Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.
дело № 13 912 по описа на 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 от ЗЗД, съединен с евентуален иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1
от ЗЗД.
Ищецът „МБАЛ ЗА Ж.З.-Н.“ ООД твърди,
че при учредяване на лечебното заведение д-р Стаменов, изявен специалист по
асистирана репродукция в страната, привлякъл екип от специалисти, които да обучи
в притежаваното от него ноу-хау по репродуктивна медицина и чрез тях да се
обезпечи бъдещата специализирана дейност на болничното заведение и необходимото
високо ниво на обслужване на пациентите. На 28.12.2012 г. бил сключен договор
трудов договор между болничното заведение и д-р М.Ш.Х., а самата болница била
открита на 13.01.2013 г. Твърди се, че на 14.01.2013 г. между страните било
подписано и споразумение за предоставяне на услуги в условията на
конфиденциалност и лоялност. Съгласно клаузите на същото, било възложено на
д-р Ш. извършването на консултантски
услуги – предоставяне на становища и консултации, съобразно нуждите на
болницата и съобразно предаваните ноу-хау и документи, разкриващи специфични
познания в областта на репродуктивната медицина. Твърди се, че съобразно
споразумението ответницата се съгласила, че ще й бъде предоставена специфична
вътрешна и конфиденциална информация, срещу което тя се ангажирала да не работи
за определен период от време след прекратяване на отношения с лечебното
заведение в полза на конкурентни такива.
По повод сключеното споразумение ответницата получавала трудово
възнаграждение, вън от това по трудовия й договор, в размер на 500 лв. месечно.
Твърди се, че в периода месец ноември 2016 г. – месец октомври 2017 г.
ответницата получила, съгласно споразумението сума в размер на 9 163, 64
лв., срещу което била задължена в срока на споразумението и две години след
неговото прекратяване без изрично писмено съгласие на работодателя да не
извършва дейности, пряко или косвено, изцяло или частично, конкуриращи се с
тези на работодателя. Уговорено било в споразумението, че при неизпълнение на
това задължение ответницата следвало да върне четирикратния размер на
полученото от нея годишно възнаграждение по споразумението.
В исковата молба са наведени
твърдения, че в продължение на пет години д-р Ш. придобила високо
специализирани практически познания и ноу-хау в областта на репродуктивната
медицина като на 19.10.2017 г. страните прекратили неговото действие по искане
на ответницата. Твърди се, че в нарушение на споразумението и шест месеца след
неговото прекратяване, на 25.04.2018 г., било обявено, че от 2018 г. д-р Ш. е
назначена за началник на центъра по Репродуктивна медицина в „Аджибадем Сити
Клиник Болница Токуда“. Твърди се, че постъпването на работа в конкурентното
лечебно заведение било в нарушение на постигнатото споразумение доколкото
двегодишния срок, уговорен в него не бил изтекъл. При тези фактически твърдения
и с оглед чл. 7 ал.3 от споразумението, ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иск за заплащане на неустойка в размер на 36 654, 56 лв. В
условията на евентуалност е предявен и иск по чл. 55 ал.1пр.1 от ЗЗД за връщане
на горната сума като платена без основание. Претендира се законна лихва върху
сумата и сторените в производството съдебни разноски.
Ответницата
М.И.Ш. – Х., редовно уведомена, е заявила становище по исковете в срока по чл.
131 от ГПК. В отговора са заявени подробни възражения досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответната страна се поддържат в открито съдебно заседание
от адв. Г..
Страните са депозирали и писмени бележки в срока, предоставен от съдебния
състав.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съгласно приетият доклад по делото, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а това се установява и от представения трудов договор №
77/28.12.2012 г., че са били в трудовоправни отношения.
Не е част от предмета на спора и фактът, че между същите е сключено и
споразумение от 14.01.2013 г., съгласно което ищецът е възложил на ответницата
извършване на консултантски услуги – предоставяне на медицински становища и
консултации, съобразно нуждите на първата страна и съобразно притежаваните от
ответницата специфични познания в областта на медицината като за тяхното
изпълнение ищецът предоставил на ответницата достъп до информация и специални
преференции, която се счита за конфиденциална /чл. 1 ал.2 от
споразумението/. В клаузата на чл.1 ал.3
от същото страните са постигнали съгласие относно съдържанието и смисъла на
„конфиденциална информация“ за целите на споразумението.
Не е формиран спор и относно факта на получавано възнаграждение по силата
на споразумението в размер на 500 лв., месечно респ. обстоятелството за поето
задължение от страна на ответницата без изрично писмено съгласие от страна на
работодателя – настоящ ищец да не извършва дейности, пряко или косвено, изцяло
или частично, конкуриращи се с тези на работодателя в срока на неговото
действие и две години след прекратяването му. Тези обстоятелства се установяват
и от съдържанието на самото споразумение.
Видно от чл. 7 ал.3 от споразумението при нарушаване клаузите за лоялност
ответницата дължи обезщетението по чл. 6 ал.4
от същото, а именно – четирикратния размерна полученото от нея годишно
възнаграждение.
Не е част от предмета на спора и обстоятелството, че действието на
процесното споразумение е прекратено, считано от 20.10.2017 г., видно от
сключения анекс към него от 19.10.2017 г.
Не е част от предмета на спора, че през 2018 г. ответницата е започнала
работа по трудово правоотношение като „лекар началник на Център за асистирана
репродукция“ в „А.С.К.ДКЦ Токуда“ ЕАД, а това се установява и от приложената
справка от НАП /стр. 54 и сл. в делото/.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват.
Фактическият
състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане
на неустойка за неизпълнението на договора е
наличие на валидно договорно задължение, виновно неизпълнение на
задължението, уговорена неустойка. Безспорно по делото е, че е налице валиден
трудов договор между страните респ. сключено паралелно споразумение между тях,
от което черпи права ищецът в рамките на настоящия спор. В същото споразумение е
уговорена клауза за неустойка при неизпълнение на задължение по същото. Ищцовото
дружество твърди неизпълнение на клаузите по чл.7
ал.1 и ал.2 от споразумението, регламентиращи
двугодишна забрана след прекратяване действието на същата ответницата без
изрично писмено съгласие на ищеца да извършва дейности, пряко или косвено,
изцяло или частично, конкуриращи се с тези на ищеца в това число да не извършва
тези дейности лично, самостоятелно и/или съвместно с трети лица, и/или чрез
трети физически или юридически лица включително да осъществява действия в своя
полза, в полза на трети лица и/или други конкурентни фирми и/или организации на
РБ и/или друга държава, при които да черпи права, предоставени по
споразумението, независимо от основанието и формата респ. да не преговаря, уговаря, предприема действия, улеснява, подтиква
и/или извършва дейности във вреда на първата страна.
С оглед съдържанието на тези разпоредби, същите имат
санкционен характер, тъй като поставя в зависимост и добавя към трудовото
правоотношение между страните допълнителна уговорка с гражданскоправен
характер, чийто предмет касае поведение на работника след прекратяване на
трудовоправната връзка. По естеството си тези клаузи са нищожни по аргумент на
чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД като противоречащи на закона, а именно на разпоредбата
на чл. 48 ал.3 от Конституцията на РБ, регламентираща правото на свободен избор
на професия и място на работа, доразвита и с императивната разпоредба на чл. 8
ал.4 от КТ / в този смисъл решение 417 от 21.05.2010 г. по
гр.д 1228/09 г. на Трето ГО на ВКС, решение 740/18.11.2010 г. по гр.д. 322/2010
г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 533/30.06.2010 г. по гр.д. 309/2009 г. на
Четвърто ГО на ВКС и др./. Не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав твърденията,
обективирани в исковата молба, че тази забрана касаела само „работа по тясната
репродуктивна специалност“ доколкото същите се опровергават при съвкупен анализ
на съдържанието на чл. 1 ал.1 и ал. 3 на процесното споразумение. Предмет на
същите са „притежаваните от ответницата специфични познания в областта на
медицината и по-конкретно по специалност – акушер-гинеколог, свързани с
предмета на дейност на първата страна“ /ал.1 на чл. 1 от споразумението/ респ.
конфиденциалността на информацията касае предмета на дейност на първата страна
/ал.3 от чл. 1 на споразумението/, а не отделна или обособена част от него.
Съответно в чл. 7 ал.1 и ал.2 от споразумението е установена забрана за
извършване на дейности, конкуриращи се с тези на първата страна – настоящ ищец.
В чл. 3 ал.1 от ПУДВР на ищцовото дружество /стр. 190 и сл. в делото/ са
посочени медицинските дейности, осъществявани от болничното заведение и същите
не касаят само и единствено такива по асистирана репродукция каквито са
твърденията в исковата молба, но се отнасят и до действия, свързани с
диагностика и лечение на заболявания, родилна помощ, диспансеризация и т.н. Горното
е и лесно установимо с оглед очертания предмет на дейност на болничното
заведение в удостоверението от ТР към АВп /стр. 57 в делото/ и включва дейности,
попадащи в цялостния обхват на медицинската специалност „Акушерство и
гинекология“, каквато специалност притежава ответницата с оглед представената
по делото диплома за завършено образование /стр. 58 в делото/.
Поради което клаузите на чл. 7
ал.1 и ал.2 от споразумението са нищожни и като такива не произвеждат правно
действие, а като краен правен извод водят до неоснователност на заявения иск.
Съвсем отделен въпрос е изцяло
хипотетично ако се приеме, че клаузите са действителни, че по делото няма данни
ответницата да се е възползвала от „ноу-хауто в областта на репродуктивната
медицина“, доколкото липсват данни подобно
„ноу хау“ да притежава ищецът или негов служител. Напротив вещото лице по
допуснатата СМЕ – д-р И.Д. е посочил в заключението си, че методът по автоложна
тромбоцитно-плазмена терапия на ендометриум или на яйчници, използван в
болничното заведение – ищец, е описан още през 1970 г. като лечебен метод в
хематологията респ. другият използван метод с PRP върху яйчник е въведен в
болничното заведение – ищец през 2018 г. т.е. в период, следващ прекратяването
на процесното споразумение.
При този изход на спора по
главния иск и с оглед сбъдването на вътрешното процесуално условие следва да се
разгледа евентуално заявения иск.
Искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД предполага установяване от страна на
ищеца, че се е обеднил, както и че в резултат на неговото обедняване ответникът
пряко се е обогатил без основание. Следователно дължимото следва да е дадено
пряко от обеднилия се на обогатилия се и то без да има основание за това.
Заплатеното възнаграждение на ответницата, предмет на тази претенция на ищеца,
е с оглед сключеното процесно споразумение. Вън от клаузите на чл. 7 ал.1 и
ал.2 от същото, които са нищожни по вече изложените съображения, същото е
действително и валидно и произвежда целеното от страните правно действие по
арг. на чл. 74 ал.4 от КТ респ. чл. 26 ал.4 изр.1 от ЗЗД. Възнагражденията на
ответницата са получени именно с оглед на същото поради което не са при липса
на правно основание.
Поради което и този иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответницата се
следват разноски в размер на 2 120 лв., съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.
С оглед гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МБАЛ ЗАЖ.З.-Н.“
ООД, ЕИК *******със съдебен адрес:*** – АД“Д. и партньори“ иск срещу М.И.Ш. – Х.,
ЕГН **********,***, офис 519 – адв. В.Г. с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 36 654, 56 лв. – неустойка за неизпълнение по
чл. 7 ал.3 от сключено споразумение от
14.01.2013 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МБАЛ ЗАЖ.З.-Н.“
ООД, ЕИК *******със съдебен адрес:*** – АД“Д. и партньори“ иск срещу М.И.Ш. – Х.,
ЕГН **********,***, офис 519 – адв. В.Г. с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 36 654, 56 лв. – платена без основание като
неоснователен.
ОСЪЖДА „МБАЛ ЗАЖ.З.-Н.“ ООД, ЕИК *******със съдебен адрес:*** – АД“Д. и
партньори“ да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на М.И.Ш. – Х., ЕГН **********,***, офис 519 –
адв. В.Г. сумата от 2 120 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: