Решение по дело №488/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 470
Дата: 8 април 2024 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20245300500488
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Пловдив, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500488 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Т. И. и Г. Т. К. против Решение №
540/22.12.2023г.., пост. по гр.д.№ 2435/2022, АсРС, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателите иск за признаване за установено по отношение на ответниците М. П.
С. и Г. В. С., Л. Г. К. и В. А. К., че ищците са собственици на общо 1/3 ид.ч. от
следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот № *** по КККР на с. ***, одобрени със Заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на АК, местност „***“ с площ от 4826 кв.м., трайно
предназначение - земеделски, начин на трайно ползване - нива, категория 6-та, при
съседи: ПИ *** и ПИ ***;
2. Поземлен имот № *** по КККР на с. ***, одобрени със Заповед № ***г. на
Изпълнителния директор на АК, местност „***“ с площ от 4901 кв.м., трайно
предназначение -земеделски, начин на трайно ползване - нива, категория 5-та, при
съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***;
3. Поземлен имот № *** по КККР на с.***, одобрени със Заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на АК, местност „***“ с площ от 8798 кв.м., трайно
1
предназначение - земеделски, начин на трайно ползване - нива, категория 4- та, при
съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***;
4. Поземлен имот № *** пo КККР на с. ***, одобрени със Заповед № ***г. на
Изълнителния директор на АК, местност „***“ с площ от 5101 кв.м., трайно
предназначение - земеделски, начин на трайно ползване - нива, категория 4- та, при
съседи:ПИ ***; ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***;
5. Поземлен имот № *** по КККР на с. ***, одобрени със Заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на АК, местност „*** “ с площ от 4705 кв.м., трайно
предназначение - земеделски, начин на трайно ползване - нива, категория 4-та, при
съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***;
6. Поземлен имот № *** по КККР на с. ***, одобрени със Заповед №*** г. на
Изпълнителния директор на АК, местност „*** “ с площ от 6799 кв.м., трайно
предназначение - земеделски, начин на трайно ползване - нива, категория 4-та, при
съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***.
Като е отхвърлено искането за отмяна на Нотариг., като е оставил за свои наследници
преживялата си съпруга Н. / поч. ален акт №***, т. ***, рег. № *** д. № *** от *** г.
на нотариус К., с вх.рег.№ ***/*** г., Акт. № ***, том ***, дело *** на СВ при РС
Асеновград, на основание чл. 537 ал.2 ГПК.
Жалбоподателите В. И. и Г. К. са обжалвали решението като неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Поддържат, че
ответницата М. С. не е доказала да е придобила наследствената им 1/3ид.ч. от имотите
на основание давностно владение. Считат, че сключването на договор за наем през
2013г. не е израз на намерение за своене. Още повече, че до 2022г. не са изтекли
изискуемите се 10 г. на владение. Считат и че твърдението имотите да са владени от
ответницата от 1998г. също остава недоказано. Не се установява по делото, че тя е
променила намерението си да свои имотите. Това че е получавала рента, не
удостоверявало такава промяна в анимуса. Напротив – твърдят, че по делото се
доказва, че тя е давала част от рентата на своя брат и техен праводател. Поддържат, че
извършваните от ответницата действия са по управление на имотите, а не по владение.
Молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се
уважат предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемите страни М. П. С. и Г. В. С., Л. Г. К. и В. А. К. не са взели
становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица –
ищци, останали недоволни от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
2
съвкупност, намери за установено следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. И. и Г. К. за
признаване за установено между тях и ответниците М. С. и Г. С. и Л. и В. К., че те са
собственици на 1/3ид.ч. от процесните имоти, подробно описани, на основание
наследство от Д.П.И.. Поддържат, че първата ответница М. С. се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост върху целите имоти, а в последствие ги е
отчуждила в полза на сина си Г., който също ги е отчуждил в полза на ответниците К..
Считат, че с извършените сделки са прехвърлени повече права от тези, които
прехвърлителите притежават.
Предявен е положителен установителен иск за собственост върху недвижими
имоти.
Правният интерес от водене на този установителен иск ищците установяват с
твърдението за снабдяване с констативен нотариален акт от първата ответница и
извършените транслативни сделки.
С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен, като е прието, че ищците
не доказват да са упражнявали давностно владение върху имотите. Освен това не
опровергават удостоверителната сила на констативния нотариален акт за собственост
на ответниците.
От фактическа страна по делото се установява следното : Съгл. УН № *** на
общ. *** П.И. е починал***г., като е оставил за наследници преживялата си съпруга Н.
/ поч.***г. със същите наследници/ и двете си деца М. С. и Д.И.. Видно от УН №*** ,
изд. от кметство с. ***, Д.И. е починал през ***г., като е оставил за свои наследници
преживялата си съпруга М. И. / поч.***г. с наследници двете ищци/ и сестра си М. С..
Доказателства за продължителността на брака между Д. и М. И. не са ангажирани.
Представено е саморъчно завещания на Д. М., съгласно което завещава на сина
си П.И. всичките си земи внесени в ТКЗС.
Съгласно Решение № 22/05.08.1998г. на ПК Асеновград е възстановено правото
на собственост върху процесните земи на Д. М..
С НА № ***, т.***, д.***/***г. на нотариус С. К., с район на действие РС
Асеновград, е признато правото на собственост на М. С. върху процесните имоти по
обстоятелствена проверка.
С НА №***, т.***, д.***/*** на същия нотариус, М. С. продава на Г. В. С.
същите имоти.
С НА №***, т.***, д.***/*** на нотариус К. Б., с район на действие РС
Асеновград Г. С. продава на Л. К. имотите. Няма спор между страните, че към момента
на сделката Л. К. се е намирал в брак с В. К.., поради което придобитото става СИО по
силата на закона.
3
По делото е представена справка от ЗК С., съгласно която за процесните имоти е
налице сключен договор № ***г. за обработка на земи за срок от 10 години с М. С..
Дължимата рента е изплащана на М. С., а след продажбата на имотите – на Л. К..
Събирани са и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите Н.С., дъщеря
на ищцата В. И., Г. Г., съжител на В. И., С.Г., А.Б..
Свидетелката Н.С. твърди, че Д.И. е бил съпруг на баба й М. / майка на нейната
майка В./. Твърди, че около 20 години преди да почине, баба й се е разделила със
съпруга си и те заживели в различни населени места. Твърди, че ежегодно с майка си
идвали на гости на Д.. Когато се виждали, казвал, че парите му стигали, т.к. получавал
пенсия и рента от земите си. След смъртта на Д. нито баба й, нито майка й са ходили да
търсят рента от земите, които е притежавал.
Свидетелят Г. твърди, че майката на съжителката му – М. се разделила със
съпруга си Д. от преди повече от 15 години и те живеели в различни населени места.
Свидетелят твърди, че всяка година с жена си В. посещавали Д., който живеел сам в с.
***. Казвал им, че се справя сам с нуждите си – получавал купони от кооперацията,
пенсия и рента. Д. споделял, че има земи, но свидетелят не знае подробности колко са
и къде се намират.
Свидетелката Г. твърди, че живее в селото от 40 години и познава Д. и сестра му.
Знае, че Д. е живял сам в къщата си в селото. Свидетелката е работила в местната
кооперация и знае семейните земи на дядото и бащата на Д. и М.. След смъртта на
бащата на Д. земите останали на сестра му М.. Само тя ходила да сключва договори за
тях и да получава рента. Д. никога не е търсил рента или е питал за такава. Доколкото
само свидетелката се е занимавала с изплащане на рентата, твърди, че такава е
изплащана само на сестрата М. и че не е имало никакви спорове с брат й.
Свидетелката А.Б. твърди, че познава Д. и семейството му. Знае, че той около
2000г. се върнал да живее на село, в къщата на родителите си, а жена му не дошла с
него. Тя не е идвала при него на село. Свидетелката знае, че дядото на Д. имал ниви,
които оставил на сина си – бащата на Д., а той пък ги оставил на дъщеря си М.. Д. имал
4 дка ниви от майка си. М. дала нивите в кооперацията и получавала рента. Д. никога
не е имал претенции към тези земи. Своята нива от 4 дка Д. също е дал в кооперацията
и получавал рента за нея.
При така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи :
Съгласно задължителната практика, обективирана в ТР№ 11/2013г., по т. д. № 11/2012
г., ОСГК, ВКС, констативният нотариален акт относно принадлежността на правото на
собственост по обстоятелствена проверка има обвързваща за третите лица и за съда
сила, т.к. същият се издава при провеждане на специално производство за признаване
на правото на собственост. Изводът на нотариуса относно принадлежността на това
право има легитимиращо действие за признатия собственик. При оспорване на
4
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна, като тя може да противопостави своите права или само да оспори правата на
признатия собственик. Ако оспорването бъде успешно, то на осн. чл. 537, ал. 2, пр. 3
ГПК нотариалният акт се отменя , т.к. по исков път ще бъде доказана неверността на
извършеното удостоверяване на правото на собственост.
Следователно при наличието на констативен нотариален акт за собственост,
призната по обстоятелствена проверка, оспорващата страна, при условията на пълно и
главно доказване, следва да отрече правата на признатия собственик. Това в настоящия
случай следва да сторят ищците, които следва да установят твърденията си, че
ответницата М. С. не е придобила на основание давностно владение спорните имоти,
като докажат или че не са губили владението върху тях или че са отблъснали или
прекъснали нейното владение.
Безспорно от решението на ПК за възстановяване правото на собственост на
процесните земи е, че това право е принадлежало на Д. М.. По силата на саморъчното
му завещание и наследственото правоприемство, след смъртта му собственици са
станали наследниците на сина му П.И. – М. С. и Д.И. /деца/ и преживялата съпруга Н.
И., които получават равни дялове от наследството. След смъртта на Н. И. /поч.***г./
нейният дял се разпределя между двете й деца.
От показанията на свидетелите Г. и Б. се установява, че след смъртта на П.И.
земите останали на дъщеря му М.. Тя сключвала договори за тях, тя получавала рента.
Съдът кредитира същите поради тяхната незаинтересованост и факта, че са дадени в
резултат на лични впечатления, т.к. живеят в селото, като едната и е участвала в
сключването на договорите за ползване на земите. Те не са и заинтересовани. Според
тях Д. имал друг имот – от 4 дка, останал от майка му, като за него сам той е сключвал
договор и получавал рента. Твърдят, че се знаело, че процесните земи са останали на
М. и Д. никога не е повдигал спор за тях. Вярно е, че действията по сключване на
договори за наем или аренда съставляват сами по себе си акт на управление на общо
имущество между сънаследници. В случая, обаче, е налице демонстрация от страна на
сестрата М. С. пред другия сънаследник – Д.И., че свои имотите – извършва действия
на управление, реализира доходи от тях, а и знае се в обществото, че тези имоти са
нейни. В същото време от негова страна не е имало никакво противопоставяне или
повдигане на някакъв спор по повод собствеността върху тези земи. Свидетелите на
ищците не удостоверяват някакво поведение в тази насока, като твърденията им
съдържат единствено изявление, че Д. получавал рента, без да е посочено от кои
имоти. В същото време от показанията на вторите две свидетелки се установява, че Д. е
притежавал други земеделски земи – от майка си, от които действително е реализирал
доход.
Други доказателства свързани с правото на собственост върху тези имоти не са
5
ангажирани. При това положение съдът намира, че по делото не се опровергава
доказателствената сила на представения констативен нотариален акт, като посочените
доказателства дори не внасят съмнение в него. Доказателства самите ищци да са
предприемали действия по прекъсване на давностното владение на М. С. по делото не
са ангажирани, а и няма подобни твърдения.
Ето защо съдът намира, че по делото не се провежда при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищците, опровергаване обвързващата сила на
констативния нотариален акт, който легитимира М. С. като собственик на основание
давностно владение на спорните имоти. Чрез доказване правото й на собственост се
доказва и правото на собственост по силата на транслативно правоприемство на
купувачите по последващите сделки. Така предявеният установителен иск за
признаване правото на собственост на В. И. и Г. К. върху 1/3ид.ч. от процесните имоти
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъборазно ще следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемите страни не са претендирали разноски, поради което и такива няма
да се присъждат.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 540/22.12.2023г.., пост. по гр.д.№ 2435/2022,
АсРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6