запазва и рискът от вреди за обществото.
От доказателствата в затворническото досие съдът приема за установено, че за
дългия престой в затвора осъденият е както наказван, така и е награждаван. Повечето
от наказанията (които са общо седемнадесет на брой) са били за държане на забранени
вещи и за физическа разправа с други лишени от свобода. Към настоящия момент,
съгласно чл.109 ЗИНЗС се смята за ненаказван. За периода от 2009 г. до настоящия
2
момент е поощряван общо двадесет и три пъти, последно със заповед № Л-
1023/27.04.2022 г. с "Извънредна хранителна пратка", за съвестно изпълнение на
поставените трудови задачи.
Изяснено е, че осъденият е полагал труд за известно време (има зачетени 1
година, 5 месеца и 23 от работа), поради това, че не винаги се е справял според
очакванията. От 19.11.2018 г. до 28.02.2021 г. година е полагал доброволен труд на
основание чл.80, ал.1 ЗИНЗС като хигиенист във фитнес зала, но поради несправяне с
работата е бил освободен. От 04.01.2022 г. е започнал отново работа по чл.80 от
ЗИНЗС като бръснар и се е справял много добре с възложените му задачи. На
11.10.2023 г. е назначен на работа по щат като чистач, а от 18.07.2024 г. - като перач по
чл.80 ЗИНЗС, което продължава и към момента.
От актуалния доклад, изготвен по повод искането, става ясно, че поведението
на осъдения е непоследователно. Макар да приема плана на присъдата и да полага
усилия да следва набелязаните в него цели и да се включва в културни, спортни и
религиозни дейности, образователни и корекционни програми, компютърни и езикови
курсове, както и да полага доброволен труд, лишеният от свобода П. все още не поема
отговорност за постъпките си. Действително е налице позитивна промяна, доколкото
към настоящия момент се отнася коректно с останалите лишени от свобода, успява да
контролира емоционалните си състояния, проявява последователност и настойчивост
за промяна. Въпреки това все още се отбелязват неефективни умения за разпознаване
на проблемите и неумение да открива оптимални алтернативи за тяхното разрешаване.
Не е в състояние да предвижда последствията от действията си и не си поставя ясни
цели. Липсва разбиране за стъпките, които трябва да предприеме за постигането им.
От актуалния доклад е видно, че от констатираните първоначално като
проблемни зони дефицити все още са налице в зоните: отношение към
правонарушението и умения за мислене. Основната цел продължава да бъде
формиране на умения за мислене и развиване на адекватни умения за осъзнаване на
последствията от предприетите действия, тъй като именно в тези области са
съсредоточени най-сериозните дефицити в поведението му.
Както поради последното така и с оглед необходимостта да се проследи дали ще
се запази и стабилизира прогресивната система на ресоциализация и позитивното
развитие на личността на осъдения, инспекторът, ангажиран с работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата е заключил, че е необходимо
възпитателната работа да продължи и че не може да се приеме, че осъденият е дал
достатъчно доказателства за поправянето си.
При тези факти се налага извод за липса на втората предпоставка, при
наличието на която е приложим институтът на условното предсрочно освобождаване -
доказателства за поправянето на лишения от свобода.
Поведението на осъдения не бележи последователност, защото при него се
3
редуват прояви на добро поведение, насочено към пълноценно осмисляне на престоя в
затвора, с такива на упорито нарушаване на вътрешните правила. Именно последните
са били пречка както за последващо смекчаване на режима, така и за съществено
снижаване на стойностите на риска от рецидив. Факт е, че осъденият е бил поощрен с
награди, че е предприемал смислени и общополезни инициативи, но това му
поведение не бележи трайност и постоянство. Няма как да се приеме, че по време на
изпълнението на наказанието той е проявил дължимото спазване на правилата в
местата за лишаване от свобода.
Проблемите в зоните с дефицит, особено в тази с уменията за мислене, не са
преодолени, а те са съществени, защото се явяват рисков фактор, предпоставящ
възможни бъдещи криминални прояви. Еднородността на повечето нарушения, за
които е бил санкциониран П., е отчетлив индикатор за отрицателната му нагласа към
спазване на правилата (при това в условията на строго контролирана среда). Това
определено обуславя извод, че превъзпитателният процес все още не е постигнал
своите цели.
Възможността за условно предсрочно освобождаване не е абсолютна и не се
предоставя само заради изтърпяването на определена част от наказанието. Нужно е
осъденият да е дал доказателства за поправянето си, а в случая не са налице
достатъчно такива, доколкото не може да се приеме, че целите на плана на присъдата
са изпълнени.
За да се постигне надеждна прогноза за успешна ресоциализация на осъдения,
усилията за поправянето му следва да продължат в условията на контролирана
пенитенциарна среда.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Така мотивиран и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода К. Т. П., роден на
*** в гр.Видин, българин, български гражданин, понастоящем в ЗООТ "Враца" към
Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка - в размер на две години, шест месеца и десет дни, от
4
наказанието в размер на двадесет години лишаване от свобода, наложено му по НОХД
№ 146/2007 г. по описа на ОС-Видин, решение по ВНОХД № 1058/2007 г. по описа на
САС и решение по КНД № 143/2008 г. по описа на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5