№ 6658
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20221100508646 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 20026788 от 01.04.2022 г., постановено по гр.дeло № 25014/2021 г.
на СРС, ІІ Г.О., 56 състав, е осъдено „Н.с.“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на „Т.Т.“
ЕООД, ЕИК ****, по иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.266, ал.1
ЗЗД сумата от 2020,82 лв., представляваща сбор от сумите по фактура №
**********/05.06.2018 г. на стойност 1560 лв. с ДДС, фактура №
**********/04.06.2018 г. на стойност 40, 82 лв. с ДДС , фактура №
**********/05.06.2018 г. на стойност 420 лв. с ДДС, и дължима по договор за
софтуерна администрация и техническа поддръжка на локална компютърна мрежа,
телефонна централа и доставка на интернет № Д-53-317-215/ 16.12.2015 г. и договор №
Д-53-317-214/16.12.2015 г. за абонаментна поддръжка на интернет сайт, и на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 557,42 лв., като е отхвърлен иска с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 557,42 лв. до пълния предявен размер от 575,35 лв.,
като неоснователен. С решението на съда е осъдено „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати
на „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК **** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 675,88 лв.,
представляваща разноски по производството. С решението на съда е осъдено „Т.Т.“
1
ЕООД, ЕИК **** да заплати на „Н.с.“ ЕАД, ЕИК **** на основание чл.78, ал.3 и ал.4
ГПК сумата от 3,13 лв., представляваща разноски по производството.
Срещу решението на СРС, Г.О., 56 с-в е постъпила въззивна жалба от „Н.с.“
ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.А.П., с искане обжалваното решение да бъде
отменено, в частта, с която са уважени предявените обективно съединени осъдителни
искове и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените осъдителни
искове бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. В жалбата се излагат доводи, че
решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „Т.Т.“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Д.
Д. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната
част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
2
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „Т.Т.“ ЕООД, гр.София,
срещу ответника „Н.с.“ ЕАД, гр.София, обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2020,82 лв.,
представляваща сбор от сумите по фактура № **********/05.06.2018 г. на стойност
1560 лв. с ДДС, фактура № **********/04.06.2018 г. на стойност 40, 82 лв. с ДДС ,
фактура № **********/05.06.2018 г. на стойност 420 лв. с ДДС, и дължима по договор
за софтуерна администрация и техническа поддръжка на локална компютърна мрежа,
телефонна централа и доставка на интернет № Д-53-317-215/ 16.12.2015 г. и договор №
Д-53-317-214/16.12.2015 г. за абонаментна поддръжка на интернет сайт, и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 557,42 лв. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени
конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение
между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са
общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
Като неоснователни следва да се преценят доводите изложени във въззивната
жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Противно на
изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното
решение е и правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във
връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях
обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства.
На следващо място, съдът приема, че във въззивната жалба на ответника не са
изложени конкретни доводи за неправилността на обжалваното решение. С оглед на
това, при липсата на допуснато от районния съд нарушение на императивни
материалноправни норми и при съобразяване на характера на производството по
въззивно обжалване по действащия ГПК, представляващо ограничен въззив, при който
за да се извърши проверка на правилността на решението, въззивникът следва да
3
посочи в какво се изразява неправилността на първоинстанционния акт според него,
въззивният съд няма правомощието да формира собствени изводи по съществото на
спора, а с това и за правилността на съдебния акт, а следва да го потвърди в
съответната част. Ако жалбата не съдържа конкретно указание за порочността на
първоинстанционния съдебен акт, същата е допустима и подлежи на разглеждане, но
въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за
правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди - чл.271 и
чл.272 ГПК. Т.е въззивна жалба без изложени конкретни съображения за неправилност
на първоинстанционното решение, макар и допустима, е неефективна, тъй като не
позволява друга проверка, освен валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт. В процесния случай във въззивната жалба на ответника не са изложени конкретни
и относими към предмета на правния спор доводи за неправилност на обжалваното
решение, като изложените доводи, съдът намира, че не са съобразени с изразеното от
СРС в диспозитива на обжалваното решение, като констатация относно спорното
право.
В т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в редица решения на
ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо
се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация
относно спорното право. По силата на чл.236, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ГПК , съдът
се произнася с решение /като редовен и надлежен съдебен акт/ по основателността
респективно неоснователността на исковете, с които е сезиран, поради което и
законодателят изисква решението да съдържа "какво постановява съдът по съществото
на спора". Релевираните възражения на страните, било правоизключващи,
правопроменящи или правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск,
безусловно подлежат на обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към
решението и съответно имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по
същество, доколкото тяхната основателност може да обуслови краен извод за
несъществуването, липса или погасяване на конкретно защитимото материалното
право, или за неговата трансформация от гледна точка на изискуемост, ликвидност.
Безалтернативен е изводът, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението
по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното
право, а изложеното в мотивите - само по изключение досежно възраженията за право
на задържане и прихващане/ чл.298, ал.4 от ГПК/. С Тълкувателно решение №
1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.18, което в тази си част не е изгубило значение при
действието на приетия през 2007 г. и приложим към конкретното дело Граждански
процесуален кодекс, е разрешен по задължителен за съдилищата начин въпросът за
обжалваемостта на мотивите към съдебно решение. Според дадените указания, на
4
обжалване подлежи самото решение /т. нар. диспозитив/, с което съдът се произнася
със сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите към
решението, които съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти
и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от
решението. Поради това те не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и
касационно обжалване, отделно и независимо от решението по съществото на правния
спор. В този смисъл са решение № 167/09.11.2010 г. по т.дело № 1012/2009 г. на ВКС,
Т.К., ІІ т.о., определение № 60521/28.09.2021 г. по т.дело № 1532/2020 г. на ВКС, Т.К., І
т.о. и други.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната от
ответника част на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от
ГПК на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 504 лв., с включен ДДС за
въззивната инстанция, съгласно приложена фактура, извлечение от банкова сметка и
списък по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20026788 от 01.04.2022 г., постановено по гр.дeло №
25014/2021 г. на СРС, ІІ Г.О., 56 състав, в частта, с която е осъдено „Н.с.“ ЕАД, ЕИК
**** да заплати на „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, по иска с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД във вр. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 2020,82 лв., представляваща сбор от сумите
по фактура № **********/05.06.2018 г. на стойност 1560 лв. с ДДС, фактура №
**********/04.06.2018 г. на стойност 40, 82 лв. с ДДС, фактура №
**********/05.06.2018 г. на стойност 420 лв. с ДДС, и дължима по договор за
софтуерна администрация и техническа поддръжка на локална компютърна мрежа,
телефонна централа и доставка на интернет № Д-53-317-215/ 16.12.2015 г. и договор №
5
Д-53-317-214/16.12.2015 г. за абонаментна поддръжка на интернет сайт, и на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 557,42 лв.
ОСЪЖДА „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“****, да заплати на „Т.Т.“ ЕООД, гр.София, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.****, , на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.273 от ГПК, сумата от 504 лв. / петстотин и четири лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6