Присъда по дело №19/2022 на Окръжен съд - Варна

Мотиви към Присъда по ВНОХД № 19 / 2022 г. по описа на ВOС, постановена на
24.02.2022 г.

Предмет на настоящото въззивно производството е проверка на Присъда № 127 /
14.12.2021 г., постановена по НОХД № 2805 / 2021 г. по описа на Варненски районен
съд.
С посоченият съдебен акт, първоинстанционния съд е признал подс. Д. Н. Р.,
роден на 09.03.1999 г. в гр. Варна, живущ в с . *****, общ. Аксаково, обл. Варна,
българин, българско гражданство, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН:
********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 06.07.2021 г. на пътен възел „Летище“, общ.
Аксаково, обл. Варна, управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Рено 19“
с рег. № ***** АТ след употреба на наркотични вещества – амфетамин и
метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дръг тест 5000“ с
фабричен № ARMF-0099, като деянието е извършено повторно и го е ОПРАВДАЛ по
така възведеното обвинение по чл. 343б, ал. 4, вр. с ал. 3 от НК.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурорът от Варненска
районна прокуратура, който е депозирал протест, иницииращ настоящото
производство. В допълнението към протеста се излага несъгласието с изводите на съда
за наличието на обстоятелства, които компрометират резултата на теста за
установяване употреба на наркотични вещества. Залегнало е несъгласието му за
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, както и относно изводите за липса на субективна
страна.
Във въззивното съдебно заседание представителят на ВОП поддържа протеста на
посочените в него основания.
Защитникът на подс. Р., адв. Чаков счита, че постановеният съдебен акт е
законосъобразен. Солидаризира се с мнението на ВРС за наличието на основания за
оправдаване на подзащитният му. Моли съда да потвърди присъдата.
Подс. Р. в последната си дума изразява становище идентично с това на негови
процесуален представител.
При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема
от фактическа страна следното:
Свидетелката Х. Д. С. била собственик на лек автомобил Рено 19 с рег. № *****
АТ. В началото на месец юли 2021 г. св. Н. придобил владението върху посочения
автомобил.
На 06.07.2021 г. св. Х. Н. решил да отиде с автомобила до гр. Варна, заедно с
подс. Д.Р.. Двамата тръгнали с автомобила, който управлявал подс. Р., тъй като св. Н.
не притежавал свидетелство за управление на МПС. Движели се по пътя от гр.
Аксаково към гр. Варна. На пътен възел летище Варна влезли в кръговото кръстовище
за включване във входната магистрала за гр. Варна и се движели в крайната лява лента.
Свидетелите С. Д. Х.в и С. Я. К. работили в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.
На 06.07.2021 г. двамата били на работа като автопатрул 454 на смяна от 07:00 до 19:00
часа. Около 18 часа били спрели полицейския автомобил на пътен възел летище Варна,
след входа за летището посока гр. Варна, на защрихована с къси успоредни линии
площ в края на пътното платно, забранена за движение на пътни превозни средства.
Полицейските служители се намирали извън автомобила и работели по контрол на
движението и проверки на водачите за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Св.С. Х.в забелязал автомобила, управляван от подс. Р. и му подал сигнал за спиране.
Подс. Р. отбил автомобила и спрял на около 10-15 метра пред полицейския автомобил.
1

Св. С. Х.в отишъл до шофьорската врата на автомобила, управляван от подсъдимия,
проверил документите за самоличност на шофьора и пътника и поканил подс. Р. да
отиде до полицейския автомобил, за да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол и наркотични вещества. Първо подс. Р. бил проверен за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер 7510 с инд. № 0168, тестът бил отрицателен. След това му
била извършен тест за употреба на наркотични вещества Дръг тест 5000 с инд.№ 0099,
пробата показала положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. Св. С. Х.в
съставил акт за установяване на административно нарушение № 421431 на подс. Р. за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 пр.2 от Закона за движението по пътищата за
управление на моторно 2 превозно средство след употреба на наркотични вещества
/амфетамин и метамфетамин/, установено с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000
с фабричен № 0099, проба номер 23. Подс. Р. нямал възражение, което обстоятелство
било вписано в издадения му АУАН и подписан от него. В АУАН било отразено, че
нарушението е извършено на 06.07.2021 г. в 18:25 часа.
Св.С. Х.в съставил и протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. В него било посочено като начало на
проверката 18:25 часа, отразено е, че подс. Р. като водач на МПС е управлявал
автомобила сигурно, държал се спокойно и се владеел, нормално слязъл от МПС, бил е
със сигурна походка, ясен говор и произношение, с признаци на безпокойство, без
мирис на алкохол, с воднисти/блестящи очи, с неразширени зеници. Посочено е, че е
проверен за алкохол с техническо средство Дрегер 7510, което не отчело наличието на
алкохол и проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози с уред Дръг
тест 5000 ARMF, № на пробата 23, без да е посочен какъв е резултата от проверката.
Отразен е край на проверката в 18:42 часа и че на Р. е издаден талон за медицинско
изследване в 18:50 часа. На този протокол фигурира подпис на Р. като проверен.
Св. С. Х.в издал талон за изследване № 0039745. В него било отразено, че при
извършена предварителна качествена проба в 18:42 часа на 06.07.2021 г. с техническо
средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен № 0099, е показал положителен резултат
амфетамин, метамфетамин. В талон за изследване Р. не е попълнил дали приема или не
показанията на теста, в него не е отразено дата и час на връчване на Р. и не е подписан
от подсъдимия. В талона е посочено, че Р. е отведен в МБАЛ-Варна към ВМА. Това е
станало от полицейски служители от нощната смяна, които Х.в повикал и на които
предал документите и лицето.
Д-р Ирина Белчева от МБАЛ-Варна при ВМА-София съставила протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози амб.№ 3438/06.07.2021 г. в 19:30 часа. В него
Белчева отразила, че подс. Р. отрича употребата на алкохол, няма оплаквания, не се
установяват наличие на абстинентни явления, ясно съзнание, ориентиран за време,
място и личност, активен словесен контакт, че не е употребил лекарствени продукти
през последните 24 часа, отрича заболявания, запазва равновесие при тест за
равновесие със затворени очи, отрича употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Посочено е, лицето отказва кръвна проба, което е документирано с подпис на
Р.. След това подс. Р. е отведен в полицейското управление в гр. Аксаково. На
06.07.2021 г. било започнато бързо производство № 170 / 2021 г. по описа на РУ
Аксаково при ОД на МВР Варна срещу Д. Н. Р. по чл. 343б, ал.3 от НК.
Към ДП е приложено заверено копие от разпечатка от електронната памет на
Drager Drug Test 5000 с фабричен номер ARMF-0099 3 за проба № 23 от 06.07.2021 г. в
18:37:41 часа с положителен резултата за амфетамин и метамфетамин. Приложено е
заверено копие от протокол *********-340000 / 18.09.2020 г. /л.21 от БП/ за
първоначална сервизна проверка на Drugtest 5000 с идентификационен номер ARMF-
2

0099 със срок на валидност 12 месеца със заключение, че е годен.
От приложената справка за Д. Н. Р. като водач на МПС е видно, че същият
притежава свидетелство за управление на МПС от 2017 г., до случая има издадени 3
наказателни постановления и 6 фиша за извършени нарушения на правилата за Закона
за движението по пътищата.
По делото е изискана приложена Тестова касета от пробата на подс. Р. с
техническо средство Дрегер ДръгТест 5000 с фабричен № ARMF-0099 и заверени за
вярност с оригинала копия от заповед за задържане, протокол за личен обиск и
декларация по ЗМВР за Р..
Приложено е и заверено копие от Заповед № 8121з[1]4 1186 / 13.09.2017 г. на
министъра на вътрешните работи е видно, че е заповядано проверката за употреба на
наркотични вещества или техни аналози от водачите на пътни превозни средства да са
извършва с уред за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози „Drager Drug Test 5000“ с тестова касета „Drager Drug Test 5000 Test-Kit“.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на
показанията на обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на свидетелите
С. Д. Х.в, С. Я. К., Х. И. Н., Х. С. Д. и Д. А. А., писмените доказателствени средства,
изброени по-горе, приложени към бързото производство и приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда:
Първоинстанционният съд е приел приблизително идентична фактическа
обстановка, като е направил извод, че процедурата по вземане на пробата за изследване
и последяващото провеждане на полевия тест е извършено при неспазване на
правилата разписани от производителя и методическите указания на МВР, в частност
липсата на някои реквизити в регламентираните от подзаконовите актове документи,
субективна несъставомерност на деянието или малозначителност на същото.
С тези разбирания въззивният съд не можа да се съгласи.
В достатъчна степен е формализирано установяването на наличието на
наркотични вещества, касаещо управлението на МПС и то не се нуждае от
допълнително усложняване. Отделно от това съдебната практика на върховната
инстанция /с някои изключения/, е еднопосочна в застъпеното си становище, че
съставомерността на това престъпление може да се доказва с доказателства и способи
за доказване, предвидени в НПК, излизащи далеч от коментираната Наредба № 1.
Макар и така, случаят е далеч по-тривиален. За установяване наличието на наркотични
вещества е приложена процедурата разписана в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и тя
според въззивния съд не страда от приписаните и в пъроинстнциониия акт пороци. В
крайна сметка от изготвената документация, категорично се установява, кое лице е
подложено на тест, кога и какъв е резултата от него. Ясно е и че Drugtest 5000 с
идентификационен номер ARMF-0099 е със срок на валидност 12 месеца и е бил годен
към датата на проверката. Без съмнение, положителният резултат от него е бил доведен
до знанието на подсъдимия, разяснени са му възможностите за проверка на
установеното с дръгтеста, чрез предоставянето на биологичен материал, което личи от
издадения талон за изследване и съпровождане на лицето до медицинско заведение. В
рамките на проведеното изследване подс. Р. е отказал предоставяне кръв.
В тази връзка резултатът получен от теста не е бил оспорен от подс. Р., като
отразеното в доказателствата сочи, че той е бил изцяло съгласен с установеното от
полевия тест. От друга страна на подс. Р. не е вменено задължението да предостави
кръвна проба. Това е видно от разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г..
3

По делото няма данни по отношение на подс. Р. да е налице някой от залегналите
хипотези. Обратното, в издадения му талон от Спешна медицинска помощ е отразено,
че Р. отказва да предостави кръв за изследване.
Доколкото подс. Р. не е оспорил данните от полевия тест, следва да се приеме,
че релевантно за делото е установения с него резултат, а с отказа за предоставяне на
биологичен материал, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност за оспорване на
резултата от теста, респ. се е съгласил с него.
С оглед горното, въззивния съд приема, че подс. Р. е употребил наркотични
вещества, конкретно амфетамин и метамфетамин, респ. след тяхната употреба е
управлявал МПС и то поради следното.
Въззивният съд изцяло се съгласява с извода на ВРС, че именно подс. Р. е
управлявал автомобила, като логично е отхвърлил неговата версия, че непосредствено
след спиране на автомобила за проверка, той е заел мястото на шофьора, това на св. Н.,
разменяйки се с последния. Тази версия многократно е лансирана по подобен вид
производства и никога не е била много убедителна. Такава е и в конкретния случай,
доколкото съдът няма никакви основания да не даде вяра на съобщеното от св. С. Х.в,
който е подал сигнал за спиране на автомобила, възприел е подс. Р. като водач на
МПС, както при преминаването в близост до него, така и при изискване на
документите за проверката.
Неприемливо е и становището, че отдалечеността във времето на употребата на
наркотични вещества от подс. Р. е довело до липса на повлияване от приема при
управлението на МПС. Такова изискване в закона няма, в какъвто смисъл са и
решенията ВКС, напр. Решение по н.д № 318 2018 г. на III н.о.. Още повече, че е без
правно значение обстоятелството, кога е прието наркотичното вещество –
непосредствено преди управлението на МПС или на по ранен етап.
Това доведе до извод, че деянието е извършено от страна на подсъдимия с пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасният характер на деянието в частност, че е
употребявал наркотични вещества, дори и не непосредствено преди управлението на
МПС, респ. е целял настъпването на последиците.
Трудно защитима и е тезата, определяща деянието като малозначително.
Настоящата оценка на обществената опасност на деянието, не може да се намери като
занижена, до степен да елиминира престъпния му характер. Не е без значение е и
личността на извършителя, а данните по делото сочат за налагаща се системност на
визираното противоправно поведение, обусловила и квалификацията при специален
рецидив. Това е достатъчно за неприложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
Поради горното съдът намери за доказано, че подсъдимият е осъществил
състава на описаното в ОА престъпление, което даде основание да се отмени
първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която подс. Р. бе признат за
виновен.
По отношение размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл. 343б, ал. 4,
вр. ал. 3 от НК съдът, отчете като смекчаващи вината обстоятелства все още младежка
възраст на подсъдимия, както и добрите данни за личността му и това, че се издържа с
полагане на труд.
Към отегчаващите вината обстоятелство съдът отнесе наличието на множество
административни нарушения, свързани с управлението на МПС, подробно описани в
справката издадена на ПП КАТ, както и това, че е осъществил същото деяние в
изпитателния срок на наложено му наказание лишаване от свобода за управление на
4

МПС след употреба на наркотични вещества, което сочи, че наложеното му наказание
не е постигнало целите на личната превенция.
В случая нито дееца, още по-малко деянието са със степен на опасност, която ги
различава от множеството такива, констатирани от правоохранителните органи.
С оглед горното съдът намери, че наказанието следва да се определи при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, а това на свой ред води до налагане на
наказание малко над минималния размер предвиден в закона. По тези съображения
съдът наложи на подс. Р. наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и
шест месеца, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на хиляда
лева.
Определи общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 343г от НК съдът наложи на Р. и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /две/ години. Неговият размер
надвишава този на наказанието лишаване от свобода с шест месеца, но това е
обусловено от констатираните не малък брой нарушения на ЗДвП и неговия
правилник.
Въззивният съд като съобрази предходната съД.ст на подс. Р., установи, че
деянието предмет на разглеждане в настоящото НОХД е извършено в изпитателния
срок определен по НОХД № 150 / 2019 г. на ДРС. Горното налага извод за наличието
на материалноправните предпоставки на чл. 68, ал. 1 от НК, като на посоченото
основание съдът приведе в изпълнение определеното наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца, чието изтърпявана следва да започне при общ режим.
Присъдата на ВРС бе потвърдена в частта й относно произнасянето за
веществените доказателства по делото.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

5

Номер на акта:	13
Дата:	24 февруари 2022 г.
Съдия:	Стоян Константинов Попов

Дело:	20223100600019
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 януари 2022 г.

Присъда по дело №19/2022 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите