№ 53
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100503025 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано по подадена жалба с вх. № 15580 от 27.09.2021 г. от „Виакон България“
ЕООД, ЕИК: ********* - взискател, чрез адв. Т.Т., срещу разпореждане от 13.09.2021 г.,
постановено по изпълнително дело № 20217180400017, по описа на ЧСИ Станимира
Костова – Данова, рег. № 718, с което е отказано насочването на принудително изпълнение
върху ½ ид. ч. от следните недвижими имоти:
обект с идентификатор № 10135.51.300.5.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-
40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, представляващ апартамент № 2,
находящ се на първия етаж, в сграда с адрес: гр. Варна, район „Одесос“, ************
с площ от 6.13 кв. м., ведно с 5.6147 % ид. ч. от общите части на сградата;
обект с идентификатор № 10135.51.300.5.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-
40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, представляващ апартамент № 5,
находящ се на третия етаж, в сграда с адрес: гр. Варна, район „Одесос“, ************
с площ от 92.51 кв. м., ведно с 7,8545% ид. ч. от общите части на сградата;
обект с идентификатор № 10135.51.300.5.19 по КККР, одобрени със Заповед № РД –
18-40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, представляващ гараж № 3,
находящ се на първия етаж, в сграда с адрес: гр. Варна, район „Одесос“, ************
с площ от 26.33 кв. м., ведно с 1.6704 % ид. ч. от общите части на сградата.
Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за неправилно. Сочи, че към
1
момента на учредяване на правото на строеж върху имотите – 7.03.2018 г., длъжникът В.К.
не е бил сключил граждански брак. Твърди, че гражданският брак между В.К. и Д. К.а бил
сключен едва шест месеца след учредяване правото на строеж. Сочи, че била допусната
обезпечителна мярка възбрана на правото на строеж по гр. д. № 1390/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Варна, която била вписана на 6.08.2019 г. Излага доводи, че възбрана върху
имотите била наложена и от друг кредитор ТД на НАП – Варна на 17.10.2019 г., както и че в
хода на изпълнителното дело била наложена и възбрана на 29.01.2021 г. Твърди, че
констативният нотариален акт от 2021 г. не поражда право на собственост, а само
констатира реализирането на правото на строеж на В.К. в право на собственост.
Позовавайки се на ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС счита, че КНА няма обвързваща
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатациите за принадлежността на
правото на собственост. За неприложима намира законовата презумпция по чл. 21, ал. 3 СК,
доколкото правото на строеж е учредено единствено в полза на съпруга В.К., поради което
изграденото въз основа на него е лична негова собственост. Позовавайки се на практика на
касационната инстанция, счита, че за определяне на момента на възникване на СИО е
определящ момента на възникване на правото на собственост, от където извежда доводи за
липсата на принос от страна на съпругата към момента на учредяване на правото на строеж,
доколкото не е притежавала права върху поземления имот. В условията на евентуалност,
твърди, че е налице солидарна отговорност между съпрузите, на основание чл. 32, ал. 2 СК,
макар и задължението да е поето само от единия съпруг. Твърди, че отказа на ЧСИ да
продължи изпълнението по отношение на целите имоти, обръща предвидения ред на защита
на третото лице по чл. 440 ГПК, а именно за спиране на изпълнението и депозиране на
установителен иск за собственост. Моли за отмяна на разпореждането. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от страна на длъжника – В. ХР. К., в
който се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Твърди, че релевантен за преценка
дали е възникнала СИО е моментът на възникване на сградата в груб строеж. Позовавайки
се на ППВС № 5/1972 г. счита, че изградената постройка по време на брака върху имот,
собственост на единия съпруг, става съпружеска имуществена общност. В допълнение се
позовава на представените към отговора шест броя фактури за извършвани плащания на
довършителни работи по строежа, с дати след сключването на гражданския брак между него
и Д. К.а. Не оспорва, че възбраната като обезпечителна мярка е вписана на 6.08.2019 г.
Моли за потвърждаване на разпореждането. Възразява за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, в случай, че същото надвишава размера по
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е администрирал делото,
ведно с мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата
приложени по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20217180400017, по описа на ЧСИ Станимира Костова –
Данова, рег. № 718, е образувано на 20.01.2021 г. по молба на „Виакон България“ ЕООД- гр.
София по повод издаден изпълнителен лист от 14.01.2021 г. въз основа на решение № 127 от
21.12.2020 г., поставено по в. гр. д. № 359/2020 г. по описа на ВАпС, с което е потвърдено
първоинстанционното решение, с което е осъден В.К. да заплати на „Виакон България“
ЕООД сумата от 179 609.57 лева, представляваща претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в неудовлетворяване на ликвидно и изискуемо вземане на ищеца спрямо
„Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД /понастоящем заличен търговец в ТР/ по договор за
доставка на материали от 4.08.2015 г. и анекс към него от 24.08.2015 г., разноски по ч. гр. д.
№ 73651/2016 г. на СРС, по т. д. № 2225/2017 г. на СГС, както и по изп. дело №
2
20178510400824 по описа на ЧСИ М. Петков, поради неизпълнение на задължението на
ответника в качеството му на управител на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД, да заяви в
срока по чл. 626, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността на дружеството чрез подаване на молба за
откриване на производство по несъстоятелност, ведно със законна лихва за забава от
20.08.2019 г. до окончателното изплащане.
От представения нотариален акт № 94, том I, рег. № 624, дело № 52 от 7.03.2018 г., на
нотариус Д.Б. вписан в СВ под вх. рег. № 5118 от 7.03.2018 г. под акт № 170, том XII, дело
№ 2478/2018 г., по чл. 183, ал. 1 ЗУТ, е видно, че В.К., К. К., И.И. В.а Вълчева-Иванова и
„Екопрожи“ ЕООД си разпределят и взаимно си учредяват право на строеж, съответстващо
на притежаваните от същите ид. ч. от дворното място, за построяване на жилищна сграда в
поземлен имот с идентификатор № 10135.51.300. В полза на В.К. е учредено право на
строеж върху апартамент № 1, апартамент № 5 и гараж № 3.
От представеното удостоверение за граждански брак № **********, се установява, че
В.К. и Д. К.а са сключили граждански брак на 18.08.2018 г. От извършените справки от ЧСИ
е видно, че съпрузите са в законов режим на имуществена общност.
Видно от представения Акт за приемане на конструкцията от 5.11.2018 г. е, че
сградата е изградена в груб строеж към месец ноември 2018 г.
За обезпечаване на вземането по гр. д. № 1390/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, е допусната обезпечителна мярка възбрана на правото на строеж върху недвижимите
имоти, предмет на жалбата. Видно от отбелязването на служба по вписванията /л. 51/ същата
е вписана на 6.08.2019 г. Възбрана върху имотите е наложена и след образуване на
изпълнително дело, вписана на 29.01.2021 г.
Покана за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 19.05.2021 г. На
7.06.2021 г. е извършен опис на имотите, за който длъжникът е уведомен, като достъп до
имотите е осигурен от съпругата му Д. К.а, която е уведомена и за датата на предявяване на
оценката. Описът е извършен в присъствието на вещо лице, като към датата на посещението
на адреса на недвижимите имоти, сградата е била изградена изцяло, включително и с
довършителните работи.
По молба на взискателя са насрочени публични продажби за всеки един от имотите за
периода от 20.08.2021 г. до 20.09.2021 г., при начална тръжна цена за гараж № 3 от 15 600
лева, за апартамент № 1 от 77 600 лева и за апартамент № 5 от 134 400 лева.
С обжалваното разпореждане е спряна публичната продан, като е постановен отказ за
извършването на принудителни действия по отношение на ½ ид. ч. от недвижимите имоти.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Безспорно в производството е обстоятелството, че „Виакон България“ ЕООД има
качеството на взискател в производството по принудителното изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, същият има право да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително
действие. В случая се касае за обжалване на отказ на съдебния изпълнител да извърши
действия по принудително изпълнение по отношение на ½ ид. ч. от недвижими имоти,
подробно описани в обжалваното разпореждане на ЧСИ. С оглед на горното, съдът намира,
че жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява допустима.
По повод преценката за основателността на депозираната жалба, съдът формира
следните правни изводи:
От съвкупността на представените доказателства, се установява, че в полза на В.К. е
3
учредено право на строеж върху апартамент № 1, апартамент № 5 и гараж № 3, на 7.03.2018
г., по силата на нотариален акт № 94, том I, рег. № 624, дело № 52 от 7.03.2018 г., на
нотариус Д.Б. вписан в СВ под вх. рег. № 5118 от 7.03.2018 г. под акт № 170, том XII, дело
№ 2478/2018 г., по чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Същият към момента на учредяване на ограниченото
вещно право не е бил в граждански брак. Такъв е сключил с Д. К.а на 18.08.2018 г., като
съпрузите са избрали законов режим на съпружеска имуществена общност.
Настоящият съдебен състав намира, че правото на строеж се трансформира в право на
собственост върху обектите, след изграждане на сградата до етап „груб строеж“. В тази
насока е и т. 1 на ТР № 1/2011 г., ОСГК на ВКС, в което е прието, че обектът на
суперфициарна собственост възниква с изпълнение на ограждащите стени и покрива, без
или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. Дотогава строежът
представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда,
която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост /и правото на строеж
все още не е упражнено/. Изграждането в „груб строеж“ и в резултат на това възникването
на сградата като обект на собственост е от значение за придобиване на вещни права върху
нея.
В случая, видно от Акта за приемане на конструкцията, сградата е била изградена до
етап „груб строеж“ към 5.11.2018 г., както вече се изясни именно това е релевантният
момент за преценка дали върху имотите е възникнала съпружеска имуществена общност.
На следващо място, съгласно т. 4 от ППВС № 5/1972 г. за придобитите от съпрузите
през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи чл. 13, ал. 1 СК /отм./.,
идентичен с чл. 21, ал. 3 СК, разпорежда, че те принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Тази разпоредба на Семейния кодекс има
императивен характер и представлява „друг начин, определен от закона“ по смисъла на чл.
55 ЗС за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ. Освен това
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 СК /отм./., идентичен с чл. 21, ал. 3 СК, установява „друго“ по
смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение през време на
брака, поради което построената през време на брака сграда върху земя, индивидуална
собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и
принадлежи общо на двамата съпрузи. Това разрешение се основава и на предвидената в чл.
63 ЗС възможност правото на собственост върху постройката да съществува отделно от
собствеността върху земята, на която е изградена.
Доколкото Акт образец № 14 е съставен на 5.11.2018 г. около три месеца след
сключването на гражданския брак между В. и Д. К.и – 18.08.2018 г., следва да се приеме, че
е възникнала бездялова съпружеска имуществена общност върху процесните недвижими
имоти, без значение, че към момента на учредяване на правото на строеж гражданският брак
не е бил сключен. Ирелевантно за преценката за възникването на съпружеската имуществена
общност върху недвижимите имоти се явява обстоятелството, че впоследствие е съставени
констативен нотариален акт от 2021 г., в който като собственици са записани и двамата
съпрузи, доколкото същият не се ползва с материална доказателствена стойност относно
констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до
доказване на противното. Оборването на сочената законоустановена презумпция е
допустимо да бъде направено по иск, депозиран от съпруг по време на брака или след
неговото прекратяване, или наследник на съпруг, по аргумент от чл. 21, ал. 4 СК. Щом
законодателят изрично е ограничил кръга на активно легитимираните лица да инициират
исково производство за установяване липсата на съвместен принос за придобиване на
имущество от страна на съпрузите, съдът намира, че същото разрешение следва да бъде
възприето и по отношение на ограничаване на възможността трети лица, които не са
посочени изрично в разпоредбата на чл. 21, ал. 4 СК да възразяват за липсата на съвместен
принос. В случая, жалбоподателят се явява кредитор на един от съпрузите и като такъв не е
посочен изрично в разпоредбата на чл. 21, ал. 4 СК. Ето защо следва да се приеме, че
наведените от същия възражения в насока за липсата на съвместен принос не следва да
4
бъдат обсъждани и кредитирани в настоящото производство.
Вън от горното, следва да се посочи, че не е налице твърдяната от жалбоподателя
солидарност между съпрузите по чл. 32, ал. 2 СК. Този извод следва от обстоятелството, че
законовата солидарност възниква за задоволяване на задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството. В случая отсъстват данни, задължението, предмет на
принудителното изпълнение да е било поето именно за задоволяване на нуждите на
семейството. Нещо повече съобразявайки характера на вземането, съдът намира, че
задължението на съпруга е във връзка с незаявяването на неплатежоспособността на
дружеството, на което той е бил управител и с това причинил имуществени вреди по повод
неудовлетворяване на ликвидно и изискуемо вземане на взискателя спрямо „Перфект Строй
Билд Лукс“ ЕООД /понастоящем заличен търговец в ТР/ по договор за доставка на
материали от 4.08.2015 г. и анекс към него от 24.08.2015 г., както и други разноски. Затова и
следва да се приеме, че се касае за отношения във връзка с търговското дружество, чийто
управител до заличаването му е бил В.К., които не са свързани със задоволяване на нуждите
на семейството му. С оглед на горното, неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя
за възникване на солидарна отговорност между съпрузите по реда чл. 32, ал. 2 СК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите, че с отказа на ЧСИ да
продължи извършването на принудителни действия по отношение на ½ ид. ч. от
недвижимите имоти се обръщал реда на защита по чл. 440 ГПК за защита на трети лица,
засегнати от принудителното изпълнение, се явяват неоснователни. Органът по
принудителното изпълнение извършва самостоятелна проверка за принадлежността на
правото на собственост в патримонуима на длъжника към момента на описа. Като при
наличие на впоследствие събрани сигурни данни за собствеността на трети лица, се
възпрепятства реализацията на избрания от взискателя способ, в случая – насочване на
принудително изпълнение върху целите недвижими имоти. Затова и следва да се приеме, че
в разглеждания случай, предвид събраните доказателства и възприетото възникване на
съпружеска имуществена общност върху процесните недвижими имоти, то неоправдано би
било продължаване на действията по принудително изпълнение и за ½ ид. ч. от същите,
която е собственост на съпругата-недлъжник в изпълнителното производство.
Съобразно изхода от спора, разноски се дължат в полза на В. ХР. К.. Същият не
претендира заплащането им, поради което дори и такива да са сторени остават в тежест на
страната.
Водим от горното,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 15580 от 27.09.2021 г. от „Виакон
България“ ЕООД, ЕИК: ********* - взискател, чрез адв. Т.Т., срещу разпореждане от
13.09.2021 г., постановено по изпълнително дело № 20217180400017, по описа на ЧСИ
Станимира Костова – Данова, рег. № 718, с което е отказано насочването на принудително
изпълнение върху ½ ид. ч. от следните недвижими имоти:
- обект с идентификатор № 10135.51.300.5.1 по КККР, одобрени със Заповед №
РД – 18-40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, представляващ апартамент № 2,
находящ се на първия етаж, в сграда с адрес: гр. Варна, район „Одесос“, ************ с
площ от 6.13 кв. м., ведно с 5.6147 % ид. ч. от общите части на сградата;
- обект с идентификатор № 10135.51.300.5.5 по КККР, одобрени със Заповед №
РД – 18-40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, представляващ апартамент № 5,
находящ се на третия етаж, в сграда с адрес: гр. Варна, район „Одесос“, ************ с
площ от 92.51 кв. м., ведно с 7,8545% ид. ч. от общите части на сградата;
- обект с идентификатор № 10135.51.300.5.19 по КККР, одобрени със Заповед №
РД – 18-40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, представляващ гараж № 3,
5
находящ се на първия етаж, в сграда с адрес: гр. Варна, район „Одесос“, ************ с
площ от 26.33 кв. м., ведно с 1.6704 % ид. ч. от общите части на сградата.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр.
второ ГПК.
Копие от настоящото решение да се изпрати на ЧСИ Станимира Костова – Данова,
рег. № 718.
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6