№ 135
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Г. Г. Г.
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300600461 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивни жалби и допълненията към тях на адв.Н.К.,
като повереник на частните обвинители С.И., Д.И., П.И. и З.И., действащи
чрез законния си представител А.А., срещу присъдата, постановена по НОХД
№ 6483/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, постановена на
18.11.2021г.
С присъдата подсъдимата С. ЗЛ. СЛ. е призната за виновна в извършено
престъпление по чл.183 ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 вр.т.2 б.В от НК
е осъдена на глоба в размер на 200 лева, за това, че в периода от месец
декември 2020г. до месец август 2021г. включително в *, обл. Пловдив, след
като е била осъдена с Определение за одобряване на спогодба от 08.12.2020г.
по гр. д. № 16052/2019г. на Районен съд -гр. Пловдив, 3 бр. с., влязло в
законна сила на 08.12.2020г., да издържа свои низходящи – СТ. АС. ИЛ. ЕГН
**********, Д. АС. ИЛ. ЕГН *, ПЛ. АС. ИЛ. ЕГН ********** и ЗЛ. АС. ИЛ.
ЕГН **********, като им заплаща чрез техния баща и законен представител
АС. ИЛ. АС. месечна издръжка в размер на 152,50 лева за всяко от тях,
1
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 9 месечни вноски в размер на 152,50 лева за всяко едно от
децата или всичко на обща стойност 5490 лева.
Присъдата се обжалва с доводи за несправедливост на наказанието, като
се претендира индивидуализирането му по правилата на чл.54 от НК и се
наложи на подсъдимата наказание пробация за срок от една година и шест
месеца. След срока за обжалване са постъпили допълнения към въззивните
жалби, в които се прави искане за налагане на наказание пробация за срок от
седем месеца. Въззивните жалби се поддържат на въззивното производство от
упълномощения повереник адв.П. и законният представител на частните
обвинители с искане наказанието на подсъдимата да бъде индивидуализирано
по правилата на чл.54 от НК.
Прокурорът от ОП Пловдив изразява становище за основателност на
жалбите.
Жалбите се оспорват от назначения на подсъдимата защитник адв.*.
Същият изразява становище че постановеният съдебен акт следва да бъде
потвърден, тъй като подзащитната му е била в ситуация на невъзможност да
заплаща издръжката на децата си, защото е станала майка за пети път и е била
безработна. По този начин правилно са били отчетени от първия съд
наличието на обстоятелствата по чл.55 от НК.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на
присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на
страните, и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за
установена следната фактическа обстановка, установена и от първостепенния
съд:
Подс.С.С. и свид.А.А. заживели на семейни начала през 2010г., като
това съжителство продължило до 2019г. През този период двамата станали
родители на четири деца: Д. АС. ИЛ., с ЕГН: **********, СТ. АС. ИЛ., с
ЕГН: **********, ПЛ. АС. ИЛ., с ЕГН: ********** и ЗЛ. АС. ИЛ., с ЕГН:
**********. През 2019г., след раздялата между подс.С. и свид.А., последният
подал искова молба до Районен съд – Пловдив за предоставянето на
2
упражняването на родителските права над децата на него, както и за
присъждане на издръжка на всяко едно от децата. Било образувано гр.д. №
16052/2019г. по описа на ПРС, III бр.с. С определение от 18.12.2020г. по
цитираното дело, влязло в законна сила същия ден, била одобрена постигната
спогодба между страните, по силата на която подс.С.С. била задължена да
изплаща месечна издръжка на децата си Д.И., С.И., П.И. и З.И. в размер на
152,50 лв. за всяко едно от децата или общо в размер на 610 лв. месечно за
четирите деца, чрез баща им и законен представител А.А.. Издръжката
следвало да се изплаща до 20-то число на месеца, за който се отнася. Към
този момент децата живеели в дома на свид.А. в *, където следвало да се
изплаща издръжката.
От момента на влизане в сила на определението за одобряване на
спогодбата – 08.12.2020г. до месец август 2021г. подс.С. не заплатила нито
една месечна издръжка на четирите си деца, въпреки че знаела за това си
задължение, като за този период тя не заплатила девет месечни издръжки на
обща сума 5490 лв. За посочения период подс.С. се срещнала няколко пъти с
децата си, като две от тях взимала да пренощуват при нея, а другите не
желаели да отиват при майка им. При тези срещи подсъдимата закупила на
взетите от нея деца дрехи и обувки.
След раздялата на свид.А. с подс.С., последната заживяла на семейни
начала с друг мъж, от който им се родило дете, което към настоящият момент
е на година и половина. Подсъдимата търсила работа на кратки смени, но не
успяла да намери, тъй като се грижела за малкото си дете. Пътувала и в
чужбина, но престояла месец и се върнала заради необходимост от
снабдяването с документи.
Първостепенният съд се е позовал при постановяване на присъдата
съвкупно на всички събрани пред него доказателства, които е приел, че са
еднопосочни и непротиворечиви. Налице е съдебно решение влезнало в
сила, въз основа на което е възникнало задължението на подсъдимата да
издържа децата си и това решение й е било известно. Липсата на плащания по
издръжката се установява както от обясненията на самата подсъдима, така и
показанията на свидетеля по делото. Същевременно първостепенният съд е
отчел, че са налице и гласни доказателствени средства, сочещи на факта, че
през инкриминирания период подсъдимата родила още едно дете, за което се
3
грижела, но същата полагала спорадично грижи за по-големите си две деца от
останалите четири, като малките не искали да ходят при нея.
Становището на РС Пловдив относно доказателствената установеност
на обвинението е законосъобразен и напълно се споделя от въззивния съд.
Прочее по фактите не спори.
Възраженията на страните са досежно наложеното на подсъдимата
наказание, като въззивният контрол е иницииран от частното обвинение с
твърдение за несправедливост на наказанието и неправилно приложение на
материалния закон, изразяващо се в определянето на наказанието на
подсъдимата по правилата на чл.55 от НК, вместо по чл.54 от НК.
Неправилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл.55
при индивидуализация на наказанието на подс.С., като е приел, че от една
страна са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и от
друга – че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало в този
случай несъразмерно тежко. Двете предпоставки са задължителни и следва да
са налични кумулативно, за да се пристъпи към определяне на наказанието по
правилата на чл.55 от НК. Предвиденото в чл183 ал.1 от НК наказание за
извършеното от подсъдимата престъпление е пробация или лишаване от
свобода до една година. Според настоящия състав не се съзират многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключително такова. Следва
да се посочи, че престъплението обхваща значителен период от време за
повече месечни вноски и то за четири малолетни деца. На следващо място, не
е правилно становището, че по-лекото от двете алтернативни наказания -
пробация в минимален размер би се оказвало несъразмерно тежко на
обстоятелствата, релевантни за отмерване на наказателната отговорност по
делото. Несъстоятелно е възражението на защитата, че поради поредното
майчинство на подсъдимата тя не е могла да изпълнява задължението си към
другите й деца. Следва да се посочи, че в този период от време тя е
получавала обезщетение от Държавата за майчинство и раждане.
Подсъдимата съзнателно не е изпълнила задължението си като родител да
издържа своите низходящи до навършване на пълнолетие, като пречки за това
от обективен характер не е имало. Самата С. в обясненията си сочи, че
майчинството не я е препятствало да търси работа, вкл.и в чужбина, където
понастоящем се намира по данните от делото във връзка с призоваването й.
4
За реализирането на състава на чл.183 ал.1 от НК от обективна и субективна
страна са без значение трудовият статус и получаването на възнаграждение от
осъдения за заплаща издръжка деец, здравословното му състояние, ново
семейно или фактическо съжителстване, наличие на други деца. Освен това
българското законодателство дава достатъчно гаранции при този
инкриминиран дълъг период от време, осъдената да заплаща издръжката на
четирите си деца да изпълнява регулярно своето задължение или да поиска
промяна на съдебното решение, включително и чрез предоставяне на
безплатна правна помощ /Р № 188-11-ІІІ НО ВКС/.
Изложеното формира извод за незаконосъобразност на становището на
първия съд да определи наказанието по чл.55 от НК, тъй като с по-лекото от
двете алтернативни наказания по чл.183 ал.1 от НК – пробация в минимален
размер биха се постигнали целите на чл.36 от НК адекватно и успешно.
Същевременно то не се явява несъразмерно тежко нито на обществената
опасност на деянието, нито на тази на подсъдимата. Настоящият съд намира,
че жалбата на частните обвинители се явява основателна относно искането им
за налагане на наказание пробация на подсъдимата, обхващаща първите две
задължителни пробационни мерки за срок от по седем месеца всяка и при
минимална честота на явяване пред пробационния служител – 2 пъти
седмично. Целта на наказанието е подсъдимата да се превъзпита като заплаща
издръжка на децата си, като тази цел е напълно постижима с горното
наказание като вид, срок на изпълнение и параметри. Това наказание е и
съответно на обществената опасност на деянието и на дееца. От една страна
се отчетоха обстоятелствата, че подсъдимата е многодетна майка без други
противообществени прояви и с чисто съдебно минало, а от друга, че е
неглижирала задълженията си като родител спрямо 4 деца за не малък период
от време.
Що се касае до искането на частните обвинители в жалбите им на
подсъдимата да бъде наложено наказание пробация за срок от една година и
шест месеца, следва да се посочи, че над поискания пред първия съд срок на
това наказание от седем месеца, то се явява недопустимо. Направеното
уточнение в допълнителните жалби е извън срока за обжалване, което налага
обсъждане на искането в жалбите, инициирали въззивния контрол.
Съгласно чл.318 ал.4 от НПК частният тъжител и частният обвинител
5
могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни
интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие
с направените от тях искания. В този ред на мисли, частните обвинители чрез
повереника им в съдебното заседание пред РС Пловдив са поискали налагане
на наказание пробация на подсъдимата С.С. за срок от седем месеца. Над този
срок те не могат да депозират жалба, защото са обвързани от искането,
депозирано от тях пред първостепенния съд. Или казано по друг начин – ако
бе постановен съдебен акт с наказание съответстващо на поисканото от тях,
те нямаше да могат да го обжалват. А пред въззивния съд са можели да
обжалват в случая единствено приложението на чл.55 от НК, както са и
сторили, но до размера на наказанието, поискано пред първата съдебна
инстанция.
Поради изложеното, следва обжалваната присъда да бъде изменена,
чрез утежняване на наказанието, за което са налице съответни жалби, като на
подсъдимата С.С. за извършеното от нея престъпление по чл.183 ал.1 от НК
се наложи наказание ПРОБАЦИЯ, включваща пробационните мерки по чл.42
а ал.2 т.1 и т.2 от НК и срокове, както следва:
-Задължителна регистрация по настоящ адрес в * /съгласно справката от
НБДН л.54 от възз.съд.пр./ за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА чрез явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично.
-Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
СЕДЕМ МЕСЕЦА.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.3 вр. чл.337 ал.2 т.1 от
НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 118 от 18.11.2021г., постановена по НОХД №
6483 по описа за 2021год. на Районен съд – Пловдив, като НАЛАГА на
подсъдимата С. ЗЛ. СЛ. за извършеното от нея престъпление по чл.183 ал.1 от
НК наказание ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки по чл.42 а ал.2
т.1 и т.2 от НК:
-Задължителна регистрация по настоящ адрес в * за срок от СЕДЕМ
6
МЕСЕЦА чрез явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично.
-Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
СЕДЕМ МЕСЕЦА.
Решението е окончателно.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7