РАЗПОРЕЖДАНЕ
№2252
гр. Плевен , 11.10.2023
г.
Административен
съд-гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди
двадесет и трета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията Арабаджиева административно дело №858 по описа на Административен съд-Плевен за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото
е образувано въз основа на искова молба от В.И. *** с ЕГН **********, чрез адв.Г.Г.
***, оф.6, против Община Плевен с ЕИК ********* и адрес гр.Плевен,
пл“Възраждане“ №2, представлявано от кмета на общината, на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, с цена на иска в размер на 20269,26 лева, представляващи претендирано
обезщетение за вреди от отменено Разрешение за строеж №191/4.07.2018 год.,
издадено от главния архитект на община Плевен, от което 8100,76 лева обезщетение за имуществени вреди
и 12 168,50 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения, стрес, довели до влошаване на здравословното и емоционалното му
състояние.
С Решение
№429/6.10.2022 год. съдът :
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба, подадена от В.И. ***, ЕГН **********,***, пл.“Възраждане“ №2, с
цена на иска 20 269,26 лева, от които имуществени вреди 8400,76 лева и
неимуществени вреди 12 168,50 лева, настъпили от отменен административен
акт - Разрешение за
строеж №191 от 04.07.2019 г., издадено от главния архитект на община Плевен.
ОСЪЖДА
В.И. ***, ЕГН **********,***3974, разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00 лв. /триста/ лева.
ОСЪЖДА
В.И. ***, ЕГН **********, да заплати по сметката на Административен съд Плевен направените по
делото и платени от бюджета на съда разноски общо в размер на 1381,70 лв.
/хиляда триста осемдесет и един лева и седемдесет стотинки/.
Решението
е оспорено пред Върховен административен
съд с касационна жалба вх.№5856/21.10.2022 год.
С
Разпореждане №4155/24.10.2022 год. дежурен съдия в АС-Плевен е оставил
касационната жалба на Й. без движение с указания касациионният жалбоподател да
внесе държавна такса за касационното оспорване в размер на 70/седемдесет/ лева.
С
Разпореждане №4226/31.10.2022 год.
съдията-докладчик е постановил да
се довнесе държавна такса от касационния жалбоподател за депозираната КЖ в
размер на 92,15 лв /деветдесет и два лева и петнадесет стотинки/ лв., тъй като
е преценил, че дължимата държавна такса за оспорването е общо в размер на
162,15 лв. /сто шестдесет и два лева и петнадесет стотинки/, от които с
предходното разпореждане е постановено да се внесе сума в размер на 70 лева.
За
да постанови Разпореждане №4155/24.10.2022 год., настоящият състав на съда е
съобразил следното:
С
измененията на АПК, направени със ЗИДАПК, публикувани в ДВ, бр.15/19.02.2021
год., в сила от 23.02.2021 год., е предвидено съдията-докладчик в
първоинстанционния съд да извършва проверка за редовността и допустимостта на касационната жалба или протест - арг. §11
от ЗИДАПК.
С
оглед приетите изменения в АПК и по аргумент от разпоредбата на чл.227а от АПК,
касационният жалбоподател внася
предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, едноличните
търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи
публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, и в размер на
370 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото,
тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса.
Съгласно ал.3 от същия текст на АПК, когато има определяем материален интерес
по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите,
държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции,
и организации, предоставящи обществени услуги, е пропорционална и е в размер
0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите,
когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв. В
случая делото е материален интерес в размер на 20 269,26 лева /двадесет
хиляди двеста шестдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ поради което
държавната такса, която се следва за
касационното оспорване , е 0,8% върху тази сума и е в размер на 162,15 лева /сто
шестдесет и два лева и петнадесет стотинки/.
Съдията
–докладчик е преценил, че извършените измененията на АПК със ЗИДАПК,
публикувани в ДВ, бр.15/19.02.2021 год., в сила от 23.02.2021 год., и то
касателно дължимостта на държавните такси за касационното производство,
направени специално в разпоредбата на чл.227а, дерогират приложението на досега
прилаганите в производствата по ЗОДОВ разпоредби относно размера на дължимите
държавни такси за касационно оспорване-чл.18, ал.3 във връзка с чл.2а, т.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и затова е
приел за приложима разпоредбата на
чл.227а, ал.3 от АПК.
С
Молба вх.№6111/7.11.2022 год.
касационният жалбоподател е представил квитанция за заплатена държавна
такса за касационно оспорване в размера на162,15 лева. Поискал е в молбата внесената
сума да му бъде сторнирана и възстановена, тъй като счита, че е освободен с
определение на съда от такси и разноски,.
Като
следва да се има предвид, че касационният жалбоподател Й. в исковото
производство по реда на ЗОДОВ, проведено пред Административен съд-Плевен, не е
бил освободен от внасянето на такси и
разноски, както той погрешно счита. А, по аргумент от разпоредбата на чл.9а,
ал.2 от ЗОДОВ, съдът е разпоредил с Определение №226/7.02.2022 год. –л.226 от
делото, разноски по делото да не се
внасят предварително от ищеца, а да бъдат заплатени от бюджета на съда, като е
уведомил страните със същото определение, че разноските ще бъдат възложени върху някоя от страните при приключване на
делото, в зависимост от неговия изход. С оглед на това и видно от материалите
по делото, разноските за назначените и изслушани по делото съдебни- медицински
и технически експертизи, са заплатени от бюджета на съда, както следва: 273,50
лева за първоначалната СТЕ /л.323/, 312 лева за СПЕ /л.324/, 351 лева за
първоначалната СМЕ /л.325/, 253,50 лева за допълнителна СТЕ /л.439/, 191,70
лева за допълнителна СМЕ /л.404, гръб/. Общо 1381,70 лева. Съгласно чл.10, ал.2
от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло /какъвто е настоящия случай/, съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Поради което ищецът, с постановеното решение, е осъден да
плати на съда направените от бюджета на съда разноски общо в размер на 1381,70
лева.
Заплатената от ищеца и касационен жалбоподател Й. сума в
размер на 162,15 лева, обаче, не съставлява разноски по производството, а е
държавна такса, дължима при касационно оспорване за подадената касационна жалба.
Съществува
разлика между понятията „държавна такса“ и „разноски по водене на
производството“.
Правилото
на чл. 71 ГПК установява задължение за внасяне на държавни такси и разноски по водене
на делото.
Държавната
такса е цената, определена от държавата за защитата, която се търси от съда в съдебния
процес. Тази такса се заплаща винаги, когато се подава искова молба или жалба и
с оглед изискването на чл. 128, т. 2 ГПК, чл. 261, т. 4 ГПК, чл. 284, ал. 3, т.
4 ГПК, чл. 151, т.3 от АПК и чл.213, т.3 от АПК, съставлява условие за
редовността на сезирането на съда. Таксата се дължи от страната, в чиято полза
се предприема процесуалното действие по защита на правата й. Поради това,
задължението за внасяне на държавна такса при обжалване може да бъде възлагано единствено
на страната, в чиято полза се предприема процесуалното действие, не и на други
лица, които нямат качеството страна в процеса.
Разноските
са направените от страните разходи по водене на делото и могат да бъдат
разноски за правна защита -възнаграждението за адвокат, разноски за изготвяне
на съдебни експертизи, разноски за призоваване на свидетели и др.
В
случая и на основание чл. чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ, ищецът в исковото производство
пред Административен съд-Плевен не е
дължал ПРЕДВАРИТЕЛНО внасяне на разноски
по делото за назначените по негово искане от съда съдебни експертизи. Но не е
бил освободен от внасянето на държавни такси, нито има разпоредба, която е
аналогична с тази на чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ по отношение на дължимостта на
държавните такси. Сумата от 162,15 лева съставлява държавна такса за подадената
касационна жалба, а не разноски по производството по смисъла на чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ и затова, при подаване на касационна жалба, настоящият състав на съда е
преценил, че тя се дължи от касационния жалбоподател.
Ето
защо настоящият състав на съда, след внасяне на изисканата държавна такса, е
разменил книжата по подадената касационна жалба и е изпратил делото на ВАС по
компетентност, за произнасяне по КЖ.
ВАС
е постановил Решение №8548/11.09.2023
год. по адм.дело №11120/2022 год., с което е оставил в сила оспореното Решение
№429/6.10.2022 год.на АС-Плевен.
След
връщане на делото от касационната инстанция, настоящият състав на съда, с
Разпореждане №2140/14.09.2023 год. е постановил преписи от решението на ВАС по
адм.дело №11120/2022 год. да се изпратят на страните, както и да се изпрати на
ищеца В.Й. покана за доброволно изпълнение на присъдените в полза на
Административен съд-Плевен разноски, а при неизпълнение в указания срок, да се
издаде изпълнителен лист, който да се изпрати за събиране на НАП, на основание
Заповед №58/20.11.2015 год. на Председателя на АС-Плевен.
По
повод полученото съобщение В.Й. е депозирал в Административен съд Молба с
вх.№5746/2.10.2023 год., с която е поискал да му бъде направена „сторно
корекция“ или възстановена сумата в размер на 164,82 лева, платена държавна
такса, поради факта, че с определение на съда е освободен от такси и разноски
по делото.
Съдът
, с Разпореждане №2227/4.10.2023 год., е постановил следното: При направена
справка по делото съдът е установил, че е осъдил ищеца В.Й. да заплати по
сметката на Административен съд-Плевен направените по делото и платени от бюджета
на съда разноски общо в размер на 1381,70 лв./хиляда триста осемдесет и един
лева и седемдесет стотинки/, представляващи заплатени суми за изготвени и
приети като доказателства по делото съдебни експертизи-технически и медицински
/273,50 лв.+312,00лв.+351,00лв.+191,70 лв.+253,50 лв./. Съдът не е установил
сума в размер на 164,82 лв., на каквато твърди ищецът, че е осъден, и която да
е недължима и/или надвзета. Ищецът е уведомен със съдебното разпореждане, че твърдението му в подадената
молба, че е освободен от внасяне на такси и разноски е неоснователно. Същият не
е освободен от заплащането на такива. Последните , на основание чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ, е постановено да не се внасят предварително от ищеца, а да се
заплатят от бюджета на съда. Но след приключване на производството те се
възлагат за заплащане на страната, чиято претенция е отхвърлена. В случая те са
възложени на ищеца поради факта, че исковата му претенция е отхвърлена. И
сумата от 1381,70 лева, за която е осъден със съдебното решение да заплати по
сметка на съда., представлява коректен сбор на всички разноски за експертизи,
за които съдът е разпоредил да бъдат заплатени от бюджета на съда в хода на
производството. При обикновено пресмятане на всички суми за разноски съдът не е
установил твърдяната от ищеца сума от
164,82 лева, за която той да е осъден над общия размер на присъдените в полза
на съда разноски. Ето защо на Й. е указано в тридневен срок от съобщението да уточни на
какво основание претендира, че посочената от него сума в размер на 164,82 лева
следва да му бъде възстановена и твърди ли, че същата е заплатена от него, с
какъв платежен документ, да представи копие от същия документ в определения
срок, да уточни писмено на какво основание е заплатена от него сумата и на какво
основание иска възстановяване на същата.
Постъпила
е Молба с вх.№5897/9.10.2023 год., в която Й. е посочил, че претендираната сума
от 164,82 лева е таксата, която е заплатил за подадената от него
касационна жалба вх.№5856/21.10.2022
год. против Решение №429/6.10.2022 год.на Административен съд –Плевен , като
претендира да бъде направена „сторно корекция“ или да му бъде възстановена
сумата в размер на 164,82 лева. Приложил е платежния документ за платената
държавна такса, от който е видно, че е заплатена сума в размер на 162,15 лева
за държавна такса и 2,67 лева такса в полза на банката, в която е заплатена
таксата.
Ето
защо настоящият състав на съда приема, че е сезиран с молба от В.Й., в която е
обективирано искане за възстановяване на платена държавна такса за касационно
оспорване на Решение №429/6.10.2022 год.на Административен съд –Плевен, която
според него не е била дължима, тъй като е бил освободен от заплащането на такси
и разноски по производството, алтернативно-да му бъде прихваната от дължимата
от него сума, за която е осъден със съдебното Решение №429/6.10.2022 год. да
заплати в полза на бюджета на Административен съд-Плевен.
Съдът
намира, че компетентен да се произнесе по тази молба е съставът на Върховния
административен съд, постановил решението по адм.дело №11120/2022 год., тъй
като сумите от 162,15 лева за държавна такса и 2,67 лева такса в полза на
банката, в която е заплатена таксата, са постъпили по сметката на Върховен
административен съд, а не в полза на бюджета на Административен съд-Плевен.
Ето
защо делото, ведно с всички депозирани от В.Й. молби за възстановява/прихващане на сумата от 164,82
лева, заплатени за държавна такса за касационно оспорване и такса в полза на
банката, в която е платена д.т., следва да бъдат изпратени на състава на
Върховния административен съд, постановил решението по адм.дело №11120/2022
год., за произнасяне по компетентност.
Воден
от горното съдът
РАЗПОРЕДИ:
ИЗПРАЩА
административно дело №858 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год.,
ведно с приложените в него Молби с вх.№№5746/2.10.2023 год и 5897/9.10.2023
год., както и административно дело №11120 по описа на Върховен административен
съд за 2022 год., ведно с приложената в него Молба с вх.№6111/7.11.2022 год.,
за произнасяне по компетентност.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
не подлежи на обжалване, препис от същото да се изпрати на ищеца.
СЪДИЯ:/п/