Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260023 25.02.2021 г.
гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Капка Вражилова
секретар
Петя Делчева…..….….…...………….…………………….…………
прокурор
Павел Жеков………..……...…………………………………………
като
разгледа докладваното от председателя съдия Тянкова ВНОХД № 517 по описа на
Окръжен съд – Хасково за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 260004 от 10.09.2020 г.,
постановена по НОХД № 451/2020 г., Районен съд – Хасково е признал подсъдимия
И.А.П., ЕГН: **********,***, за виновен в това, че на 07.02.2020 г. в
град Х., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно –
1 бр. дамско кожено портмоне на стойност 6.30 лв. и парична сума в размер на
148 лв., всичко на обща стойност от 154.30 лв. от владението на И. Г. Н. от с.
К., област Х., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -
поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29,
б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да се изтърпи ефективно при
първоначален „строг“ режим.
С
присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият П. е осъден да заплати по
сметка на ОД МВР – Хасково направените по делото разноски в размер на 256.12
лв. и е постановено връщане на иззетото веществено доказателство 1 бр. оптичен
диск на собственика му.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който я е обжалвал в
законовия срок. Твърди се, че наложеното наказание е несправедливо и не
отговаря на целите на чл. 36 НК. Посочва се, че в случая ставало дума за
забравена вещ, а не за отнета или открадната вещ. Сумата в портмонето била в
пъти по-малка от минималната работна заплата за страната в размер на 610 лв.
Също така при арестуването му подсъдимият не оказвал съпротива, а това
обстоятелство не било отчетено от районния съд. Освен това не се взели предвид
и други обстоятелства – влошеното финансово положение на дееца, за един дълъг
период от време не можел да си намери работа поради лошо съдебно минало и
ромски произход. Подчертава, че се признал за виновен и съдействал на органите
на МВР, като възстановил част от похарчената сума, която се намирала в
портмонето. Районният съд не отчел и редица други смекчаващи обстоятелства,
поради което наложил несъразмерно тежко наказание. Отправя се искане за
намаляване на наказанието.
В допълнителна уточняваща жалба
подсъдимият посочва, че фактите в обвинителния акт визирали всъщност състава на
чл. 207, ал. 1 НК, за което се предвиждало административно наказание „глоба“ в
размер до 300 лв.
Във въззивното производство на
подсъдимия е предоставена правна помощ и е назначен служебен защитник, адв.
Д.С.. В с.з. същият поддържа жалбата. Посочва, че деянието е с неправилна
правна квалификация. Акцентира се върху факта, че собственикът на портмонето го
забравил на маса в заведение на Автогара Х. Тъй като вещта се намирала оставена
на маса в заведението, тя не се намирала във владение на нейния собственик,
следователно тя била загубена, забравена вещ. Следователно, липсвало
противозаконна отнемане на вещта. В този смисъл обжалваната присъда противоречала
на закона, подсъдимият следвало да бъде оправдан по обвинението за кражба и
признат за виновен по чл. 207, ал. 1 НК.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково смята, че жалбата е неоснователна, а присъдата – правилна и
законосъобразна. По отношение на наложеното наказание се посочва, че същото
било определено от районния съд към предвидения минимум в съответната норма от
особената част. То се явявало и справедливо, като се имало предвид обремененото
съдебно минало на подсъдимия, поради което в случая не можел да се приложи чл.
55 НК. Отправя се искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият И.П. твърди, че правната
квалификация на деянието е по чл. 207 НК. Признава, че е взел забравена вещ, но
не смята, че с това си деяние е осъществил състава на престъплението кражба. В
последната си дума моли съда за справедливо решение.
В хода на въззивното производство не са
отправяни доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.
Хасковски окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази
доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание
чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира
следното:
Първоинстанционното производство е
преминало по реда на чл. 371, т. 2 НПК – съкратено съдебно следствие, като
подсъдимият е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Свидетелката И. Н. от село К., община
Х., била ученичка в ****** клас на ПГЛМ „Р. к.“ в град Х., поради което често
пътувала с автобус, за да посещава училище. На 07.02.2020 г. тя отново била на
училище до 15:40 часа, след което заедно се отправила към Автогара Х. със
своите приятелки, свидетелките М. В. и С.
В., за да вземат следващия автобус за село К. Трите ученички отишли до
автогарата и застанали прави до една празна маса за продажба на вестници.
Свидетелката И. Н. носела със себе си малка кожена дамска раница и държала в
ръка портмоне, черно на цвят от текстилна материя. В него Н. държала сумата от 148 лв.,
от които сумата 140 лв. била на хартиени банкноти, а сумата от 8 лева била на
метални монети от по 1 и 2 лева. Докато трите момичета се намирали до празната
маса и чакали автобуса за К., свидетелката С. В. помолила Н. да й даде цигара.
Н. посегнала
към джоба на якето, където се намирали цигарите и за да може да ги извади,
оставила портмонето на масата за вестници. В същото време с другата ръка
бръкнала в джоба си, за да извади цигарите и тогава те чули, че идва автобус
зад гърба им. Трите момичета се насочили към секторите за спиране на
автобусите, защото помислили, че е дошъл техния автобус за село К. и така се
отдалечили на разстояние от около десетина метра от празната маса. Върху нея
останало да стои портмонето на свидетелката Н. Трите момичета бързо видели, че
техният автобус все още не е дошъл и седнали на една скамейка до сектора за
пристигане.
На същата дата по това време, около 16:00 часа, подсъдимият И.П. се намирал
в района на Автогара Х., съпровождан със своя приятел свидетеля Д. Х.
Подсъдимият П. бил облечен с тъмни панталони и синьо яке, имало ясно оформена
брада, а свидетелят Х. носел светли дънки, тъмно яке и червена шапка с козирка
на главата. Двамата чакали майката на Х., с която имали уговорка. Първо двамата
отишли до фоайето на автогарата и там се разминали с трите свидетелки, които
седели по това време на скамейката. Във фоайето П. и Х. се срещнали с две
момичета, с които разменили няколко думи, след което се върнали към секторите
на автобусите. Тогава те преминали покрай празната маса за вестници, върху
която било оставен портмонето. Подсъдимият П. го забелязал, видял, че няма
никой около масата, пресегнал се и го взел. Първо го отворил, погледнал вътре и
без да каже нищо отново затворил ципа и прибрал портмонето в джоба на якето си.
Двамата с Х. се насочили към бул. С., а след това отишли до ресторант „Д.“ в
близост до паметника на „К. П.в.“. Там подсъдимият П. отворил отново портмонето
и първоначално казал на свидетеля Х., че вътре няма пари. Х. настоял да се
върнат отново на автогарата и да оставят обратно портмонето отново на празната
маса. Едва тогава подсъдимият П. се видял принуден да каже на Х., че в
портмонето има 150 лева, някакви монети и документи. П. дал на Х. 65 лв., който
ги взел и двамата отишли до аптека „Ж.“ и аптека „Г.“, които се намирали в
непосредствена близост до Автогара Х.
Междувременно, докато трите момичета седели на скамейката, свидетелката Н. установила,
че портмонето й го няма. Тя се върнала веднага до празната маса, но установила,
че портмонето вече го няма. Отсъствието й продължило само няколко минути. Близо
до трите момичета имало непознато момче (трето неустановено лице), което видяло
случилото се и им казало, че две момчета са взели портмонето и са тръгнали в
посока към аптека „Г.“, като също така той им дал кратко описание – единият бил
със синьо яке, а другият с червена шапка. Следвайки описанието, Н., придружена
от свидетелките В. и В., също се отправили към аптека „Г.“, където засекли
подсъдимият П. и свидетеля Х. Трите момичета веднага ги попитали дали те са
взели портмонето, като двамата първоначално отричали, но настоятелните въпроси
не спирали и тогава Х. се обърнал към П., като му казал да даде портмонето. П.
се поколебал и Х. в джоба на синьото му яке, извадил портмонето и го дал на свидетелката
Н. Тя огледала Х. и се досетила, че го е виждала много пъти на автогарата, като
дори знаела прякора, с който бил известен – „Д.“. Н. отворила на място и проверила дали
парите са там, но видяла, че ги няма. Веднага попитала двамата къде са парите
й, но те отрекли, като отговорили, че в портмонето нямало пари. Тогава
свидетелката Н. се развикала на висок тон, че в портмонето имало парична сума
от 148 лв., при което подсъдимият П. неочаквано се обърнал и побягнал в посока
към магазин „Ч.“ надолу по бул. „С.“. Трите момичета го последвали и тръгнали
да го гонят, а свидетелят Х. се възползвал, че вниманието им е насочено изцяло
към П. и побързал да се махне от спирката. Трите момичета не успели да догонят
П. и се върнали обратно до автогарата, но там свидетеля Х. вече го нямало. В
този момент пристигнал на място и полицейски патрул в състав свидетелите Д. Х.
и Ф. Д., на които трите свидетелки обяснили какво се е случило. Те били
отведени до РУ на МВР – Хасково, където свидетелката Н. разказала всичко на
свидетеля Ц. Ц., младши разузнавач в сектор Криминална полиция при РУ на МВР –
Хасково. Тъй като бил запознат с криминално проявените лица, които обикновено
се намирали в района на Автогара Х., свидетеля Ц. направил предположение, че
вероятните извършители са подсъдимият И.П. и свидетеля Х. Ц. предприел
извършването на оперативно – издирвателни действия, прегледал видеозаписа от
охранителните камери в района на произшествието и установил, че на тях е
записано отнемането на портмонето. Видеозаписа потвърдил подозренията му
относно съпричастността на П. и Х. към извършеното. Ц. установил свидетеля Х.,
същият бил извикан в районното управление, където признал за извършеното,
обяснил, че портмонето било взето от подсъдимия П., който му дал сума в размер
на 65 лв., която Х. на място върнал и предал доброволно, за което се съставил
протокол. Подсъдимият П. също бил издирен и установен, като пред свидетеля Ц.
потвърдил казаното вече от Х. и от Н., предал парична сума от 20 лв. с протокол
за доброволно предаване и заявил, че остатъка от 55 лв. е похарчил, но ще го
възстанови възможно най-скоро.
По досъдебното производство е назначена съдебна видео – техническа и лицево
– идентификационна експертиза, заключението по която е прието. Обект на
експертизата е оптичен носител тип компакт – диск DVD – R Ya
Kirin TDK, 4.7 GB, 16 х, 120 min.
Съдържащият се на оптичния носител видеозапис отразява мястото на автогарата,
където се намира празната маса за вестници. Вещото лице е описало изображенията
от видеозаписа, видно от който трите момичета първоначално стоят до масата,
след това се отдалечават, като оставят върху нея тъмен предмет с неправилна
форма. Веднага след това оттам минават две други лица, като първото от тях е
облечено с тъмна горна дреха тип яке с качулка, синкави панталони, тъмни обувки
и червена шапка с козирка, а второто е облечено със синя горна дреха тип яке и
сини панталони. Второто лице взема тъмния предмет от празната маса за вестници
и се отдалечава. Въпреки че на видеозаписа е отразена тази последователност от
действия, техническото качество и ниската резолюция на записа не позволяват да
се проведе лицево – идентификационно изследване.
Описаната фактическа обстановка е призната изцяло от подсъдимия П., като тя
се подкрепя и от събраните на досъдебното производство доказателства: разпитите
на свидетелите И. Н., М. В., С. В., Ц. Ц., Д. П., Д. Х., два протокола за
доброволно предаване (от 10.02. и 11.02.2020 г.), протокол за оглед на
веществени доказателства, съдебно – оценителна експертиза, съдебна
видеотехническа и лицево – идентификационна експертиза.
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на
всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и
законосъобразност. Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при
изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния
процесуален ред доказателства, въз основа на които е изградил обосновани изводи
досежно виновността на подсъдимия И.П. в извършването на престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, б. „а“ и „б“ НК, за което му е
било предявено обвинението.
Основният въпрос, който се поставя във въззивното производство от
подсъдимия и от неговия защитник, се свежда до правната квалификация на
деянието. При напълно призната и изяснена фактическа обстановка, се твърди, че
така изложените факти водели не до квалифицирането на деянието като кражба,
извършена при условията на опасен рецидив, а до квалифицирането му като деяние
по чл. 207 НК, каквото обвинение обаче не било повдигнато на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав не споделя така изложената теза за нуждата от
преквалификация на деянието по друг текст на наказателния закон. В конкретния
случай трябва да се проведе ясно разграничение между „загубена“ и „забравена“
вещ, като се спазват указанията, дадени в ППВС № 6 от 26.04.1971 г. (изменено с
ППВС № 7 от 06.07.1981 г.). От описаната фактическа обстановка се установява,
че свидетелката Н. забравя портмонето си на празната метална маса за вестници –
тя не го изгубва за по-кратък или по-продължителен период от време. За разлика
от „загубената” вещ, която не може да бъде предмет на кражба, то отнемането на
„забравена” вещ с намерение да бъде присвоена, е кражба, защото притежателят й
не е прекъснал владението си върху нея, доколкото не е лишен от възможността да
упражни отново фактическата си власт върху нея. Конкретният случай е типичен на
отнемане на забравена на обществено място вещ – празна маса като преместваем
обект, разположена на територията на Автогара Х. Фактът, че владението върху
отнетото портмоне не е прекъснато, се потвърждава от поведението на
свидетелката Н. – тя се отдалечава от празната маса за не повече от около 3-4
минути и то на разстояние от около 10 метра и когато усеща, че портмонето не е
в нея, тя веднага се връща, защото това е последното място, на което смята, че
ще го намери. По това време празната маса не е била използвана по
предназначение – за продажба на вестници, но е разположена на място, което по
естеството си е обществено, доколкото е свързано с осъществяването на обществен
транспорт и има предназначението на автогара, която се ползва от всички
пътуващи и пристигащи автобуси, транспортни фирми и техните клиенти – пътници.
Краткият интервал от време, който разделя отдалечаването на Недева от празната
маса, до стоянката на автобуса за село К. и след това бързото й връщане отново
до масата, показва, че тя изобщо не изгубвала вещта в онзи правнорелевантен
смисъл, който е употребил законодателя в текста на чл. 207 НК. Напротив, тя е имала обективната
възможност да упражни владението си върху портмонето и с краткото й
отдалечаване от празната маса тя не се е лишила от тази фактическа възможност.
Касае се, следователно, до вещ, която е годен предмет на кражба, което определя
и обективната съставомерност на деянието по чл. 196, ал. 1 вр. чл. 194 НК, а не
по чл. 207 НК. Намерението на Н. да потърси вещта отново проличава и от факта,
че следвайки описанието на подсъдимия и свидетеля Х., дадено им от трето
неустановено лице, трите момичета веднага тръгват в същата посока и за много
кратко време откриват двете лица до аптека „Г.“. От друга страна, намерението
на П. да отнеме вещта проличава от всички негови действия – след вземането й от
празната маса, той не прави опит да се обърне към служителите на Автогара Х. и
да посочи вещта като изгубена и намерена от него, а веднага се отдалечава в
посока към ресторант „Д.“. Решението му да задържи вещта е продиктувано от
намирането на паричната сума в портмонето. След това, когато е застигнат от
трите момичета, П. първоначално отрича, че е взел портмонето, а впоследствие
отрича вътре изобщо да е имало парична сума. Тези негови действия показват, че
той е съзнавал отнемането на вещта от владението на друго лице, като
целенасочено се е опитал първо да представи версията, че портмонето не е у
него, а след това и да твърди, че в него не е имало парична сума.
От обективна страна П. е осъществил всички признаци от
състава на деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК – отнемането
на вещта е извършено с вземането й от празната маса, а намерението да я присвои
противозаконно се извежда от задържането на вещта, след като установява, че в
нея има пари, като първоначално иска да задържи цялата сума за себе си, а след
това дава половината от нея на свидетеля Х. Намерението за противозаконно
присвояване се извежда и от отричането му пред трите момичета да е вземал
портмонето и едва след намесата на Х. го предава на Н., като дори и тогава
продължава да твърди, че в него не е имало пари, отново с цел да избегне
връщането им и да ги задържи за себе си. Ако П. не е имал намерението да
присвоява портмонето и неговото парично съдържание, той не би се отдалечил от
мястото на деянието, не би взел паричната сума и впоследствие не би отричал
вземането на вещта и на парите, а би направил всичко възможно, за да ги върне,
ако не на собственика, то поне да ги предаде на управата на Автогара Х., на
чиято територия вещта е била забравена. Въпреки това П. се възползва от
ситуацията и извършва действия по отнемането на вещта и облагодетелстването от
нея, с което се установява съставомерността на деянието и субективното му
отношение към извършеното.
Районният съд правилно е констатирал, че са налице
предпоставките на чл. 29, ал. 1 НК в двете хипотези по б. „а“ и „б“ с оглед на
многобройните предишни осъждания на подсъдимия, извлечени от приложената
справка за съдимост.
Наложеното наказание е в размер на минимално
предвиденото в закона, след проведа редукция с 1/3 по реда на чл. 58а НК.
Проведен е внимателен анализ на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, като при тяхното съпоставяне районният съд е приел превес на
смекчаващите такива. Въпреки така констатирания превес, все пак по делото не са
установени обстоятелства, които да могат да бъдат ценени като изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността му по смисъла, вложен в чл. 55 от НК. Така
определено по вид, размер и начин на изтърпяване, наказанието удовлетворява
критериите на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 НК,
поради което не би могло да бъде преценено като явно несправедливо. Внимателно и детайлно са обсъдени предпоставките на чл. 58а, ал. 1 и чл.
54 НК по отношение на подсъдимия П. и възможността за редуциране на наказанието
с 1/3 в диференцираната процедура по съкратено съдебно следствие. Наказанието би било явно
несправедливо, ако не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,
на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Когато обаче тези
предпоставки са установени и оценени правилно и са обосновали извод, че в
определения размер наказанието ще изпълни целите по чл.36 НК, в който смисъл е
решението на районния съд, наказанието не е явно несправедливо и не следва да
бъде намалявано, за да се уважат претенциите на подсъдимия. Към инкриминираният
момент действията на подсъдимия попадат под хипотезата и на опасния рецидив,
което прави деянието му особено укоримо и изключва извода за явна
несправедливост на едно наказание, което е наложено в предвидения от закона
минимум. В този смисъл настоящият
състав не намира основания за ревизиране ва обжалваната присъда в частта
относно вида и размера на наложеното наказание.
С оглед на така изложените
съображения обжалваната присъда следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
260004 от 10.09.2020 г., постановена по НОХД № 451/2020 г. по описа на Районен
съд – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.