О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр. Бургас, 30.09.2019 г.

 

 

Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в закрито заседание на 26.09.2019 г. в състав:

 

Председател:     Павел Ханджиев

Членове:            Нели Събева

Христина Марева

 

като разгледа докладваното от съдия Ханджиев ч. т. д. № 263/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод частна жалба от “Т” Л. против определение № 1* от 16.08.2019 г. по т.д. № 179/2019 г. по описа на Окръжен съд - Б. , с което е отхвърлено искането на този кредитор за налагане на предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ, а именно: спиране на изп.д. № 965/2018 г. на ЧСИ И. Б. по отношение на длъжника “А” ООД.

Частният жалбоподател, явяващ се кредитор, инициирал производството по несъстоятелност против “А” ООД, сочи, че определението е неправилно. Неправилно съдът по несъстоятелността приел, че не са налице нови предпоставки и че не са налице всички предпоставки за допускане на поисканата обезпечителна мярка, тъй като присъединеният кредитор “Б” АД имал качеството на ипотекарен кредитор и вземането било в първи ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ и винаги ще се удовлетвори преди молителя. С второто по ред искане на кредитора се искало спиране на изпълнението само по отношение на имуществото на длъжника с цел запазване на имуществото му. Иначе самото производство по чл. 625 ТЗ се обезсмисляло. Реализирането на публична продан на имуществото на длъжника, предмет на посоченото изпълнително дело, би лишило кредитора от възможност да удовлетвори вземането си. В същото време спиране на изпълнението не би увредило интересите на кредитора “Б” АД, защото изпълнението би продължило по отношение на третите задължени лица. Приключването на индивидуалното изпълнително производство преди постановяването на решение по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, винаги водело до намаляване масата на несъстоятелността и до невъзможност за справедливо удовлетворяване на кредиторите.

Иска се отмяна на обжалваното определение и вместо него - допускане на поисканата предварителна обезпечителна мярка.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на представените доказателства приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, която е легитимирана да обжалва определението, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството по т.д. № 179/2019 г. по описа на БОС е образувано по молба от “Т” Л. на осн. чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на “А” ООД. В срока по чл. 629, ал. 4 ТЗ в производството се е присъединил кредиторът “Б” АД. С молбата по чл. 625 ТЗ кредиторът “Т” Л. заявил, че има против длъжника необезпечено вземане за сумата 2075262,50 лв, предоставена в заем по силата на договор от 11.07.2006 г. Срокът за връщане на заема бил до 11.07.2016 г. Представени са в подкрепа на горното договор за заем и кредитно авизо за преведената по сметка на длъжника сума по заема.

С молбата за откриване на производство по несъстоятелност кредиторът поискал постановяване на предварителна обезпечителна мярка (спиране на изп.д. № 965/2018 г. на ЧСИ Б. ), като посочил, че длъжникът има неизплатени общи задължения над 10000000 лв към кредитори и НАП вкл., че такава мярка би запазила в патримониума на длъжника имущество, което би дало възможност за оздравяване на предприятието и за удовлетворяване и на други кредитори освен банката. С определение № 416 от 04.04.2019 г. по т.д. № 179/2019 г. по описа на Окръжен съд - Б. искането било уважено и изпълнението било спряно изцяло, в т.ч. по отношение на ипотекарните длъжници и поръчителите. С определение по ч.т.д. № 156/2019 г. Апелативен съд - Б. отменил определението и отхвърлил молбата по чл. 629а ТЗ.

Със следваща молба рег. № 1* от 15.08.2019 г. по т.д. № 179/2019 г. на БОС кредиторът отново поискал допускане на предварителна обезпечителна мярка - спиране на изп.д. № 965/2018 г. на ЧСИ по отношение на длъжника “А” ООД. Молбата се основава на същите фактически твърдения, които са изложени в молбата за откриване на производството по несъстоятелност. С обжалваното определение молбата е отхвърлена, като съдът по несъстоятелността приел, че обезпечителната мярка не е адекватна, защото не запазва имуществото на длъжника и молителят няма законен интерес от обезпечението.

Това определение е правилно. Съгласно чл. 629а ТЗ съдът преди постановяване на решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност може да допусне предварителни обезпечителни мерки. Тези обезпечителни мерки имат за цел запазване на имуществото на длъжника. За да бъде уважено направеното искане, кредиторът следва да е представил убедителни писмени доказателства както за вероятната основателност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, така и за нуждата от обезпечителните мерки и тяхната адекватност - арг. чл. 629а, ал. 2 ТЗ. Освен тези изисквания, които следва да са налице, за да бъде допуснато обезпечение предвид характера на производството по несъстоятелност като такова на универсално принудително изпълнение, за да бъдат наложена мярката по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ, е необходимо пред съда да има доказателства, че длъжникът разпилява имуществото от масата на несъстоятелността и с това си поведение застрашава интересите на кредиторите.

В случая може да се приеме, че са представени доказателства за това, че кредиторът има вземане против длъжник, породено или отнасящо се до търговска сделка. Представени са и доказателства, които правят вероятни твърденията му, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.

Не са налице основания, обаче, да се приеме, че за кредитора-частен жалбоподател съществува нужда от обезпечението. Липсват доказателства за това, че длъжникът извършва действия, с които разпилява имуществото си и застрашава интересите на кредиторите си. За кредитора “Т” Л. не съществува легитимен интерес от обезпечението. Вземането на банката, която е пристъпила към индивидуално принудително изпълнение, е обезпечено с ипотека и е първо по ред за удовлетворяване съгласно чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ, което означава, че дори да се спре индивидуалното изпълнение в бъдещото евентуално осребряване на имуществото в производството по несъстоятелност банката отново ще се удовлетвори преди кредитора “Т” ЛЛС. Междувременно поради големия в процентно отношение размер на вземането на банката неговото олихвяване ще доведе до увеличаване на общия размер на дълга на длъжника и ще се затрудни още повече удовлетворяването на другите кредитори.

Вярно е, че провеждането на изпълнение върху имуществото на длъжника води до намаляване на масата на несъстоятелността. Това не означава, обаче, че образуването на производство по молба по чл. 625 ТЗ само по себе си е основание за спиране на всяко изпълнение срещу длъжника. Съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ спирането на изпълнителните производства срещу длъжника е императивна последица от решението за откриване на производство по несъстоятелност. Следователно до постановяването на решение за откриване на производство по несъстоятелност спиране на индивидуално изпълнително производство е допустимо по изключение, като предварителна обезпечителна мярка по реда на чл. 629, ал.1, т. 3 ТЗ, при наличие на посочените по-горе предпоставки и при търсене на справедлив баланс между интересите на кредиторите и длъжника.

В случая предпоставките за допускане на предварителна обезпечителна мярка не са налице и не може да се направи извод, че е необходимо да се предприемат предвидените от закона действия за предварително обезпечаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на кредитора.

Искането е неоснователно, поради което определението, с което е то е отхвърлено, следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 16.08.2019 г., постановено по т. д. № 179/2019 г. по описа на ОС - Б.

Определението не може да се обжалва.

 

 

Председател: ………………..

 

 

 

Членове: ………………..

 

 

 

………………...