РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. София , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - СофияБОЙКА
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Софийски градска прокуратура срещу
присъда от 05.10.2020г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 1 – ви
състав, по нохд № 2412/2020г., с която съдът признал подс. К. М. К. и подс. Ю. А. А. за
невиновни, в това, че на 25.01.2018г. в гр. ***, бул. „***“ № 100, в тоалетна на хотел
„***“, като съизвършители помежду си, без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държали с цел разпространение
високорисково наркотично вещество – кокаин с нето тегло 0,45 гр. с процентно
съдържание на наркотичния компонент 73 % на стойност 54 лв. поради което и на
основание чл. 304 НПК ги оправдал по обвинението по чл. 354а, ал.1, пр.4, алт. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
На основание чл. 354а, ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК отнел в полза на
държавата наркотичното вещество предмет на престъпление.
С протеста прокурорът релевира доводи за неправилност на присъдата. Счита, че
съдът погрешно приел, че подсъдимите са невиновни, който извод не отговаря на
установената фактическа обстановка. Обосновава доказаност на обвинението срещу
подс. А., който държал наркотичното вещество, а подс. К. направил опит да го скрие
1
като е знаел, че подс. А. държи наркотични вещества с цел разпространение.
Прокурорът възразява срещу доказателствения анализ на съда, в частност този на
обясненията на подсъдимите, но и на показанията на свидетели. Прави искане
присъдата да се отмени и постанови друга, с която подсъдимите да се признаят за
виновни и осъдят по обвинението.
Срещу протеста е постъпило възражение на защитника на подс. Ю.А., адв.В.. С
възражението защитникът изразява становище за протеста като неоснователен. Той
само възпроизвеждал внесения в СГС обвинителен акт. Присъдата на съда намира за
правилна и законосъобразна. Обосновава, че съдът е провел задълбочен, прецизен и
обективен анализ на доказателствата. Положил е всички усилия за обективно
установяване на фактите. Съдът е дал убедителен отговор защо не приема твърдените
от прокурора факти за установени. Протестът не съдържал и мотиви защо следва да се
приеме твърдяната от прокурора фактическата обстановка.
Срещу протеста е постъпило възражение на защитника на подс. К. – адв.Ч.. С
възражението защитникът моли протестът да се остави без уважение. Оборва като
неподкрепени от доказателствата доводите на протеста за това, че подсъдимите са
взели решение за разпространение на високорискови наркотични вещество, че подс. К.
знаел, че подс. А. държи такова вещество. Подс. К. бил само охрана на подс. А.. Видно
от видео-експертизите подс. К. не бил извършил нито едно действие, което да го
свързва с държане на веществото. Нямало доказателства и за извършване на деянието в
съучастие. В това отношение обвинителният акт бил и бланкетен. Протестът намира за
немотивиран и голословен, а присъдата за законосъобразна, правилна и обоснована.
Правилно съдът е приел, че не са събрани доказателства за виновност и на двамата
подсъдими. Присъдата е правилна и защото не може да почива на предположения,
каквито били налице, ако се приеме обвинителната теза.
Съдът с оглед изясняване в пълнота на релевантните факти, допусна събиране на
нови доказателства - съдебно-токсикологична експертиза, характеристика за подс. А. и
подс. К., допълнителен разпит на подс. А.. Прочете по реда на чл. 373, ал. 1 НПК и чл.
372, ал. 3 НПК, доколкото за целта не е имало нарочно определение на
първоинстанционния съд, протоколите за разпит на свидетелите и съответните
експертизи. Проведе оглед на веществото доказателство – видеозапис на процесното
местопрестъпление.
В съдебно заседание представителят на САП поддържа протеста в частта
касаеща подс. А. и не го поддържа по отношение на подс. К.. За подс. А. счита, че
събраните доказателства категорично установяват, че е държал високорисково
наркотично вещество. Това се установявало включително и от прегледания от
въззивния съд запис, на който се виждало как подсъдимият А. оставя веществото на
плота на мивката. От допусната токсикологична експертиза се установявало, че
количеството на това вещество отговаря на приема на 3 до 5 еднократни дози. Поради
това прокурорът счита, че е налице и специалната цел по чл. 354а, ал.1 НК за
разпространение на веществото. Пледира, ако съдът не се съгласи с тази
квалификация, да приеме, че се касае за държане на високорисково наркотично по чл.
2
354а, ал.3 НК.
Защитникът на подс. А., адв. В., моли съдът да остави без уважение протеста.
Намира присъдата за правилна и законосъобразна. Поддържа изцяло доводите на
подаденото от него възражение. Счита доказателствения анализ на съда за верен и
задълбочен. Навежда довод, че установеното от токсикологичната експертиза
количество вещество отговаряло на прием от едно лице за едно денонощие.
Подс. А. в лична защита се присъединява към защитника си.
Защитникът на подс. К., адв. Ч., релевира доводи, че от събраните по делото
доказателства не се установява подс. К. да е извършвал вмененото престъпление.
Намира присъдата за детайлно мотивирана и правилна. Оборва обвинението, тъй като
не се установявала и моментна фактическа власт от страна на подс. К. върху
наркотичното вещество. Като се има предвид малкото количество на веществото,
необоснована била и целта на държане. Не се установявало да е налице и съучастие.
Моли присъдата да се потвърди.
Подс. К. в лична защита се присъединява към защитника си.
Подс. А. в последна дума моли да бъде оневинен. Изтъква семейното си
положение на баща на тригодишна дъщеря, за която се грижи. Занимавал се и с
животновъдство. Изразява недоумение защо се е стигнало дотук.
Подс. К. в последна дума отрича вина и желае да бъде оневинен.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на протеста, на възраженията
срещу него, на страните в съдебно заседание, материалите по делото и като сам
подложи на цялостна преценка правилността на атакуваната присъда, независимо от
основанията посочени от страните, съобразно чл. 314 НПК, прие следното:
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК. Надлежно е преценил съгласието на
подсъдимите и защитниците им да не се разпитват свидетели и вещи лица и
законосъобразно го е одобрил, независимо от пропуска да не прочете стриктно
протоколите от съответните действия по реда на чл. 283, ал.1 НПК, който пропуск бе
отстранен в хода на съдебното следствие пред въззивния съд.
При проведеното разследване първостепенният съд е достигнал до верни
фактически изводи, които се възприемат и от този съд, с изключение на
обстоятелството на количеството закупен от подс. А. наркотик, прието от СГС да е 1
гр., което обаче не е категорично установено, съображения за което ще бъдат изложени
по – натам.
Присъдата като краен резултат, в който подсъдимите са признати за невиновни по
обвинението, е правилна, макар по частично различни съображения, от тези на
постановилия я съд.
3
Установява се и от настоящата инстанция, че към 25.01.2018г. подсъдимите А. и
К. се познавали отскоро. Подс. К. бил представен на подс. А. като подходящ кандидат
за охрана и шофьор, за какъвто бил и нает.
Вечерта на 25.01.2018г. двамата отишли на заведение в хотел „***“ гр. София,
бул. „***“ № 100. Там седнали на маса заедно със св. В. Н. и св. М. С.. Подс. А. и
свидетелите консумирали алкохол. Около 22 ч. св. Н. предложила на всички да отидат
и да се почерпят с наркотик. В заведението в този момент се намирал дилър на такива
вещества на име „Б.“, познат на св. Н.. Четиримата се отправили към мъжката
тоалетна. В нея дошъл и лицето „Б.“. Св. С. развалил по молба на подс. А. една
банкнота от 100 лв. на две по 50. Подс. А., св. Н. и св. С. влезли навътре към
тоалетните кабинки, а подс. К. останал във фоайето, където имало монтирани
охранителни камери.
Във вътрешното помещение св. Н. и подс. А. си купили от „Б.“ високорисково
наркотично вещество кокаин. На място и тримата – подс. А., св. Н. и св. С., смръкнали
по една линия. Подс. А. отделно от това оставил в себе си пакетче кокаин.
Действията на групата преди и при влизане в тоалетната били наблюдавани от
охраната на хотела – пряко от св. Х. Х. и на охранителна камера – от св. К. И.. Групата
им се видяла съмнителна.
Св. И. се обадил на колегата си - св. В. В., който по това време се намирал във
фоайето на хотела. От своя страна св. В. сигнализирал на намиращите се в хотела
полицейски служители.
Група от четирима полицейски служители – св. Р. М., св. О. Д., св. Н. Ш. и св. Р.
Г. отишли до тоалетната, където заварили подс. А., подс. К., св. Н. и св. С.. Подс. А., св.
Н. и св. С., които тъкмо излизали от тоалетните кабинки.
Св. Р. Г. и св. Н. Ш. огледали вътрешността на фоайето на тоалетната и самите
тоалетни, но не установили нищо нередно. Св. Д. също огледал помещението и също
не видял нищо.
Подс. А. в момент, в който се насочвал към изхода на тоалетната и при
създадената суматоха, оставил пакетчето с кокаин, което държал в себе си, на плота на
мивката. След него вървял подс. К., който побутнал пакетчето по-навътре, за да не се
вижда.
Подс. А., подс. К. и св. Н. и Св. С. били спрени от полицейските служители на
изхода на фоайето на тоалетната и там започнала проверка. На място дошъл и св. Б. Б.,
също служител на МВР. На въпроси на служителите какво правят там, св. Н. и подс. А.
отговорили, че шмъркат.
В един момент св. М. и св. Д. се върнали обратно във фоайето на тоалетната и
тогава на плота на мивката видели пакетчето оставено от подс. А.. Св. М. посочил
пакетчето на св. Б..
4
Св. Б. попитал заварената на място група чие е пакетчето, но не получил смислен
отговор. Тогава се качил до стаята за видеонаблюдение и прегледал записа, на който
ясно видял как при излизане от кабинката подс. А., когото познал по множеството
татуировки по тялото и тази на тила, и особено една специфична татуировка
представляваща цифрата „7“, с дясната ръка преди да излезе от тоалетната оставя
полиетиленовото пликче на плота на мивката, а след него подс. К. побутнал пакетчето,
така че да не се вижда.
На място пристигнал и разследващ екип от 04 РУ СДВР провел оглед на
местопроизшествието, иззел процесното пакетче.
Пакетчето съдържало високорисковото наркотично вещество „кокаин“, с нето
тегло 0,45 гр., с процентно съдържание на наркотичния компонент от 73% на стойност
54 лв.
Подс. А. бил отведен в 04 РУ – СДВР, където бил задържан за 24 часа.
Подс. А. към момента на извършване на описаното деяние е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
Той е признат за виновен с присъда по нохд 5942/2017 на СРС, в сила от
03.11.2017г., за това, че на 26.091.2017г. в гр. София, без надлежно разрешение по
ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество – кокаин 0,38 гр., с активно
действащ компонент 76%, на стойност 106, 40 лв., като деянието е маловажен случай -
престъпление по чл.354а, ал. 5 вр.ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, поради което на основание чл.
78а НК е освободен от наказателна отговорност за престъплението и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
За подс. К.К. са събрани характеристични данни, че няма висящи други /с
изключение на настоящото/ наказателни производство. Не са представени същински
данни за профил на личността. /характеристика на л. 30 внохд/
За подс. Ю.А. са събрани данни от 03 РУ МВР Варна, че през повечето време
пребивава в с. ***, обл. ***. *** е на дружеството „Ферма Обретенови“ ЕООД с
предмет на дейност - животновъдство. Не е познат на органите на МВР по
местоживеене. Познат е на МВР за криминални прояви от миналото - от 1998г., 1999г.
и 2005 г. И за този подсъдим не са представени същински данни за профил на
личността.
Подс. А. е психично здрав. Той е без наследствена обремененост с психични
заболявания, не е регистриран в психиатричните служби в страната и е без вродени
интелектуални разстройства. При него не е налице зависимост към наркотични
вещества. Липсват типичните за синдрома на зависимост промени на физиологично,
когнитивно и поведенческо равнище. Той е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно назначената и приета от въззивния съд токсикологична експертиза,
кокаинът се отличава с бързо начално на проявените ефекти и кратък период на
5
действие / около час в зависимост от дозата и индивида - до няколко часа/, което
налага периодичната му употреба в кратък период от време за поддържане на ефекта.
Кокаинът като вид наркотик е със среден към висок потенциал на привикване.
Редовната употреба на кокаин води до бързо развитие на толеранс и
необходимост от непрекъснато повишаване на приеманата доза за постигане на един и
същ ефект. По тази причина лицата със зависимост от кокаин могат да приемат
количество многократно надвишаващо единичната доза за лице без зависимост. /до 5
грама на ден и повече/
Единичната минимална доза кокаин /чисто вещество/ която се приема от лица без
зависимост чрез смъркане, обикновено е между 10-30 мг., като в зависимост от
индивидуалните характеристики на индивида, може да достигне до 70-120 мг.
В зависимост от честотата на употреба при лица без предходен опит с наркотика
доза от 10-30 мг. е достатъчна за постигане на психоактивен ефект. При инцидентно
употребяващи, дозата варира средно между 30 – 60 мг.
В съдебно заседание експертът добавя, че тъй като кокаинът е наркотично
вещество с бързо изчерпващо се действие, което налага периодичната употреба на нова
доза вещество, за да се постигне и поддържа наркотичният ефект, за рамките на едно
денонощие лицето може да достигне до няколко на брой последователни употреби на
такива еднократни дози. В случая процесното вещество в зависимост от това дали се
касае за потребител с толеранс, в средния случай, може да се употреби за рамките от 4
до 6 часа, което свежда общото количество до такова от 3 до 5 еднократни дози.
При сравнително често употребяващите /без развита зависимост/ дозата е 60-120
мг.
При пушене на кокаина – база /крек/ дозата е средно 15-50 мг.
В настоящия случай нетната маса на прахообразната субстанция е 0,45 гр., а
съдържанието на активното вещество /кокаин/ - 73%. Преизчисляването към 100%
активно вещество води до резултат – 0,33 гр. кокаин, т.е. 330 мг.
Това количество се приема за съответстващо на 3-5 еднократни дози за лица без
зависимост с инцидентна употреба като същото може да представлява в и еднократна
доза за лице с опит в употребата на наркотичното вещество.
Същевременно за лица със зависимост към наркотичното вещество и развит
толеранс дневната доза може да достигне до 5 гр. кокаин
Както вече се посочи по-горе, изложената от този съд фактическа обстановка
като цяло отговаря и на възприетата от първостепенния съд, с изключение на
закупеното от подс. А. количество кокаин, извън това, което е консумирал в
тоалетната, и което количество не се установява да е един грам, както е приел първият
съд, а 0,45гр. Независимо от това, оставеното от подс. А. наркотично вещество е
6
допълнение към това, което той преди това е приел, но което не е инкриминирано, а и
което не може да се установи безспорно като 1 грам. Нито пък общото количество
консумирано и оставеното на плота наркотично вещество е установено като един грам.
Безспорно установено количество наркотично вещество, което се и инкриминира,
като всичко извън него е ирелевантно, е 0,45 гр.
Освен това, към действията на групата на подсъдимите, така както са представени
от първия съд, настоящият добави като установено, че групата /двамата подсъдими и
св. Н. и С./ преди това е била седнала на маса в заведението и оттам, заедно, по
предложение на св. Н. да се почерпят, са тръгнали към тоалетната.
Описаната фактическа обстановка се извежда от събраните по делото
доказателства – обяснения на подсъдимите, показания на свидетелите: Р. М., О. Д., В.
Н., Б. Б., Х. Х., Р. Г., Н. Ш., М. С., К. И., В. В., експертизи: дактилоскопна,
психиатрична за подс. А., техническа експертиза № 204/18.06.2018г., техническа
експертиза № 101/01.03.2019г., съдебно физикохимична експертиза, комплексна видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза по протокол № 7-Ф/06.01.2020г,
писмени доказателства и доказателствени средства описани подробно и приложени по
делото.
Така събраните доказателства първостепенният съд е подложил на вярна
интерпретация, така че да стигне до фактологията, че подс. А. си е купил и е имал в
себе си пакетче кокаин, което оставил на плота на мивката, а подс. А. го побутнал
навътре.
Обосновано първият съд не е приел, че подс. К. също, наред с подс. А., е държал
наркотичното вещество. Той не го е държал, доколкото нищо от това, което
прокурорът вменява за предварителна дейност и на двамата подсъдими по организация
за снабдяване с наркотични вещества и тяхното разпространение, не се установява.
Възведената в обвинителния акт фактическа обстановка – че двамата подсъдими
били взели решение да се занимават с наркотични вещества, които да разпространяват,
да държат наркотични вещества с цел да ги разпространяват, че именно с такава цел
подс. А. се и сдобил с процесното количество кокаин, че подс. К. знаел, че подс. А.
държи кокаин с цел да го разпространява, и че поради това той го и охранявал, не се
обосновава от събраните по делото доказателства.
На следващо място, установява се, че подс. К. не е извършвал действия, с които
да установява фактическа власт върху кокаина, нито самостоятелно, нито наред с подс.
А.. Подс. А. е закупил кокаина единствено за себе си и го е държал в себе си. Не се
обосновават задружни действия. Единственото, което подс. К. е извършил, е
побутването на кокаина, за да бъде скрит от полицейските служители, което обаче не
показва нито фактическа власт, нито намерение да се държи веществото, още по-малко
да го разпространява. Само издава стремеж да облекчи положението на своя
„работодател“ – подс. А., така че да избегне възможно разкриване и наказателно
преследване.
7
По-натам, верен е анализът на съда, че и всички други доказателства не показват
връзка на подс. К. с действията на подс. А.. Придружаването на подс. А. до тоалетната,
където той е купил и държал веществото, не показва съпричастност на подс. К. към
деянието, а показва само изпълнение на службата му да охранява, вкл. и докато подс.
А. употребява наркотика, нещо, което подс. К. е знаел добре, тъй като това е била
целта на тяхното преместване. Не са налице доказателства, че подс. К. е съзнавал, че
подс. А., независимо, че е отишъл в тоалетната да употребява кокаин, си е купил
количество извън това и го държи в себе си.
Моментът, за който е безспорно установено, че подс. К. е узнал, че подс. А. държи
пакетче наркотично вещество, е моментът, в който подс. К. е побутнал пакетчето след
оставянето му от подс. А.. Подс. К. не е имал нито предходно, нито следващо този факт
поведение, което да разкрива претендираната от обвинението обективна връзка на
общо държане, и субективна връзка на умисъла за държане, на въпросното вещество.
Подс. К. не е извършил нищо, с което да покаже задружно и съвместно
изпълнение на деянието, нито дори деяние, с което улеснява държането на веществото,
тъй като то е проведено от подс. А. напълно независимо от участие и принос на подс.
К..
Що се отнася до анализа на доказателствата, невярна е оценката на
първостепенния съд за отсъствие на противоречия в гласните доказателства. Макар че
стриктно погледнато доводът е само формално заявен, тъй като по – натам в
същинския анализ съдът все пак показва, че не разглежда доказателствата като изцяло
еднопосочни.
Обясненията на подсъдимите не са в пълна корелация с другите доказателства.
От една страна подсъдимите отричат подс. А. да е държал наркотично вещество и
да го оставял на плота на мивката, респективно - подс. К. да го е побутвал.
Сам подс. А. обаче опровергава това като заявява, че си е купил кокаин,
следователно го е държал.
И според показанията на св. Н. и видео-техническата експертиза, е категорично,
че подс. А. си е купил кокаин, като оставил пакетчето на плота, а подс. К. го е
побутнал навътре.
Неправдоподобни са обясненията на подс. К., че не знае откъде е имало наркотик
на мивката. Стоях подсъдимият изгражда явно защитна теза, целяща да оневини подс.
А., но да разграничи и себе си от връзка с пакетчето.
Несъмнено пакетчето е намерено на плота, видяно е от редица свидетели
полицейски служители, а действията на двамата подсъдими са регистрирани от
видеокамерата.
Обясненията на подс. А. имат относително уклончив характер. Подсъдимият не
отрича, че е употребил кокаин, макар да не разкрива, че е държал след това друг такъв,
8
в процесното пакетче, и да го е оставял на плота.
Подсъдимият А. недвусмислено признава, че е употребил кокаин, чрез израза,
„Вероника ме почерпи кокаин“, и зададения въпрос към полицейските служители,
когато го задържали: „Защо, защото съм шмъркал ли?“. Става ясно от разказа на подс.
А., че е придружил св. В. Н., за да се почерпят с кокаин, какъвто тогава „за съжаление“,
„употребявал“. Той добре и подробно описва действията на св. В. Н. в тоалетната.
Обясненията на подс. А. за употребата на кокаин като цяло са последователни, с
изключение на едно единствено изявление, което е в разрез с цялостното изложение, че
„в тоалетната не съм употребявал наркотици“, което обаче стои изолирано, извън
хронологията и последователността на описаните от него събития и поради това –
неправдоподобно.
Макар уклончиви, обясненията на подс. А., че си е купил оставащо количество
наркотик, който и държал, се подкрепят еднозначно от показанията на св. В. Н.. В
показанията си тя описва как лицето „Б.“ продал кокаин и на подс. А.. Независимо, че
не е присъствала на самата размяната, разговорът който чула и позволил да разбере
достатъчно добре това, тъй като чула, че подс. А. казва, че ще си вземе един грам.
В този смисъл са и показанията на св. М. С., от когото подс. А., поискал да му
развали банкнота от 100 лв. на две по петдесет, което свидетелят и направил.
Фактът, че подс. А. си е купил кокаин, следователно е държал в себе си, се
подкрепя и от записаните му действия, при който запис вижда как оставя на плота на
мивката пакетчето, установено по-късно като кокаин. / л.111 ДП/
Ето защо, обясненията на подсъдимия А. и подс. К., че нямат никакво отношение
към наркотичното вещество оставено на плота са недостоверни, изолирани и
опровергани. Поради това и не служат за съставяне на фактическите изводи по делото.
Обясненията на подс. А. в съдебно заседание пред въззивния съд не допринасят
повече за изясняване на фактите, доколкото заявява, че не си спомня.
Съдържанието на видео-техническите експертизи е предадено от първостепенния
съд прецизно и вярно. Експертизите убедително разкриват действията на двамата
подсъдими като действия именно на двамата подсъдими, доколкото ги идентифицират
специфично и уникално.
Обосновано първостепенният съд се е доверил на показанията на разпитаните
полицейски служители и служителите по охраната на хотела, като незаинтересовани и
точно пресъздаващи възприетата от тях обстановка. Показанията на св. Н. и св. С.
също следва да се разглеждат като правдиви, подкрепени от обективните
доказателствени източници.
Обосновано първият съд е приел заключенията на физикохимическата,
психиатрична и дактилоскопна експертизи.
9
По отношение на дактилоскопната експертиза настоящият съд само ще отбележи,
че отсъствието на следи по изследваното пакетче не означава, че то, въпреки това, не е
било държано от подс. А.. Невъзможността да се проявят следи може да се дължи на
най-различни технически причини, без връзка с действията на подсъдимия.
При така установените факти, изводите на съда от правна страна, че подсъдимите
не са извършили вмененото престъпление, са верни.
Те са изцяло верни за подс. К., тъй като той не е извършвал вмененото му деяние.
Не е държал в съучастие като съизвършител с подс. А. процесното количество кокаин,
още по-малко с цел разпространение За този подсъдим обвинението е изцяло
необосновано. То е било изначално такова, още при формулирането му с
обвинителния акт.
Подс. К. не е извършил вмененото престъпление, не е извършвал и друго
престъпление, тъй като, като не е упражнявал никакво държане на наркотичното
вещество, той не е упражнявал и държане по смисъла на чл. 354а, ал. 3 НК.
Верни са и следващите изводи на първия съд - че подс. А. не е държал
наркотичното вещество с цел да го разпространява. Тази цел е изцяло недоказана. Тя
не се извежда от никакви обективиращи я факти, нито от предходно поведение на подс.
А., нито от съпътстващо, доколкото той не е установен като лице, което
разпространява наркотици. Целта не може да се изведе и само от количеството на
веществото, тъй като 0,45 грама не е количество, което да говори безспорно за такова
предназначение. Много по-убедително говори за предназначение за лична консумация,
в какъвто смисъл са и изводите на токсикологичната експертиза. Експертизата
обосновава това количество да може да се консумира за сравнително кратко време и от
лице, което не е зависимо, какъвто е подс. А.. Количеството отговаря на такова от 3 до
5 еднократни дози, но може да е еднократна доза за лице с опит в употребата. А при
хора с по-честа употреба, без това да означава непременно зависимост, количеството
може да бъде употребено в рамките от 4 до 6 часа.
От обективна страна все пак, първостепенният съд е приел, и то напълно
обосновано, че подс. А. е държал наркотичното вещество. Той е установил своя
фактическа власт върху него. Освен това го е държал и без разрешение по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Верни са правните изводи на съда, че подс. А. не е извършил вмененото
престъпление, тъй като не е имал за цел да разпространява наркотичното вещество,
макар да го е държал.
Като е постановил оправдателната присъда обаче, съдът е нарушил закона, тъй
като е пропуснал да изпълни задължението, което има по аргумент за противното от
нормата на чл. 304 НПК.
Съгласно чл. 304 НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато деянието не
съставлява изобщо престъпление. Не е достатъчно то да не е престъпление само според
10
обвинението. И това положение е безспорно в доктрината и съдебната практика.
Първостепенният съд е следвало да отговори: ако установените факти не се
подвеждат под състава на вмененото престъпление, не се ли подвеждат под друг
състав.
Такъв отговор съдът е следвало да даде особено, когато е приел, че подс. А. все
пак е държал веществото, макар да го е държал за лична употреба, т.е. без цел да го
разпространява. Това деяние - обикновено държане на наркотично вещество без
разрешение и без изискуема съставомерна цел, е предвидено в наказателния закон
също като престъпление – било по чл. 354а, ал. 3, пр.2, т. 1 НК, било неговият
маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр.2, т. 1 НК. Съдът не е показал защо в
случай, че подс. А. не държи веществото с цел разпространение, не го държи без
такава цел, т.е. защо деянието му, по същите тези факти, не се явява престъпление по
по-леко наказуемите цитирани по-горе състави.
Въззивният съд, анализирайки фактите, намери, че макар формално, деянието на
подс. А. се подвежда под признаците на чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр.2, т. 1, вр. ал.1 НК.
Подс. А. несъмнено е държал без разрешение високорискови наркотични
вещества, каквато вещество е кокаинът, и случаят, поради незначителното количество
– 0,45 гр., е маловажен.
Деянието обаче само привидно осъществява признаците на престъпния състав.
Това е така, защото е достатъчно малозначително, така че неговата обществена
опасност да е явно незначителна.
Съгласно чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно деянието, което, макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Както се аргументира в Решение № 133 от 06.06.2018г. по н. д. № 359/2018 г., Н.
К., ІІ н. о. на ВКС, „отправен аргумент за приложимостта на посочената разпоредба е
характеристиката на деянието, а не на дееца. Престъпленията, имащи за предмет
наркотични вещества или техни аналози, с оглед на техния обект на защита -
обществените отношения, свързани с опазването на общественото здраве, са поначало
такива със завишена степен на обществена опасност. Тя, обаче, не може да бъде пречка
за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, щом при анализа на конкретното деяние с
категоричност се разкрие неговата малозначителност - липса или съществена
незначителност на отрицателното въздействие върху защитените обществени
отношения.“
Настоящата инстанция намира, че настоящият случай е именно такъв.
При определяне на случая като попадащ в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК,
настоящата инстанция съобрази критериите развити в цитираното решение като:
степен на застрашаване на обществените отношения, количеството на веществото,
11
неговата стойност, личността на подсъдимия, както и отражението, което това деяние е
имало върху защитените от нормата на чл. 354а НК обществени отношения.
Касае се за малко количество наркотично вещество, за лично ползване.
Стойността му е също ниска – 54 лв. Обществената опасност на това деяние е явно
незначителна, тъй като не е ориентирана навън към обществото, а към собствената
личност. Деецът съзнава вредността на употребата на такива вещества, но въпреки това
ги употребява и сам уврежда здравето си. Това е негов съзнателен и доброволен избор.
Доколкото обектът на охрана на престъплението са обществените отношения по
опазване здравето на хората, подс. А. като член на обществото е надлежен обект на
охрана. В тези отношения същевременно е налице двустранност, тъй като освен
държавата, и самите граждани са активни субекти натоварени със задължение да се
грижат за собственото си здраве и да имат отговорно поведение. Укоримостта на
деяние насочено срещу здравето на гражданите следва да е по-висока, когото се касае
за изнесено навън поведение – агресивно към чуждото здраве, и по-ниска, когато е
насочено навътре – срещу собственото здраве, тъй като това е съзнателният и
доброволен избор на лицето.
При този избор той престъпва закона, но автоагресивно. Тогава степента на
наказателна защита на отношенията бива намалена интензивно до степен да прави
деянието без осезателен и реален риск за обществото, макар и с риск за отделния негов
член – самият потребител на опасните вещества. Тогава целта на наказателния закон да
защитава и предпазва от общественоопасни деяния се явява с тъждествени обект и
субект. Извършителят и застрашеният обект са идентични. Обществената опасност на
такова поведение следва да се прецени с фокус върху положението, че на практика
законът охранява потребителя от собственото му поведение. Повече от очевидно е, че
такова поведение, особено когато се касае за малки количества вещества и за
инцидентна употреба, какъвто е настоящият случай, не носи дължимата степен на
обществена опасност и не оправдава налагането на наказателна санкция. Това ще е
санкция, поставяща върху лицето да претърпи неблагоприятни последици поради
нещо, което е избрал и извършил спрямо себе си, с общественоопасни последици
рефлектиращи само в неговата лична сфера. Освен всички технически характеристики
на случая – като ниската стойност и малкото количество на веществото, още и тази
съществена специфика на конкретната хипотеза, следва непременно да се отчита,
когато се отмерва степента на обществена опасност и на деянието, и на дееца.
В случая става въпрос за защита ориентирана към запазване здравето на лице,
което с деянието си само се поставя в опасност. Тогава формалното приложение на
закона би довело до резултат да се накаже с наказателна санкция самият поставен в
опасност, докато в същото време общественото здраве, в същинския му смисъл,
практически остава незасегнато. Очевидно не този резултат е дължимият,
пропорционален и верен правен отговор. Извършеното от подс. А. не носи опасността
и белезите на престъпно деяние, с най- високата от всички правонарушения призната
от законодателя степен на обществена опасност.
12
За деянието на подс. А. специалният закон е уредил и указал дължимия
публичноправен отговор съдържащ се в нормата на чл. 85 ЗКНВП, че „всеки
български гражданин има право на лечение и психосоциална рехабилитация при
зависимост или злоупотреба с наркотични вещества.“
На следващо място, макар деянието да има приоритетно значение, хипотезата на
чл. 9, ал. 2 НК се преценява неизолирано от степента на опасност на самия извършител
и от особености на личността му.
Данните за личността на подс. А. не разкриват висока степен на опасност. Той е
неосъждан. Това, че е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК за
деяние сходно на настоящото само показва профила на подсъдимия като любител и
потребител на кокаин. Само двата доказани случая, в които подс. А. е залавян да държи
кокаин, и то в малки количества, за собствена употреба, не обуславят честота на
потреблението, която да завишава особено опасността на личността, и то разбирана
най-вече като опасност за обществото.
От тези два доказани случая и от съдебно-психиатричната експертиза изводът,
който може да се състави е, че подс. А. е инцидентен потребител на кокаин без
изградена зависимост.
Към този профил на личността следва да се добавят и фактите за социалното и
семейно положение. Подс. А. е активен гражданин, занимаващ се с животновъдство.
Изградил е семейство, има малко дете, за което се грижи. Тези данни не го представят
като личност с такава обществена опасност, която на отделно основание да предава
престъпен характер на извършеното.
В заключение, изложеното представя много ниска степен на засягане на
защитените от престъплението обществени отношения, налагащо да се приеме, че
деянието на подс. А. е непрестъпно. Това и прави крайния резултат на атакуваната
присъда верен, макар по нови и различни съображения от тези на първостепенния съд.
Същевременно, макар лишено от престъпен характер, деянието на подс. А. не е
лишено от обществена опасност изобщо, но това е опасността присъща на
административните нарушения като вид правонарушения. Независимо че подс. А. е
държал малко количество високорисково наркотично вещество и че го е държал за себе
си, и че с това уврежда собственото здраве, крайният резултат е влошаване на здравето
на обществото, с включените в това неблагоприятни социални тенденции и
потенциални опасности, характерни за поведението под въздействие на наркотични
вещества. Макар индивидуален, всеки такъв случай, кумулиран към другия и в общия
си резултат води до задълбочаващи се социални проблеми и язви.
Ето защо, извършеното от подс. А. независимо че не влече наказателна
отговорност, по степента си на опасност е годно да влече административно-
наказателна такава.
Подс. А. с деянието си е консумирал състава на административно нарушение по
13
чл. 108а. вр. чл. 30 от ЗКНВП.
Нормата на чл. 30 ЗКНВП създава забрана за всеки, наред с други дейности, още
и да притежава наркотични вещества от списъка по чл. 3, ал.2, т. 1 - Списък I -
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина. Кокаинът е вещество от този списък.
Съставът на административно нарушение по чл. 108а ЗКНВП предвижда
административно-наказателна отговорност за всеки, който не изпълни друго
задължение, произтичащо от този закон. Касае се за надлежно уреден от законодателя
състав на административно нарушение, чието приложение следва да се прецени с оглед
степента на опасност на деянието именно като административно нарушение. Това е
така, доколкото законодателят е въвел условие за приложимост на нормата деецът да
не подлежи на по-тежко наказание. А той ще подлежи на такова по-тежко наказание
само в случай, че извършеното се разглежда като и има признаците на престъпление.
Законодателят добре е показал диференцирания си подход към деянията в зависимост
от това какво отражение имат върху обществените отношения - обект на охрана.
По силата на чл. 30 ЗКНВП подс. А. е имал задължението да не притежава,
равносилно на това да не държи, /което е фактическата страна на притежаването/,
високорискови наркотични вещества, тъй като това е абсолютно забранена дейност.
Подс. А. е извършил административното нарушение виновно, умишлено съгласно
чл. 7, ал.1, пр.1 ЗАНН, тъй като е съзнавал, че притежава забранено от закона
вещество.
Предвиденото наказание за престъпване на тази забрана като административно
нарушение е глоба от 2000 до 5000 лв.
По силата на чл. 301, ал. 4 НПК, първоинстанционният съд, когато решава
въпроса по ал. 1, т. 2 - съставлява ли деянието престъпление и правната му
квалификация, се произнася и дали извършеното деяние съставлява административно
нарушение. Съгласно чл. 305, ал. 6 НПК, когато деянието не е престъпление, но е
административно нарушение, съдът признава подсъдимия за невинен и му налага
административно наказание, предвидено в особената част на Наказателния кодекс или
в съответния специален закон.
Симетрично на правомощията на първостепенния съд, и въззивният по реда на чл.
337, ал. 2, т. 4 НПК, при съответен протест от прокурора, може да измени присъдата
като наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по
административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи
или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ.
Административно-наказателната отговорност на подс. А. следва да се
индивидуализира при баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. От една страна – той е активна и заета с обществено полезна дейност
14
личност, има семейство и малко дете, притежавал е малко количество наркотично
вещество, но от друга, той вече е наказван по административен ред за също такова
деяние. Съдът следва да съобрази тежестта на извършеното и да определи мяра на
наказанието, която да е ефективно възпираща. Като съобрази нормата на чл. 12 ЗАНН
за целите на административното наказание - да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. съдът определи като справедлива и
ефективно въздействаща мяра наказанието „глоба“ в размер на 3 500 лв.
В случая, институтът на чл. 78а НК, включително в нормата на ал. 5 за
намаляване на размера на глобата, когато превишава предвидената за престъплението,
е неприложим, тъй като изобщо не се касае за извършено престъпление, каквото чл.
78а НК предполага.
При решаване на въпроса за административно-наказателната отговорност на подс.
А., съдът специално съобрази, че не е изтекла давността за преследване за
административното нарушение. По силата на чл. 11 ЗАНН за субсидиарното
приложение на Общата част на НК относно обстоятелствата, изключващи
отговорността, приложими са нормите на чл. 80 и сл. НК. Абсолютната давност
възлиза на четири години и половина, считано от датата на деянието, които към
настоящия момент не са изтекли.
При този изход на делото, след като подсъдимият се признава за виновен, макар и
за административно нарушение, на основание чл. 84 ЗАНН за субсидиарното
приложение на НПК и чл. 189, ал. 3 НПК, той следва да заплати направените по
делото разноски.
Респективно на това, частта от присъдата с която се обявява, че съгласно чл. 190
НПК разноските по делото се понасят от държавата подлежи на отмяна.
Присъдата, с която съдът е отнел на основание чл. 354а, ал. 6 НК процесното
наркотично вещество следва да се измени в частта на основанието. доколкото то
предполага извършено престъпление, каквото деянието не е. По силата на чл. 8 от
ЗКНВП, който е и приложимата норма, процесното вещество също подлежи на
отнемане в полза на държавата. Резултатът на отнемане по същество се запазва.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 337, ал. 2, т. 4 НПК и чл. 338
НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1 - ви състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 05.10.2020г. на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 1 – ви състав, по нохд № 2412/2020г., В ЧАСТТА, с която подс. Ю. А. А. е
признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1,
пр.4, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като го признава ВИНОВЕН, че със същото
деяние е извършил административно нарушение, а именно:
15
На 25.01.2018г. в гр. ***, бул. „***“ № 100, в тоалетна на хотел „***“ не
изпълнил задължение произтичащо от ЗКНВП - нарушил забраната по чл. 30
ЗКНВП да притежава високорисково наркотично вещество – кокаин, каквото
притежавал, с нето тегло 0,45 гр. с процентно съдържание на наркотичния компонент
73 % на стойност 54 лв., и деецът не подлежи на по-тежко наказание – нарушение
по чл. 108а вр. чл. 30 ЗКНВП, поради което му НАЛАГА административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 3 500 лв. /три хиляди и петстотин/
ИЗМЕНЯ присъдата в частта на основанието за отнемане на предмета на
деянието в полза на Държавата като го преквалифицира от чл. 354а, ал. 6 вр. ал. 1 НК в
чл. 8 ЗКНВП.
ИЗМЕНЯ присъдата като я ОТМЕНЯ в частта на приложение нормата на чл.
190 НПК.
ОСЪЖДА подс. Ю. А. А., ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в общ
размер 1 486 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и шест лв. и тридесет и седем ст./, от
които както следва:
по сметка на Министерство на вътрешните работи - 449,42лв. /четиристотин
четиридесет и девет лв. и четиридесет и две ст. /
по сметка на Софийски градски съд - 706,95 лв. / седемстотин и шест лв.
деветдесет и пет ст./
по сметка на Софийски апелативен съд - 330 лв. /триста и тридесет лв/.
както и по 5 /пет/ лв. държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ – по отношение на подс.
К. М. К..
РЕШЕНИЕТО в частта, с която присъдата се изменя, не подлежи на обжалване и
протест.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която присъдата се потвърждава, подлежи на
обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщение до страните пред ВКС на
РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16