Р Е Ш Е Н И Е
Номер 732 /13.01. Година
2016 Град
П.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На тринадесети октомври Година 2015
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Съдебни
заседатели:
Секретар: К.С.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00811 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
наказателно постановление №14-0000169 от 18.05.2015 г. на Директор Д “ИТ”-П.,
на “*************“ ООД, представлявано от В.В.П. е
наложена имуществена санкция, в размер 1700 /хиляда и седемстотин/ лв., на
основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от КТ,
за това, че на 20.04.2015г., при проВ. по спазване на
трудовото законодателство на “*************“ ООД в обект на контрол – автобус,
с рег. № ******, извършена на спирка „Кралевски път“,
кв. „Църква“, гр. П., и по документи - на 24.04.2015 г. - в сградата на Д “ИТ” П.,
се установило, че “*************“ ООД, в качеството му на работодател по смисъла
на §1, т.1 от ДР на КТ, на 20.04.2015г. е допуснал до работа в горепосочения обект лицето В.С.Ш., с ЕГН ********** като
контрольор, без сключен писмен трудов договор – нарушение на чл. 62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Против
издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от “*************“ ООД, представлявано от управителя
В.П., чрез пълномощника - адв. Б.В. – ПАК. С жалбата
се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно
постановление, като се поддържа, че вмененото нарушение не е извършено, както и
че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно, тъй като
соченото в материалите по административнонаказателната преписка лице не е
предоставяло работна сила и не е било в
трудово-правна обвързаност с дружеството. Релевират
се и възражения за допуснати съществени
нарушения на процесуални правил, а алтернативно
- че наказателното постановление е издадено в нарушение на закона, поради неприлагане
нормата на чл.28, б. „а“ от ЗАНН.
Въз
основна на това се иска отмяна на обжалваното постановление, като
незаконосъобразно и необосновано.
В
съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Б. В. – ПАК, поддържа и допълва доводите в жалбата и
пледира за отмяна на обжалвания административен акт.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. М.,
оспорва доводите в жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено
изцяло, като законосъобразно и правилно.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 20.04.2015г.,
свидетелите П.П. и Л.В. - гл. инспектори в Д”ИТ”
– П., извършили проВ. за спазване на трудовото законодателство
от „********* *****” ООД. ПроВ.та им била по повод постъпил сигнал в Д „ИТ” за това,
че в автобусите на фирмата, движещи се по линия П. – Кралевски
път работят лица без трудови договори. Свидетелите отишли на спирка „Кралевски път”, кв. „Църква”, гр.П. и изчакали автобус на посочения в сигнала превозвач.
Около 16.21 ч. пристигнал такъв с рег. № ******. При спирането му и след
слизане на пътниците, свидетелите се качили в автобуса, в който се намирал
водача – свид. Б. Е. и още едно лице – свид. В.Ш.. Въз основа на получените от тях устно сведения,
на основание правомощието си по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, контролните
органи поискали от всеки от двамата писмено да декларира факти и обстоятелства, свързани с
осъществяваната дейност. Свид. Ш. приела предоставената
й декларация по чл.402 от КТ, попълнила необходимите лични данни, посочила, че
работи в „*****” ООД „за 1 ден”, като „контрольор”, с работно време „от 12 до
20 часа”. Относно трудово възнаграждение
вписала „10 лв.”, а относно
наличието на писмен трудов договор - че няма такъв.
Инспекторите връчили на водача
на превозното средство призовка до управителя на „*************”ООД за явяване в Д”ИТ” П. и да допълнително представяне на
документи, необходими за финализиране на проВ.та.
На 24.04.2015 г. законният представител на ЮЛ - В.П.
представила в Дирекцията трудов договор по отношение на свид.
Е., както и граждански договор №1 от 20.04.2015 г., сключен между “*************”
ООД и В. Ш., със срок на действие до 31.12.2015 г., с предмет продажба на
билети.
Въз основа на констатациите си от проВ.та,
обективирани в протокол от 24.04.2015 г., и въпреки представения
граждански договор, актосъставителят – свид. П.П. приел, че ЮЛ, в
качеството си на работодател е извършил нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, тъй като е допуснал до работа В. Ш.
като контрольор без сключен писмен трудов договор. Въз основа на този извод
образувал срещу “*************” ООД административнонаказателно
производство със съставяне на АУАН № 14-0000169 от 24.04.2015 г. На същата дата
актът бил предявен на управителя на дружеството – В.П. за запознаване и
подписване, при което същата не вписала обяснения и възражения в съдържанието мву.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Впоследствие,
на 18.05.2015 г., след проВ. по реда на чл.52, ал.4
от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ
ангажирал имуществена отговорност на работодателя – “*************” ООД за
нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ,
налагайки имуществена санкция в размер 1700 лв.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид:
показанията на свидетелите П.П., Л.В., Б.Г. Е. и В.С.Ш.,
кактои писмените доказателства: съставеният АУАН №14-0000169
от 24.04.2015 г., протокол за извършена проВ. от 24.04.2015
г., граждански договор №1/20.04.2015 г., декларация по чл.402 от КТ, призовка по чл.45,
ал.1 от АПК, заповед № З-0035 от 29.01.2014 г.
и заповед № 352/23.04.2015 г. на изпълнителен директор на ИА „ГИТ” –
София.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
При извършване на служебна проВ.
за законосъобразност, съдът намери, че съставеният вследствие извършената проВ. от инспекторите към Д “ИТ” П. акт за установяване на
административно нарушение от 24.04.2015 г., и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на
административнонаказателната процедура, поради което и делото следва да се
разгледа по същество.
Именно в тази насока е и основното възражение на жалбоподателя,
което се свежда до това, че към момента на проВ.та от
инспекторите при Д “ИТ” П., свидетелката В. Ш. не е била в трудово-правни
отношения с “*********” ООД, а се е намирала в превозното средство на фирмата предвид
принципно постигното съгласие за възлагане продажба
на билети, договорът за което обаче, към момента на проВ.та
не бил подписан от двете страни и клаузите му не били детайлизирани. Твърди се, че на процесната дата на свид. В. Ш. не
е била възлагана каквато й да е работа или задача, свързана с предмета на дейност
на фирмата, а същата по своя инициатива е решила предварително да се запознае с естеството на дейността. В този
аспект се поддържа, че събраните доказателства са оценени неправилно от актосъставителя и наказващия орган, в резултат на което са
формирали необоснован и незаконосъобразен от материално-правна страна извод за
наличие на фактическо трудово правоотношение, несъобразено с изискванията в чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Преценявайки направеното възражение и
изложените правни доводи в негова подкрепа, съдът го намира за основателно, по
следните съображения:
Изводът
си за осъществяване на административнонаказателния
състав по чл.414, ал.3, във вр. с чл.62,ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, актосъставителят
е формирал въз основа на обстоятелството, че при извършване на проВ.та в автобус на „*************” ООД заварили в него свид. Ш., която държала билети в ръцете си и сама се представила
като контрольор, за която не бил представен трудов договор. Основавайки се на част
от данните, попълнени от лицето в декларацията по чл.402 от КТ, и пренебрегвайки
друга част от съдържанието й /останало непопълнено/, контролният орган приел,
че лицето е прието на работа в нарушение на изискванията на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ – без предварително сключен писмен
трудов договор .
Този извод съдът намира за абсолютно необоснован,
доколкото при конкретните обстоятелства на казуса отсъстват същностните
елементи на този вид правоотношения, а именно: предоставяне на работна сила за
изпълнение на определен вид работа при определено работно време и място, при
регламентирани почивки и спазване на трудова дисциплина, срещу договорено
трудово възнаграждение. Доказването на тези елементи от обективна страна е в
тежест на административнонаказващия орган.
Въз основа на събрания
в казуса доказателствен материал, такъв извод не
може да се формира.
Анализът на доказателствата сочи, че изводът си за
конкретното нарушение АНО е изградил
единствено на базата на попълнената и подписана от Ш. декларация по чл.402,
ал.1, т.3 от КТ. Базирайки се на записванията в този документ и отхвърляйки представеното
в хода на документалната проВ. доказателство за облигационен
характер на правоотношенията на това лице с привлечения към отговорност субект,
актосъставителят
е приел, че има извършено нарушение на трудовото законодателство, а АНО
безкритично е възприел тезата му, издавайки наказателно постановление. Позицията
на въззиваемата страна, че гражданският договор е
изготвен с цел заобикаляне на закона и за прикриване действителната воля на
страните за трудово-правна връзка помежду им, категорично не се приема.
При положение, че още в хода на документалната проВ., гражданският договор, на който жалбоподателят
основава възраженията си е приобщен към материалите по преписката, за отричане на
доказателствената му стойност най-малко е следвало да
се изложат съответни съображения, което не е сторено. Същият е внесъл в процеса
противоречиви факти, а това е задължавало АНО да докаже обвинението предявено
на правонарушителя с акта по категоричен и несъмнен начин. Преди произнасянето
си, решавайки въпросите по чл.53 от ЗАНН последният е имал възможност да
съобрази договора, да събере евентуално допълнителни доказателства и в
контекста на всички тях да прецени насоката на развитие на производството – да
издаде наказателно постановление при условията на чл.53 от ЗАНН или да прекрати
преписката с мотивирана резолюция в случаите на чл.54 от с.з.
Издавайки наказателно постановление, очевидно АНО е
отхвърлил доказателствената сила на представения от
жалбоподателя граждански договор. От това следва, че е изградил изводите си от
правна страна възприемайки изцяло констатацията за нарушение в акта,
основавайки се на презумптивната му доказателствена сила призната в чл.416, ал.1 КТ и
ограничавайки доказването до попълнената от В. Ш. декларация. Това е довело до
липса на задълбочено, обективно и всестранно изследване на всички
обстоятелствата по случая, следствие от което са неправилните изводи за фактите и правото.
Следва да се отбележи, че по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК
/“доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила”/,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното
производство констатациите в акта не
могат да имат обвързваща доказателствена сила и
следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Обратното би било в нарушение на
презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК . С особена сила горното важи в случаите на оспорване, какъвто
е и настоящия.
Съдът счита, че значението на попълнената декларация е
силно преувеличено, тъй като записванията в нея е придадена тежест пред
останалите доказателства, каквато не биха могли да имат. Декларацията по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ би могла да се ползва само като насока или допълнителен
аргумент в подкрепа на извода за нарушение, не и като основно доказателство,
както е станало в случая, особено при положение, че отразените в нея
обстоятелства са нееднозначни и непълни – чрез тях елементите на трудовото правоотношение се
обосновават само отчасти – посочени са длъжност и работно време, но не и място на работа,
почивни дни, почивки в работния ден, а
сумата 10 лв. по никакъв начин не е относима към
трудово по характера си възнаграждение. Очевидно е също, че графите й така,
както са формулирани, дават възможност за превратно тълкуване на
извършените вписвания в тях, тъй като
са ориентирани към установяване
на трудово правоотношение.
При това положение тезата, че с гражданския договор е
прикрито трудово правоотношение не може да бъде споделена.
Абстрахирайки се от това в кой момент е сключен
гражданския договор между страните, от кога и дали въобще е започнало
изпълнението му /по които въпроси са
събрани противоречиви доказателства/, самата дейност по продажба на билети в превозно средство не във всички
случаи е свързана с трудово-правна обвързаност.
Обикновено, този вид отношения имат за предмет
извършването на работа със случаен и
непостоянен характер, зависима от конкретната необходимост /предвид обстоятелството,
че продажбата на билети от кондуктор/контрольор/ се извършва само в случаите, в които
пътниците не са закупили предварително билет от билетното гише на
автогарата, или при качването им на автоспирки - от водача, както е разписано в разпоредбите на НАРЕДБА
№ 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
РБ/, налагаща ползване допълнителни услуги
на лица за продажба на ценни книжа /билети за градски транспорт/. Същевременно,
договорената работа е свързана с престирането на
конкретен резултат /продажба на получени определен брой билети/, срещу което
обичайно, след отчитане на продажбите, се заплаща комисионна, представляваща
процент от стойността на реализираните билети, в зависимост от маршрута на
превозното средство и стойността на билетите. Дали в конкретния случай е било така отсъстват данни, като такива не се
извличат и от съдържанието на приобщения граждански договор. Независимо от това
обаче, доказателствената тежест в производството носи
административнонакзаващият орган, който следва да
докаже, че действителната договореност между страните е била трудово-правна, а
това предполага доказване, че е престиран труд в
изпълнение на определена трудова функция, подчинена на правила на предприятието, при определени място
на работа, работно време, почивки и трудово
възнаграждение, което е правно регламентирано, има постоянен характер, гарантиран
минимален размер и подлежи на ежемесечно изплащане. Подобни обстоятелства по
делото не само не са доказани, но се явяват и чисто предположение, тъй като
сами по себе си са неустановими от извършена една
инцидентна проВ. от страна на инспекторите при Д “ИТ” П., при това след като в
декларацията е отразено като начало на започване на работа „за 1 ден” /което между впрочем, може да се тълкува, както „за първи ден”,
така и „за един ден”/, и след като
инспекторите не са констатирали
фактическо извършване на продажба
на билети от страна на свид. Ш. спрямо пътници.
Направените от последната записи в декларацията и непопълнените
полета в нея с основание поставят и въпроса разбрала ли е точно смисъла
и значението на данните, които инспекторите са изискали от нея да попълни в
предоставената й бланка. Показанията й внушават отрицателен отговор: “От мен искаха да попълня някакво листче. Не
знам какво беше. Написах имената си, без да знам защо ги пиша… казаха ми да попълня
бланката затова, че са дошли там”. В същото време пояснява, че обстоятелствата, които е написала
в документа относно длъжност, работно време и заплащане е заимствала от
условията, при които е щяла да подпише
гражданския договор. В същия смисъл са и показанията на свид.
Б. Е., който посочва, че възрастната жена, която не познавал, е имала затруднения с попълването на документа и не е
била наясно какво се иска от нея. Свидетелят установява, че на процесната дата, нито тя, нито друго лице е изпълнявало задължения като контрольор в управляваното
от него превозно средство, тъй като кочанът с билети се е намирал у него и лично
той е продавал на качващите се пътници такива.
Дори да не бъдат кредитирани показанията на свидетелитe Ш. и Е., останалите доказателствени
източници – показанията на свид. П. и В., както и
подписаната декларация, по съображенията, които се изложиха, нямат необходимата тежест, за да обосноват несъмнен
извод за осъществяване състава на
вмененото нарушение. Те не доказват не само същностните елементи на трудово-правна
обвързаност към датата, на която е извършена проВ.та,
но и не дават основание да се предполага, че договореност за такава е имало
между страните, дори само от гледна точка възрастта на свидетелката В. Ш. и
липсата на желание да бъде обвързана с работно време и трудова дисциплина,
наложени от работодател по трудов договор. Следва да се отбележи, че направената
констатация в акта, впоследствие пренесена и в съдържанието на постановлението,
за това че „лицето е заварено да престира труда си като контрольор на 20.04.2015, г. в 16.21
часа…”, е абсолютно голословна, тъй като не е подкрепена с никакви
доказателства – свидетелите П. и В. не установяват фактически обстоятелства,
които да могат да бъдат отнесени към фактическо изпълнение на такава трудова функция /и двамата посочват, че не са
възприели продажба на билети на пътници от страна на Ш./. Същевременно и актосъставителят,
и АНО превратно са ценили записите в декларацията, тъй като в нея не се съдържат
съществени за характеристиката на правоотношението елементи - няма работно
място, въпреки противното твърдение, няма вписани почивни дни и почивки в
работния ден, а работата „срещу определено заплащане” не означава непременно,
че по естеството си последното е било
трудово възнаграждение, особено предвид означения от деклараторката размер – 10 лв.
Тезата на процесуалния представител на въззиваемата страна, че неоспорването на протокола от проВ.та
е индиция за това, че обективираното
в т.4 от него нарушение действително е било извършено, е неоснователна. На първо място, предмет на оспорване може да
бъде не протокола, а дадените с него предписания, но в случая, видно от
съдържанието му, по отношение процесното нарушение, контролните органи не са дали никакво
предписание, очевидно сами разколебани подлежат ли отношенията между страните
на уреждане като трудови такива.
В този смисъл, съдът приема, че между жалбоподателя –
“*************” ООД и свид. В. Ш. не е било налице
трудово правоотношение, поради недоказване същностните елементи на този вид
правоотношение, което е в тежест на административнонаказващия орган.
Като краен извод се налага, че осъществяването на вменения
на ЮЛ административнонаказателен състав не е доказано
по несъмнен начин, което обосновава извод за отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0000169
от 18.05.2015 г. на Директор Д “ИТ”-П., с което на “*************“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „******” бл.80, вх. Г, ап.81,
представлявано от управителя *************, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция, в
размер 1700 /хиляда и седемстотин/ лв. за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. П. на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: /п/
Вярно
с оригинала,
ИГ