Решение по дело №553/2015 на Районен съд - Айтос

                                                                  Р Е Ш Е Н И Е

№                                                                 20.11.2015 г.                                           гр.Айтос

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                       ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи октомври                                          две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                                           Председател: Таня Спасова

секретар Р.М.

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело №553 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от П. Д. С., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, срещу Н.М.Н., с ЕГН **********,***, с която се предявява установителна искова претенция с правно основание по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Поддържа се в исковата молба, че в началото на месец август 2014 г. страните сключили договор за покупко-продажба на автомобилен двигател БМВ срещу сумата от 900 лева. Ищецът в качеството на продавач доставил вещта на ответника чрез куриерска пратка с наложен платеж, а ответникът заплатил сумата от 900 лева. Поради неизправност на доставената стока на 08.08.2014 г. ответникът върнал двигателя, но харесал друг, който тествал на място в дома на ищеца. След като се уверил, че работи, предложил да го закупи, ведно с цялото му оборудване, с което предложение ищецът се съгласил, определяйки като продажна цена на стоката от 2100 лева. От продажната цена страните приспаднали вече платените 900 лева по предходния договор, ответникът предал на ръка от 400 лева, които изтеглил от банкомат в гр.Д. и обещал, че останалите 800 лева ще плати до 01.09.2014 г. Въпреки договорения срок плащане на остатъчната сума не постъпило, като ответникът категорично отказал да плати повече от вече предадените 1300 лева. Ето защо се стигнало от страна на ищеца до подаване на заявление по чл.410 от ГПК, по което в РС-Бургас било образувано ч.гр.д. №638/2015 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за остатъка от сумата по договора за покупко-продажба от 800 лева, ведно със законната лихва. Представят се писмени доказателства и се иска допускане на гласни доказателства.

В срока за отговор от ответната страна е постъпил такъв, с който посочват, че вещта, за която в исковата молба се твърди, че е налице сключен договор за покупко-продажба, не е индивидуализирана – липсват фабрични номера и документи за собственост, от които да може да се изведе описанието на двигателя, за който се твърди, че е бил предаден на ответника. Според ответника така се нарушавало правото му защита, тъй като не ставало ясно за каква точно вещ следва да дава обяснения. Иска се допускане на гласни доказателства, с които да обори твърденията на ищеца, изложени в исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства от правна и фактическа страна съдът установи следното:

Не се спори, че страните са сключили договор за покупко-продажба на двигател за лек автомобил БМВ 530 Д, който ответникът е получил срещу сумата от 900 лева чрез куриерска пратка с наложен платеж. В тази връзка е представената товарителница с №*********, която корепондира с обясненията на ответника, изслушан по реда на чл.176 от ГПК.

Не се спори, че на 08.08.2014 г. ответникът върнал двигателя в сервиза на ищеца в гр. Д., но взел друг двигател. Същият се намирал в лек автомобил БМВ 530 Д, ползван за части от ищеца, който ответникът изпробвал на място. След като одобрил работата на двигателя, взел последния заедно с допълнителното оборудване, сваляйки го направо от лекия автомобил.

Страните не спорят, че платените 900 лева за първия двигател били приспаднати от договорената цена. Не спорят също, че ответникът на място предал на ищеца сумата от 400 лева, изтеглени от банкомат в гр. Д.. В обясненията, дадени по реда на чл.176 от ГПК, ответникът твърди, че договорката между страните включвала вече платените 900 лева, които били приспаднати, след което доплатил на ръка още 400 лева, които изтеглил от банкомат в гр. Д., като сочи, че ищецът така и не му предал документите за двигателя, чрез които да регистрира двигателя. Едва след като ги поискал, му било заявено, че следва да даде допълнително пари и за това. Ищецът поддържа, че договорената сума за двигателя е възлизала на 2 100 лева, от която били приспаднати платените 900 лева за първия двигател, допълнително 400 лева, изтеглени от ответника от банкомат в гр. Д. и останали да бъдат доплатени 800 лева, които ответникът обещал да заплати до 01.09.2014 г., което така и не станало. 

Ангажираните от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. С. и А.А. установяват договорките между страните, като двамата свидетели са категорични, че на място страните се договорили за сумата от 2 100 лева, от които приспаднали вече платените 900 лева, ответникът предал на ръка на ищеца 400 лева, които изтеглил от банкомат в гр. Д., обещавайки да извърши доплащането на останалите 800 лева до 01.09.2014 г. Възражението, че съдът не следва да кредитира показанията на свидетелите, тъй като имало съществени противоречия между тях не се възприема. Свидетелят Д. С. е баща на ищеца, поради което съдът отчита близката родствена връзка, но същевременно неговите показания се подкрепят от показанията на свидетеля А.А., който е присъствал при предаването на втория двигател. Показанията на свидетеля А. са подробни и логични, като същият дори си спомня, че ответникът пристигнал с баща си с Джип Хонда – обстоятелство, което се потвърждава от обясненията на самия ответник, изслушан по реда на чл.176 от ГПК преди разпита на свидетелите в тяхно отсъствие. Свидетелят Д. С. сочи в показанията си друг автомобил Джип Тойота, което според процесуалния представител на ответника обосновава извод за противоречие в показанията на свидетелите. Съдът не само не възприема лансираната теза, но счита, че тази отлика в показанията на свидетелите е основание да кредитира техните показания като достоверни. Предвид изтеклия период от време е възможно свидетелят Д. С. да е забравил или най-малко да не е запаметил марката автомобил, поради което с какъв лек автомобил са пристигнали ответникът и баща му в сервиза на ищеца е дребен детайл, който сам по себе си не е достатъчен да дискредитира неговите показания при положение, че самият ответник признава, че свидетелят е присъствал на мястото на срещата. Различно е положението на свидетеля А.А., за който се твърди от ответника, че не е присъствал на мястото на срещата – самият ответник сочи в обясненията си, дадени преди разпита на свидетелите в тахно отсъствие, че са пристигнали с Джип Хонда, а това е обстоятелство, което свидетелят А.А. няма как да знае, ако не е присъствал на мястото на срещата между страните. Ето защо съдът не възприема тезата на прицесуалния представител на ответника, че не следва да кредитира показанията на свидетелите – същите са логични, последователни и кореспондират помежду си що се касае до основните елементи от сделката, сключена между страните относно нейните предмет и цена – двигател, ведно с допълнителното оборудване, предназначен за лек автомобил БМВ 530 Д на стойност от 2 100 лева.

При така установените фактически данни предявената по реда на чл.422 от ГПК установителна искова претенция се явява основателна. Установи се, че на 08.08.2014 г. страните са сключили договор за покупко-продажба, въз основа на който ищецът предал на ответника оборудван двигател за лек автомобил БМВ 530 Д срещу продажна цена от 2 100 лева, която ответникът погасил до размера на 1 300 лева. Остатъкът от 800 лева се явява дължим по силата на чл.79, ал.1 от ЗДД, поради което съдът следва да признае съществуването на вземането, за което по ч.гр.д. №638/2015 г. на РС-Айтос издадена заповед №368 ат 05.02.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Не се споделя възражението на процесуалния представител на ответника, че вещта не е индивидуализирана. Възражението не отчита, че ответникът по реда на чл.176 от ГПК признава, че между него и ищеца е наличен сключен договор за покупко-продажба, като вещта, предмет на договора, е била предадена от ищеца на ответника, като спорът е сведен до цената, която са договорили страните. От друга страна следва да се има предвид, че представеният писмен договор, макар да е оспорен от ответната страна, преценен в контекста на гласните доказателства, събрани чрез свидетеля Д. С., доказват твърдението, че се касае до двигател за лек автомобил БМВ 530 Д с №22535299.

Предвид резултата на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски в общ размер на 428 лева /вж. списък, приложен на л.20 от делото/ следва да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. Д. С., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, и Н.М.Н., с ЕГН **********,***, че Н.М.Н. с ЕГН ********** дължи на П. Д. С. с ЕГН ********** сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща неплатен остатък от цената по договор за покупко-продажба на автомобилен двигател за лек автомобил марка БМВ, сключен между страните на 08.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2015 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №638/2015 г. на РС-Бургас.

ОСЪЖДА Н.М.Н., с ЕГН **********,***, да заплати на П. Д. С., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, сумата от 428 (четиристотин двадесет и осем) лева, съставляваща съдебно-деловодни разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                     Районен съдия……………………………….