РЕШЕНИЕ №

                                        гр. Ловеч, 11.10.2020 година

                                        

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 9 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл.197 ал.1 т.4 от с.з. 

             Административното дело е образувано по жалба на П.Г.Ц., ЕГН: ********** ***,  чрез адвокат Р.М.М. ***  против Заповед № 295 з - 2598/09.12.2019 г. на  Директор ОД МВР Ловеч, с която на същия е наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”.

             Релевираните в жалбата оплаквания са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на издаденият административен акт с искане да бъде отменен.  Изложени са доводи, че оспорената заповед не е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, в резултат на което не може да се установи какво е нарушението. Твърди се, че жалбоподателят не е запознат с воденото дисциплинарно производство и събраните по него доказателства. Иска се отмяна на обжалваната заповед.

    В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез процесуалният си представител поддържа жалбата с искане да бъде уважена по изложените в нея доводи. Подробни съображения излага и в писмена защита. 

                      Ответника Директора на Областна дирекция  на МВР – Ловеч чрез процесуалният си представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага аргументи за законосъобразност на оспорената заповед.

Излага, че е  в дисциплинарното производство е безспорно доказано от дисциплинарно-разследващия орган, че към  момента на образуване на дисциплинарното производството процесните НП не са връчени и задачата поставена от Началника на Районното управление, не е била изпълнена. При извършената дисциплинарна проверка Дисциплинарно-разследващият орган е констатирал три нарушения и в оспорената заповед, служителят е наказан за три нарушения, въпреки че са констатирани много повече, като за всяко едно от тези три нарушения, е определено наказанието, индивидуализирано е и в този смисъл има системност по смисъла на ЗМВР и за това е наказан за системно нарушение на служебната дисциплина. Счита, че Дисциплинарното производство е проведено съобразно ЗМВР, като са спазени всички правила по неговото водене относно запознаване на служителя със заповедта, дадената му възможност да участва в производството, да бъде представляван ако иска от служител или от адвокат, да се запознае с доказателствата, да дава сведения и обяснения, да се запознае с обобщената справка, пак да даде, ако има възражения. След запознаване със обобщената справка и становище, Директорът е преценил, че са налице обстоятелствата за извършено дисциплинарно нарушение и е издал оспорената заповед. По-никакъв начин, не са нарушавани правата на служителя във воденото дисциплинарно производство.

               По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: 

               На 09.10.2019г. е извършена в Районно управление Луковит /РУ Луковит/, проверка от служители на Дирекция „Инспекторат“ - МВР във връзка с писмо рег.№4575р-3816/30.09.2019г., относно създадената организация за изпълнение на нормативните изисквания по линия на административнонаказателната дейност по ЗДвП и регистрация на ППС. В хода на проверката, обхванала двама служители: младши експерт П.Г.Ц., младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Луковит и младши експерт Й. В. Г., младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Луковит, било установено, че същите не са изпълнили вменени задължения по служба, а именно младши експерт П.Ц. имал не връчени 28 (двадесет и осем) броя наказателни постановления (НП) за 2019 г., а мл. експерт В., конкретно за 2019 г. - 80 броя.

            С докладна записка рег.№ 297р- 18521/09.10.2019 г. по описа на Районно управление Луковит /РУ Луковит/, началника на Районно управление Луковит, е докладвал на директора на ОДМВР Ловеч констатациите от извършената проверка / на л.61 от делото/.

 Със заповед № 295з-2094/16.10.2019 г. на директора на Областна дирекция на МВР Ловеч (ОДМВР Ловеч), е образувано дисциплинарно производство по чл.205 ал.1 от Закона за МВР срещу държавния служител младши експерт П.Г.Ц. - младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” към РУ Луковит при ОДМВР Ловеч за изнесените факти и обстоятелства в горепосочената докладна записка за невръчените НП /на л.16/. Със същата заповед е определен дисциплинарно разследващ орган в поименно посочения състав, който да изготви становище за резултата от проверката в срок до 15.11.2019г.  

            Дисциплинарно разследващият орган  /ДРО/ е приключил дисциплинарното производство в указания срок и за резултата от него е изготвил обобщена справка peг. №295р-15630/12.11.2019г./ на л.24 и сл./ и становище peг. №295р-15813/15.11.2019г. / на л.18 и сл./.,  и двете по описа на ОДМВР Ловеч, в които са направени изводи, че служителя Ц. неизпълнил разпореждане на началника на Районно управление Луковит, относно връчване на описаните две НП и една ЗПАМ, като за извършените общо три нарушения на служебната дисциплина, е предвидено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца до една година, с което са налице данни за извършени системни нарушения на служебната дисциплина по §1 т.22 от ЗМВР, поради което е предложена да му бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност „ за срок от една година.   Становището съдържа констатации за дисциплинарно нарушение на началника на Районно управление Луковит  за неупражнен контрол на подчинение с предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ и на мл.инспектор Й. В. Г. за 4 нарушение, с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност „ за срок от една година.  

               С резолюция върху Становището от 02.12.2019г., директора на ОДМВР Ловеч е наредил да се наложи на Ц. дисциплинарно наказание забрана за повишаване в длъжност” за срок от една година. Със  същата, е наредил и да се издадат заповеди за прекратяване на дисциплинарно производство на служителите: главен инспектор И.Р.и старши инспектор П.П., като е счел, че настоящата проверка е допринесла много за подобряване на организацията в РУ-Луковит. В момента в РУ - Луковит има много добри показатели по разкриваемост и няма невръчени НП /на л.18/.

     С покана от 12.11.2019г. жалбоподателят е поканен от председателя на ДРО за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, връчена му на същата дата   /на л.29 от делото/. Според посоченото в бланка Обяснение от 21.10.2019г., оспорващият е заявил, че не желае да дава обяснения / на л.30/.

    С Покана peг. №295р- 16617/03.12.2019г.   оспорващият е поканен от директора на ОДМВР Ловеч да даде обяснения  по констатираните три нарушения. Същият не се възползва от това си право, което е удостоверено с протокол peг. №295р-16834/06.12.2019г. по описа на ОДМВР Ловеч и peг. №297р-22854/06.12.2019г. по описа на РУ Луковит.

    В резултат на проведеното производство,  на 09.12.2019 г., директора на Областна дирекция на МВР Ловеч, издава процесната заповед като дисциплинарно наказващ орган /ДНО/ по чл.204 т.3 от ЗМВР, с която на основание чл. 204 т.3, чл.197 ал.1 т.4, чл.201 ал.1 т.2 от ЗМВР, е наложил на жалбоподателя едно общо наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година, за извършено от последния системни нарушения на служебната дисциплина – неизпълнение на разпорежданията на прекияя ръководител. Жалбоподателят е запознат със заповедта, видно от саморъчното отбелязване и подписа му на 09.12.2019г.

    В мотивите си е посочил, че за извършените три нарушения на служебната дисциплина установено от проверка и изготвена обобщена справка peг. №295р-15630/12.11.2019г. и становище peг. №295р-15813/ 15.11.2019г.,  и двете по описа на ОДМВР Ловеч, е наложил процесното наказание след събиране и оценка на всички доказателства, при съобразяване тежестта на нарушенията и настъпилите   последици, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата – кадрова справка рег. №295р-14908/29.10.2019г. по описа на ОДМВР Ловеч, като е отчел, че служителя не се е възползвал от правото да даде обяснения, удостоверено с протокол peг. №295р-16834/06.12.2019г. по описа на ОДМВР Ловеч и peг. №297р-22854/06.12.2019г. по описа на РУ Луковит. 

    Относно първото нарушение, описано по т.1 от заповедта наказващият орган е приел, че младши експерт П.Ц. не е изпълнил разпореждане на началника на РУ Луковит, дадено с резолюция върху писмо рег.№ 451р-4196/03.04.2019г. по описа на Районно управление Ябланица и не е връчил наказателно постановление № 19-0451- 000232/01.04.2019 г. в срока предвиден в чл.22 ал.2 от заповед № 8121з-1013/08.08.2017 г., относно „Утвърждаване на Вътрешни правила за организация на документооборота в Министерството на вътрешните работи“ „Когато срокът по ал. 1 не е определен, задачата се изпълнява в срок до 10 (десет) работни дни, считано от датата на получаването й от служителя, на когото е възложена.“ Посочил е, че по дадената възможност на служителя да представи писмени обяснения (възражения), съгласно чл.206 ал.1 от ЗМВР, по връчена покана peг. №295р-16617/03.12.2019г. Същият не се е възползвал от това си право,   удостоверено с протокол peг. №295р-16834/06.12.2019г. по описа на ОДМВР Ловеч и peг. №297р-22854/06.12.2019г. по описа на РУ Луковит. ДНО е взел предвид тежестта на нарушението (с действията си служителят не е изпълнил разпореждане на началника на РУ Луковит в срок), настъпилите от него последици (служителят не връчил наказателното постановление, но в административната преписка няма данни за настъпили конкретни вредни последици за МВР) и обстоятелствата, при които е извършено (при разпределено за работа писмо, същото не е отработено). Формата на вината (умисъл - служителят не е връчил наказателното постановление въпреки, че е знаел, че трябва да го връчи) и цялостното поведение на държавния служител по време на службата му в МВР (видно от кадрова справка peг. №295р-14908/29.10.2019г. по описа на ОДМВР Ловеч). За извършеното дисциплинарно нарушение на основание чл.194 ал.2 т.1 предложение последно и чл.200 ал.1 т.11 пр. второ от ЗМВР „неизпълнение на заповеди“ определя дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

    Относно второто нарушение по т.2. от оспорената заповед е приел че младши експерт П.Ц. не е изпълнил разпореждане на началника на РУ Луковит, дадено с резолюция върху писмо рег.№ 374р-7480/26.06.2019 г. по описа на Районно управление Червен бряг и не е връчил наказателно постановление № 19-0374- 000475/25.06.2019 г. в срока предвиден в чл.22 ал.2 от заповед № 8121з-1013/08.08.2017 г., относно „Утвърждаване на Вътрешни правила за организация на документооборота в Министерството на вътрешните работи“ „Когато срокът по ал. 1 не е определен, задачата се изпълнява в срок до 10 (десет) работни дни, считано от датата на получаването й от служителя, на когото е възложена.". Отбелязано е, че по дадената възможност на служителя да представи писмени обяснения (възражения), съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, по връчена покана peг. №295р-16617/03.12.2019г. Същият не се е възползвал от това си право,   удостоверено с протокол peг. №295р-16834/06.12.2019 г. по описа на ОДМВР Ловеч и peг. №297р-22854/06.12.2019 г. по описа на РУ Луковит. ДНО е взел  предвид тежестта на нарушението (с действията си служителят не е изпълнил разпореждане на началника на РУ Луковит в срок), настъпилите от него последици (служителят не връчил наказателното постановление, но в административната преписка няма данни за настъпили конкретни вредни последици за МВР) и обстоятелствата, при които е извършено (при разпределено за работа писмо, същото не е отработено). Формата на вината (умисъл- служителят не е връчил наказателното постановление въпреки, че е знаел, че трябва да го връчи) и цялостното поведение на държавния служител по време на службата му в МВР (видно от кадрова справка peг. №295р-14908/29.10.2019г. по описа на ОДМВР Ловеч). За извършеното дисциплинарно нарушение на основание чл.194 ал.2 т.1 предложение последно и чл.200 ал.1 т.11 пр. второ от ЗМВР „неизпълнение на заповеди“ определя дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

    Относно третото нарушение по т.3 ДНО е приел, че младши експерт П.Ц. не е изпълнил разпореждане на началника на РУ Луковит, дадено с резолюция върху писмо рег.№ 374р-3764/27.03.2019 г. по описа на Районно управление Червен бряг и не е връчил заповед № 19-0374-000052/26.03.2019 г. в срока, предвиден в чл.22 ал.2 от заповед № 8121з-1013/08.08.2017 г., относно „Утвърждаване на Вътрешни правила за организация на документооборота в Министерството на вътрешните работи“ „Когато срокът по ал. 1 не е определен, задачата се изпълнява в срок до 10 (десет) работни дни, считано от датата на получаването й от служителя, на когото е възложена. “.

   Отбелязано е, че по дадената възможност на служителя да представи писмени обяснения (възражения), съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, по връчена покана peг. №295р-16617/03.12.2019г. Същият не се е възползвал от това си право,   удостоверено с протокол peг. №295р-16834/06.12.2019г. по описа на ОДМВР Ловеч и peг. №297р-22854/06.12.2019г. по описа на РУ Луковит. ДНО е взел  предвид тежестта на нарушението (с действията си служителят не е изпълнил разпореждане на началника на РУ Луковит в срок), настъпилите от него последици (служителят не връчил заповедта на лицето, но в административната преписка няма данни за настъпили конкретни вредни последици за МВР) и обстоятелствата, при които е извършено (при разпределено за работа писмо, същото не е отработено). Формата на вината (умисъл- служителят не е връчил заповед на лице въпреки, че е знаел, че трябва да я връчи) и цялостното поведение на държавния служител по време на службата му в МВР (видно от кадрова справка peг. №295р-14908/29.10.2019г. по описа на ОДМВР Ловеч). За извършеното дисциплинарно нарушение на основание чл.194 ал.2 т.1 предложение последно и чл.200 ал.1 т.11 пр. второ от ЗМВР „неизпълнение на заповеди“ определя дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

  Приел е, че извършените три нарушения за период от една година, представляват „системни нарушения“ на служебната дисциплина, съгласно § 1 т.22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР, за което на основание чл.201 ал.1 т.2 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Забрана за израстване в длъжност за срок от една до три години“.

    Заповедта е връчена на наказаният служител на дата 09.12.2019г., според отбелязаното в нея. 

    Според данните по преписката описаните в оспорената заповед невръчени НП и ЗППАМ са на лицето А. М.К.с посочения постоянен адрес в с.Румянцево.

             Съгласно Кадрова справка на лист 33, оспорващият постъпва в системата на МВР на 20.06.2016 година като стажант в ОДМВР Ловеч и последователно е заемал  длъжностите: полицай в група „Охранителна полиция” към РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, със специфичното наименование „младши инспектор“, считано от 06.02.2017 г. и младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” към РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, със специфичното наименование „младши експерт“, считано от 11.03.2019 година. Според същата кадрова справка оспорващият е награждаван три пъти с „Писмена похвала“ от началника на РУ Луковит през 2017 г. и от директора на ОДМВР Ловеч през 2017 г. и 2018 година. Същият няма наложени наложени дисциплинарни наказания до момента. 

                     От страна на ответника по делото са представени Вътрешни правила за организация на документооборота в Министерството на вътрешните работи /л.84 и сл./, утвърдени със заповед № 8121з-1013/08.08.2017г. на министъра на МВР /л.83/. Представени са Формуляр за изготвена на длъжностна характеристика на длъжността младши полицейски инспектор  в сектор/група „Охранителна полиция”/ група „Териториална полиция” на сектор „Охранителна полиция”/ участък на районно управление при ОДМВР /л.34/, протокол от 11.03.2019г. за запознаванена оспорващия с него /л.56/, Заповед №295з-756/19.04.2018г. на директора на ОДМВР Ловеч относно връчване на наказателни постановления от структуритена ОД на МВР Ловеч /л.49/, Протокол за запознаване със същата, подписан от Ц. на10.10.2019г.  /л.50/, Удостоверение с  рег. № 295р-148 от 03.01.2020 г., установяващо компетентността на издателя на оспорения акт  /л.10/. Както и 4 докладни записки от 15.10.2019г., 16.10.2019г., 17.10.2019г. и 23.10.2019г. / на л. 67 и сл./ на началник група „ОП“ ст.инсп. П.П.относно невръчени НП и ЗППАМ за кв.Изток в гр.Луковит и с.Бежаново, заповеди за определяне районите за обслужване в РУ Луковит и протоколи за връчването им, Докладни записки /л.130 и 133/, с които оспорващият докладва относно връчване на НП  и ЗППАМ, че лицето А. М.К.с посочения постоянен адрес в с.Румянцево не е установено на адрес, живее в София и по данни на неговата баба и не се прибира в с.Румянцево.  

              Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

               За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства.   От показанията на разпитаният по делото свидетел В.Н.И.-младши полицейски инспектор Териториална полиция към РУ Луковит се установява, че с оспорващият мнокогратно са  търсили на адреса в с.Румянцево /селото което обслужвал със служебния автомобил / лицето А.К.за връчване на наказателни постановления /НП/ и други административни актове. Търсили го в различни часови диапазони в рамките на работния ден, който е от 08:30 часа до 17:30 часа, в рамките на месец минимум 5 пъти ходили. Излага, че всеки път спирали отвън на портата, викали, свиркали, т.к. на къщата няма звънец и никой не излизал.  От разговор с кметицата на селото разбрали, че лицето работи в София и пътува. Виждали го в селото, но в събота и неделя, в които дни служителите не работят. Свидетелят и оспорващият били от Луковит, а село Румянцево е на 10 километра от Луковит в едната посока. Свидетеля установява, че  П.П.– Началник група „Охранителна полиция“ към РУ - Луковит физически им предавал самите актове, които служителите трябвало да връчат на лицата с устно разпореждане. В тази връзка указанията били да се връчват лично срещу подпис на лицето, за да не се получават проблеми при последващо обжалване. Не е определян срок за връчване. Свидетеля сочи, че са споделяли  с г-н П., че това лице не е адрес, че го няма, но в разговор им казвал, че е препоръчително да се връчи лично на лицето. Установява, че след като били наказани служителите била подобрена организацията по връчване на НП и актове. Настоящият съдебен състав кредитира с доверие показанията на свидетеля, защото има непосредствени впечатления за извършеното от оспорващия по възложеното връчване на процесните две НП и ЗППАМ на лицето А.К.и няма данни да е заинтересован. Същите са конкретни, обективни, непротиворечиви, логически последователни и съответстват на събраните по – делото доказателства, още повече, че свидетеля е поел наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма данни по делото за неговата заинтересованост от изхода му.

               Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл.149 ал.1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

               В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

              Оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя. На оспорващия, който е младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” към Районно управление /РУ/ Луковит при ОДМВР Ловеч, имащ качество на държавен служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР е наложено наказание забрана за повишаване в длъжност за срок от една година, определено в нормата на чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР, със заповед, издадена от старши комисар М.М., изпълняващ длъжността Директор на ОД на МВР – Ловеч, видно от представеното на л.10 от делото удостоверение от 03.01.2020г. 

              Съобразно разпоредбата на чл. 204 ал.1 т.3 от ЗМВР наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197 ал.1 т.1-3.

               Според чл. 37 ал.1 т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Ловеч е основна структура, която се ръководи от директор. Ето защо съдът приема, че директорът на ОДМВР Ловеч се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197 ал.1 т.2 от ЗМВР по отношение на наказания служител. Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

                Съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

                Оспореният акт е съставен в предвидената от закона писмена форма и съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени в чл.210 ал.1 от ЗМВР, но съответно посоченото в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не е достатъчно прецизно като липсва съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби. Отделно, не са изложени съображения за формата на вината, не са изследвани в пълнота обстоятелствата, при които е извършено деянието по т.1 т.2 и т.3 от оспорената заповед, не е обсъдено цялостното поведение на жалбоподателят, т.е. цялостната негова дейност в системата на МВР. Налице е и неизпълнение от ДНО на задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и предвид липсата на настъпили вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. 

              С оглед изложеното, съдeбният състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати нарушения на изискванията за форма.

              Съдът констатира, че са спазени регламентираните в чл.195 ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Съобразно посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Моментът на откриване на дисциплинарното нарушение е юридически факт, който законодателят дефинира легално.      

            Съгласно нормата на чл.196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В случая е посочено, че във времето първото от трите нарушение в условията на системност е извършено на 27.03.2019 г., а последното на 26.06.2019 г. Материалите от дисциплинарното производство са постъпили при ДНО на 15.11.2019 г., а заповедта е издадена на 09.12.2019 г. Видно от представените и обсъдени в настоящото производство писмени доказателства извършените нарушения и самоличността на извършителя се налага извода, че дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в срока по чл. 195 ал. 1 във връзка с чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Наред с това, в случая не е изминал и срок по-голям от една година между периода на извършване на твърдените нарушения и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 09.12.2019 година.

              Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на чл.206 ал.1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. С правилото на чл.206 ал.1 от ЗМВР се гарантира правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице в дисциплинарното производство. Законосъобразното му прилагане означава да се даде възможност на служителя да представи позицията си по вмененото му дисциплинарно нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно правилото на чл.26 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 година дисциплинарно наказващият орган не е длъжен да изслуша държавният служител, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че двата способа са алтернативни – или следва да се приемат писмени обяснения или служителят да се изслуша.

               Няма пречка дисциплинарно наказващият орган да укаже и предостави на държавния служител възможност да представи само писмени обяснения, без да укаже и предостави възможност за неговото изслушване по аргумент от чл.26 от Инструкцията. В настоящият случай оспорващият е бил поканен да даде писмени обяснения в срок от 24 часа, считано от връчването на поканата, връчена на 04.12.2019 г.  / на л.15/. По преписката е представен протокол от 06.12.2019г., в който се сочи, че от служителят не са входирани обяснения или възражения  във връзка с дисциплинарното производство, в периода от 04.12.2019г. до 06.12.2019г.. Доколкото този протокол удостоверява, че от оспорващият не са постъпили писмени обяснения или възражения, които да са приети от ДНО, то той е бил длъжен да покани в нов срок държавния служител да бъде изслушан или да даде писмени обяснения и едва при отказ да даде такива или да бъде изслушан, който отказ бъде удостоверен по предвидения в закона и инструкцията начин, да издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

              Като не е сторил това, а е приел, че оспорващият не е дал в дадения от него срок писмени обяснения или възражения  и е разпоредил с резолюция от 02.12.2019 г., / преди отправената покана/ да се изготви заповед за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно предложението в Становището, Дисциплинарно наказващият орган е допуснал нарушение на чл.206 ал.1 от ЗМВР, което е съществено нарушение на специалните   производствени правила, тъй като с него е нарушено правото на защита на наказания държавен служител и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

                В разглеждания случай дисциплинарнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение и на чл.206 ал.2 и ал.4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т.е. цялостната негова дейност в системата на МВР, както и неизпълнение от ДНО задължението при определяне на вида и размера на съответното дисциплинарно наказание да обсъди тежестта на нарушението и липсата на настъпили вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба /при данните за моногократно получавани награди и т.н/.  Размерът на наложеното наказание също подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни обстоятелства, които го обосновават съда не може да извърши такава.

               Нормата на чл.206 ал.2 от ЗМВР въвежда императивно изискване при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината /която е от значение за индивидуализацията на наказанието/  и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, които в случая не са изпълнени. В този смисъл е практиката, застъпена в решенията на ВАС по адм.дело №2492/2013 год., адм.дело №1958 /2014 год., адм.дело №7025/2013 год., адм.дело №1114/2012 год. и адм.дело №7025/2013 год.

               Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обуславя извода, че оспорената заповед е издадена и в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

               Съгласно § 1 т. 22 от ДР на ЗМВР „системни нарушения” са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Системността предполага извършването на отделни деяния, всяко от които самостоятелно осъществява състав на дисциплинарно нарушение, а това означава да е различно по време, място или начин на извършване. В случая не са доказани три отделни нарушения, извършени от жалбоподателя. Нарушенията по т.1, т.2 и т.3 от Заповедта са относно неизпълнение на разпореждане на началника на РУ Луковит, дадено с резолюция върху писмо рег.№ 451р-4196/03.04.2019г., рег.№ 374р-7480/26.06.2019 г. и писмо рег.№ 374р-3764/27.03.2019 г. по описа на Районно управление Червен бряг, респ. невръчване на наказателно постановление № 19-0451- 000232/01.04.2019 г., НП  № 19-0374- 000475/25.06.2019 г. и заповед № 19-0374-000052/26.03.2019 г., касаещи едно и също лице в с. Румянцево, в срока предвиден в чл.22 ал.2 от заповед № 8121з-1013/08.08.2017 г., относно „Утвърждаване на Вътрешни правила за организация на документооборота в Министерството на вътрешните работи“ „Когато срокът по ал. 1 не е определен, задачата се изпълнява в срок до 10 (десет) работни дни, считано от датата на получаването й от служителя, на когото е възложена.“

            Описаното по т.2 и т.3 не е отделно деяние по същността си, а същото, с което е осъществено нарушението по т.1. Така описаните изпълнителни деяния не са различни по място или начин на извършване, за да се приеме самостоятелно осъществен състав на отделни нарушения в условията на системност. Следователно нарушението по т. 2  и по т.3 от заповедта не може да обоснове ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посоченото от органа основание по чл. 201 ал. 1 т. 2 ЗМВР

             С оглед на изложените съображения, основани на събраните по преписката доказателства и на показанията на изслушаният свидетел, съдебният състав приема, че липсва „системност” при извършване на дисциплинарните нарушения. Само на това основание заповедта за наложеното на оспорващият наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година” в хипотезата на чл.201 ал.1 т.2 от ЗМВР е материално незакосъобразна и подлежи на отмяна съгласно чл.146 т. 4 от АПК.

               Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194 ал.2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Дисциплинарната отговорност по глава осма от ЗМВР е лична и виновна отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той виновно /умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност/ е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл.194 ал.2 от ЗМВР. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя.

               На оспорващият се вменява, че е нарушил чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, а именно че не е изпълнил разпореждания на преките ръководители. От предоставената от РУ Луковит справка се установява, че пряк ръководител  на оспорващия като младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ - Луковит е П.П.- Началник група Охранителна полиция при РУ Луковит. Доколкото в случая Началника на РУ Луковит не е прекият ръководител на оспорващия, е налице несъответствие между приетата правна квалификация и фактическото описание.

              Не се установява с доказателствата по делото  и неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъществените деяния обективно да не несъответстват на правнодължимото поведение на служителя.

              Само по себе си изписването на имената на оспорващия и съответната дата не може да се определи като „Разпореждане на прекия ръководител“, още по-малко може да се установи в какво се състои това разпореждане - дали трябва да се изпълни молбата, дали трябва да се предаде документа на лицето, което обслужва съответния район или на друго лице, дали трябва се напише докладна за определени действия. В самата резолюция не е посочен срок за изпълнение, а в обжалваната Заповед е прието, че не е изпълнен в срок, който обаче не се посочва с разпореждането, а е установен в подзаконов нормативен акт или Заповед на министъра на МВР- чл.22 ал.2 от Заповед № 8121з-1013/08.08.2017 относно Утвърждаване на Вътрешни правила за организация на документооборота в МВР, което не е неизпълнение на разпореждане. Наред с това се явява необосновано приетото, че има неизпълнение на разпореждане, доколкото то е изпълнено, като установено с доказателствата съответните актове са връчени по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН, макар и при започване на проверката и след обучението на служителите. Което обосновава извода, че не е спазен срок определен не в разпореждането, а в заповед на министъра на МВР. Доколкото не са представени писмени доказателства за получаване от оспорващия на всеки един от трите документа, не може да се установи и момента на предаване на НП и ЗППAM на оспорващия и от кое лице, за да се установи началния момент, от който тече срока по чл.22 ал.2 от Заповед № 8121з- 1013/08.08.2017 относно Утвърждаване на Вътрешни правила за организация на документооборота в МВР. Неизпълнението в срока на посочената по-горе разпоредба не представлява нарушение по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР - „неизпълнение на разпорежданията на преките ръковидители“ и като квалификация е относима към неизпълнение на подзаконов нормативен акт или алтернативно неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи.

            Описаната от свидетеля И. организация на работа по връчване на наказателни постановления /НП/ и други административни актове /АА/, установеното от него, че многократно с оспорващия са търсили лицето /работещо в София/ за връчване на адреса му в с.Румянцево, наред с указанията, да се връчват лично срещу подпис на лицето, за да не се получават проблеми при последващо обжалване, приемани от служителите „буквално“, без да е обвързано толкова с изпълнение във времето, като актовете за връчване се предавали на ръка в РУ Луковит от Началник група „Охранителна полиция“ на съответния служител актовете, които следва да връчи. Според свидетеля преди наказанието на двамата служители, не било ограничено във времето връчването на НП и документите, а се наблягало на това, да бъдат връчени лично на лицето срещу подпис.  При това субективният елемент от състава на съответното дисциплинарно нарушение, предполагащо същото да е извършено виновно не се доказва със събраните по делото доказателства, по безспорен и категоричен начин.  

                Оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона, който изисква дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя, а в случая по изложените мотиви твърдяните, не са такива.  

                Наред с това, поради констатираната по-горе липса на мотиви относно преценката на цялостното поведение при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание дисциплинарнонаказващият орган е нарушил принципа за съразмерност и е постановил несъответен на целта на закона акт - незаконосъобразност по чл.146 т.5 от АПК.  В йерархията по чл.197 ал.1 от ЗМВР наказанието „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ е на четвърто място и изборът да бъде наложено именно това наказание следва да е мотивиран.                            

               По изложените съображения настоящият състав на АдмС Ловеч намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваната заповед е валиден административен акт, но е издаден в нарушение на специалните административнопроизводствени правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което е незаконосъобразен и същият следва да бъде отменен на основание чл. 146 т. 2 т. 3 т. 4 и т. 5 от АПК.

               С оглед изхода на делото искането на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски като своевременно направено е основателно. Същият е доказал реално направени разноски в производството по адм. дело № 9/2020г. на АдмС Ловеч за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, внесено изцяло и в брой по договор за правна защита и съдействие / на л.4/ и 10 лева, внесена държавна такса и на основание чл.143 ал.1 от АПК, следва да се осъди ОДМВР да заплати на оспорващият реално направените и доказани съдебни разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.                          

  Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, 

             РЕШИ:

   ОТМЕНЯ Заповед № 295 з – 2598 от 09.12.2019 година на  Директора на  Областна дирекция на министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ –Ловеч, с която на младши експерт П.Г.Ц., младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Луковит при ОДМВР Ловеч, е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”, като незаконосъобразна. 

           ОСЪЖДА Областна дирекция на министерството на вътрешните работи –Ловеч да заплати на П.Г.Ц. с ЕГН: ********** *** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, разноски по делото.

           На основание чл.211 изречение трето от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.

  Препис от решението да се изпрати на страните по делото. 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: